№ 3687
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110208361 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***********“ ЕООД /понастоящем
„*******“ ЕООД/, ЕИК ********* чрез адв. Ч.-Н. срещу наказателно
постановление /НП/ № 22-2100106 от 20.12.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - София /Д ИТ - София/, с което на
дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда /КТ/.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно,
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон. Претендират се нарушения на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и НП не са били посочени по
достатъчно ясен начин обстоятелствата, при които е извършено твърдяното
нарушение, включително датата на неговото извършване. Твърди се, че
нарушение не е извършено, тъй като жалбоподателят е заплатил трудовото
възнаграждение на В. А. в брой. Алтернативно е застъпено становище за
наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящото производство пред СРС е второ по ред, след като с
Решение № 4257 от 24.06.2022 г. по КНАХД № 2845/2022 г. на АССГ, пети
касационен състав е отменено Решение № 573 от 17.02.2022 г., постановено
по НАХД № 125/2021 г. по описа на СРС, НО, 93 състав и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда.
1
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се
представлява от управителя Ф.И. и адв. С. Ч.-Н., която моли за отмяна на
наказателното постановление по изложените в жалбата съображения и
претендира разноски по списък. Управителят на дружеството - жалбоподател
поддържа заявеното от адв. Ч.-Н..
Въззиваемата страна – директорът на Дирекция „Инспекция по труда” -
София, се представлява от юрисконсулт К.-, надлежно упълномощен. Същият
пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Счита, че
от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че
дружеството не е изпълнило задължителното предписание да изплати
трудовото възнаграждение на лицето В. С. А. за посочения в НП период, с
което е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсултско
такова.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 13.05.2019 г. бил сключен трудов договор № 3/13.05.2019 г. между
„***********“ ЕООД в качеството на работодател и В. С. А. в качеството на
работник, по силата на който на В. А. било възложено да изпълнява
длъжността „специалист продажби в областта на медицината“, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 585 лева, което следвало да се
заплаща ежемесечно със срок до последния работен ден на месеца, следващ
месеца, за който се отнася. Работникът В. А. постъпил на работа на 14.05.2019
г. и полагал труд за дружеството-жалбоподател до септември 2021 г.
На 23.09.2021 г. В. С. А. подал сигнал до Инспекцията по труда за
нарушение на трудовото законодателство от страна на „***********“ ЕООД.
По повод получения сигнал в периода от 04.10.2021 г. до 22.10.2021 г.
служителите на Дирекция „Инспекция по труда” - София – свидетелката Н. Д.
Г. и Д.Д.И. извършили проверка на дружеството - жалбоподател.
Констатациите на проверяващите били отразени в протокол за извършена
проверка № ПР2131218 от 22.10.2021 г. Със същия протокол на основание чл.
404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ на „***********“ ЕООД в качеството му на
работодател били дадени общо 22 задължителни за изпълнение предписания.
В точка 14 от протокола било посочено, че при преглед на изисканите и
представени ведомости за работна заплата за периода от м. юни 2021 г. до м.
август 2021 г. на работниците и служителите на „***********“ ЕООД е
установено, че работодателят е начислил, но не е изплатил на В. С. А.
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за посочените
месеци в нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, както и че не са представени други
платежни документи /касови ордери, банкови нареждания и др./,
удостоверяващи изплащане на трудовото възнаграждение за периода от м.
юни 2021 г. до м. август 2021 г. на А.. Със същия протокол на „***********“
ЕООД било дадено предписание под № 14: „ Работодателят да изплати на
В. С. А., съгласно представените ведомости за работна заплата за периода
от м. юни 2021 г. до м. август 2021 г. на „***********“ ЕООД, уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа за периода от м. юни 2021
г. до м. август 2021 г., съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда“. Срокът за
изпълнение на предписанието бил до 11.11.2021 г. Протоколът бил връчен
срещу подпис на управителя на дружеството Ф.И. на 22.10.2021 г., като
2
дадените предписания не били оспорени. На същата дата на управителя на
дружеството била връчена и призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, с която от
„***********“ ЕООД било изискано на 12.11.2021 г. да изпрати свой
представител в Дирекция „Инспекция по труда“ - София, който да представи
заверени копия на документи, доказващи изпълнението на задължителните
предписания от проверката, извършена на 22.10.2021 г.
На 12.11.2021 г. била изпратена втора призовка до „***********“ ЕООД
за явяване на представител на дружеството на 16.11.2021 г. в Дирекция
„Инспекция по труда“ - София, за да представи заверени копия на документи,
удостоверяващи изпълнението на задължителните предписания от
извършената на 22.10.2021 г. проверка. Призовката била получена от
управителя на дружеството-жалбоподател на 12.11.2021 г.
До дружеството била изпратена и покана за явяване на 29.11.2021 г. в
Дирекция „Инспекция по труда“ - София за съставяне на АУАН за нарушения
на чл. 415, ал. 1 от КТ. Същата била получена от управителя на
„***********“ ЕООД на 16.11.2021 г.
В периода от 22.10.2021 г. до 29.11.2021 г. служителите на Дирекция
„Инспекция по труда“ - София – свидетелката Н. Д. Г., Р. В. А. и Д.Д.И.
извършили последваща проверка относно изпълнение на предписанията,
дадени с протокол № ПР2131218 от 22.10.2021 г. При извършената
последваща проверка от страна на работодателя не били представени
платежни ведомости или други платежни документи /разходни касови ордери,
фишове, банкови нареждания и други/, удостоверяващи изпълнението на
предписание № 14, а именно изплащане на трудовите възнаграждения на В.
С. А. за периода от м. юни 2021 г. до м. август 2021 г. Екипът от проверяващи
преценил, че жалбоподателят „***********“ ЕООД в качеството си на
работодател не е изпълнил предписание под № 14, дадено му на основание
чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ с протокол за извършена проверка от 22.10.2021 г.,
със срок за изпълнение до 11.11.2021 г., с което на 12.11.2021 г. e извършил
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Констатациите от извършената последваща
проверка били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2134765
от 29.11.2021 г., който на същата дата бил връчен срещу подпис на
управителя на дружеството - жалбоподател.
За установеното нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ свидетелката Н. Д. Г.
в присъствието на двама свидетели и на управителя на дружеството -
жалбоподател съставила срещу „***********“ ЕООД акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 22-2100106 от 29.11.2021 г. Актът
бил предявен за запознаване на законния представител на дружеството, който
го подписал без възражения и получил екземпляр от него. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу акта, в които било
посочено, че същият страда от съществени пороци, както и че лицето В. С. А.
не е полагало труд в изпълнение на сключения трудов договор, поради което
дружеството нямало задължение да изплати трудовото му възнаграждение.
Като счел възраженията за неоснователни и въз основа на така
съставения АУАН на 20.12.2021 г. директорът на Дирекция „Инспекция по
труда” – София издал обжалваното наказателно постановление, с което на
„***********“ ЕООД /понастоящем „*******“ ЕООД/ била наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от
КТ. Препис от НП бил връчен на управителя на дружеството - жалбоподател
на 21.12.2021 г., а на 29.12.2021 г. била подадена и жалба срещу него.
3
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Н. Д. Г. /актосъставител/, В. С. А. и Л.О.И.,
протокол за извършена проверка № ПР2134765 от 29.11.2021 г., протокол за
извършена проверка № ПР 2131218 от 22.10.2021 г., 2 броя призовки по чл.
45, ал. 1 от АПК от 22.10.2021 г. и 12.11.2021 г., покана за съставяне на
АУАН, трудов договор № 3 от 13.05.2019 г., 2 броя справки за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, справка за предадени за
регистрация договори, запорно съобщение до „***********“ ЕООД, покана
за доброволно изпълнение до В. С. А., изпълнителен лист от 05.12.2018 г.,
ведомости за работна заплата за месеците юни, юли и август 2021 г.,
идентификационна карта на „***********“ ЕООД, писмени възражения
срещу АУАН, справка-данни за осигуряване от НАП, справка актуално
състояние на действащи трудови договори, сигнал с вх. №
21087292/23.09.2021 г. до Инспекцията по труда, отговор на уведомление от
В. А., вътрешни правила за работната заплата на „***********“ ЕООД,
удостоверение изх. № 20230302194439/02.03.2023 г. от Агенция по
вписванията, справка от ТРРЮЛНЦ, аналитичен регистър на „***********“
ЕООД за периода от 01.06.2021 г. до 31.08.2021 г., заповед № З-
0058/11.02.2014 г., заповед № ЧР-977/21.08.2017 г. и заповед № ЧР-
1106/17.10.2017 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, длъжностни
характеристики на АНО и актосъставителя.
Съдът възприе с доверие показанията на свидетелката Н. Г., тъй като
същите са последователни, информативни и кореспондират с писмените
доказателства по делото. Свидетелката добросъвестно депозира показания за
факти и обстоятелства, които непосредствено е възприела или в
осъществяването на които лично е участвала. От показанията на свидетелката
Г. се установява, че лично е извършила както първоначалната, така и
последващата проверка на дружеството - жалбоподател, като е констатирала,
че в срока за изпълнение на даденото предписание: работодателят да изплати
трудовите възнаграждения на В. С. А. за периода от м. юни 2021 г. до м.
август 2021 г., дружеството не е представило документи, удостоверяващи
плащането, поради което е приела, че предписанието не е било изпълнено от
страна на адресата му и е съставила процесния АУАН.
Съдът намира, че показанията на свидетеля В. А. са последователни, без
вътрешни противоречия и звучат достоверно и логично. От показанията на
този свидетел се установява, че същият бил приятел с управителя на
дружеството - жалбоподател, като впоследствие сключил трудов договор с
последното и от месец май 2019 г. започнал да полага труд в полза на
„***********“ ЕООД, като първоначално получавал трудовото си
възнаграждение в брой срещу подпис, но от есента на 2019 г. спрял да
получава такова, тъй като дружеството имало финансови затруднения. В
разпита си пред съда свидетелят А. споделя, че е продължил да работи за
„***********“ ЕООД до месец септември 2021 г., без да получава трудово
възнаграждение, защото бил уверяван, че ще получи същото след като
финансовото положение на работодателя се подобри, но и до момента
дължимото трудово възнаграждение не му е изплатено, включително за
периода от м. юни 2021 г. до м. август 2021 г. Същевременно, свидетелят А.
не отрича, че е бил осигуряван от работодателя през този период, като в тази
част показанията му се подкрепят от показанията на свидетеля Л.И., както и
от справките данни за осигуряване от НАП. От показанията на този свидетел
4
също така става ясно, че е полагал труд в полза на жалбоподателя до месец
септември 2021 г., когато бил уведомен, че трудовият му договор е прекратен.
Показанията на свидетеля А. намират опора в показанията на свидетелката Г.,
протоколите за извършена проверка от 22.10.2021 г. и 29.11.2021 г., сигнал с
вх. № 21087292/23.09.2021 г. до Инспекцията по труда, както и ведомости за
заплати за месеците юни, юли и август 2021 г., поради което съдът кредитира
същите в цялост.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на
свидетелката Л.И., като взе предвид обстоятелството, че същата е служител
на счетоводната фирма, която обслужва „***********“ ЕООД, и в тази връзка
би могла да бъде заинтересована последното да избегне
административнонаказателна отговорност, която би се явила пряко свързана с
нейната дейност по счетоводно обслужване на дружеството. Показанията на
свидетелката И. дават информация на съда относно наличието и
продължителността на трудовото правоотношение между „***********“
ЕООД и свидетеля В. А., наличието на запор върху заплатата на А.,
начисляването на трудовото му възнаграждение, плащането на осигурителни
вноски, както и факта, че свидетелят А. не е подписвал ведомостите за
заплати, като тези обстоятелства се потвърждават от писмените
доказателствени материали и показанията на свидетеля А.. Съдът даде вяра
на показанията на тази свидетелка, като обаче не кредитира показанията й в
частта, в които И. изразява предположения и съобщава за обстоятелства,
които не твърди да е възприела, включително за изплащането на дължимото
трудово възнаграждение на свидетеля В. А.. Свидетелката И. споделя, че
последният действително е полагал труд в полза на дружеството -
жалбоподател към процесния период, което се потвърждава както от неговите
показания, така и от ведомостите за заплати за месеците юни, юли и август
2021 г. От показанията на свидетелката И. става ясно, че тя не е участвала в
изплащането на трудовите възнаграждения на работниците и служителите на
„***********“ ЕООД. Същата заявява пред съда, че управителят Ф.И. и
свидетелят В. А. са посещавали счетоводната къща, но тя никога не е виждала
И. „да брои пари“ и да ги предава на работника А.. Доколкото Л.И. не е
присъствала и не е възприела лично фактическо предаване на парични суми
от управителя И. на свидетеля А., съдът намира, че от нейните показания не
се установява плащането на трудовото възнаграждение на работника А. за
месеците юни, юли и август 2021 г. Следва да се посочи и че от твърденията
на Л.И., че свидетелят В. А. пред нея не се е оплаквал, че не е получил
дължимото трудово възнаграждение, както и че е имал наложен запор и
поради това не подписвал ведомостите за заплати, също не се доказва
фактическото изплащане на трудовото възнаграждение на А. за процесния
период. Съдът не се довери и на показанията на свидетеля И. в частта, в
която твърди, че към края на 2019 г. поради изграденото доверие между
работодателя „***********“ ЕООД и неговите работници и служители
последните са спрели да се подписват във ведомостите за заплати при
фактическото получаване на трудово възнаграждение. Това твърдение се
оборва от приложените по делото ведомости за заплати, от които е видно, че
единствено свидетелят В. А. не е полагал подписа си в тях.
Съдът не възприе с доверие представените по делото копия на
протоколи от 30.08.2021 г., 28.06.2021 г. и 26.07.2021 г., издадени от главния
счетоводител свидетеля Л.И. и оперативния счетоводител на дружеството -
жалбоподател, в които последните с подписа си удостоверяват, че В. А. е
5
получил в брой трудовото си възнаграждение за месеците юни, юли и август
2021 г., като е отказал да се подпише във ведомостта за заплати; както и
декларация от Ф.И., в която се твърди, че на В. А. са изплатени в брой всички
дължими суми, посочени в месечните ведомости, включително за процесния
период. Посочените обстоятелства се опровергават от останалия
доказателствен материал, в частност показанията на свидетелите Г., А. и
самата И., сигнал с вх. № 21087292/23.09.2021 г. до Инспекцията по труда,
ведомостите за заплати за месец юни, юли и август 2021 г. и протоколите за
извършена проверка от 22.10.2021 г. и 29.11.2021 г., поради което съдът не
кредитира представените копия на протоколи от 30.08.2021 г., 28.06.2021 г. и
26.07.2021 г. и декларация от Ф.И. досежно обективираните в тях
обстоятелства. В показанията си пред съда свидетелката Л.И. сподели, че
управителят на дружеството Ф.И. и В. А. са посещавали офиса на
счетоводната фирма с цел на А. да бъде изплатено трудовото възнаграждение,
но никога не е виждала Ф.И. да му дава пари в брой, т. е. тя не е свидетел на
изплащането на възнаграждението на А., но въпреки това е подписала
посочените протоколи. Следва да се отбележи, че тези протоколи не
съдържат изявление на В. А. за получено трудово възнаграждение, като в
разпита си пред съда същият заяви, че и до момента не му е изплатено
дължимото възнаграждение. Прави впечатление и че декларацията и копията
от протоколите за получаване на работна заплата от В. А. за месеците юни,
юли и август 2021 г. са представени от жалбоподателя едва в съдебната фаза
на производството и то след подаване на жалбата срещу атакуваното НП, в
която доводи за изпълнение на даденото предписание не са релевирани.
Същевременно, в писмените възражения срещу АУАН, подадени от
управителя на дружеството - жалбоподател на 03.12.2021 г., се твърди, че в
процесния период В. А. не е полагал труд за „***********“ ЕООД, поради
което и не му се дължало трудово възнаграждение.
Съдът намира, че доколкото представените преписи от наказателни
постановления, издадени срещу „***********“ ЕООД в рамките на
извършената проверка не са влезли в сила към датата на процесното
нарушение, то същите са неотносими към предмета на делото.
От приетите протоколи за извършена проверка № ПР2131218 от
22.10.2021 г. и № ПР2134765/29.11.2021 г. се установява точното съдържание
на даденото на жалбоподателя предписание под № 14 и неговият срок за
изпълнение – до 11.11.2021 г., както и че в хода на проверката от страна на
„***********“ ЕООД не са представени доказателства за изпълнение на
предписанието.
Представените писмени доказателства – трудов договор № 3 от
13.05.2019 г., справките от НАП и справката за предадени за регистрация
договори за В. А. установяват съществуването на трудово правоотношение
между „***********“ ЕООД и В. А., включително и към периода от м. юни
2021 г. до м. август 2021 г.
От приобщените като писмени доказателства по делото ведомости за
заплати за месеците юни, юли и август 2021 г. и справка-данни за
осигуряване от НАП се установява, че работодателят „***********“ ЕООД е
начислявал уговореното трудово възнаграждение на В. А. за месеците юни,
юли и август 2021 г. и е заплащал осигурителни вноски за работника. Следва
да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника/служителя по ведомост или
6
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на
негови близки, като по писмено искане на работника или служителя
трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него
банка. Начисляването на трудово възнаграждение във ведомостите за заплати
и плащането на задължения към държавния бюджет във връзка с възникнало
трудово правоотношение не означава, че работникът А. фактически е получил
дължимото възнаграждение. Следва да се обърне внимание на липсата на
подпис от страна на свидетеля А. във ведомостите за заплати за месеците
юни, юли и август 2021 г. на „получил сумата“, като впечатление прави
обстоятелството, че други служители са се подписали в тези ведомости за
това, че са получили съответните суми. Ето защо, с оглед на изложеното
дотук настоящият съдебен състав приема, че единственият обоснован извод в
конкретния случай е, че свидетелят В. А. действително не е получил трудово
възнаграждение за месеците юни, юли и август 2021 г. за положения от него
труд през посочените месеци. Обстоятелството, че същият е полагал труд се
установява както от неговите показания, така и от тези на свидетелката И..
От представените заповеди на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”
съдът извлече информация относно компетентността на АНО и
актосъставителя.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
надлежно приобщени на основание чл. 283 НПК, доколкото същите са
относими към предмета на доказване по делото и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
процесните АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи при спазване на давностните срокове, визирани в чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Законът възлага съставянето на актове за
установяване на административни нарушения на трудовото законодателство
на държавните контролни органи, какъвто е и главният инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ - София към Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ – аргумент от чл. 416, ал. 1, чл. 399, ал. 1 от КТ и чл. 5, ал. 2, т. 1 от
Закона за инспектиране на труда. Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от
КТ компетентният административнонаказващ орган поначало е
изпълнителният директор на ИА „ГИТ“, като в случая същият
законосъобразно е оправомощил със заповед № З-0058/ 11.02.2014 г.
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София да издава наказателни
постановления.
На следващо място, съдът констатира, че при съставяне на АУАН и при
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
7
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Двата процесуални акта съдържат
всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, ясно са посочени датата и
мястото на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба
и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за неяснота на датата на извършване на
нарушението, доколкото както в АУАН, така и в НП ясно е посочено, че
срокът за изпълнение на даденото предписание е до 11.11.2021 г., а
нарушението е извършено на 12.11.2021 г., като е констатирано на 29.11.2021
г., когато е съставен и АУАН. Доколкото в случая става въпрос за
неизпълнение на предписание, чийто срок е бил до 11.11.2021 г., то правилно
от страна на административнонаказващия орган е прието, че нарушението е
извършено на първия ден след изтичането на срока за изпълнение на
предписанието, т. е. на 12.11.2021 г.
Съдът не констатира процесуални нарушения и при съставяне на АУАН
- същият е съставен в присъствието на законния представител на
дружеството и на двама свидетели, които са били част от екипа, извършил
проверката на дружеството, съответно са присъствали при установяване на
нарушението. АУАН е подписан от актосъставителя, свидетелите и
управителя на дружеството - жалбоподател, като на последния е връчен
екземпляр от акта.
Съставът на съда не констатира и нарушение на разпоредбата на чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН, доколкото административнонаказващият орган, преди да се
произнесе по преписката с издаване на атакуваното НП е извършил
дължимата проверка на АУАН, с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, като в ЗАНН е регламентирано като задължение на АНО
единствено да прецени възраженията и доказателствата, но не и да изложи
мотиви защо е счел релевираните възражения срещу АУАН за неоснователни.
Не могат да бъдат споделени и възраженията на жалбоподателя, че е
нарушен принципът за съразмерност, тъй като вследствие на извършената
проверка срещу дружеството били съставени девет акта за установяване на
административни нарушения, съответно били издадени и девет наказателни
постановления. Съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, когато едно и също
лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Поради това констатирането на
отделни нарушения от страна на „***********“ ЕООД, касаещи различни
периоди, води и до налагането на отделни административни наказания, без
значение дали с едно или с няколко наказателни постановления.
С оглед горните съображения, съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на
защита на санкционираното лице и да представляват формално основание за
отмяната на оспорваното НП.
Съгласно чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 10 000 лева. Във връзка с наведените в жалбата
възражения, които съдът счете за неоснователни, следва да се отбележи, че
задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ представлява
принудителна административна мярка, поради което приложима в случая е
8
именно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
По делото беше безспорно установено, че с протокол за извършена
проверка № ПР2131218 от 22.10.2021 г. на „***********“ ЕООД в качеството
му на работодател е било дадено задължително предписание /посочено под №
14 в протокола/, а именно в срок до 11.11.2021 г. да изплати на В. С. А.,
съгласно представените ведомости за работна заплата за периода от м. юни
2021 г. до м. август 2021 г. на „***********“ ЕООД, уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа за периода от м. юни 2021 г. до м.
август 2021 г., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ. Посоченият протокол е бил връчен
на управителя на дружеството - адресат на предписанието на 22.10.2021 г.,
видно от самия протокол. По делото не са представени доказателства
даденото предписание да е било оспорено от адресата му в
законоустановения срок и същото да е било отменено. Тук е мястото да се
посочи, че съгласно чл. 405, вр. чл. 404, ал. 1 от КТ обжалването на
предписанията не спира тяхното изпълнение. Последица от необжалването на
предписанието е влизането му в сила, с което се преклудира възможността да
се релевира инцидентно неговата незаконосъобразност.
В случая срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл на
11.11.2021 г., като не само до изтичане на посочения срок, но и до съставяне
на АУАН - на 29.11.2021 г., а и до провеждане на последното по делото
съдебно заседание от 07.03.2023 г. не се доказа изпълнение на процесното
предписание. Ето защо съдът намери, че жалбоподателят „***********“
ЕООД на 12.11.2021 г. е осъществил от обективна страна състава на
нарушението по чл. 415, ал.1 от КТ.
Предвид обстоятелството, че е административното нарушение е
извършено от юридическо лице, то въпросът за вината не може да бъде
обсъждан, тъй като отговорността на юридическите лице винаги е обективна
и безвиновна.
В конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл. 415в
от КТ, тъй като посоченият нормативен текст изисква нарушението да е било
отстранено веднага след установяването му и да не са произтекли вредни
последици за работника или служителя. Нарушението е било установено на
29.11.2021 г., но и към настоящия момент не са представени доказателства от
страна на работодателя за изпълнение на даденото задължително
предписание, чрез изплащане на дължимото трудово възнаграждение на А. за
месеците юни, юли и август 2021 г., поради което не може да се приеме, че
нарушението е било отстранено веднага след установяването му. От
нарушението са произтекли вредни последици за работника, тъй като същият
е бил лишен през дълъг период от време от следващо му се трудово
възнаграждение, поради което няма как да бъде приложена разпоредбата на
чл. 415в от КТ.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя за
квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид.
Според състава на съда процесното деяние се характеризира като такова с
висока степен на обществена опасност, доколкото даденото задължително
предписание касае неизплатено трудово възнаграждение за период от три
месеца и не се доказа да е изпълнено и към настоящия момент.
За извършеното от дружеството - жалбоподател нарушение
9
законодателят е определил налагането на имуществена санкция в размер от
1500 до 10 000 лева. Доколкото наложената имуществена санкция е в
минимален размер от 1500 лева, съдът намира,че нейното обсъждане е
безпредметно.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лева. Предвид
правната и фактическа сложност на делото, провеждането на три съдебни
заседания и разпит на трима свидетели, съдът намира, че в полза на
въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение в размер на 100
лева.
Искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски по делото не може да се уважи, с оглед извода на
съда за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и
неговото потвърждаване.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН и чл.
63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2100106 от
20.12.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
София, с което на дружеството- жалбоподател „***********“ ЕООД
/понастоящем „*******“ ЕООД/, ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 415,
ал. 1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „***********“ ЕООД /понастоящем „*******“ ЕООД/, ЕИК
********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. София сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10