Р Е Ш Е Н И Е
№………./24.02.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми януари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Нина И.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №728 по описа за 2020г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по иск на В.М.Д., ЕГН**********,
с адрес ***, срещу ответниците
Е.Д.Т., ЕГН**********, с адрес ***; и В.Е.Т., ЕГН**********,
с адрес ***, с правно основание чл.66, ал.2 СК, за установяване произход от бащата,при направено оспорено припознаване, по отношение на детето В.Е.Т..
Предявени
са още искове с правно основание чл.70 СК вр.
чл.59 СК за предоставяне
упражняването на родителските права
върху детето В.Е.Т., на майката; за определяне на местоживеене
на детето на посочен адрес при майката;
за определяне на предложен от ищеца
режим на лични контакти на детето с
баща му; а също и по чл.70 СК вр. чл.143 СК
за осъждане на бащата, за плащане на издръжка
в полза на детето, в размер 160.00лв.
месечно, с непосочен падеж,считано от
постановяване на решението до настъпване на основание за промяна или отпадане
на задължението.
Ищецът твърди, че 2012г. - 2019г. живял на
семейни начала с отв. Е.Т.. В периода 2013-2017г.
излежавал присъда „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие в с. Р., общ.
Б., а Е.Т. е живеела в къщата на майката на ищеца в гр. П.. Тъй като режимът,
при който излежавал присъда бил „първоначално лек“ ищецът често бил в отпуск и
се прибирал при Т., като двамата осъществявали интимни контакти. От друга
страна ответницата също го посещавала често в общежитието, където също имали
интимни контакти. От връзката им на ***г. се родило детето В.Т.. Детето
получило това име по съгласие на родителите, а на самото изписване ищецът бил
пуснат да присъства. Поради липсата на лични документи не успял да припознае
детето още тогава.
Твърди още, че през месец юли 2019г. ищецът и
отв. Е.Т. се разделили, като тя и дъщеря им се
преместили при родителите й в с. Ц., но никой от близките нямал съмнение кой е
бащата. На 11.10.2019г. ищецът е подал заявление в Община Варна за припознаване
на детето В., но на 29.01.2020г. бил уведомен от администрацията, че майката Е.Т.
е оспорила припознаването. В личен разговор тя потвърдила това. Поради това и в
срока по чл.66, ал.2 СК ищецът предявява настоящия иск за установяване на
произхода на детето от него, считайки себе си за биологичен баща, което било
известно на всички близки на семейството.
Твърди също, че между него и детето е
изградена емоционална връзка и без да се противопоставя по отглеждането на
момичето от и при майка му, той моли за определяне на обичаен режим на лични
контакти с дъщеря му, което е на мнение, че е в интерес на детето.
В о.с.з. поддържа твърденията, на които
основава исковете си.
Моли
за уважаване на исковете и за разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Е.Т.
представя писмен отговор. В него тя не оспорва пряко фактическите твърдения на
ищеца относно отношенията им до 2019г. Исковете обаче оспорва изцяло по
допустимост (за което навежда подробни съображения, обобщени в смисъл, че с
оглед личност, криминална проявеност и други
характеристики на ищеца, не е в интерес да се установи дали той е баща на
детето). Евентуално оспорва изцяло исковете и по тяхната основателност. Във
връзка с това навежда подробни доводи, обобщени както следва: 1/ ответникът
упражнява редовно тормоз върху Е.Т., като на 07.03.2020г. й е нанесъл тежък
побой на улицата, пред детето, който е бил съпроводен с ритане, удари в главата
и тялото, разкъсване на дрехи и със заплаха за убийство, за което е признат за
виновен с Решение от 04.06.2020г. по гр.д. №3269/2020г. на ВРС, по реда на
ЗЗДН, а самото дете е преживяло от побоя тежка и неотстранена и досега психотравма; 2/ в дома на ищеца в град П. пребивават
постоянно криминално проявени лица, които приготвят и употребяват там
наркотици; сред лицата е и брата на ищеца Благовест Асенов, който е осъден за
„грабеж и блудство“ и отделно е поръчителствал за опит за заливане с киселина
на жена, от която той има дете; жилището е собствено на майка му В.М., която е
осъдена за „сводничество“ в Германия; и като цяло обкръжаващата среда на ищеца
е изцяло престъпна и опасна; 3/ по отношение на ищеца са налице 13 обвързващи
го присъди по наказателни дела от общ характер, като през 2018г. е изтърпяно последното
засега наложено му наказание „лишаване от свобода, ефективно“; 4/ това е
показателно за факта, че ищецът е ицяло престъпна
личност, за което сочи и системната употреба на наркотици, проверяваните данни
за изготвяне и ползване на писмени актове с невярно съдържание и други; 5/ в
случаите, когато със съгласието на майката ищецът е вземал детето, винаги е
отказвал да го връща или го е връщал, но с огромно закъснение, което вреди на
детето; 6/ че всякакви отношения на ищеца с детето ще поставят последното в
опасност.
В о.с.з. поддържа твърденията, на които
основава доводите си. Относно произхода на детето обаче признава, че през
2012г. – 2017г. е имала интимни отношения само с ищеца В.Д., не е имала интимни
контакти с други мъже изобщо,поради което признава и че Д. е бащата на детето В..
Моли
за цялостно отхвърляне на исковете, евентуално моли да не бъде изобщо
предоставяна възможност на ищеца да се среща с дъщеря си. Моли и за присъждане
на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК отв.
В.Т. (детето, чрез особения му представител), депозира писмен отговор, с
който не оспорва фактическите твърдения на ищеца. При липса на противоречие по
повод отношенията между майка и баща счита искът по чл.66, ал.2 СК за
основателен, тъй като той цели да изясни само биологичния произход на дете без
баща. По исковете по чл.70 СК изразява становище за отглеждане на детето от и
при майка му, а досежно режима на лични контакти на
детето с бащата моли за намален такъв, с оглед на непълноценните отношения
между баща и дете в момента. По издръжката е на позиция за дължима такава от
200лв. на месец.
В о.с.з. поддържа позицията си по спора, като
моли относно режима на лични контакти между баща и дете да бъде съобразено
заключението по СПсЕ.
Моли
за решение по делото в посочения смисъл.
Контролиращата
страна – ДСП Долни чифлик – не взема отношение по спора, не изпраща и
представител в о.с.з. по делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните и е видно от материалите по
делото, че дете В.Е.Т., е родено на ***г. от майка Е.Д.Т.,
като в акта за раждане не е вписан произход по бащина линия.
Няма спор и е видно от приетата пълна административна пресписка по припознаване с вх. №АУ100482ВН/11.10.2019г.,
че на
дата 11.10.2019г. ищецът е подал заявление в Община Варна за припознаване на
детето В., но на 29.01.2020г. бил уведомен от администрацията, че майката Е.Т.
е оспорила припознаването, като в личен разговор тя потвърдила това.
В първото о.с.з. по делото, на въпроси на
съда за изясняване на фактите и фактическите твърдения на страните майката Е.Т.
признава, че през 2012г. – 2017г. е имала интимни отношения само с ищеца В.Д.,
не е имала интимни контакти с други мъже изобщо,поради което признава и че Д. е
бащата на детето В..
Видно от приетото Решение №2148/04.06.2020г.
по гр.д. №3269/2020г. на ВРС, със същото е установено, че 07.03.2020г. В.Д. е
упражнил над майката Е.Т., пред детето В.Т. сериозно физическо насилие, спъроводено с психическо – побой на публично място с
множество ритници в кръста и бедрата; разкъсване на дрехите; събаряне на
земята, което довело и до удар на главата в противопожарен кран; заплахи за
живота и за здравето на Е.Т., а също и обиди. Детето е било непосредствено до
майка си, докато В.Д. я е пребивал и заплашвал. За деянието си В.Д. е задължен да се въздържа от домашно
насилие по отношение на Е.Т. и В.Т., забранено му е да ги приближава за период
от три месеца и му е наложена глоба – всичките по реда на ЗЗДН.
На л.28-38 от делото са представни
преписи от снимки, кореспонденция по мобилно приложение и преписи от печатни
медийни издания,които съдържат индикации за извършени от В.Д. престъпления.
Тези преписи не са пряко и надлежно доказателство, но тълкувани със следващите
писмени актове могат да се зачетат, като кореспондиращи им.
На л.105-143 е приложена пълна справка за
съдимост на В.Д., с всички бюлетини към нея. От преписката е видно, че ищецът В.Д.
многократно (15 пъти) е осъждан за различни престъпления, включително за
кражби, принуда, управление на МПС без СУМПС, хулиганство, средни телесни
повреди на различни лица, грабежи, палеж и други. Последните престъпления на В.Д.
са за държане на наркотични вещества (кокаин), при условие на опасен рецидив,
на 09.06.2020г., както и управление на МПС без СУМПС на 06.02.2020г. За
престъпленията на Д. са налагани многократни наказания „лишаване от свобода“ –
ефективно, включително за последните две деяния – ефективно лишаване от свобода
за една година и съответно за седем месеца, които се търпят и към момента на
устните състезания пред ВОС.
Депозираният социален доклад от ДСП е семпъл,като в него се съдържат основно данни, че детето В.Т.
се отглежда от майка си и баба си по майчина линия, в жилище в с.Ц., общ.Аврен,
с нужните условия за детето в добра и подходяща за него среда.
Заключението по приетата СПсЕ
съдът кредитира изцяло като обективно, обосновано, дадено след лично обследване
на страните и на детето, както и защитено в о.с.з. От него се установява, че
детето В.Т. няма съзнателно оформена представа за фигурата на бащата, тъй като
не е живяло в трианголата майка, баща, дете.
Разпознава баща си на снимков материал. То е формирално
негативна нагласа към него - „лош, бие мама, да се накаже“. За тази нагласа е
възможно неосъзнато да е допринесла и майката, която живее и е живяла в
перманентен стрес от посегателствата на В.Д.. Засега няма няма
изградена връзка на привързаност на детето към бащата. Налице е начало на
синдром на родителско отчуждение, който не целен от майката, но е неосъзнато
привнесен от нея, като защитен механизъм срещу преживяното от нея насилие от
ищеца Д.. Ситуацията е ключова за детето и налага да се проведе терапия с
детето и родителите с насока корекция на поведението им един спрямо друг, след
което да се пристъпи към внимателно възстановяване на фигурата на бащата в
живота на детето.
В о.с.з. вещото лице допълва (обясненията в
о.с.з. не са експертиза), че нанесеният побой от В.Д. на Е.Т., пред Виктория, може
да е запазен в съзнанието на детето, като изключително фрустриращ
момент, но не толкова като спомен от конкретните действия и събития,колкото от
гледна точка на подсъзнателен фрустриращ епизод. Който от друга страна би могъл
несъзнавано да е акцентиран от майката, поради преживяното от нея.
Показанията на св. П.П.съдът
цени като обективни, в частта в която се възпроизвеждат лични възприятия на
свидетеля. От показанията се изяснява, че В.Д. и Е.Т. са живяли
заедно поне от пет години назад. През 2017г. се родила дъщеря им В.. Докато
живели така и когато бил в отпуск от затвора, В. се прибирал при Е. и В. и
прекарвал време с дъщеря си. Детето му казвало „татко“ и се чувствало много
добре с него, по впечатленията на свидетеля от срещите им. След това сочи, че
„започнаха да отделят детето от бащата, то започна да се отчуждава“, като поне
половин година вече В. не е виждал дъщеря си. Свидетелят е бил и на рожден ден
на момичето в с.Ц., когато В. станала на 2 години – всичко протекло много
добре, а В. е занесъл подаръци. Свидетелят не е виждал В. да общува или да се
грижи сам за В., без присъствие на други хора. Но детето имало респект от баща
си и му се „хвърляло на врата“.
Показанията
на св. Г. Т. съдът цени като обективни, в частта в която се възпроизвеждат
лични възприятия на свидетеля. От показанията се изяснява, че свидетелката е
виждала няколко пъти вечер В.Д. да се връща в дома на Е.Т. за да се види с
дъщеря си В.. Той се държал добре с дъщеря си, не се е държал негативно към
него или към майка му. Обикновено в началото В. била въздържана, като си идвал
нейният баща, но като се отпуснела му се радвала. От Е.Т. свидетелката знае, че
В. й е посягал многократно. Разказва и за конкретен случай, на който е станала
свидетел на преките последици от нанесен на Е. от В. побой през „миналата
пролет“. За тези „посягания“ свидетелката посочва, че са започнали след раждането
на детето. Свидетелката знае от Е. също, че В. редовно е шофирал без книжка,
както и че я е заплашвал (майката), че ще й вземе детето. Самата Е.Т. е чудесна
майка, по думите на свидетелката, и където и да си гледа детето ще се грижи много
добре за него.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта: Възраженията
на отв. Е.Т. не могат да се споделят, като аргументи
за недопустимост на спора. Нормата на чл.66, ал.2 от СК, тълкувана с ал.1,
както и практиката по приложението й, ясно показват, че процесуални
предпоставки на този иск за произход са единствено: да е налице дете без вписан
в акта за раждане баща; да е направено припознаване; то да е оспорено от
майката; и припознаващият да е предявил иска си в тримесечния законов срок.
Смисълът на този иск не е да се установяват родителски или личностни качества
(които ще се доказват, но по исковете по чл.70 СК вр.
чл.59 СК), а да бъде изяснен само биологичния произход на дете без баща. Което
по правило винаги е в интерес на детето, а и на правната сигурност. Затова
изложените в отговора обстоятелства ще бъдат взети предвид по чл.70 СК вр. чл.59 СК, а принципно биха могли да послужат в последващи производства по чл.131 СК или чл.132 СК, но не
могат да обосноват недопустимостта на иска по чл.66, ал.2 СК, при данните по
делото.
По тежестта на доказване: Уважаването на предявените искове налага пълно и
главно доказване от ищцовата страна на следното:
факта на раждане на детето с установен произход само от майката; че ищецът е
подал заявление за припознаване на детето; че това припознаване било оспорено
от майката; че исковата молба е подадена в законния тримесечен срок от
получаването на съобщението за оспореното припознаване; в тежест на ищеца е още
да докаже пълно и главно, че детето е заченато точно от него, като в тази
връзка докаже и вероятния период на зачеване; че през този период ищецът е имал
интимна връзка с майката на детето; както и биологичната съвместимост между
бащата и детето. По исковете по чл.70 СК вр. чл.59 СК
следва да докаже още сочените от него привързаност на детето към него и
отношения между тях, оправдаващи да бъде постановен претендирания
в случая режим на лични контакти между ищеца и детето.
В процесуална тежест на ответниците
по делото е да докажат сочените положителни обстоятелства, на които базират
възраженията си. Конкретно отв. Е.Т. следва докаже сочените
от нея твърдения относно личността, предишните престъпни прояви на бащата и
характера и ежедневието му, които съставляват опасност детето да контактува с
него (криминална проявеност; насилие над майката и
над детето; наркотична зависимост;лоша среда и други). По исковете по чл.70 СК вр. чл.59 СК тя следва да докаже още родителските си качества,
привързаността на детето към нея, обстановката на отглеждане на детето, нуждите
на малолетното от издръжка в претендирания размер,
както и възможностите на другия родител да я заплаща. Другата ответница по
делото (детето) следва докаже сочените от нея доводи,
оправдаващи претендирания режим на лични контакти с
ищеца, както и нуждите
на детето от издръжка в претендирания размер и
възможностите на другия родител да я заплаща.
По
същество по иска по чл.66, ал.2 СК:
Цитираната норма, заедно с тази на ал.1 от СК, повеляват, че родителят
или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с
писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен
срок от съобщението за факта на направеното припознаване. Ако последното не
бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане, но ако припознаването
бъде оспорено, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на
съобщението за това да предяви иск за установяване на реалния произход на
детето. Както вече се обясни целта и смисълът на този иск са да бъде
изяснен само биологичния произход на дете без баща, при извънсъдебн
спор по направено припознаване.
В настоящия случай се установи несъмнено от
приетата пълна преписка по припознаване с вх. №АУ100482ВН/11.10.2019г., че на
11.10.2019г. ищецът е подал заявление в Община Варна за припознаване на детето В.,
но на 29.01.2020г. е бил уведомен от администрацията, че майката Е.Т. е
оспорила припознаването, като в личен разговор тя потвърдила това. Искът от
своя страна е предявен на 12.02.2020г. и е в срок. По повод на начално спорния
въпрос за произхода на В. обаче, след поставени от съда въпроси на ответницата Е.Т.
за изясняване на фактите и фактическите доводи на страните, майката Е.Т.
изрично призна, че през 2012г. – 2017г. е имала интимни отношения само с ищеца В.Д.,
не е имала интимни контакти с други мъже изобщо, поради което призна и че Д. е
бащата на детето В.. За същото свидетелства и представеното и прието от съда
Решение №2148/04.06.2020г. по гр.д. №3269/2020г. на ВРС, на първа страница от
което е възпроизведено изричното твърдение на Е.Т. – че макар да не е вписан в
акта за раждане на В., В.Д. е биологичният й баща,
като Д. и Е.Т. живяли на семейни начала преди да се
роди момичето. В същия смисъл са и показанията на двамата свидетели на двете
страни, които ясно сочат, че В.Д. е бащата на В.. При тези данни е очевидно, че
към момента на приключване на устните състезания пред ВОС е напълно безспорен между
страните реалният произход на детето В. от ищеца В.Д., който произход
съответства и на приетите писмени и гласни доказателства. Ето защо и без обичайната
експертиза този произход следва да бъде признат, а искът да бъде уважен от
съда.
На осн. чл.16, ал.2
вр. чл.13 и 14 ЗГР следва да се
постанови промяна в бащиното и фамилнотото име
детето, като бащиното и фамилното име се образуват от собственото и бащиното
име на признатия за биологичен баща по нормативните правила за това. Правилата
са императивни и не могат да бъдат променени или дерогирани
по волята на страните по делото.
По родителските права и местоживеенето:
Изборът на родител, който да упражнява на родителските права, е детерминиран от
редица конкретни за случая фактори, които следва да бъдат преценявани с оглед
водещия принцип за максимална защита на интересите на детето (чл.59, ал.4 СК вр. чл.3, т.3 ЗЗДт и КЗПД), при
зачитане на заложените в ППВС №1/1974г. критерии, сред които родителските
качества и индивидуалните особености на родителите, битовите условия в домовете
им, наличието на подходяща подкрепяща среда, възрастта и пола на детето и
други.
В настоящия случай по упражняването на правата
и местоживеенето на детето липсва изричен спор, както по фактите, така и по
същество. Освен това възведените пред съда твърдения за подходящите за детето
родител и среда, при които да бъде отглеждано то, се подкрепят изцяло от
ангажираните гласни доказателства. Ето защо и с цел съхраняване интересите на
детето актуалното положение по тези въпроси не следва да бъде променяно, като
подходящо и полезно за детето. Тоест правата следва да се предоставят на
майката, като бъде определено и местоживеене на детето при нея.
По издръжката:
Нормата на чл.143, ал.1 СК вменява на всеки родител задължение за издръжка на
своето непълнолетно дете. Относно нейния размер следва да се съобразят
конкретните потребности на детето, възможностите на родителите, обстоятелството
кой от тях ще следва да полага преките грижи за детето, обществено – икономическата
обстановка и други (ППВС 5/1970г.).
Доколкото в настоящия случай не възникна спор
между родителите и за нуждите на детето и възможностите на родителите да
посрещат потребностите му,следва да бъде присъдена издръжка към претендирания (признат от ищеца) размер. Тъй като обаче той
е под актуалния за 2021г. минимум от 162.50лв. от една страна, а от друга тъй
като има индикации, че бащата може да плаща и по-висока от минималната
издръжка, още повече че е в работоспособност и е без други алиментни
задължения, то съдът приема за оправдано за случая да се определи размер на
издръжката от 180.00лв. месечно. Издръжката следва да се изплаща чрез родителя,
на когото бъде предоставено упражняването на родителските права.
Относно режима на лични контакти
между бащата и детето всъщност е и централният спорен по делото въпрос. Въпреки
положените от съда усилия и въпреки общото съгласие на родителите по някои
въпроси, конкретно по този те не успяха да постигнат взаимен диалог или
компромис. Поради това съдът следва да разреши въпроса, на база на материалите
по делото, съобразно с интереса не на
родителите или желанията им, а съобразно интереса на детето.
На първо място следва да се посочи,че
изложените в отговора аргументи относно личността, престъпни прояви на бащата,
характера и ежедневието му, не могат да обосноват отказ от определяне на режим
на лични отношения, тъй като такъв следва да бъде нормиран винаги по искове за
родителски права. В случаите дори на лишаване от родителски права, при доказани
особено тежки случаи по чл.131 СК (какъвто характер настоящото дело няма и
решението не формира СПН за наличие или липса на такива обстоятелства),
разпоредбата на чл.134, ал.1, т.2 СК
предвижда задължително произнасяне и по РЛО. Затова и възраженията на
ответницата (майката), изложени в отговора, следва да се зачетат при преценка
вида и продължителността на РЛО с оглед конкретиката
на делото, а принципно биха могли да послужат в последващи
производства по чл.131 СК или чл.132 СК, но не могат да обосноват отказ от
нормиране на РЛО на бащата с детето. Защото освен законовата регламентация, в
крайна сметка е ясна нуждата на всяко дете от контакт с двамата му родители, включително
и с този, на когото не е предоставено упражняването на родителски права. Само
така може да бъде съхранено присъствието на двамата родители в процеса на
израстване на детето и да се избегне утвърждаване на родителско отчуждение, поне
докато и двамата родители са носители на родителски права.
Относно вида и продължителността на
режима на първо място следва да се зачете кредитираното заключение по СПсЕ. От него се установи, че детето В. няма съзнателно
оформена представа за фигурата на бащата. То е формирално
негативна нагласа към него, за която е възможно неосъзнавано да е допринесла и
майката, която е живяла в постоянен стрес от посегателствата на В.Д. спрямо
нея. Към момента вещото лице е категорично, че не е налице изградена връзка на
привързаност на детето към бащата. Към това се установи от приетата справка за
съдимост на В.Д. с бюлетините към нея, че В.Д. е осъждан многократно за
различни престъпления, включително за кражби, принуда, управление на МПС без
СУМПС, хулиганство, средни телесни повреди на различни лица, грабежи, палеж и
други, като двете последни престъпления на В.Д. са държане на наркотични
вещества (кокаин), при условие на опасен рецидив, на 09.06.2020г., както и
управление на МПС без СУМПС на 06.02.2020г., за които на Д. са наложени
наказанията „лишаване от свобода“, ефективно, съответно за една година и
съответно за седем месеца, които се търпят и към момента на делото. А видно от Решение
№2148/04.06.2020г. по гр.д. №3269/2020г. на ВРС, на дата 07.03.2020г. В.Д. е
упражнил над майката Е.Т., но и пред детето В., сериозен акт на физическо и
психическо насилие – побой на публично място с множество ритници в кръста и
бедрата; разкъсване на дрехите; събаряне на земята, което довело и до удар на
главата в противопожарен кран; заплахи за живота и за здравето на Е.Т., а също
и обиди. Дъщерята В.Т. е било непосредствено до майка си, докато В.Д. я е
пребивал и заплашвал, поради което на осн. чл.2, ал.2 ЗЗДН детето несъмнено е също жертва на извършеното насилие. За деянието на В.Д.
е било забранено да приближава майката и детето за срок от три месеца. Насилието
на тази дата се е запазило в съзнанието на детето В., не като спомен за
конкретните събития (с оглед възрастта му), но като сериозно фрустриращо го обстоятелство, според СПсЕ
и обясненията на вещото лице в о.с.з. Изложените обстоятелства в тяхната
съвкупност мотивират извода, че понастоящем следва несъмнено да бъде определен
ограничен и минимизиран режим на отношения, за кратък времеви период за всеки
случай. Който от своя страна следва да започне след изтърпяване на ефективното
лишаване на бащата от свобода, доколкото при липсваща според СПсЕ обичайна връзка на привързаност между баща и дете, поесещения в подобно учреждение са
напълно против интересите на детето, а хипотези на евентуални „отпуски“ са от
вида на бъдещи несигурни изобщо и неясни по момент и време събития.
От друга страна следва да се отчете,
че според заключението по СПсЕ, заедно с дугото констатирано, се наблюдава начало на синдром на
родителско отчуждение, който не целен от майката, но е неосъзнато привнесен от
нея, като защитен механизъм срещу преживяното от нея насилие от ищеца Д.. Към
това и двамата разпитани свидетели, дори този на майката, дават показания, че В.Д.,
при срещите му с дъщеря си, се е държал добре с нея, не е имал негативно
поведение към момичето или майка му, а самото дете, макар в началото да било
въздържано, се отпускало и се радвало на баща си. А според свидетеля П. П.детето
В. винаги се е чувствало добре с баща си, когато са били в присъствието на
свидетеля. Тези данни водят до извода, че задълбочаването на синдрома на
родителско отчуждение не е в интерес на детето. Механизмът за преодоляването му
следва да включва както терапия с детето и родителите с насока корекция на
поведението един спрямо друг (което е изън правомощияна на съда), така редовни контакти на бащата с
детето, при тенденция за внимателно увеличаване и възстановяване фигурата на
бащата в живота на детето.
В заключение по мотивираните
съображения съдът преценява, че следва да бъде определен минимален по време, но
редовен по периодичност режим на лични срещи между баща и дете, с плавно бавно
увеличаване занапред.Той следва започне след изтърпяването на ефективното
лишаване на бащата от свобода, като следва да бъде провеждан в началото в
присъствието или на майката, или на посочен от нея близък или роднина от нейна
страна. Следва да се извърши внимателна преценка на поведението на родителите
през периода на този режим и в зависимост от резултатите следва да бъде
извършена нова и последваща преценка по режима, която
съдът в момента няма как да направи, с оглед значимите условности в поведението
на страните.
По разноските: На първо място
следва да се посочи, че първопричината за образуването на настоящото дело, с
начален предмет иск по чл.66, ал.5 СК, е оспорването на Е.Т. срещу направеното
от ищеца В.Д. припознаване на детето В. – което оспорване в крайна сметка се
яви и неоснователно и не се поддържаше от майката в съдебния процес. Ето защо и
по арг. от противното от чл.78, ал.2 ГПК и съдебната
практика по приложението на нормата, разноски на ответницата Е.Т. няма как да
се присъдят, тъй като тя е причина за делото. В допълнение в част от съдебната
практика се приема, че при спорна съдебна администрация на родителските
отношения и права, разноски не се присъждат, с оглед на служебните задължения
на съда в такива производства. По изложените две причини разноски в настоящия
случай не се следват на никоя от страните (като такива се търсят само от
майката).
На осн.
чл.78, ал.6 от ГПК родителят, който няма да упражнява правата и който е
задължен да заплаща издръжка на детето, следва да бъде осъден да заплати в
полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, държавна такса по
издръжката, а именно сумата 259.20лв.
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
между страните, че ищецът
В.М.Д., ЕГН**********, с адрес ***, Е
биологичен баща на детето В.Е.Т., ЕГН**********, с адрес ***, родено на ***г. от
майка Е.Д.Т., ЕГН**********, с адрес ***, на основание чл.66, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ занапред имената на
детето да са: В. В.Д., което да се отбележи в предстоящия
за издаване нов акт за раждане, на правно основание чл.16, ал.2 ЗГР вр. чл.13 ЗГР и чл. 14 от ЗГР.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето В.Е.Т. (В. В.Д.), с ЕГН: **********, на неговата майка Е.Д.Т., ЕГН**********, на осн. чл.70 СК вр. чл.59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето В.Е.Т. (В. В.Д.), ЕГН**********,
при
неговата майка Е.Д.Т.,
ЕГН**********,***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на личните контакти на детето
В.Е.Т. (В. В.Д.), ЕГН**********, с бащата В.М.Д.,
ЕГН**********, както следва:
- през първите три месеца
след изтърпяване от бащата на наказанието „лишаване от свобода“, което търпи в
момента:
всяка първа и трета седмица от месеца, в
събота и в неделя, за периода от 10.00ч. до 11.00ч., в присъствието на майката
или на посочен от нея близък или роднина от нейна страна;
- от третия до шестия
месец след изтърпяване от бащата на наказанието „лишаване от свобода“,
което търпи в момента:
всяка първа и трета седмица от месеца, в
събота и в неделя, за периода от 10.00ч. до 12.00ч., в присъствието на майката
или на посочен от нея близък или роднина от нейна страна;
- от шестия до дветия месец след изтърпяване от бащата на наказание
„лишаване от свобода“, което търпи в момента:
всяка първа и трета седмица от месеца, в
събота и в неделя, за периода от 10.00ч. до 13.00ч., в присъствието на майката
или на посочен от нея близък или роднина от нейна страна;
- от дветия
месец след изтърпяване от бащата на наказание „лишаване от свобода“, което
търпи в момента:
всяка първа и трета седмица от месеца, в
събота и в неделя, за периода от 10.00ч. до 13.00ч., без присъствие на майката или на посочено от нея лице;
- на рождения ден на детето: от
10.00часа до 13.00часа, в присъствието на майката или на посочен от нея близък
или роднина от нейна страна.
ОСЪЖДА
В.М.Д.,
ЕГН**********, с адрес ***, да заплаща
издръжка в полза на детето В.Е.Т.
(В. В.Д.), с ЕГН: **********, чрез майката Е.Д.Т., ЕГН**********, в размер
180.00лв. месечно, с падеж на 15-то число
на всеки съответен месец, считано от влизането
в сила на решението до настъпването на законово основание за промяна или
отпадане на задължението, на осн. чл.143 СК вр. чл.70 СК вр. чл.59 СК.
ОСЪЖДА В.М.Д.,
ЕГН**********, да заплати полза на Бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВОС, сума 259.20лв.
– държавна такса по определената за плащане издръжка на детето, на осн. чл.78, ал.6 ГПК
и чл.1 от ТДТ по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
Препис от настоящото
решение, след влизане в сила, да се изпрати на длъжностното лице по
гражданското състояние при Община Варна
за отразяване на промените в акта за раждане на детето.
Да се изплати на особения
представител на детето възнаграждение от внесения депозит за това.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………