Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Д., 30.05.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХІ-ви състав, в публично заседание на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година в състав:                                                      

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА                         

При участието на секретаря: С.Б.

 

Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №3109/** г. по описа на Д. РАЙОНЕН СЪД и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.4** от ГПК.

           Производството е образувано по искова молба на М.А.М., ЕГН **********,***, чрез адв. М.Д. ***, съдебен адрес:***, офис ** срещу Е.Б.Т. с ЕГН **********,***. Предявените искове са с правно основание чл.4** ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК, чл.124 ал.1 от ГПК, чл.86 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответницата е бил сключен договор за наем за обект, находящ се в гр. Д., ж.к. „**” № **, вх. **, ет.**, ап.**. Поради неплащане от страна на Т., страните са подписали споразумение на 16.07.**г., с което са фиксирали по основание и размер задълженията на наемателката към наемодателя и са уговорили те да бъдат заплатени на разсрочено плащане в рамките на 8 месеца. След изтичане на тези 8 месеца вземанията към М. не са били погасени от страна на Т., което е принудило ищеца да потърси правата си по съдебен ред. Към 23.06.** г. ответницата е имала остатък от неизплатени наеми към ищеца за периода преди юли **г. в размер на 532,00 лева; неплатени наеми за периода от месец юли ** г. до месец април ** г. включително в размер на 720,00 лв.; **0,00 лева неплатени задължения за консумирана вода по фактури към „**” ЕООД; 40,00 лева неплатено задължение за ел. енергия към „**” АД по фактури. Тъй като ответницата не е заплатила въпросните суми, ищецът е подал завление по реда на чл.410 от ГПК, по което е било образувано ЧГД № ****/**г. по описа ДРС и е била издадена заповед за изпълнение за въпросните суми.

В срока по чл.414 от ГПК, ответницата е направила възражение, с оглед на което заповедният съдът е дал едномесечен срок на заявителя да предяви установителен иск. В указания срок ищецът е подал настоящата искова молба.

Ищецът моли съдът да приеме за установено по отношение на ответницата съществуването на горевизираните задължения. Моли съдът да му присъди разноските в заповедното и в установителното производство.

С разпореждане от 04.09.**г. ДРС е изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено лично от Е.Т. на 11.11.**г.

В срока по чл. **1 от ГПК, ответницата е депозирала отговор, в който заявява, че действително е ползвала въпросния имот под наем, не отрича, че между страните съществували договорни отношения, с предмет  наем на имота, описан в исковата молба, но оспорва да дължи пари на ищеца за наем и ток. В този аспект оспорва исковете по основание и размер, с изключение на задължението към „**”. И тъй като ответницата е признала съществуването на това задължение, тя оставила за компенсация на наемодателя движими вещи, състоящи се от отоплителна печка тип „**”, хладилник, секция, килим, маса и други неща, които значително надхвърляли паричната стойност на задължението и към „**”.

Ищецът в съдебно заседание оспорва твърденията в отговора на ответницата. Твърди, че тези вещи, които е оставила в имота Е.Т. /изброени в отговора на наемателката по ИМ/ са ненужни, непотребни неща и са за изхвърляне. Ищецът моли съдът да уважи исковете му като основателни и доказани и да му бъдат присъдени сторените съдебни разноски.

Ответницата редовно призована за съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното по делото ч.гр.дело №****/**г. по описа на Районен съд гр.Д., на основание чл.410 от ГПК, заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение №**/01.07.**г., по силата на която ответникът Е.Б.Т. е осъдена да заплати на ищеца М.А.М. сумите от: 532,00 лева - остатък от неплатени наеми за периода отпреди месец юли ** г., съгласно споразумение от 16.07.**г.; неплатени наеми за периода от м. юли **г. до месец април **г. включително в размер на 720,00 лв.; **0,00 лева неплатени задължения за консумирана вода по фактури към „**” ЕООД; 40,00 лева неплатено задължение за ел. енергия към „**” АД по фактури, както и сумата от 35.24 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатски хонорар. В срока по чл.414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника, в което Т. твърди, че не дължи цялата сума.

          В производството по чл.4** ГПК ищецът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича не от договор за наем на недвижим имот, а от споразумение, подписано от страните на 16.07.**г., в установителното производство в тежест на ищеца – кредитор е да установи съществуването на вземането си по каузалното правоотношение с ответника, произтичащо от споразумението, което съдържа задължения за длъжника за изплащане на конкретни суми на ищеца по конкретно основание до определени срокове.

Според разпоредбата на чл.**8 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена. Съгласно чл.232 ал.2 предл.І от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща на наемодателя наемната цена.

По делото не е представен договор за наем на недвижим имот, но не се спори от страните, че между тях са били налице облигационни правоотношения, произтичащи от договор за наем на обект, находящ се в гр.Д., жк „**” №**, вх.**, ет.**, ап.** за **г. Не се спори, че ищецът М.М. в качеството на наемодател е предоставил за временно ползване за периода от м. септември 20**г. до м. октомври  **г. на ответника Е.Т., в качеството на наемател следния недвижим имот: гр.Д., жк „**” №**, вх.**, ет.**, ап.**. Не се спори между страните, че същите са уговорили наемателят да заплаща месечен наем в размер на 150.00 лв., както и консумираната електрическа енергия и вода в обекта.

Видно от приетото като доказателство по делото нотариално заверено споразумение от 16.07.**г. /л.**/, подписано от ищеца и ответницата, се установява, че същите приемат за установено в отношенията си, че Е.Т. дължи на М.М. сумата от 860.00 лв., от които: 600.00 лв. – четири неплатени наемни вноски /всяка по 150лв./ и 260 лв. – натрупани задължения за ток и вода. Т. признава тези задължения към М. , като страните са се договорили сумата от 860.00 лв. да бъде изплатен на 8 равни месечни вноски по 108.лв. всяка, като първата вноска е дължима на 10.08.**г., а всяка следваща до десето число на съответния месец. Страните са се договорили Т. да продължи да ползва имота още 8 месеца, считано от м. юли **г. В споразумението е визирано, че при неплащане на дължимата сума от 860.00 лв. от Т. на М., последният ще потърси правата си по съдебен ред. Споразумението е с нотариална заверка от 16.07.**г. с рег. №****от нотариус В.Т., вписан под №** в регистъра на НК и с район на действие ДРС. След изтичане на уговорения 8-месечен разсрочен план, поради неплащане от страна на длъжника на цялата дължима сума, ищецът е отправил до Е.Т. нотариална покана /л.**/, с която я кани в седмичен срок от получаването и да погаси задълженията си /визирани конкретно по размер и основание/ към него.

В същата покана, ищецът уведомява ответника, че ще предприеме действия по принудителното изваждане от жилището на Т..            При двустранните договори, задълженията на страните са взаимно свързани; едното задължение е основание за другото. Не се ли изпълни едното задължение, другото остава без основание. Ако неизпълнението е по вина на длъжника, кредиторът може на основание чл. 87 ЗЗД да развали договора.  Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД , развалянето на договора има обратно действие, освен при договорите за продължително и периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договорите за продължително и периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение на вредите от неизпълнението на договора. Следователно, съгласно същата разпоредба развалянето на договора няма обратно действие по отношение на придобитото право от кредитора на обезщетение за вредите, настъпили за него от лошото или непълно неизпълнение на договора. И след развалянето на договора то остава да съществува. И след развалянето на договора кредиторът може да търси обезщетение за претърпените от него вреди от неизпълнението или лошото изпълнение на договора.

         В настоящият случай съдът счита, че ищецът не се е възползвал от дадената му с договора за наем възможност да развали същия, поради виновното неизпълнение на задължението на ответника да заплати дължимите наемни вноски и сумите за консумирана ел. енергия и вода. От събраните доказателства /вкл. и от свидетелските показания на разпитаното лице Т.И.Т./ по делото се установи, че ответницата е ползвала под наем процесното жилище от м. ІХ.20**г. до м. Х.**г., като не е плащала наемите си и задълженията си към водното и енергоразпределителното дружества за периода, в който е ползвала обекта. В отговора по ИМ Т. признава, че задълженията и към „**” ЕООД действително не са платени и са в размера, в който се търсят от ищеца, което е своеобразно признание на този иск, но в замяна на това задължение, Е. Б. оставила на М. М. обзавеждането си – печка хладилник, секция и килим, чиято стойност на вещите надхвърляла задължението към водното дружество. За това, че ответницата е била неизправна страна по договора за наем /към момента на подаване на заявлението в ДРС – 23.06.**г./ свидетелствуват показанията на св. Т. Т. и представените доказателства по делото /л.***, представляващи оправдания, обяснения и обещания на Е.Т. към ищеца М.М., че ще погаси до определен срок възникналите задължения към ** и „**” АД и досежно месечните наеми. Част от приложените към делото касови бележки за платени задължения към двете дружества касаят периода на ползване на наетия обект от ответницата отпреди подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК и доказват основателността на претенциите и техния размер. Ето защо, съдът намира, че следва да уважи предявените искове изцяло, поради следните съображения:.

По отношение на исковете за сумата от 40.00 лева, представляваща изразходвана електрическа енергия за периода на ползване на обекта и за сумата от **0.00 лева, представляваща консумирана от ответника вода, съдът намира за установено следното:

Според разпоредбата на чл.232 ал.2, предл.ІІ от ЗЗД, наемателят е длъжен да заплаща разходите, свързани с обикновеното потребление на вещта, вкл. и консумираната от него електрическа енергия и вода за битови цели. В настоящото производство обаче, фактът /обстоятелството/, от което е възникнало вземането му към длъжника не е договор за наем /такъв и не е представен по делото/, а е подписаното от страните на 16.07.**г. споразумение и нотариална покана от **.05.**г., в които два документа са визирани претендираните задължения на ответника към ищеца.

Видно от т.4, изр. последно от споразумение от 16.07.**г. /л.**/, страните са уговорили заплащане от наемателя на консумираната от него електрическа  енергия и вода за периода на ползване на наетия апартамент.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че иска за консумирана и незаплатена електрическа енергия за период от време преди подаване на заявлението в ДРС /23.06.**г./ за обект с аб. №** и кл. №** е основателен и доказан в търсения размер от 40.00 лв. и следва да бъде уважен в пълен размер.

По отношение на иска за консумирана от ответника, но незаплатена вода: с оглед представените доказателства по делото /л.**, л.**/ и признание на ответницата, дължимата, но неплатена сума за изразходваната вода през **г. за обект с кл. № **за процесния имот е в размер на **0.00 лева. Предвид гореизложеното, съдът намира, че иска за консумирана и незаплатена вода през **г. е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.

Претенция за присъждане на законна лихва върху сумите, считано от подаване на заявлението в съда на 23.07.**г., съобразно разпоредбата на чл.86 ЗЗД ищецът не е предявил и съдът не дължи произнасяне.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 30.24 лв. – заплатена държавна такса в установителното производство. По делото няма доказателства за уговорен от ищеца и адвоката му /а също и платен/ адвокатски хонорар, видно от съдържанието на приложеното на л.** пълномощно. Също така, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебните разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №****/**г. по описа на ДРС в размер на **5.24 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Б.Т. с ЕГН **********,***, че същата дължи на М.А.М., ЕГН **********,***, следните суми: 532,00 /петстотин тридесет и два/ лева, представляващи остатък от неплатени наеми за период преди месец юли **г., съгласно споразумение от 16.07.**г., 720,00 /седемстотин и двадесет/ лева, представляващи неплатени месечни наеми за периода от м.юли **г. до м. април **г. вкл.; **0,00 /двеста и двадесет/ лева, представляващи неплатени задължения за консумирана вода по фактури към „**” ЕООД; 40,00 /четиридесет/ лева, представляващи неплатени задължения за ел. енергия към „**” АД по фактури, присъдени със Заповед №**/01.07.**г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №****/**г. по описа на Районен съд гр.Д..

ОСЪЖДА Е.Б.Т. с ЕГН **********,***, да заплати на М.А.М., ЕГН **********,*** сумата от 30.24 лв. /тридесет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща направени по настоящото дело разноски за държавна такса, както и сторените съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №****/**г. по описа на ДРС в размер на **5.24 лв. /триста тридесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/, от които: 35.24 лв. – заплатена държавна такса /30.24 лв./ и 5.00 лв. – банков комисион и 300.00 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Д. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: