№ 251
гр. Русе, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Г. Магардичиян
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Г. Магардичиян Въззивно гражданско дело №
20214500500446 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
АЛ. ЕМ. Н. обжалва Решение № 260376 от 23.04.2021, постановено по
гр.д.№ 218/20 по описа на РРС като неправилно, постановени в противоречие
с съдопроизводствените правила и материалния закон. Излагат се оплаквания
за извършени от съда нарушения на съдопроизводствените правила,
изразяващо се в грешно кредитиране на едни доказателства за сметка на
други, а част от доказателствата не са обсъдени. При неправилен анализ на
доказателствата, съдът е достигнал и до неправилни фактически и правни
изводи. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени решението на
първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да отхвърли
предявеният иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД. Претендира направените
от нея разноски в двете съдебни инстанции.
Въззиваемият П. ЗВ. П. счита въззивната жалба за неоснователна, а
постановеното първоинстанционно решение за правилно. В писмено
становище по делото претендира направените във въззивната инстанция
разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
На 19.07.2018г П.Е. П. прехвърля на АЛ. ЕМ. Н. собственият си
недвижим имот, представляващ 3/4ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
1
идентификатор на обекта 63427.5.738.6.4, представляващ апартамент от
77.75кв.м., находящ се в гр.Русе, УЛ. "З"***** срещу задължението на А.Н. „
да гледа и издържа прехвърлителя докато е жив като полага сама или чрез
другиго непосредствени материални грижи по битовото му обслужване, да му
осигурява храна, облекло, отопление, медицинска помощ и лекарства в
случай на болест и старческа немощ, да поддържа атмосфера на спокойствие
и нормални отношения, да го подпомага финансово, когато пенсията и
другите му доходи не достигат, да го погребе по правилата на православното
християнство, като прехвърлителят се запазва пожизнено вещно право на
ползване и обитаване върху прехвърляния недвижим имот, което ще
упражнява безвъзмездно и до кроя на живота си.“
При предявяване на иск за разваляне нта алеаторния договор поради
неизпълнението му от страна на приобретателя ищецът/ прехвърлителят по
договора/ следва да установи само наличие на валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на договора. В настоящото
производство такова е доказано.
Ответникът по иска и приобретател по договора носи доказателствената
тежест да установи пълно изпълнение по договора. Конкретният обем и
съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане и издръжка следва да се определят чрез тълкуване на
волята на страните, изразена в договора като обемът и характерът на грижите
трябва да отговаря на конкретните нужди на кредитора. За да е налице точно
изпълнение по договора грижите в обема им съгласно сключеният между
страните договор, следва да се изпълняват системно с полагане на ежедневни,
непосредствени и непрекъснати грижи за прехвърлителя.
От събраните по делото гласни доказателства е установено, че след
сключване на договора между страните същите не са живели в едно
домакинство. П. П. живеел сам в недвижимият имот, предмет на договора
като получавал ежедневно храна от социален патронаж като служителка от
същия два пъти седмично почиствала и дома му. Видно от представеното
удостоверение от Община-Русе в периода от 01.01.2018г до 15.10.2919г е
обгрижван от домашен помощник, а за периода от 15.10.2019-10.12.2019 е
получавал услугата „Личен асистент“ в дома си. П. със средствата от
пенсията си заплащал тази услуга, както и изцяло сам се грижел за
прехраната си като плащал с пенсията си всичките си разходи. Св.Е.
заплащала консумативите за апартамента, но с пари, които той и давал. От
всички гласни доказателства по делото се установява, че постепенно
здравословното състояние на П. започва да се влошава, поради което св. Д.
казала на ответницата и нейната майка-св.Г. Е. да отидат да живеят при него,
но това не се случило. Пред св.Д. П. споделял, че не е доволен от грижите,
които получава от ответницата и майка й. Когато св.Д. ходела в дома му
заварвала „голям хаос и бъркотия“. Имало „разни буболечки, хлебарки“,
„терасата била пълна с боклуци.“ Според св.Е. не са поддържали апартамента,
защото П. не давал да се пипне нищо в него. Когато искали да разчистят
стаята му, той се развикал. Разрешил само да махнат килима.
П. се оплакал на сестра си, че му изчезват пари от портомонето, но след
като св.Д. споделила това със св. Е. казала, че той ги губи. Според св.Е. всеки
ден или тя или дъщеря й са посещавали П. в дома му като тя му готвела и му
2
носела храна и перяла дрехите му в пералнята. Пред св.Д. обаче П. споделил,
че не иска тя да му приготвя храна, защото ответницата и майка й я изяждат.
Св. Е. забелязала, че лятото или есента на 2018г П. започнал да не
приказва смислено, говорел за родители си, за починалия си син и за
съпругата си. И сестра му-св.Д. искала да го заведат на лекар. Ответницата и
майка й/ св.Е./ водили П. пред м.10.2019 на лекар заради оплаквания от
безпокойство, напрежение, отпадналост и същият в периода 21.10.2019 до
24.10.2019г бил на лечение в УМБАЛ“Канев“АД-Русе в отделение „Обща и
съдова неврология“ където му е поставена окончателна диагноза „ ограничена
атрофия на главния мозък. Умерен дементен синдром“. Лекуващият лекар
обяснил на св.Е., че П. има деменция в начален стадий и му изписала
медикаментозна терапия. Тъй като св.Е. се притеснявала, че през деня той е
самичък в апартамента и се страхувала да не направи пожар или да не се
изгуби след като излезе, а и безразборно си вземал хапчетата, го уведомили,
че ще бъде настанен в дом за стари хора. Установено е, че на 06.11.2019 е
подписал документи в отдел „Индивидуални оценки на хора с увреждания и
социални услуги“ за настаняване в Дом за пълнолетни лица с
деменция“Приста“-Русе като на 08.11.2019г е издадена заповед за
настаняването му, а на 10.12.2019г е сключил договор за ползване на тази
услуга и е настанен в дома.
Установено е наличието на „мултиинфарктна деменция“ като
лекуващият лекар д-р Райчев на 09.12.2019г е констатирал, че П. има
трудност при справяне е ежедневните грижи, имал проблем с общуването, на
моменти бил раздразнителен и избухлив, изпитвал затруднения в социалните
функции, с нарушения на паметта и периоди на обърканост.
Пред св.П. Д. и св. Н. ДЕ. П. се оплаквал, че не се чувства добре в дома
и не е искал да бъде там, както и че е правил опит да избяга от там. Св.Д.
уведомила ответницата и св.Е. за това, но и двете заявили, че имат други
ангажименти и не могат да се занимават с него, тя им казала, че ще вземе брат
си в дома си. Докато бил в дома ответницата два пъти ходила да го
види.Тогава св.Д. пуска молба за отпуск на брат си за периода от 30.12.2019г
до 30.03.2020г, а след това подава молба за прекратяване на договора и
същият от 03.04.2020г е прекратен. Когато св.Д. казала на брат си, че ще го
прибере в дома си и ще напусне дома, той бил съгласен. От дома са се
обадили на ответницата, за да я уведомят, че П. не е в дома и кой го е взел. По
делото няма спор, че след като П. отива да живее в дома на сестра си-св.Д.,
ответницата- лично или чрез майка си не са поддържали никакви връзки с
него. Според св.Е. дъщеря й правила опити да се свърже с него или сестра му
по телефона, но безуспешно.
В периода от 04.05.2020 до 30.05.2020 П. бил на лечение в
УМБАЛ“Канев“АД-Русе, за което св.Е. твърди, че нито тя, нито дъщеря й са
знаели, а за смъртта му на 30.05.2020г. разбрали след като им се обадила
внучката на сестра му.
При така установената фактическа обстановка правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице неизпълнение на
задълженията на приобретателката по договора. В тежест на
приобретателката е да установи в процеса при условията на пълно и главно
доказване, че е изпълнявала точно задълженията си по договора чрез
3
системни ежедневни, непосредствени и непрекъснати грижи за
прехвърлителя. Приобретателката и майка й- св.Е. са полагали
непосредствени грижи за прехвърлителя до 10.12.2019г когато същият по
тяхно желание е настанен в Дом за хора с деменция, но от събраните по
делото доказателства, съдът намира, че същите не са били в обема, предвиден
в договора. От показанията на св.Е. е установено, че същият е проявил
признаци на психично объркване още през 2018г след извършената му
операция на сърце / преди сключване на договора/, което се изразявало в
това, че според свидетелката, не говорел смислено, забравял къде е оставил
нещо. Това сочи, че още при сключване на договора дъщеря й е била наясно,
че за прехвърлителя следва да се полагат повече и специфични грижи. На
лекар обаче същият е заведен едва през м.октомври 2019 е макар и
констатацията на лекаря да е била начална степен на деменция веднага са
предприети мерки за настаняването му в дома за лица с такова заболяване. По
отношение на полаганите от ответницата и майка й ежедневни грижи по
делото са събрани две групи противоречиви показания- тези на св.Е. и св. Ч.
от една страна и на св.Д. от друга страна. Св.Е. като лице, което е полагало
грижи за прехвърлителя вместо задължената по договора ответница по делото
е заинтересована и нейните показания следва да се преценяват с оглед
съвкупността на останалите, събрани по делото доказателства, а св.Ч. няма
преки впечатления за тези обстоятелства и преразказва твърдяното от св.Е..
От друга страна и св.Е. и св.Д. потвърждават, че хигиената в дома на
прехвърлителя не е била добра, което е индиция, че не са полагани грижи в
договореният обем. Още със сключване на договора ответницата е била
наясно, че следва да отделя повече време за непосредствени грижи за
прехвърлителя, както и е била наясно, че тя работи, а после отглежда детето
си, както и че св.Е., която ще полага грижи вместо нея също работи. По
делото е установено, че за периода от 10.12.19 до 30.12.19 ответницата е
посетила П. в дома за отглеждане на хора с деменция само два пъти, при
положение, че от показанията на св. ДЕ., която е директор на дома, е
установено, че близките могат да виждат настанените всеки ден в определени
часове. Установено е по категоричен начин, че от 30.12.2019 до смъртта на
прехвърлителя на 30.05.2020г ответницата и/или майка й-св.Е. не е
поддържала никакъв контакт с него. Въззивният съд намира, че не са
доказани по категоричен начин твърденията в отговора, че прехвърлителят и
сестра му не са откликвали на телефонните обаждания от страна на
ответницата, тъй като показания в тази насока са дадени само от св.Е., която
като което изпълнява задълженията по договора вместо задълженото лице, е
заинтересована. Очевидно ответницата е можела да осъществи контакт със
св.Д. или с прехвърлителя, щом такъв е осъществяван преди 30.12.19 и във
връзка със смъртта на прехвърлителя. От друга страна, дори и да се приеме,
че прехвърлителят е отказал съдействие на задълженото лице по договора,
последното за да се освободи от задълженията си следва да поиска и
предложи трансформация на задължението си в такова за издръжка в пари.
Това няма данни да е извършено от страна на ответницата, поради което
въззиввният съд намира, че не е доказано забава на кредитора по договора.
Изплащането на разходите за погребението на прехвърлителя не може да се
приеме за такава трансформация.
При това положение въззивният съд намира, че грижите, които е
полагала ответницата не представляват точно изпълнение по договора, а
обратното сочат до извода, че неизпълнението е значително, тъй като грижи в
4
някакъв обем, но не и в пълен обем, са полагани до 10.12.2019, а след това,
особено след 30.12.19 не са полагани никакви грижи от страна на
ответницата. Не е доказано по категоричен начин липсата на съдействие от
страна на прехвърлителя за изпълнение на задълженията по договора от
страна на ответницата, за да се приеме, че той е в забава. До същите изводи е
стигнал и първоинстанционния съд, поради което постановеното от него
решение е правилно и следва да се потвърди. Неоснователни са възраженията
в жалбата, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по
делото доказателства. Същите са анализирани правилно, а и от направеният
от въззивния съд анализ на същите, е видно, че фактическата обстановка е
правилно установена и съдът е стигнал до правилни правни изводи.
Въззиваемият е претендирал направените в настоящата съдебна
инстанция разноски, но по делото липсват доказателства за направени такива,
поради което не следва да му се присъждат. Не е представен и списък за
разноски, от който да е видно направата на такива във въззивната инстанция.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260376 от 23.04.2021г, постановено по
гр.д.№ 218/20 по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5