РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1997
гр. Пловдив, 27 октомври 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 645 по
описа за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 60, ал. 4 във връзка с чл. 117 и чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
2. Образувано
е по жалба на „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Асеновград, ж.к. Северна индустриална зона, Асфалтова
база „Пътища“, представлявано от управителя А.В.М.,против Решение №
2153-15-31/12.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане № Ц5104-15-238/22.12.2020 г. издадено от длъжностно
лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което декларираната злополука вх. № Ц5101-15-135 от 13.08.2020 г. по описа на
Териториално поделение – Пловдив, от осигурителя „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД с
А.И.Б., ЕГН ********** на 06.08.2020 г. е приета за трудова злополука по чл.
55, ал. 2 от КСО.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като
най-общо жалбоподателят счита, че претърпеният от А.И.Б. инцидент не може да
бъде квалифициран като „трудова злополука” по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО, тъй като злополуката не е настъпила по обичайния път на пострадалото лице
от основното му място на живеене до неговото работно място. Иска се отмяна на Решение
№ 2153-15-31/12.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и на
потвърденото с него Разпореждане № Ц5104-15-238/22.12.2020 г. издадено от
длъжностно лице при ТП на НОИ - гр. Пловдив. Претендират се сторените по делото
разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е
на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни
съображения са изложени в писмено становище, приложено по делото. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Заинтересованите страни – Г.Г.Б. и И.А.Б.
чрез пълномощник си адв. Х., са на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. По допустимостта:
5. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
6. В ТП на
НОИ – гр. Пловдив е постъпила Декларация вх. № Ц5101-15-135 от 13.08.2020 г. по
описа на Териториално поделение – Пловдив, подадена от осигурителя „Евро Строй
Кънстракшън“ ЕООД за трудова злополука станала на 06.08.2020 г. с А.И.Б.,
заемащ длъжност "шофьор на тежкотоварен самосвал 12 и повече тона" в
посочения осигурител.
По данни от декларацията, злополуката е станала на
път между с. Йоаким Груево и с. Ново село около 06:30 ч., в извън работно
време, когато А.И.Б. се е придвижвал за работа, като е управлявал собствено
моторно превозно средство, при което същият получава разкъсване на аортата,
кръвоизлив в гръдната кухина и счупване на гръден прешлен, с настъпила смърт.
7. Със Заповед № Ц1015-15-116/26.08.2020 г. на Директора на ТП на
НОИ – гр. Пловдив на основание чл. 58, ал. 1 от КСО е образувано
административно производство по разследване на злополуката (л. 109), резултатите от което са обективирани
в Протокол № Ц5103-15-18/11.09.2020 г. на ТП на НОИ – гр. Пловдив (л. 50 - 52). Установено
е следното:
А.И.Б. е назначен на работа
в "ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД, с трудов договор № 136/24.10.2018 г.
(л. 53), на длъжност "шофьор на тежкотоварен самосвал 12 и повече
тона", с код по НКПД: 83322008, клас професии: машинни оператори и
монтажници в Дирекция "Автотранспорт и механизация", звено
"Автотранспорт", на строителните обекти на "ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН"
ЕООД, при условията на пълно работно време - 8 часа дневно.
При разследването на
злополуката от осигурителя е представено писмено разяснение (сведение – л. 64) от
инж. К.Д.Я.- координатор АТМ в "ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД, според
което на 05.08.2020 г. той е провел телефонен разговор с А.Б., за да му даде
указания да се яви на работа на 06.08.2020 г. в 07.30 ч. на място "РСБ
Скобелева майка" за извършване на курс от с. Болярци до Асфалтова база
"Шишманци". По време на разговора, г-н Я.е бил информиран от
пострадалия, че сутринта първо ще мине през обект на "Пазарджишко
шосе", защото си е забравил документи в товарния камион, с който е работил
предходния ден.
В хода на разследването,
осигурителят е представил Съобщение за смърт № 158/07.08.2020 г., издадено от
УМБАЛ "Св. Георги", гр. Пловдив, Отделение "Съдебна
медицина" (л. 84), според което причини за смъртта на А.Б. са счупване на гръден
прешлен, разкъсване на аортата, кръвоизлив в гръдната кухина, установени са с
аутопсия.
При разследването на
злополуката е представена и Съдебномедицинска експертиза на труп № 158/2020 г.
за извършена аутопсия на А.И.Б., в която са направени следните констатации:
гръдна травма при автозлополука - счупване на гръден прешлен, разкъсване на
аортата и кръвоизлив в гръдната кухина. Причината за смъртта е кръвозагуба,
вследствие на разкъсването на аортата. Описаните травматични увреждания са
причинени от действието на твърди, тъпи предмети по механизма на удар и натиск
между тях и е възможно да са били получени при станалото пътно транспортно
произшествие (ПТП). Причината за смъртта е във връзка с претърпяната травма при
ПТП (автозлополука). При изследването на трупа не са установени травматични
увреждания, които да не могат да се обяснят с описания механизъм.
В хода на разследването е
представено и здравното досие на А.И.Б., съхранявано в обслужващата осигурителя
служба по трудова медицина, съдържащо данни от извършен предварителен
медицински преглед на 19.10.2018 г. от МЦ "ХИПОКРАТ" ЕООД, гр.
Пловдив, със заключение за пригодността му да изпълнява длъжността
"шофьор". В Становище № 015/09.09.2020 г., издадено от СТМ
"ТЕМПО" ЕООД, е уточнено, че А.И.Б. е преминал периодичен медицински
преглед на 03.06.2019 г., на който е установено, че е клинично здрав.
От община
"Родопи", с. Брестовица, област Пловдив са издадени Препис-извлечение
от акт за смърт на А.И.Б. и Удостоверение за наследници № 178/02.09.2020 г.,
въз основа на Акт за смърт № 0018/07.08.2020 п, съставен в с. Куртово Конаре,
общ. Стамболийски.
След анализ на събраните
документи, в изготвения протокол от разследване на злополуката № Ц 5103-15-18/11.09.2020
г. комисията е обобщила, че в деня на злополуката, А.И.Б. е управлявал личния
си автомобил марка "Рено Канго", с рег. № ***по Републикански път III-866, в участъка между с.
Йоаким Груево и с. Ново село, обл. Пловдив. Пътувал е сам с цел придвижване до
работното си място. По време на движение пострадалият е претърпял ПТП, получил
е разкъсване на аортата, кръвоизлив в гръдната кухина и счупване на гръден
прешлен, в резултат на което е последвала смърт. Комисията по разследване не е
констатирала отклонения от нормалните действия и от условията, при които е
работил пострадалия преди възникване на инцидента на 06.08.2020 г.
8. Въз основа на констатациите в хода на извършеното разследване на
злополуката, съдържащи се в горецитирания Протокол за разследване № Ц
5103-15-18/11.09.2020 г. на ТП на НОИ – гр. Пловдив и на събраните в тази
връзка документи, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ -
Пловдив е издало процесното Разпореждане № Ц5104-15-238/22.12.2020 г., с което
е прието, че станалата на 06.08.2020 г. с А.И.Б. злополука при осигурител "ЕВРО
СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД е трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО (л. 34).
9. Така издаденото разпореждане е обжалвано от "ЕВРО СТРОЙ
КЪНСТРАКШЪН" ЕООД пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, като с Решение №
2153-15-31/12.02.2021 г., Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е потвърдил
процесното разпореждане, възприемайки изцяло фактическите констатации и правни
изводи на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. В допълнение е посочено
още следното:
В съответствие с чл. 10,
ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки (НУРРОТЗ) и чл. 60, ал. 2 от КСО, Протокол №
Ц5103-15-18/11.09.2020 г. от проведеното разследване на злополуката и
декларацията за трудова злополука вх. № Ц5101-15-135 от 13.08.2020 г. подадена
от осигурителя, са изпратени с писмо изх. № Ц5101-15-135#9/16.09.2020 г. (л. 45) до ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“
АД (чрез РКМЕ – Пловдив) за произнасяне относно "причинна връзка - трудова
злополука".
С експертно решение №
4014/28.09.2020 г. (л. 41) на трети състав на ТЕЛК към "УМБАЛ ПЛОВДИВ" АД, влязло
в сила, ТЕЛК - Пловдив се произнася, като приема „причинна връзка - трудова
злополука".
С оглед на горното,
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив е издало
Разпореждане № Ц5104-15-238/22.12.2020 г., с което декларираната с вх. №
Ц5101-15-135 от 13.08.2020 г. злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. 2 от КСО.
Във връзка с направени в
жалба вх. № 1012-15-18/14.01.2021 г. възражения и заявени искания за събиране
на доказателства, с писмо изх. № Ц5101-15-135#13/26.01.2021 г. до
РУ-Стамболийски при ОД на МВР-Пловдив е изискано заверено копие от Протокол за
пътно транспортно произшествие или протокол за посетено местопроизшествие,
касаещи процесното ПТП станало с А.И.Б..***, Районно управление - Стамболийски
е представен Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № 24/09.08.2020 г.,
относно посетено ПТП от мл. инсп. В.И.Х.- дежурен ПТП при ОД на МВР Пловдив, РУ
Стамболийски, на 06.08.2020 г., около 06.10 ч., на път III - 375, кръстовище с
път III - 866 /Вълев мост/. В цитирания протокол за ПТП е отразено следното:
Участник 1: ППС с рег. № ***,
марка "Рено", модел "Канго", собственост на А.И.Б., с
адрес: ***, с водач А.И.Б.. Пострадали: А.И.Б., „с диагноза – убит“. Свидетели
няма посочени. Обстоятелства и причини за ПТП: „Уч. 1, преминава през
кръстовище, излиза от дясно на пътното платно, удря табела с насочващи стрелки
- С 6.1, преминава през тревиста местност и се спира в образували се храсти от
къпини.“
Към протокола за ПТП е
приложена и план - схема на местопроизшествието. От схемата е установено, че пострадалият
А.И.Б. се е придвижвал с превозно средство по път III - 375, в посока от с.
Йоаким Груево. Непосредствено на път III - 375, кръстовище с път III - 866
/Вълев мост/, има разклонения - на ляво за гр. Кричим и на дясно към гр. Стамболийски.
Разгледано е основното
възражение на жалбоподателя "ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД, според което
декларираната злополука не е трудова, тъй като не се доказва, че пострадалото
лице се е движило по обичайния път за работа от постоянното място на живеене -
с. Брестовица, доколкото пострадалото лице преди работа се е отклонило от
обичайния си маршрут по „лични“, а не по „служебни“ причини.
В тази връзка е посочено,
че по силата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО законодателят е приравнил на трудова
злополука и уврежданията, станали не при непосредственото изпълнение на
работата. Тази правна фикция за наличието на трудова злополука е възприета, тъй
като самото отиване и връщане до работното място съобразно обичайно
необходимото време за пътуване и по обичайния маршрут, се обхваща от общата
формула "увреждане по повод на работата". Под "работно
място", при пътуване от и до което трябва да е станало увреждането на
здравето, се разбира не само работното място по § 1, т. 4 от Кодекса на труда
(КТ), но и всяко място, на което се изпълняват трудовите задължения на
осигуреното лице.
От събраните по случая
доказателства (препис-извлечение от акт за смърт и справка "ГРАО") е
установено, че основното място на живеене на пострадалото осигурено лице е в с.
Брестовица, Община Родопи, Област Пловдив. Съгласно писмено сведение на инж. К.Я.-
координатор АТМ в "ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД, в денят на инцидента
(06.08.2020 г.) пострадалият А.И.Б. е уведомил работодателя си, че преди да се
яви на зададеното му място - РСБ "Скобелева майка" гр. Пловдив в
07.30 ч. с цел извършване на курс от с. Болярци до Асфалтова база
"Шишманци", същият ще посети обект на дружеството-осигурител, находящ
се на Пазарджишко шосе, за да вземе документи, които е забравил в товарен
камион, с който е работил предходния ден. В представения от осигурителя трудов
договор № 136/24.10.2018 г, сключен с А.И.Б. е вписано, че трудовите задължения
на лицето като "шофьор на тежкотоварен самосвал 12 и повече тона",
код НКП 83322008, в дирекция "Автотранспорт и механизация", звено
"Автотранспорт" се изпълняват на строителни обекти на работодателя.
При тези данни, независимо, че за 06.08.2020 г. работодателят е имал намерение
да възложи на А.И.Б. друга работна задача, (доколкото не са налични категорични
доказателства за надлежното й възлагане), ответният административен орган е
приел, че в деня на инцидента пострадалото лице е пътувало от постоянното си
място на живеене до работното си място. А обстоятелството, че целта на
пътуването в деня на инцидента, е снабдяване от пострадалото лице с негови
лични документи, е прието за ирелевантно, тъй като за осъществяване на състава
на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО същественото е внезапното увреждане на здравето
да е станало "по повод на извършваната работа". В случая, според
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, това безспорно се установява, след като повод
за пътуването е във връзка с изпълнение на трудовите задължения на лицето през
деня, предхождащ денят на инцидента. Посочено е още, че дори и да се приеме, че
пострадалият е допуснал "нарушение на личните му задължения", както
се твърди в жалба вх. № 1012-15-18/14.01.2021 г., то това обстоятелство само по
себе си не дисквалифицира характера на злополуката като трудова такава. На
основание чл. 55, ал. 3 от КСО единствено когато пострадалият умишлено е
увредил здравето си, няма да е налице трудова злополука.
На следващо място, е
установено, че в деня на злополуката А.И.Б. е управлявал личния си автомобил
марка "Рено Канго" с рег. № ***. Съгласно схемата, съдържаща се в
протокол за ПТП с пострадали лица № 24/09.08.2020 г., пострадалият А.И.Б. се е
придвижвал с превозно средство по път III - 375, в посока от с. Йоаким Груево,
когато при преминаване през кръстовище с път III - 866 (Вълев мост), излиза
отдясно на пътното платно, удря табела с насочващи стрелки С 6.1, преминава
през тревиста местност и се спира в образувалата се наблизо растителност.
Непосредствено на път III - 375, кръстовище с път III - 866 /Вълев мост/ има
разклонения - на ляво за гр. Кричим и на дясно към гр. Стамболийски. Според
решаващия орган, по така представения план-схема на местопроизшествието не може
да се изведе безспорен извод за посоката, която е следвало да поеме А.И.Б. на
кръстовището, а именно дали на ляво в посока гр. Кричим или на дясно в посока
гр. Стамболийски. Няма съмнение обаче, че при завой на дясно в посока гр.
Стамболийски от това населено място може да бъде достигнато до Пазарджишко шосе
в района на 9-ти километър, от гр. Пловдив.
Все в тази насока е
добавено, че в нормативната уредба не е предвидена дефиниция на "обичаен
път на придвижване", но се приема, че за да се счита, че дадено
придвижване е по обичайния път, означава пътуването да се извършва по
ежедневния маршрут, по който осигуреният се придвижва от работното място до
местоживеенето си, като от обхвата на това понятие е изключен пътят, по който
се е отклонил, заобиколил, спрял, отбил и др. подобни действия, несвързани с
прякото придвижване, а включващи разнородни дейности, неотносими към обхвата на
трудовите функции и на пътуването до мястото на живеене. Подчертано е, че в
закона няма и изискване злополуката да е станала при обичайния начин на
придвижване. Наред с това не е предвидено и изискване придвижването до
работното място и обратно да се извършва само по най-краткия възможен път.
Отчетено е, че възможните
маршрути от постоянното местоживеене на починалото лице до обекта, на който е
работил предния ден са два: с. Брестовица - с. Златитрап - Пазарджишко шосе и
с. Брестовица - с. Йоаким Груево - гр. Стамболийски - Пазарджишко шосе.
Работното му място с оглед длъжността, която е изпълнявал Б. според трудов
договор № 136/24.10.2018 г., очевидно е с непостоянен характер относно
местонахождение. Тези данни и обстоятелството, че ПТП с А.Б. е станало по един
от възможните два маршрута от дома му в с. Брестовица до мястото, където е
полагал труд предходния инцидента ден, е дало основание на ответника да заключи, че пътуването в деня
на инцидента (06.08.2020 г.) е осъществено по ежедневния маршрут на лицето, и
да се приеме, че злополуката е станала през време на обичайния път на
пострадалия от основното му място за живеене до работното му място.
С тези съображения е обоснован
крайния извод за законосъобразност на процесното Разпореждане №
Ц5104-15-238/22.12.2020 г.
10. Като свидетели по делото са разпитани следните лица:
10.1. Т.Б.К..: Същият заявява, че работи като ръководител „Автотранспорт и
механизация“ в „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД от създаването на дружеството през
2017 г. А иначе в „Пътища“ АД - от 2002 г. Познава А.Б., който бил шофьор при тях.
В деня на неговата смърт 06.08.2020 г. разбрал, че сутринта като е отивал на
работа е катастрофирал някъде след село Йоаким Груево по Пещерско шосе. Прекият
му ръководител бил диспечера на автотранспорта, но свидетелят също бил
ръководител на А.Б., доколкото ръководел отдел „Автотранспорт“. Св. К. не е
имал контакт със А.близките ден-два преди смъртта му. Заявява, че е виждал и
знае през кой път минава А.за работа, защото живеел в съседно село и минавал по
същия път. Случвало се е да се засичат като отиват на работа. Когато пътували
за гаража на „Скобелева майка“ обикновено използвали околовръстния път на
Пловдив, като за А.тръгването било от Брестовица, а за св. К. било от
Златитрап. А.минавал през Златитрап. Тъй като околовръстния път на Пловдив бил
по-малко натоварен, затова него предпочитали, когато пътували за гаража.
Конкретно за случая, свидетелят разбрал от организатор автотранспорт, инженер Я.,
че предният ден се е обадил на А.и му е казал, че трябва да се яви в гаража, в
Пловдив и оттам да тръгне със самосвал да извози пясък за асфалтовата ни база в
Шишманци. Пак от разговора му с инж. Я.разбрал, че А.му е казал, че ще мине
през временната стоянка на автомобили и пътностроителни машини в района на 9-ти
километър на Пазарджишко шосе, която временна стоянка е на „Евро Строй
Кънстракшън“ ЕООД, за да си вземе някакви документи от камиона, с който е
работил преди това и този камион домувал там. Получил е съгласие от инж. Я.да направи това и впоследствие след като
минало време и започнали да разбират къде се е случило нещастното събитие се
оказало, че това е на местността „Вълев мост“, на разклона на село Куртово
Конаре, Ново село и Стамболийски. Според свидетеля тази точка няма общо с
краткия маршрут за пътуване до тази временна стоянка на 9-ти километър на Пазарджишко шосе. Двата вероятни, най-кратки
маршрута, по които било нормално да премине, са първо: с. Брестовица, с. Йоаким
Груево, Стамболийски от входа след с. Йоаким Груево, кръгово движение „Орта
Хан“ и по Пазарджишко шосе 9-ти километър. Другият маршрут, вероятно най-кратък
като време бил: Брестовица, Златитрап, околовръстен път на Пловдив, 6-ти
километър кръгово движение и 9-ти километър. Тази стоянка била временна, но била
ползвана със сигурност повече от месец. Посочените от свидетеля маршрути са
тези, по които той би минал, но откъде
би минал А.през този ден, той не би могъл да кажа. Заедно не са пътували, но са
се засичали и са коментирали кой маршрут използват до гаража и до обектите на
Пазарджишко шосе. Когато ставало дума за гаража А.използвал маршрута
околовръстен път южния му участък, а за обекта им на Пазарджишко шосе използвал
маршрута Брестовица, Йоаким Груево, Стамболийски, кръгово движение пътя за
Цалапица.
На свидетеля се предяви
карта, приложена на л. 33 от делото.
Свидетелят К. заявява, че временната
стоянка е на 9-ти километър Пазарджишко шосе точно над село Оризаре, което отбелязва
с кръстче на картата. Гаражът се намирал в източната част на Пловдив, но на
картата в случая не се виждало. Не било ежедневно, но за времето от година и
половина, през което работели заедно с А., са се засичали 6-7 пъти по пътя до
гаража. Ремонтите на пътищата от републиканската пътна мрежа в областта
извършвало тяхното дружество. Така, че в деня на смъртта на А., свидетелят
заявява, че не е извършван ремонт по маршрутите посочени по-горе. Ремонтите били
по пътя Пловдив – Пазарджик. Не знае дали А.е имал заболявания. Свидетелят
стигал до гаража сутрин за 25 минути като тръгвал от Златитрап в часовото време
07:00 - 7:30 часа. По принцип, когато пътували до гаража е засичал С.в това
часово време 07:00 - 7:30 часа. С.нямал точно регламентирано работно време -
например от 08:00 до 17:00 часа. Работното време на обектите било от 08:00
часа, но конкретно за Сашо, за да стигне до обекта трябвало да стигне първо до
гаража и оттам между 07:00 най-късно 07:30 часа да го транспортират с бус до
съответния обект. Т.е. С.трябвало да бъде в гаража между 07:00 - 7:30 часа в
зависимост от отдалечеността на обекта. Свидетелят лично е проверил с джипиес,
че камионът, от който С.е трябвало да си вземе документите в деня на инцидента
сутринта, се е намирал на стоянката на 9-ти километър Пазарджишко шосе, но не
знае какви документи е трябвало да взима С.от камиона.
10.2. К.Д.Я.: Същият заявява, че от 2018 г. работи
в „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД като координатор автотранспорт и механизация и
че е пряк ръководител на А.. Запознат е със злополуката с А.Б. на 06.08.2020 г.
Тогава бил на работа. Предната вечер се чул с А., за да му даде указания къде
трябва да отиде да работи на следващия ден. В деня на инцидента А.трябвало да
отиде от гаража на „Скобелева майка“ посока село Шишманци, където имали
асфалтова база. Предната вечер той му казал, че трябва да си вземе някакви
документи от автомобила, с който работил на 05.08.2020 г. и се намирал на
временната стоянка в село Оризаре. Няма информация какви са били документите.
На следващия ден, т.е. на 06.08.2020 г. А.не се явил на работа. Някъде към обяд
му се обадил инж. Т.К.кой го информирал за случилото се с А.Б.. Ръководството
сформирало комисия, която да прецени дали инцидентът, станал с А.Б. е трудова
злополука. Свидетелят дал сведения на тази комисия, защото бил последният
човек, който е разговарял с А.Б.. От начало нямали никаква информация къде
точно се е случило ПТП. После като разбрали, че ПТП се е случило на разклона на
с. Куртово Конаре със Стамболийски, откъм „Вълев мост“ се изненадали, че се е
случило там, защото А.не би следвало да минава по този път. На стоянката в село
Оризаре е виждал А.откъде пристига с колата. Той пристигал от колелото на 6-ти
км. посока Пловдив. В рамките на месец, месец и половина го виждал поне 10-15
пъти да идва от тази посока на стоянката в село Оризаре, на която свидетелят
между 07.40 ч. и 07.45 ч. ежедневно бил там, защото правел инструктаж на
шофьорите. Тази временна стоянка на село Оризаре съществувала от месец април
2020 г. Няма информация А.да има някакви ангажименти извънслужебни, които да
налагат отклоняването му от обичайния маршрут за работа. А.не е споделял със
свидетеля да има някакви причини да излиза от дома си в пет часа сутринта. Няма
информация да е имало ремонтни дейности по маршрутите, през които А.е минавал,
за да пристигне на работа.
10.3. А.А.М.: Заявява, че работи в „Евро Строй
Кънстракшън“ ЕООД като технически ръководител. Познава А.Б., тъй като А.му бил
подчинен и работел при него в периода, когато станала злополуката – август 2020
г. Не помни точната дата. Обектът, на който работели обхващал и бил с начална
точка колелото на 6-ти км. околовръстното и колелото на Цалапица, на
Пазарджишко шосе. Всеки ден контактувал с А.. А.идвал на работа от колелото на
6-ти км. Пловдив към стоянката на с. Оризаре като пътувал с личната си кола - в
продължение на повече от месец идвал оттам.
Ежедневно го виждал да идва оттам. Той работел по разчистването на
сервитута на пътя и затова работел пред асфалтовите машини и нямал достъп
отзад. Под отзад имал предвид, че обектът се работел от Пазарджик към Пловдив
като двете машини, с които се асфалтирало вървели една до друга, поради което и
да искаш не можеш да дойдеш зад тях. Целият достъп до обекта се осъществявал от
кръговото на 6-ти км. от околовръстното.
11. В хода на
съдебното производството са дадени обяснения от заинтересованата страна Г.Г.Б.
(майка на пострадалото лице), според които на 06.08.2020 г.
синът й А.Б. е излязъл от дома им някъде между 5:20 – 5:30 часа, но не знае
дали е имал някакви други ангажименти преди да отиде на работа на тази дата,
нито дали е имал уговорка да вземе друг колега за работа от близко населено
място. Няма представа защо е поел в посока за Кричим или Куртово Конаре. За
катастрофата й съобщил зет й Й.около 10:30 – 11.00 часа на
06.08.2020 г.
12. По делото е
изслушана съдебно-техническа експертиза,
приета без заявени резерви от сраните. Заключението на вещото лице се
свежда до следното:
Посоката на движение на автомобил на пострадалия А.Б.
е била от изток на запад по път III-375 към с.
Куртово Конаре.
На въпроса кой е най-прекия маршрут и кой може да се
определи като обичайният маршрут за движение от с. Брестовица до гр. Пловдив,
РСБ „Скобелева майка" и кой е най-прекия маршрут и обичаен такъв, когато
следва да се предприеме пътуване от с. Брестовица - началото на „Пазарджишко
шосе " до с. Оризаре – Пловдив, е даден следния отговор:
- Маршрут за движение от с. Брестовица до гр.
Пловдив, РСБ „Скобелева майка" Село Брестовица: село Златитрап -
околовръстен път - РСБ „Скобелева майка" - гаража. Дължина на маршрута 28
км. Времетраене около 35 минути.
- Маршрути за движение от с. Брестовица до началото
на „Пазарджишко шосе" до с. Оризари - Пловдив: Село Брестовица - село
Златитрап - околовръстен път на Пловдив – кръгово движение на
6-ти километър - „Пазарджишко шосе", временен гараж /стоянка/ 9-ти километър, срещу с. Оризари. Дължина на маршрута 17 километра.
Времетраене около 20 минути.
- Село Брестовица - село Йоаким Груево - град
Стамболийски – кръгово движение „Орта хан" - „Пазарджишко шосе" 9-ти
километър, срещу село Оризари. Дължина на маршрута 16 км. Времетраене около 19-20
минути. Време съобразено с особеностите на маршрута /преминаване през населени
места/ около 25 минути.
Пътното-транспортното произшествие е настъпило в
местност „Вълев мост" на разклона на село Куртово Конаре, Ново село и
Стамболийски.
Посоката на движение на автомобила от изток на запад
по път III-375 в
посока с. Куртово Конаре не съвпада с маршрутите за пътуване до временна
стоянка на „Пазарджишко шосе" 9-ти километър срещу село Оризари.
Мястото, на което е настъпило ПТП е в посока
противоположна на пътя до местоработата на А.Б..
Решението за минаване през маршрут: село Брестовица
- село Йоаким Груево -място на автопроизшествието /разклон „Вълев мост" -
село Куртово Конаре/ - град Стамболийски - кръгово движение „Орта хан" -
„Пазарджишко шосе" 9-ти километър, не може да бъде определен като типичен и разумен.
Не са налице логични предпоставки, маршрута да бъде
оправдан от гледна точка на шофьорите като рационално решение за достигане на
крайна цел на пътуването 9-ти километър на „Пазарджишко шосе".
ІV. За правото:
13. Оспореният административен акт –
Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство, развило се по реда на чл. 57 и сл. от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 60, ал. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което със Заповед
№ 375/10.12.2012 г. на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Пловдив (л. 35), е възложено издаването на
разпореждания за приемане или неприемане на злополуката за трудова.
14. По делото не се формира спор по
установените факти. Спорът е правен и се свежда най-общо до
обстоятелството дали претърпяното от А.Б. пътно-транспортно произшествие
следва да бъде квалифицирано като „трудова злополука“ по смисъла на чл. 55, ал.
2, т. 1 във връзка с 1 от КСО.
15. Разрешаването на настоящия
административноправен спор, налага да бъде съобрази следното:
По смисъла на чл. 55 ал. 1 от КСО, трудова
злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена
в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО приравнява на трудова злополуката станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2 по
време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до
основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с
постоянен характер.
Тълкуването на последно цитираната
норма, доколкото каза се спорът се свежда до това дали злополуката е настъпила
при условията на чл. 55, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от КСО, налага изводът, че
фактическият състав на този тип трудовата злополука съдържа следните елементи:
1. Наличие на внезапно увреждане на здравето; 2. Осигурено за този риск лице (по
чл. 4, ал. 1 и чл. 4а КСО); 3. Внезапното
увреждане на здравето да е причинило неработоспособност или смърт; 4. Самото
увреждане на здравето да е станало с осигурения по време на обичайния път при
отиване или връщане от работното място до основното място на живеене или до
друго допълнително място на живеене с постоянен характер.
16. С оглед събраните по делото
доказателства следва да бъде прието, че в случая безспорно са налице първите
три елемента на посочения фактически състав, а именно А.Б. е осигурено лице по
смисъл на чл. 55, ал. 2 КСО, налице е внезапно увреждане на здравето му, което
от своя страна е причинило неговата смърт. Не се установява обаче наличието на
четвъртия елемент на коментирания фактически състав и по-конкретно дали
злополуката е станала по време на обичайния път на Б. при отиване на работното
му място от основното му място на живеене.
По делото няма спор, че основното
място на живеене на пострадалия е било с. Брестовица, както и че относимото в
случая работно място (което е с непостоянен характер с оглед
длъжността, която е заемал - "шофьор на тежкотоварен самосвал 12 и повече
тона", в Дирекция "Автотранспорт и механизация", звено
"Автотранспорт", на строителните обекти на "ЕВРО СТРОЙ
КЪНСТРАКШЪН" ЕООД), е временната стоянка за автомобили и пътно-строителни
машини на „Евро строй кънстракшън" ЕООД, намираща се в района на 9-ти
километър на „Пазарджишко шосе", срещу село Оризари, съответно РСБ
„Скобелева майка тр. Пловдив.
Не е спорно също така, че в деня на
инцидента, Б. е следвало да се яви на работа в 7,30 часа в РСБ „Скобелева майка
тр. Пловдив, минавайки преди това през временната стоянка до с. Оризаре на „Пазарджишко
шосе" (за да вземе документи, които е забравил в товарния камион, с който е работил
предходния ден).
И двете места, според настоящия съдебен състав с оглед казаната особеност на
заеманата от Б. длъжност (без обособено работно място с
постоянен характер),
следва да се приемат като работно място по смисъл на чл. 55, ал. 2 КСО,
доколкото са стопанисвани от неговия работодател и са пряко свързани с
изпълнение на
трудовите функции на заеманата от него длъжност.
При това положение спорен остава
въпросът само досежно обстоятелството дали, за да достигне до посочените
работни места, пострадалият работник се е придвижвал по обичания път до тях,
когато е настъпила злополуката отнела живота му, за да може последната да се
квалифицира като трудова.
В тази връзка следва да бъде
съобразено, че относно цитираното в чл. 55, ал. 2 КСО понятие "обичаен път
при отиване или при връщане от работното място" липсва легална дефиниция
както в действащите, така и в отменените нормативни актове по социално
осигуряване. Налага се обаче изводът, че става дума за повтарящи се действия по
придвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време за
това, даващо основание да се приеме, че това е част от трудовия процес и е
осигурен социален риск.
Както правилно е приел и ответният
административен орган, визираната в чл. 55, ал. 2 КСО правна фикция за
наличието на трудова злополука е възприета, тъй като самото отиване и връщане
до работното място съобразно обичайно необходимото време за пътуване и по
обичайния маршрут, се обхваща от общата формула "увреждане по повод на
работата".
В практиката си ВАС и ВКС трайно приемат,
че за да се счита дадено придвижване по обичайния път, следва пътуването да се
извършва по ежедневния маршрут, по който осигуреният отива от местоживеенето до
работното си място и обратно, като от обхвата на това понятие е изключен пътят,
по който се е отклонил, заобиколил, спрял, отбил и др. подобни действия,
несвързани с прякото придвижване, а включващи разнородни дейности, неотносими
към обхвата на трудовите функции и на пътуването до мястото на работата си
съответно до мястото си на живеене. Ако обаче в ежедневния маршрут се включват
отклонения с оглед задоволяване на ежедневни житейски нужди на лицето с
постоянен характер (взимане на дете от детско заведение,
пазаруване в близкия магазин и др.) или избягване на трафик, заледяване,
труден пътен участък с множество завои, то тези отклонения също биха се
включили в понятието "обичаен път при отиване или връщане от работното
място до постоянното място на живеене", макар чрез тях маршрутът за
придвижване да се окаже по-дълъг от друг такъв възможен.
17. Изложеното до тук съотнесено към
конкретиката на настоящия казус, налага да се приеме, че при настъпване на
злополуката А.Б. се е отклонил от обичания път до неговото работно място.
От фактическа страна от данните по
делото безспорно се установява, че процесното ПТП е настъпило около 06.10 ч., на път
III - 375, кръстовище с път III - 866 /Вълев мост/ като А.И.Б. се е придвижвал с МПС с рег. № ***, марка
"Рено", модел "Канго", негова собственост, по път III -
375, в посока от с. Йоаким Груево към с. Куртово Конаре.
Маршрутите, по които е било
възможно да се придвижи пострадалия до цитираните по-горе работни места (наричани по-долу за краткост „месторабота“ или
само „работно място“), са подробно изследвани от
назначената по делото СТЕ (чието заключение е
възпроизведено в т. 12 от настоящото решение, което изключва необходимостта от
неговото преповтаряне), която се възприема от
съда като обективна и компетентно изготвена, въвеждаща в процеса с необходимата
пълнота релевантни за разрешаване на настоящия административноправен спор факти
и обстоятелства. Тези маршрути се потвърждават и от показанията на разпитаните
по делото свидетели (колеги на пострадалия,
чиито показания също са възпроизведени, но в т. 10 от настоящото решение, поради
което няма да бъдат преповтаряни).
Всеки един от тези маршрути,
без оглед на това кой от тях е по-кратък би могъл да се приеме за обичаен за Б.
при отиването му на работното място.
В случая обаче мястото, на
което е настъпило ПТП е в посока противоположна на пътя до местоработата на А.Б.
(извън посочените от вещото
лице и от свидетелите маршрути).
За формирането на този
извод дори не са необходими специални знания, макар това обстоятелство да е
установено и от приетата без заявени резерви от страните СТЕ (за което към заключението е приложена и „карта на маршрутите за движение на автомобила до
местоработата на А.Б.“ – л. 192 по делото), доколкото разположението на населените места
предмет на разглеждане – с. Брестовица, с. Йоаким Груево, гр. Стамболийски,
с. Златитрап, с. Оризари, гр. Пловдив, с. Куртово
Конаре, с. Ново село, са лесно установими от всяка географска карта на
Република България.
Причината, поради която
пострадалият и тръгнал в обсъжданата противоположна посока от работното си
място остана неизяснено по делото, тъй като пострадалият не е споделил същата
дори с родителите си, както стана ясно от дадените по реда на чл. 176 ГПК във връзка
с чл. 144 АПК, обяснения от неговата майка, конституирана като заинтересована
страна по делото. Това обстоятелство обаче, не би могло да доведе до
квалифициране на злополуката като трудова, доколкото според настоящия съдебен
състав отклонението от обичайния маршрут на Б., поемайки по пътя от с. Йоаким
Груево към с. Куртово Конаре (в
противоположна посока на неговото работно място),
вместо по пътя от с. Йоаким Груево към гр. Стамболийски, се явява съществено. В
този смисъл напълно се споделя заключението на вещото лице, че решението за
минаване през маршрут: село Брестовица - село Йоаким Груево - място на
автопроизшествието /разклон „Вълев мост" - село Куртово Конаре/ - град
Стамболийски - кръгово движение „Орта хан" - „Пазарджишко шосе" 9-ти
километър, не може да бъде определен
като типичен и разумен (вж. „карта
на маршрутите за движение на автомобила до местоработата на А.Б.“ към СТЕ – л.
192 по делото). Все в тази насока следва да се добави и че на
06.08.2021 г. не се установява да са извършвани ремонтни или други дейности по
пътищата част от разглежданите маршрути, обосноваващи отклонение от същите (така Писмо от Областно пътно управление –
Пловдив – л. 199).
В подкрепа на изложеното е необходимо
да се посочи, че по делото не се твърди и не се установява в района на мястото,
където е настъпило процесното ПТП, осигурителят да е имал разположени машини,
съоръжения или друго подобно териториално определено място свързано с предмета
му дейност, което да обоснове поне предположение, че внезапното увреждане на Б.
е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа.
В тази връзка следва да се има
предвид, че разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО не може да се тълкува и
прилага изолирано от фактическия състав на понятието за трудова злополука по
смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Трудова злополука, каза се, е внезапното
увреждане, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Придвижването
на работника/служителя от основното място на живеене или от друго допълнително
място на живеене с постоянен характер до работното място е приравнено на
трудова злополука именно поради това, че обслужва явяването на работа за
изпълнение на трудовите функции на заеманата длъжност или въобще извършване на
работа в интерес на предприятието. В случая фактът, че работникът по време на отиването
си на работа се е отклонил съществено от обичайния си маршрут несъвместимо с
трудовите му функции, също дисквалифицира характера на злополуката като
трудова. Поради това увреждането не попада в общата формула "увреждане по
повод на работата", поради което не може да се приравни на трудова
злополука, както неправилно е приел административния орган.
18. До извод в противната насока не води и
представеното по делото експертно решение № 4014/28.09.2020 г. (л.
41)
на трети състав на ТЕЛК към "УМБАЛ ПЛОВДИВ" АД, влязло в сила, с
което ТЕЛК - Пловдив се произнася, като приема „причинна връзка - трудова
злополука".
Аргумент в тази насока е, че не се
касае за хипотезата на чл. 60, ал. 2 от КСО, според която при декларирана
злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се
издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на
работоспособността. В случая увреждането не може да се приеме за нетравматично
на никакво основание. Тъкмо напротив, касае се за причинени травми - разкъсване
на аортата, кръвоизлив в гръдната кухина и счупване на гръден прешлен, което е
довело до настъпване на смъртта на пострадалия. Ответният орган не е бил длъжен
и не е следвало да иска и да чака влизане в сила на решението на органите,
осъществяващи експертиза на работоспособността. Безспорно е, че увреждането на
здравето, причинило смъртта има травматичен произход - наранявания в резултат
на ПТП. Ето защо, решението на ТЕЛК макар и влязло в сила към датата на
издаване на разпореждането по чл. 60, ал. 1 от КСО, няма правно значение.
Само за пълнота следва да се добави и
че фактите, довели до настъпване на ПТП, т.е. механизмът на неговото възникване
(умишлено или непредпазливо нарушаване на правилата за движение по
пътищата от страна на пострадалия), са също без правно значение по
делото, освен ако не са налице данни, че лицето умишлено е причинило смъртта си,
какъвто не е настоящия случай. Съгласно чл. 55, ал. 3 от КСО правно значение
имат само фактите, доказващи че лицето само е предприело действия тъкмо с цел
да увреди здравето си.
19. Изложеното категорично
сочи, че процесното увреждане не е трудова злополука по чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО, нито може да се квалифицира като такава в някоя от другите хипотези по чл.
55, ал. 1 и ал. 2 от КСО.
Тези
съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение
на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърдено с него Разпореждане на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив, поради което жалбата се явява основателна.
V. За разноските:
20. При
посочения изход на спора, на основание чл. 143 , ал. 1 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК,
във връзка с чл. 144 АПК,
на „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД се дължат сторените в производството разноски,
които се констатираха в размер на 590 лева – заплатените държавна такса в
размер на 50 лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв. и възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, което с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото се определя в размер на 200
лв. съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на
основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №
2153-15-31/12.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с
него Разпореждане № Ц5104-15-238/22.12.2020 г. издадено от длъжностно лице по
чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да
заплати на „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Асеновград, ж.к. Северна индустриална зона, Асфалтова база
„Пътища“, представлявано от управителя А.В.М.,сумата от 590 лева, представляваща сторените в производството
разноски - заплатените държавна такса и възнаграждение за вещо лице, както и
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
.