РЕШЕНИЕ №1300
19.12.2023г.
БУРГАСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, касационен състав, в открито заседание на първи декември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ
СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Десислава Фотева,
с участието на прокурора Андрей
Червеняков, разгледа докладваното от съдия
Ваня Стоянова КАД № 1840 по
описа за 2023 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно и е образувано по
касационна жалба на И.Н.Р., срещу решение № 757 от 20.05.2021г. по адм. дело №
2241 от 2020г. на БАС, с което е отхвърлена жалбата на И.Н.Р. с адрес ***, I
ЗПС/I група против Началника на Затвора Бургас, в която е формулирано искане за
постановяване на съдебен акт, по силата на който да бъде задължен Началника на
Затвора Бургас да преустанови закононарушенията и да разреши внасянето на вещи,
вписани в Заявление вх. peг. № 3689/05.10.2020 год., подадено от жалбоподателя,
както и да урегулира график за спортна и физическа активност, различен от
даденото време за престой на открито.
Адм. дело №
2241//2020г. на БАС е разгледано по реда
на чл. 145 и сл. от АПК.
В касационната
жалба са изложени подробни аргументи за неправилност на обжалвания съдебен акт,
поради което се иска отмяната му и да се върне преписката за произнасяне от
Началника на Затвора гр. Бургас, с точни указания за спазване на нормативно
установените правила.
В съдебно
заседание, касаторът И.Н.Р. се явява лично и с адвокат Д. и моли да бъде уважена подадената жалба и да се отмени обжалваното решение, да се върне
преписката на Началника на Затвора да се произнесе съобразно дадените мотиви на
решението, като счита, че същия следва да упражни правото си на делегираното му
правомощие и да разреши исканите вещи или да даде някакви основателни мотиви,
които препятстват разрешаването на тези вещи. Иска и присъждане на разходи в размер на 15
лева, които са консумативи по делото.
Адвокат Д. поддържа изцяло касационната жалба.
Не намира действията на администрацията на Затвора - Бургас като законосъобразни
и правилни. Счита, че не е нормално вече трета година да върви това дело по
жалбата на Р. и да не може да се осигури едно помещение, което да отговаря на условията за поставяне на
исканите вещи, които да не се ползват само от него, да се ползват и от останалите
хора, които са в този коридор. Също така, счита, че Р. много подробно в
касационната жалба е изложил своите съображения, които намира за основателни.
Ответната
страна – Началникът на Затвора в гр. Бургас, редовно призован, не изпраща
представител.
БОП
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в
сила на решението на БАС по изложените в него мотиви.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е
подадена в рамките на законоустановения срок и при наличието на правен интерес,
поради което същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, същата се преценя като основателна
по следните съображения.
Предмет на обжалване е решение № № 757 от
20.05.2021г. по адм. дело № 2241 от 2020г. на БАС, с което е отхвърлена жалбата на И.Н.Р. с адрес ***, I ЗПС/I група против
Началника на Затвора Бургас, в която е формулирано искане за постановяване на
съдебен акт, по силата на който да бъде задължен Началника на Затвора Бургас да
преустанови закононарушенията и да разреши внасянето на вещи, вписани в
Заявление вх. peг. № 3689/05.10.2020 год., подадено от жалбоподателя, както и
да урегулира график за спортна и физическа активност, различен от даденото
време за престой на открито.
За да
приеме предявеното искане за неоснователно, първоинстанционният съд е разгледал
делото в производство по чл. 145 и сл. АПК и е приел за установено следното: Със
заявление peг. № 3689/05.10.2020 год. л.св. И.Р. е сезирал Началника на Затвора
Бургас с искане да му се разреши внасяне на следните вещи: пластмасова етажерка
— на която да подрежда книги, документи и правни актове; лаптоп, който отговаря
на всички изисквания на списъка за разрешени вещи, който ще се използва за
образувателна и ограмотяваща дейност; картонени листи за рисуване и дизайн,
както и консумативи (бои- водни, пастелни, четки, моливи цветни, линия,
транспортир), във връзка с молба от л.св. Ч.Г.; котлон, мини фурна, кафе машина
(малка) и хладилник, като същите ще се ползват от цялата група в IЗПС.
С резолюция на Началника на Затвора
Бургас, заявлението на Р. е възложено на П.Л.- инспектор „СДВР” при Затвора
Бургас с указание за мотивиран отговор по всички пунктове. След извършена
проверка с доклад peг. № 3689/19.10.2020 год. инсп. П.Л.е докладвал на
Началника на Затвора Бургас за установените факти и становище по искането. В
доклада е посочено, че по отношение на посочените вещи — котлон и малка фурна,
л.св. Р. е подал предходно заявление с peг. № 2302/23.07.2019 год., по което е
имало изразено становище от инспектор пробация К.Г.. Съгласно това становище, в
списъка за разрешени вещи, лишените от свобода имат право да държат и ползват
котлон и малка фурна за общо ползване, при наличие на специално определено
помещение, в което да се съхраняват. В становището на инспектор Г. е посочено,
че в I ЗПС към момента не е налично специално определено помещение, в което да
се съхраняват и ползват посочените вещи. С оглед така изразеното становище,
Началника на Затвора е отказал (с поставяне на резолюция „НЕ“) искането на Р. с
peг. № 2302/23.07.2019 год. да получи и внесе котлон и малка фурна. В
заключение на доклада е вписано мнението на инспектор Л., л.св. И.Р. да бъде
запознат срещу подпис с доклада относно извършената проверка по заявление с peг.
№ 3689/ 05.10.2020 год. и да се приложи към ЛЗД, за да послужи за сведение.
Видно от положения ръкописен текст на 21.10.2020 год. в 13.35 часа И.Р. се е
запознал с доклада, което е удостоверил с полагане на подписа си. Видно от
екземпляра на доклада, приложен по делото, върху същия е положена резолюция „Да
по предложението“ с дата 20.10.2020 год.
В сезиращата съда жалба е заявено
искане съда да задължи Началника на Затвора Бургас да преустанови
закононарушенията и разреши внасянето на описаните вещи в заявлението, след
извършване на нужната проверка, както и да урегулира график за спортна и
физическа активност, различен от даденото време за престой на открито.
След анализ на така установената
фактическа обстановка, първоинстанционния съд приема, че жалбата е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна, като приема, че И.Н.Р. е сезирал
Началника на Затвора Бургас със Заявление, peг. № 3689/05.10.2020 год., в което
е поискал разрешение за внасяне на определени вещи. И тъй като по повод на това
заявление, Началника на Затвора е указал извършване на проверка, но след
завършването й и изготвянето на доклада, Началника на Затвора не се е
произнесъл с нарочен акт, съдът е приел, че
е налице формиран мълчалив отказ, позовавайки се на чл. 57, ал. 1 от АПК, че Началника на Затвора е дължал произнасяне по заявлението на Р. в
14-дневен срок от постъпване на заявлението, като липсата на произнасяне в този
срок съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК.
На първо място, първоинстанционния съд е посочил, че в жалбата си, И.Н.Р. е заявил възражения и по
отношение на спортната и физическа дейност, като е формулирал искане до съда,
да бъде задължен Началника на Затвора Бургас да урегулира график за спортната и
физическата активност, различен от даденото време за престой на открито. Съда
намира така формулираното искане за неоснователно, доколкото в Заявление, рег.
№ 3689/05.10.2020 год., което е поставило началото на административното
производство липсва искане от страна на Р. до административния орган, което се
отнася до спортната и физическата активност. В този смисъл, след като самия
жалбоподател не е формулирал искане по този въпрос, административния орган не е
дължал произнасяне по същия.
По отношение искането на И.Р. за внасяне и съхраняване
на вписаните в заявлението вещи - пластмасова етажерка, лаптоп, картонени листи
и консумативи (бои- водни, пастелни, четки, моливи цветни, линия, транспортир),
котлон, мини фурна, кафе машина (малка) и хладилник, първоинстанционния съд намира мълчаливия отказ за правилен и
законосъобразен по следните съображения:
Със Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 год. министъра на правосъдието
на основание чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 82, ал. 7
от ППЗИНЗС е утвърдил списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни
продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на
определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по
реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите
общежития и арестите в затворите. По отношение на поисканите от Р. вещи -
пластмасова етажерка, лаптоп, кафе машина (малка) и хладилник, съда установява,
че същите не фигурират в изчерпателно изброения списък, утвърден с цитираната
заповед на министъра на правосъдието. В този смисъл и поради липсата на тези
вещи в списъка следва извода, че същите не са разрешени за ползване и държане
при себе си или на определени за целта места от страна на лишените от свобода.
В този смисъл и по отношение на тези вещи, жалбата се явява неоснователна,
според съда в изложеното в обжалваното решение по адм. дело № 2241 от 2020г. на БАС.
За неоснователна е приел първоинстанционния съд жалбата на И.Р. по отношение на мълчаливия
отказ на Началника на Затвора по искането за разрешаване получаването на
картонени листи и консумативи (бои-водни, пастелни, четки, моливи цветни,
линия, транспортир). Още в сезиращото заявление Р. е уточнил, че искането за
разрешаване на въпросните вещи не е за самия него, а за лишения от свобода Ч.Г.,
тъй като същия самостоятелно не можел да се снабди с тях. Първоинстанционния
съд намира мълчаливия отказ в тази му
част за основателен, доколкото в цитираната заповед и списъка към нея са
посочени вещи и хранителни продукти, необходими за личните нужди на лишения от
свобода, докато в случая се иска предоставяне на разрешение за внасяне на вещи,
необходими за друг лишен от свобода. В допълнение следва да се посочи, че първоинстанционния
съд сочи, че не намира логика в твърдението на Р., че л.св. Ч.Г. не можел
самостоятелно да се снабди с тези вещи.
По отношение отказа за разрешаване внасянето на котлон
и малка фурна, съда изцяло споделя доводите както на извършилия проверката
инспектор Л., така и предходно даденото становище от инспектор пробация К.Г..
Видно от списъка към цитираната заповед на министъра на правосъдието, в т. ІІІ са
описани вещите и предметите, които могат да се държат и ползват с разрешение на
началника на затвора, като в т.3 са вписани и котлон и малка фурна за общо
ползване. Разрешаването на тези вещи обаче е обвързано с допълнително условие -
съхраняването им да се извършва в специално определени помещения. В настоящия
случай, както в доклада на Л., така и в становището на Г. е посочено, че в I
ЗПС, където е настанен л.св. И.Р. такова специално определено помещение липсва.
Липсата на такова специално помещение прави невъзможно разрешаването за държане
и ползване на котлон и малка фурна, поради което, БАС в обжалваното решение
приема, че мълчаливия отказ и в тази му част се явява правилен и
законосъобразен.
По изложените съображения, първоинстанционния съд
намира жалбата на И.Н.Р. за неоснователна и като такава постановява обжалваното
решение, с което я отхвърля.
Касационната
инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения
на процесуалните правила. Съображенията на тричленния състав на БАС са следните:
БАС,
касационен състав счита, че първоинстанционния съд изначално неправилно е приложил
разпоредбата на чл. 145 е сл. от АПК, вместо специалните разпоредби на ЗИНЗС. В тази насока следва се посочат мотивите изложени в определение № 7280
от 04.07.2023г. по адм. дело № 5142 по описа на ВАС за 2022г., възприети в определение
№ 9101 от 29.09.2023г. по адм. дело № 8313/2023г. на 5 членен състав на ВАС, а именно : „Във Върховния административен съд било образувано
адм. д. № 5142 по описа на този съд за 2022 г. С определението, дало повод за
образуване на настоящото съдебно производство, този съд приел, че касационната
жалба на Р. е подсъдна на тричленния касационен състав на АС - Бургас, пред
когото тя първоначално е била подадена. За да приеме това, съобразил, че видно
от сезиращото искане, подадено от Р. ***, същият е подал искане по чл. 276, във
вр. с чл. 3 ЗИНЗС за нарушения по чл. 88, ал. 2, чл. 40, ал. 2, т. 5, чл. 163,
ал. 1, чл. 168 и чл. 169 ЗИНЗС. Взел предвид разпоредбата на чл. 276 ЗИНЗС и
приел, че тя е специална спрямо разпоредбата на чл. 256 АПК като дерогира
приложението на последната. Наред с това, тричленният състав на Върховния
административен съд посочил, че лишеният от свобода Р. се е възползвал от
предвиденото след изменението на ЗИНЗС (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 01.05.2017
г.) специално превантивно средство за защита, което представлява самостоятелна
форма на защита от нарушение по чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, уредено от законодателя в изпълнение на
генералните мерки, дадени от Съда по правата на човека по делото „Нешков и
други срещу България“. Приел, че тази самостоятелна форма на защита е скрепена
с гаранция за ефективно произнасяне от съда, като касационната инстанция по
делата е тричленен състав на същия съд. В допълнение посочил, че дали съдът от
първата съдебна инстанция е дал правилна правна квалификация на искането, дали
е избрал правилната форма на произнасяне и дали се е съобразил със специалните
процесуални правила за разглеждане на искането, предвидени в част шеста на
ЗИНЗС, е въпрос, на който компетентната касационна инстанция следва да даде
отговор. Такава, според този тричленен състав на Върховния административен съд,
на осн. чл. 281, ал. 1 ЗИНЗС, е тричленен състав на АС - Бургас.
Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия на
Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа предявената от
Р. *** по съображение пряко следващо от предписанието на разпоредбата на чл.
281, ал. 1 ЗИНЗС. За да направи този извод, петчленния съдебен състав на ВАС споделя напълно мотивите на тричленния състав
на Върховния административен съд. Правната квалификация на предявеното от Р. ***
е в специалната разпоредба на чл. 276, във вр. с чл. 3 ЗИНЗС, а съдебният акт,
с който АС - Бургас се е произнесъл подлежи на инстанционен контрол пред
тричленен състав на същия съд съгласно изричната регламентация по чл. 281, ал.
1 ЗИНЗС.“
С оглед изложеното, настоящата
касационна инстанция намира, че следва да се отмени решението на БАС, да се
върне за ново разглеждане от друг състав на БАС, при спазване на изискванията
на специалния закон, именно, че правната квалификация на предявеното от Р. *** е в
специалната разпоредба на чл. 276, във вр. с чл. 3 ЗИНЗС.
При новото разглеждане на делото,
съдът следва да се съобрази със специалните процесуални правила за разглеждане
на искането, предвидени в част шеста на ЗИНЗС.
С оглед
направеното от касатора искане за присъждане на разноски следва да се приложи
чл. 226, ал.2 от АПК и при новото разглеждане на делото първоинстанционния съд
да се произнесе и за разноските пред касационния съд.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.
222, ал. 2, т. 1 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 757 от 20.05.2021г. по адм. дело № 2241 от
2020г. на БАС.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на
обжалване и протест.
На
основание чл. 138, ал. 3
от АПК
препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.