№ 1904
гр. Варна , 01.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на първи юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501167 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 281680/05.04.2021 г., депозирана от
Д. П. К. с ЕГН **********, живущ в гр. Аксаково, област Варненска, ж.к.
„Надежда", бл. 7, вх. 2, ет. 2, ап. 24, срещу Решение 260935/16.03.2021 г.,
постановено по гр.д. № 8627 по описа на РС-Варна за 2020г., ГО, 53 съдебен
състав, в частта, в която съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от него иск с
правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, срещу „Делтакар“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Варна, Район
„Аспарухово“, Южна промишлена зона, ПИ 83, за сумата от 2 400 лева ,
представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца, след като последният е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за два
месеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на
иска - 05.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 14.04.2021 г. от
въззиваемата страна „Делтакар“ ООД, действаща чрез адвокат К..
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран
в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от
1
ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно
администрирана, поради което е процесуално допустима.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се твърди, че по делото безспорно се е установило,
че начисленото от ответника обезщетение по чл. 222, ал.З КТ не е било
изплатено на ищеца по този законов текст в размер на 1 548 лева.
Въззиваникът сочи, че самият ответник в отговора си на исковата молба
представи разчетно-платежна ведомост за м. юни 2016 г., в която за
получаване в брой от Д. П. К. като обезщетение по чл. 222, ал.З КТ са
определени 1548 лева, но на тази ведомост липсва положен подпис от него.
Нещо повече - сред представените от самия ответник писмени доказателства
в отговора му по делото фигурира и фотокопие от една собственоръчно
написана молба от ищеца, това обезщетение да му бъде изплатено с дата на
молбата 31.07.2019 г. Тази молба е писана по изрично настояване на
управителя на ответното дружество, но не е удовлетворена - което е
мотивирало въззиваемия да подаде исковата молба.
Въззивникът намира за неоснователни изложените от решаващия съдия по
делото доводи в смисъл, че исковата му претенция произтича от заповед №
94/30.11.2018 г., която е различна от заповед № 35/01.07.2016 г., с която е
определено обезщетението по чл. 222, ал. З КТ, и поради това претенцията е
отхвърлена, защото по делото се е установило безспорно, че обезщетението
по старата заповед, макар и определено, практически не е изплатено. Сочи, че
съгласно последното изречение на чл. 222, ал.З КТ „Обезщетение по тази
алинея може да се изплаща само веднъж“, но в случая обаче то не е изплатено
нито веднъж, поради което го претендира с настоящата си претенция.
От друга страна сочи, че към момента на издаване на заповедта с дата
01.07.2016 г. той е бил току що навършил 63 - годишна възраст, докато
действащото осигурително законодателство е предвиждало към онзи момент
2
изискването за навършена възраст за пенсиониране на мъжете от 63 години и
10 месеца. Предвид това намира, че предвиденото в заповедта от 01.07.2016 г.
обезщетение може би е било недължимо и затова и не е било изплатено
практически. Именно затова и счита, че последващото прекратяване на
трудовия му договор със заповед № 94/30.11.2018 г. създава истинската
предпоставка за предявяване на един такъв иск, който счита и за допустим и
за основателен.
Предвид изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено в
атакуваната му част, като претендира и сторените по делото разноски.
В отговора си на въззивната жалба, въззиваемият намира изложените в нея
твърдения и основания за отмяна на атакуваното решение за неоснователни.
Счита, че съдът правилно приложил разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ, като
е посочил, че предмет на тази претенция може да бъде предмет на друг иск,
доколкото същата се основава на Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, която е различна от процесната, а именно
заповед № 35/01.07.2016г. В тази връзка сочи, че в производството пред първа
инстанции въззивникът не е твърдял, че е бил принудително пенсиониран,
както и че не е навършил пенсионна възраст към онзи момент, а релевира
такива твърдения едва в настоящото производство. Предвид това счита, че
тези му твърдения се преклудирани по смисъла на чл. 266 от ГПК, доколкото
не са били налице пречки такива възражения да бъдат заявени пред първата
съдебна инстанция.
В условията на евентуалност и в случай, че съдът прецени да разгледа тези
възражения, моли въззивникът да бъде задължен да представи по делото
Решението на НОИ – отдел „Пенсионен“ гр. Варна, за придобиване правото
на пенсия на Д.К..
Въззиваемото дружество сочи, че правилно РС Варна е приел, че
обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ не се дължи на основание Заповед №
94/30.11.2018г. Отделно от това сочи, че тази претенция, като възникнала по
Заповед от 2016г. е погасена по давност, като такова възражение е релевирано
още пред първата инстанция.
Предвид изложеното, моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
3
По доказателственото искане на въззиваемата страна:
Настоящият състав на съда намира, че по делото не следва да бъде задължена
въззиваемата страна да представи Решението на НОИ – отдел „Пенсионен“
гр. Варна, за придобиване правото на пенсия на Д.К.. Това е така, тъй като
ищецът е сезирал съда с искова претенция, която е обосновал с неизплатени
обезщетения по прекратено ТПО със Заповед 94/30.11.2018г. Това се
установява както от депозираната искова молба, така и от уточнителна молба
от 12.08.2019г., когато претенцията за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от ГПК е
заявена в размер на 2400 лв., представляваща размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за два месеца, съгласно трудовия му договор,
прекратен със заповед от 2018г.
Предвид това, доколкото основание за предявения иск е Трудов договор от
04.07.2016г. и Заповед за прекратяването му от 30.11.2018г., то и не следва да
се събират доказателства за обстоятелства, които не са предмет на спора.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 281680/05.04.2021 г.,
депозирана от Д. П. К., ЕГН **********, живущ в гр.Аксаково, област
Варненска, ж.к. „Надежда", бл. 7, вх. 2, ет. 2, ап. 24, срещу Решение
260935/16.03.2021 г., постановено по гр.д. № 8627 по описа на РС-Варна за
2020г., ГО, 53 съдебен състав, в частта, в която съдът е ОТХВЪРЛИЛ
предявения от него иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, срещу
„Делтакар“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Варна, Район „Аспарухово“, Южна промишлена зона, ПИ 83, за сумата от 2
400 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, след като последният е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, в размер на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за два месеца, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяване на иска - 05.08.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСТАВЯ без уважение релевираното доказателственото искане на
въззиваемата страна.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1167/2021 г. на ОС-Варна за
4
16.06.2021 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно
с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от
постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5