Р Е Ш Е Н И Е
№19
гр. Русе, 25 май 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 11 май 2021 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №150…… по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.160 ДОПК, вр. с чл. 145 и сл. по глава X от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Първоначално в съда е образувано
адм. дело №95/2021г. по описа на Административен съд-Русе. То е по повод
постъпила жалба от А.М.Ц. ***, действащ чрез пълномощник адв. П. Н., АК
Разград. Жалбата е насочена срещу общо три акта за установяване на задължения
по декларация - АУЗД №ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г., АУЗД
№ПО-0З001819057272-91-001/01.08.2019г. и АУЗД №ПО-0З001820074289-91-001 от
20.11.2020г., издадени от орган по приходите към ТД на НАП Варна.
Оспорващият ги счита за нищожни и иска обявяване на нищожността им,
позовавайки се на разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК. Излага и аргументи в
подкрепа на твърденията си.
С определение от 04 март 2021г. съдът раздели производството по жалбата на А.М.Ц.
против АУЗД №ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г., АУЗД
№ПО-0З001819057272-91-001/01.08.2019г. и АУЗД -
№ПО-0З001820074289-91-001/20.11.2020г., издадени от гл. инспектор по приходите
в ТД на НАП Варна, в три отделни производства.
Настоящото дело под №150/2021г. по описа на Административен съд-Русе е
свързано с жалбата от А.М.Ц. ***, съдържаща искане за обявяване на нищожност на
АУЗД №ПО-0З001819057272-91-001/01.08.2019г. на главен инспектор по приходите в
офис Русе при ТД на НАП Варна.
Нищожността на волеизявлението на административния орган, материализирано в
АУЗД №ПО-0З001819057272-91-001 от 01.08.2019г. жалбоподателят обосновава с
факта, че с решение №569/18.05.2020г. на Русенски районен съд е обявено като
несъществуващо задължението по първоначално издадения АУЗД
№ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г., а процесния и следващия са последица
от първия АУЗД от 2018г.
В последствие в жалбата се говори и за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, на всички основания, разписани в чл.146 от АПК-липса на
мотиви, т.е. съществени административни нарушения, нарушения на материалния
закон и несъответствие с целта на закона. Петитума на жалбата все пак е
обявяване нищожността на оспорените актове, в частност по настоящото дело на АУЗД
№ПО-0З001819057272-91-001 от 01.08.2019г. Претендират се направените по делото
разноски, за които се представя списък.
Ответникът по жалбата –директорът на ТД на НАП Варна, действащ чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт М., в съдебна зала и в писмени
бележки счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и
доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :
АУЗД №ПО-0З001819057272-91-001 е издаден на 01.08.2019г., с адресат А.М.Ц. ***,
след като А. Ц. подава на 25.04.2019г. декларация по чл.50 ЗДДФЛ, вх.
№184391900639784/25.04.2019г., с която иска да се ползва от правото си на
данъчни облекчения. В АУЗД са установени задължения на Ц. с данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г. в размер на 611 лева.
Тези задължения данъчният орган мотивира с невъзможността за освобождаването на
А. Ц. чрез ползване на данъчни облекчения заради наличието на задължения по АУЗД
№ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г.
Недоволен от АУЗД №ПО-0З001819057272-91-001/01.08.2019г., А. Ц. го оспорва
пред директора на ТД на НАП Варна, имащ качеството на горестоящ АО, с жалба,
вх. №37689/19.08.2019г. На 04.12.2019г., директорът на ТД на НАП Варна издава
решение №344, с което оставя без уважение жалбата на Ц.. Приема, че не са
налице основания за отмяна или изменение на АУЗД. Към датата на издаването му,
А. Ц. е имал задължения по АУЗД №ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г. и
затова правилно органът по приходите не му е признал правото на данъчно
облекчение. С такива мотиви се произнася в цитираното решение.
Това решение е оспорено пред Русенски административен съд, който по повод
жалбата образува адм. дело №117/2020г.
Със своя акт - определение №30/29.06.2020г. съдът оставя без разглеждане
жалбата А. Ц., като подадена срещу неподлежащ на оспорване акт. Срещу
определението на Административен съд-Русе е подадена жалба от Ц. до Върховен
административен съд. С определение №11348/31.08.2020г., ВАС, осмо отделение,
оставя в сила съдебния акт на Русенски административен съд.
По този начин, за Ц. е изчерпана възможността за съдебно оспорване на АУЗД
№ПО-0З001819057272-91-001/01.08.2019г., като реално в съдебното производство
жалбата на Ц. не е била разгледана по същество.
При съдебното оспорване няма произнасяне
по съществото на спора и досежно правилността на АУЗД
№ПО-0З001819057272-91-001/01.08.2019г. Актовете и на първоинстанционния съд и
на касационната инстанция са определения, като с първия от тях се оставя без
разглеждане жалбата на А. Ц., която реално е била насочена не срещу АУЗД
№ПО-0З001819057272-91-001/01.08.2019г., както изисква чл.156, ал.1 от ДОПК, а подадена срещу неподлежащ на оспорване акт-решението
на горестоящия АО. Така или иначе нито един от тези съдебни актове не се ползва
със силата на присъдено нещо. Липсата на произнасяне по същество от
компетентния съд означава, че в това съдебно производство не е направена
проверка по реда на чл.168 от АПК за правилността/материалната
законосъобразност на оспорения акт, още по-малко по ал.2 на същата норма-за
валидността му. От друга страна, срокът за проверка на материалната
законосъобразност – спазване на процесуалните правила и норми и материалния
закон вече е пропуснат. Затова и пред Ц. остава единствена възможност да иска
нищожност на АУЗД №ПО-0З001819057272-91-001/01.08.2019г.
Налице е и безспорния факт, че Ц. е провел оспорване по административен ред пред горестоящия АО, а
това е другата предпоставка за допустимост на неговата жалба и разглеждането й
по същество в настоящото производство, но само и единствено
относно валидността на административния акт. Защото абсолютна положителна
процесуална предпоставка за възникване на правото на съдебно обжалване на РА/АУЗД,
включително когато се иска само прогласяване на неговата нищожност, е
провеждането на неуспешно административно обжалване по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК. В тази връзка разпоредбите на чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК изрично
предвиждат, че ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта,
в която не е обжалван по административен ред, както и в частта, в която жалбата
е уважена с решението.
На 20.10.2020г. А. Ц. подава до директора на ТД на НАП Варна искане за
обявяване на нищожността на АУЗД № ПО-03001819057272-91-001/01.08.2019г. на
главен инспектор по приходите в офис Русе на ТД на НАП Варна.
По повод на това искане е и решение №251/20.11.2020г. на директора на ТД на
НАП Варна, с което е оставена без разглеждане искане/жалба на Ц. за обявяване
на нищожност на АУЗД № ПО-03001819057272-91-001/01.08.2019г. Мотивите на АО са,
че жалбата е подадена след преклузивния срок по чл.84 от АПК, включително и в
случаите на претендирана нищожност.
Недоволен от решението на директора на ТД на НАП Варна, А. Ц. го оспорва
пред Административен съд Русе. Със своя съдебен акт, постановен от настоящия
съдебен състав, съдът отхвърля жалбата на А.М.Ц. *** срещу решение
№251/20.11.2020г. на директора на ТД на НАП Варна. Това определение е
окончателно.
Така пред Ц. остава единствената възможност иска нищожност на АУЗД
№ПО-0З001819057272-91-001/01.08.2019г. пред съда, което и прави.
Ето защо, с оглед на гореизложените факти и обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира жалбата на Ц. по отношение довода за нищожност на АУЗД
№ПО-0З001819057272-91-001/01.08.2019г., с оглед разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК и чл.168, ал.3 от кодекса за допустима, депозирана от надлежна страна, адресат
на ИАА, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Правни изводи:
Административен съд Русе счита, че изложените в жалбата, в съдебно
заседание и в писмени бележки оплаквания няма как да бъдат отнесени и приети като причина за обявяване на нищожност
на един административен акт. Порок, подобен на твърдяния, не може да доведе до
извод за нищожност.
За да е налице нищожност, сочените от твърдящия пороци в административния
акт следва да са много съществени и груби, че да се стигне до такъв извод.
В действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен
административен акт. Регламентирани са критериите, които обуславят
незаконосъобразност на административния акт, а именно: липса на компетентност,
неспазване на определената форма, съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона (чл.146 от АПК).
Нищожността е такъв порок, който прави административния акт недействителен,
непроизвеждащ правни последици, а само създава привидност за настъпването им.
Съобразно горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на
административните актове, липсата на компетентност винаги е основание за
нищожност на акта.
Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на
волеизявление.
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са
основания за нищожност също само, ако са толкова съществени, че нарушението е
довело до липса на волеизявление.
По правило нарушенията на материалния закон, касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.
е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. В случая не се и спори, че АУЗД
№ПО-0З001819057272-91-001/01.08.2019г. е издаден от некомпетентен орган. А и
видно от Заповед №33-614/20.12.2017г., издателят на АУЗД е служител в
НАП-старши инспектор по приходите, в чиито задължения влизат и издаването на
такива актове, съобразно разпоредбата на чл.106, ал.1 от ДОПК. От съдържанието
на заповедта се установява, че при издаването й е спазено изискването за
формата на акта.
Основният довод, който навежда оспорващата страна - липсата на задължения
към датата на подаване на декларация по чл.50 ЗДДФЛ, с вх.
№184391900639784/25.04.2019г. и погрешното възприемане от АО-гл. инспектор по
приходите, че А. Ц. има задължения по АУЗД
№ПО-0З00181818059857-91-001/11.07.2018г., които са пък следствие на влязло в сила наказателно постановление,
както и позоваването на изтекла давност досежно същото, сочи на материална
незаконосъобразност на АУЗД, но не и на нищожност.
В жалбата, в съдебна зала и в писмени бележки се излагат мотиви, които
обаче могат да бъдат отнесени към противоречие на административния акт с
материалния закон и процесуалните правила, което както бе казано и по-горе касае
правилността, а не валидността на административния акт. Това важи и по
отношение на несъобразяването на акта с целта на закона. Несъответствието на
административния акт с материалноправни разпоредби и нарушенията на процесуални
правила биха довели до материалната му незаконосъобразност, но в случая с
жалбата не е заявено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Що се отнася до искането за нищожност, в случая съдът констатира, че при
издаване на оспорения АУЗД не са допуснати особено съществени нарушения
на материалния закон и на административно производствените правила,
регламентиращи издаването на актове за установяване на задължения по
декларация, разписани в чл.106 от ДОПК, водещи до нищожност. Основание за
нищожност би било само пълната липса на правна норма, която да позволява
издаването на акта или наличието на забраняваща такава, което в настоящия
случай не е налице.
Всичко изложено по-горе обосновава
неоснователността на искането за обявяване на нищожност на АУЗД
№ПО-0З001819057272-91-001/01.08.2019г.
Ето защо оспорването, с искане за обявяване на нищожност на АУЗД
№ПО-0З001819057272-91-001/01.08.2019г. е неоснователно и недоказано и следва да
се отхвърли.
Ответник по делото е директорът на ТД на НАП Варна. Предвид изхода на
правния спор и своевременно заявеното искане на пълномощника на ответника за
разпределянето на отговорността за разноски, жалбоподателят А.М.Ц. *** следва
да бъде осъден, на основание чл. 161,
ал. 1 изр. второ ДОПК, да заплати на Национална агенция по приходите поисканите
в размер на 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ по оспорване на А.М.Ц. *** искането му за
обявяване на нищожност на АУЗД №ПО-0З001819057272-91-001/01.08.2019г. на главен инспектор по приходите в офис Русе при ТД
на НАП Варна.
Осъжда А.М.Ц. ***, да заплати на Национална агенция по приходите, направените
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100(Сто) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: