Р Е Ш Е Н И Е
№ 503
гр. Перник, 23.11.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Перник, в касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
При участието на
секретаря А.М. и прокурор Бисер Ковачки при Окръжна прокуратура–Перник, по
докладваното от съдията Георгиева касационно административно дело № 621 по
описа за 2020 г. на Административен съд–Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Образувано е по касационна жалба на И.М.С.,
старши полицай в Граничен
контролно-пропускателен пункт (ГКПП)–Стрезимировци, към Гранично полицейско
управление (ГПУ) – Трън, при Регионална дирекция „Гранична полиция“ (РДГП) –
Драгоман, към Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) на Министерството на
вътрешните работи (МВР), чрез юрисконсулт Д.П.,
против решение № 34 от 05.08.2020г., постановено по АД
№ 1/2020г. по описа на Районен съд – Трън.
В жалбата са развити подробни доводи за
неправилност на съдебния акт, поради неправилно приложение на материалния
закон, касационно основание за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК.
В проведеното на 28.10.2020г. съдебно
заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител. По делото е постъпила писмена молба, в която пълномощник на
касатора сочи, че поддържа касационната жалба и иска съдебното решение да се
отмени по изложените в същата доводи. Заявява се претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна–С.О., редовно уведомен за
касационната жалба, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не представя отговор по
същата.
В проведеното на 28.10.2020г. съдебно
заседание, ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура–Перник
дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага решението на
районния съд да се отмени.
Административен съд–Перник, в касационен състав,
намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния
срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение № 34 от 05.08.2020г.,
постановено по АД № 1/2020г. районен съд-Трън е отменил по жалба на С.О.
заповед № 4372зз-1 от 05.06.2020г., издадена от И.М.С., старши полицай в ГКПП – Стрезимировци. Със заповедта на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан за срок до
24 часа С.О.. За да отмени оспорената пред него заповед, районният съд е приел,
че е издадена от компетентен
административен орган, в предписаната от закона форма, а при издаването й не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от
категорията на съществените. Приел е, че от доказателствата по делото не е
установено към момента на задържане да
са били налице достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1, във вр. с чл.
211, ал. 1 от НПК за извършено от страна на лицето престъпление, съответно не
са били налице предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Приел е също, че
в заповедта липсва описание на фактическата обстановка и на обстоятелствата,
при които задържаното лице е извършило някаква противообществена проява или
престъпление, което на свой ред е довело и до нарушаване на КЗПЧОС, § 5, б.
„с“, съответно до несъответствие на наложената принудителна административна
мярка (ПАМ) с целта на закона. Стигнал
е до извод, че заповедта противоречи на материалноправни разпоредби и на целта
на закона и я е отменил.
Така постановеното решение е неправилно и
следва да бъде отменено.
Настоящия
състав напълно споделя изводите, че заповедта е издадена от компетентен орган
по смисъла на чл.
72, ал. 1 от ЗМВР, имащ качество на полицейски орган, разполагащ с
материална, териториална и времева компетентност. Споделя се също и че оспорената заповед е издадена при
спазване на установената форма, както и че не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
Настоящият
състав не споделя изводите на районен съд по отношение на отменителните основания
по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК довели до отмяна на заповедта за задържане.
Доводите за това са следните:
Съгласно чл.
74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите на
съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл.
74, ал. 2 от ЗМВР. Съобразно т. 2 на същата разпоредба заповедта трябва да
съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, т.е. актът
трябва да бъде мотивиран. Следователно, по силата на специалната правна норма в
заповедта трябва да е посочено не само правното основание, но конкретните
фактически обстоятелства като основание за задържането на лицето. Оспорената
заповед има съдържанието посочено в чл.
74, ал. 2 от ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни,
индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл. 72
от ЗМВР, правото му на адвокатска защита от момента на задържането, както и
правото му да обжалва пред съда законността на задържането.
По правната си същност, мярката
"задържане за срок от 24 часа", чиято уредба е в чл. 72
– чл.
75 от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка –
административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата.
Предпоставка за 24-часовото задържане
е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположение, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние, което законодателят определя
като престъпление. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да
предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може
да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че
възможността на полицейските органи да приложат принудителната административна
мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с
разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.
За прилагането на наложената с процесната
заповед ПАМ, законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган, при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да е изпълнено условието
за точна квалификация на деянието, а още по – малко се изисква престъплението
да е безспорно и окончателно установено. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, посочена като правно основание за издаване на заповедта, въвежда
като предпоставка за задържане на лице, наличието на данни, че същото е
извършило престъпление. За задържането в помещенията на МВР за настаняване на
задържани лица по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за разлика от мярката за неотклонение „задържане под
стража“ по чл. 56 от НПК, е достатъчно да са налице данни, не и „достатъчно
данни“ по смисъла на чл. 207, ал. 1 във вр. с чл. 211, ал. 1 от НПК. За да е материално
законосъобразно такова задържане необходимо е, на първо място, наличието на
данни, обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършител на
престъпление или да е съпричастен към такова. Не е необходимо да са събрани
доказателства, от които категорично да може да се установи, че е извършено
съответното престъпление по НК.
Определящ, на
второ място, при преценката за съответствие с материалния закон на издадена
заповед за налагане на ПАМ „задържане за 24 часа“ е и въпросът били ли са
налице тези данни за извършено престъпление
към момента на издаване на заповедта.
В настоящия
случай, от доказателствата по делото и по конкретно от докладна записка с рег.
№ 2450/05.06.2020г. се установява, че при излизане от страната на 05.06.2020г.,
в 21.00ч. „лицето няма регистрирано влизане в страната, не е въведено в
системата на АИС-ГК и няма положен граничен печат“. Именно това е фактическото
основание дало повод за задържане на
лицето, тъй като е липсвал печат
за влизане на територията на Република България в международния му паспорт.
Следователно към момента на задържане, респективно издаване на оспорвания
административен акт, полицейският орган е имал основание да предполага, че С.О.
може да е съпричастен към извършено престъпление, като легитимирал се пред
граничните полицейски органи с представения международен паспорт без в този
паспорт да е положен съответният граничен печат и без данни лицето да има
регистрирано влизане в страната – не е въведен
в системата на АИС-ГК. Следователно към този момент са били налице данни за
преминаване на държавната граница без разрешение, не по законоустановения ред,
а тези данни са изведени от документ, с който задържаното лице се е легитимирало.
Данните, към този момент безспорно са сочели на извършено престъпление по
смисъла на чл. 279, ал. 1 от НК, тъй като лицето не е можело да докаже по какъв
начин е влязло на територията на страната. В тази връзка задържането на жалбоподателя е
било с цел изясняване на фактите по случая и обезпечаване на извършването на
проверка на представения паспорт, на неговата валидност, на наличието или не на
извършвани поправки в същия, както и за изясняване на коя дата, от къде и как е
влязъл жалбоподателя на територията на страната. Жалбоподателят е бил задържан
не за максималния период от 24 часа – от 23:00 часа на 05.06.2020 г. до 13:00
часа на 06.06.2020г., през което време са извършвани процесуални действия за
проверка валидността и наличието на изтривания, преправяния и добавки в
представения за легитимиране паспорт и за установяване на начин и място на
влизане. Предвид изложеното заповедта е издадена на съответното правно
основание, с което материалния закон е
приложен правилно.
В случая са налице фактически основания за
задържане на лицето, както бе прието по-горе, поради което изводите на районния
съд за немотивираност на оспорения акт не се възприемат. Отчита се, че в
заповедта бланкетно е посочено
фактическо основание за задържането за срок до 24 часа, но същото е изрично
посочено в докладна записка рег. № 2450/05.06.2020г..
Съобразно ТР № 16/1975г. на ВС, което е задължително за съдилищата, мотивите
към административния акт могат да бъдат изложени отделно от самия акт, като
предхождат издаването на акта или се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на административния акт.
Заповедта
съответства и на целта на закона. Задържането за срок до 24 часа по реда на
ЗМВР е по своя характер ПАМ, съставляваща полицейска принуда, която има за цел
да обезпечи дейността на полицейските органи по разследване и разкриване на
престъпления, т.е. целта на мярката е не да се наложи наказание за установено
по категоричен начин престъпление. Освен това допълнителна допустима цел на
тази мярка е осигуряването на възможност за полицейските органи да извършат
неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване
на наказателно производство или такива, посредством които да бъдат опровергани наличните
данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление
(решение № 11953 от 28.09.2020г. на ВАС по адм. д. № 6235/2020г.). Съответно се
цели и предотвратяване на възможността за укриване, респективно възпрепятстване
на действията по разследване от страна на лицата, имащи евентуално съпричастност
към деянието. В процесния случай, към момента на извършване на проверката, са
били налице данни разкриващи белези на престъпление, съставляващо незаконно
преминаване на държавната граница на Република България. Както вече се посочи,
релевантен към налагането на мярка за задържане е въпросът дали към момента на
издаване на заповедта, а не към следващ я момент, са били налице данни за
извършено противоправно деяние, чийто автор или съпричастно към извършването
му, е задържаното лице. Задържането на лицето е обезпечило извършването на действия
по проверка валидността на представения документ, респективно на законността на
преминаването на държавната граница, което е видно от експертна справка и
докладна записка с рег. № 4372р-2457 от 06.06.2020г.. Съгласно разпоредбата на чл.
6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.
6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на
съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на
законовата цел. Не е допуснато нарушение на чл.
5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
(КЗПЧОС), защото задържането е "законосъобразно", спазен е редът,
предписан от националния закон. Не е нарушен принципа за съразмерност при
упражняването на правомощията на административния орган. В случая
"задържането за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като полицейският
орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на обществения
интерес.
Предвид изложеното решението на районен
съд-Трън, следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано, като на
основание чл.
221, ал. 2 от АПК се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли
първоначалната жалба против заповедта за
задържане.
При този изход на спора касаторът има право на
разноски. Искане за присъждане е направено своевременно. Претендира се
присъждане на юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция. Искането не е придружено със списък на разноските. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК ответникът ще бъде
осъден да заплати съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите се
определят по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ (ЗПП), във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ (НЗПП) в размер на 100.00 (сто) лева.
Същевременно, съдът констатира, че при
подаване на жалбата не е изпълнено изискването на чл.
227а, ал. 1 от АПК и към нея не е
приложен документ за внесена държавна такса в размер на 70, 00 (седемдесет)
лева. С оглед на това Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР следва да бъде
осъдена да заплати същата по сметка на Административен съд - Перник.
Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 34 от 05.08.2020 г.,
постановено по АД № 1/2020г. по описа на Районен съд–Трън, и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.О., роден на *** г. в
Република Сърбия, с паспорт № *********, издаден в Република Сърбия на
09.04.2019 година срещу заповед № 4372зз-1 от 05.06.2020 г., издадена от И.М.С.,
старши полицай в ГКПП – Стрезимировци, с
която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на
вътрешните работи, е постановено задържане на С.О. за срок до 24 часа в
помещение за временно задържане на МВР.
ОСЪЖДА С.О., роден на ***г. в Република
Сърбия, с паспорт № *********, издаден в Република Сърбия на 09.04.2019г. да
заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР съдебни разноски в размер на 100.00 (сто) лева.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР да заплати по сметка на
Административен съд–Перник сумата
от 70, 00 (седемдесет) лева, представляваща дължима държавна такса за разглеждане
на делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/