Решение по дело №758/2020 на Районен съд - Хасково
| Номер на акта: | 227 |
| Дата: | 30 септември 2020 г. (в сила от 15 октомври 2020 г.) |
| Съдия: | Даниела Колева Николова |
| Дело: | 20205640200758 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 10 август 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Производството е по реда на чл.375 и сл.от НПК,вр.чл.78а от НК.
Постъпило е Постановление от 21.07.2020 год.на прокурор при Районна
прокуратура-Хасково, в което се сочи, че срещу обв.Е. Р. А. от с.Б. ,общ.Ч. е
образувано досъдебно производство №1032/2019 год. по описа на РУП-Хасково за
извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12,вр.чл.130 ал.1 от НК.Събраните на
досъдебното производство доказателства установявали по категоричен и безспорен начин
извършването на престъплението от обвиняемия. Последния не бил осъждан и не бил
освобождаван от наказателна отговорност по раздел ІV на глава VІІІ от НК,а от
престъплението нямало причинени имуществени вреди , поради което целите на
наказанието можели да се постигнат и с налагане на административно наказание.И тъй като
в случая били налице предпоставките на чл.78а от НК,прокурорът предлага обвиняемия да
бъде освободен от наказателна отговорност,като му се наложи административно наказание.
На досъдебното производство обвиняемия Е. Р. А. дава обяснения по
обвинението, в които се признава за виновен . В съдебното производство не оспорва
приетата за установена в постановлението на РП-Хасково фактическа обстановка.В
последната си дума моли за минимално наказание .
В тази връзка договорният защитник на обвиняемия адв.Н. М. счита,че от
събраните в съдебното производство доказателства се установява виновността на
обвиняемия . По тези съображения моли на подзащитния и да се наложи административно
наказание в минимален размер.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Обвиняемият Е. Р. А. е роден на ******** г. в гр. К., живее в с. Б., общ.Ч., обл.К.,
няма констатирани противообществени прояви, ползва се с добро име сред съседите си в
населеното място, където живее.
Обвиняемият А. работил като строителен работник в гр. С. З., заедно със свидетелите
Л. Ш. А. и С. С. И. и двамата от с.Н., общ.Ч., обл. К. Вечерта на 21.07.2019г. обвиняемият
помолил св.Л. А. да го закара до едно ***** село. Св.А. се съгласил и тръгнали от гр.С. З. с
лекотоварен автомобил „Фолксваген *******"с рег.№ *******, собственост на брата на
св.А. В автомобила се качил и св. С. И. Преди обаче да предприемат пътуването
обвиняемият употребил неизвестно количество алкохол. Движели се в посока от гр.Х. към
гр.К. и когато влезли в с.К., Е.А. поискал да спрат на магазин на главния път, за да си вземе
кафе. Св. Л. А. спрял буса, а обвиняемият слязъл и тръгнал към магазина.
Продавачка в този магазин, собственост на св. З. Т. Л. от с.К., общ.Х., била
свидетелката И. П. П. от с.К., общ.Х. По същото време с нея на тротоара пред заведението
се намирал и св.М.М.В.,също от с.К., общ.Х. До тях имало и четири деца, които си играели.
Когато обв.А. слязъл от буса и се запътил към входа на магазина, на св. П. й направило
впечатление, че вероятно е пиян, понеже се клател като ходи и миришел на
алкохол.Минавайки обв.А. попитал на висок глас дали ще бъде обслужен ,при което св.П.
се обърнала към него и му отговорила, че ще влезе в магазина и ще го обслужи, като
тръгнала преди обвиняемия да се качва по стълбичките на магазина, а той тръгнал след нея.
Св.П. отишла до касата, а обвиняемия останал до вратата, като не влязъл в заведението
(магазина), а както бил до вратата, рязко се обърнал и скочил срещу намиращия се в близост
1
св.М. В., който стоял пред заведението, пушел цигари и си говорил с играещите там деца.
Без да каже нищо обвиняемият започнал да нанася удари с юмрук в лицето на св.В. В
резултат на получените удари св. М.В. загубил равновесие и паднал на земята, като падайки
ударил с гърба си огледалото и вратата на паркирания пред магазина автомобил „Опел
*****", собственост на св.З. Л. Св. И. П. се развикала към обвинямия да остави св.В.,като
виковете й били чути от св.Л. А., който забелязал , че обвиняемия бил надвесен над св.В.
и му викал нещо на висок глас. Св. А. веднага хванал обвиняемия и го вкарал в буса. Точно
по това време привлечен от виковете пред магазина излязъл и св.З. Л., който се намирал в
задния двор на заведението, заедно с двама негови познати от селото, за да видят како става.
Установили, че намиращите се там деца, сред които била и дъщеричката на св.Л. викали
нещо, а най малкото плачело. Св.Л. видял, че св.М. В. лежи на земята ,непосредствено до
неговия автомобил ,а до него имал паркиран бял микробус „Фолксваген ******" с рег.№
*******. Св.Л., видял как обвиняемия се качва в процесния бус, а св.Л. А. обиколил зад
автомобила и се качил на шофьорското място,след което потеглили посока гр. К.
От ударите св.М. В. бил с посинено око , надута и разкървена устна и силно
изненадан от непредизвиканото нападение от страна на обв. А. и не видял как изглеждал
нападателя му.Св.З. Л. сигнализирал за случая на тел. 112 ,съобщавайки и номера на
микробуса, с който пътували свидетелите А. и И. и обв.А. Били предприети оперативно -
издирвателни мероприятия и около полунощ в гр. Х., на бул. „Освобождение" въпросното
МПС било спряно от полицейски патрул и в него установени свидетелите А. и И. и
обвиняемия , които били отведени в РУМВР - Хасково за изясняване на обстоятелствата по
случая.
В хода на образуваното досъдебно производство били извършени разпознавания, като
св.И. П., която възприела визуално обиняемия го сочи като извършител на деянието.
От заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза е видно, че на св. М. М.В. са причинени разкъсно- контузна рана и драскотина
на носната пирамида и оток с кръвонасядане на носната пирамида, които отговарят да са
получени при нанесения удар от обв.А. и водят до разстройство за здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства -обясненията на обвиняемия ,показанията на свидетелите Л. Ш. А.,
С. С. И. , М. М. В.,И. П. П. и З. Т.Л. дадени на ДП , заключението на съдебномедицинската
експертиза и др.писмени доказателства,приобщени по реда на чл.283 от НПК.
При анализа на доказателствените източници следва да се отбележи, че по делото са
събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели в хода на
досъдебното производство , една част от които се явяват очевидци . Тези свидетели
изнасят обстоятелства във връзка с генезиса и предшестващите факти, породили
възникналия впоследствие конфликт , прераснал във физически такъв , което дава
логическото обяснение на последвалите действия .На следващо място механизмът на
получаване на телесните повреди от св.В. съответства на сочения от пострадалия и св.П. и
установения такъв от заключението на СМЕ за директно действие на травмиращ агент.
По тези съображения съдът прие,че от обективна страна обвиняемият е
осъществил престъпния състав на чл.131, ал.1 т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК,като на на
21.07.2019г. в с.К., общ.Х., по хулигински подбуди причинил на М.М. В. от с.К.,общ.Х.
лека телесна повреда, изразяваща се в оток с кръвонасядане на клепачите на дясното око и
разкъсно-контузна рана на горната устна , с което е причинено разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и 129 от НК . Деянието е извършено от обв.А. по „хулигански
2
подбуди". От установените по делото факти не може да се направи извод за наличие на
предходни взаимоотношения на обвиняемия с пострадалия и за личен мотив за физическото
посегателство. Наред с това действията на обвиняемия са извършени на място –пред
магазин в с.К. близост , което е достъпно за много хора и то в присъствието на
малолетни лица , поради което следва да се приемат не само като унизяващи личността
на пострадалия ,но и като такива демонстриращи явното и пренебрежително отношение и
неуважение на обв.А. към съществуващите норми за нормално поведение и общуване на
публично място, чрез посегателство върху телесната неприкосновеност на пострадалия. В
разглеждания случай,според съда прокурора обосновано е приел, че причиняването на
телесната повреда на пострадалия е извършена по "хулигански подбуди",поради което
обвиняемия следва да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.131 ал.1
т.12,вр.чл.130 ал.1 от НК.
От субективната страна деянието на обв.А. включва както престъпния пряк умисъл
за причиняване на лека телесна повреда, така и по хулигански,а не по лични подбуди.
Обвиняемият е изразил едно явно пренебрежително и демонстративно поведение над
личността на пострадалия, като е упражнил физическо насилие спрямо него ,макар и с
еднократно действие и по този начин е нарушил грубо общоприетите правни и морални
норми на публично място /в центъра на с.К. /. Тези му действия са били съпроводени с
поведение, което е притеснило и уплашило намиращите се пред магазина малолетни
лица.
При определяне на вида и размера на наказанието,съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието и дееца,подбудите за извършване на деянието и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. След като прецени тежестта на деянието и
данните за обвиняемия , съдът счете, че са налице всички материалноправни предпоставки за
освобождаване на същия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, визирани в императивната разпоредба на чл. 78а, ал. 1 от НК. За извършеното
престъпление ,което е умишлено по закон е предвидено наказание„лишаване от свобода" до
три години.Обв.А. ,видно от приложената справка за съдимост има наложени две
административни наказания пж ридо но чл.78а от НК - глоба в размер на 600 лв. по
НАХД№383/2005г. по описа на РС-Кърджали и глоба от 800 лв. по НАХД№462/2005г. на
РС-Кърджали .За събирането на наложените глоби обаче липсват данни да е образувано
изпълнително производство ,поради което и съгласно задължителните указания ,дадени в т.8
от Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК,
институтът на чл.78а от НК е приложим повторно и по отношение на лице, което е било
освобождавано от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, ако не
е заплатило наложената глоба, но за събирането й не е образувано изпълнително
производство и вземането е погасено по давност. В този случай, освен давностния срок,
следва да е изтекъл и срок, равен на този по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК.Давностният срок за
изпълнение на глобата като административно наказание ,уруден в чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН
в случая е изтекъл съответно на 07.07.2007г. и 30.07.2007 г. ,а едногодишния срок за
реабилитация съответно на 07.07.2008 г. и 30.07.2008г. ,заради което и институтът на чл.78а
от НК няма пречка да бъде повторно приложен за престъплението ,за което обвиняемия бе
признат за виновен. Обв.А. е осъждан с влязла в сила на 05.03.2009г. присъда по
НОХД№205/2008г. на РС-Чепеларе за извършено престъпление по чл.343в ал.2,вр.ал.1 от НК
за което му е наложено наказание „пробация“ с двете задължителни пробационни мерки за
срок от 10 месеца.Видно от писмо от 21.09.2020г. на РС“ИН“-Кърджали наказанието
пробация е изтърпяно от обв.А. на 20.01.2010 год. ,откогато е започнал да тече
тригодишния реабилитационен срок по чл.86 ал.1 т.2 от НК ,който е изтекъл на 20.01.2013г.
За това си осъждане обвиняемият следва да се третира като реабилитиран по право ,а оттам и
3
като неосъждано лице . Наред с това от деянието няма настъпили имуществени вреди ,
подлежащи на възстановяване . В този смисъл, съдът счита, че на обвиняемия следва да
бъде наложено административно наказание -глоба. При определяне размера на наказанието
съдът се съобрази с младата възраст на обвиняемия ,недоброто материално,имотно и
социално състояние , както и с наличието на смекчаващи вината обстоятелства- чисто
съдебно минало и добри характеристични данни . Отегчаващи вината на обвиняемия
обстоятелства се явяват поведението на обвиняемия и демонстрация на противоправни
действия, довели до накърняване на телесния интегритет на пострадалия,изразили се в две
увреждания в рамките на леката телесна повреда . Имайки предвид тежестта на деянието
,съдът счита,че наказанието “глоба” следва да бъде определено, според придвиденото от
разпоредбата на чл.78 а от НК, в минимално предвидения размер,а именно от 1000 лв
. С така наложеното по вид и размер наказание съдът счита, че целите на личната и
генерална превенция ще бъдат постигнати.
На основание чл.189 ал.3 от НПК обвиняемия следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР-Хасково сумата от 100.80лв., представляваща направени на
досъдебното производство разноски за вещо лице.
Мотивиран така,съдът постанови решението си.
4