Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV - В въззивен състав в публично
заседание на двадесет и осми март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Петрова в.гр.д. № 12726 по описа на
СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 325781 от 30.01.2018г. е осъдена Л.Г.Т. да заплати на
СГМ Г., с ЕИК: *******, като управител на Етажна собственост, находяща
се в гр.Бургас, общ. Приморско, ул. „*******2, УПИ I.-131, на основание чл. 48
от ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД сумата 2445,96 евро,
представляваща главница за неплатени месечни вноски за периода от месец
10.2013г. до месец 07.2016г. за поддържане на общи части в сграда в режим на
етажна собственост, находяща се в обл. гр.Бургас, общ. Приморско, ул. „*******2,
УПИ I.-131, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на
исковата молба – 28.10.2016 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от
345,16 евро – законна лихва за
периода от 16.10.2013 г. до 20.07.2016г., като са били отхвърлени предявените
искове в останалата част за главница до пълния предявен размер от 3672,24 евро
и за сума за лихва до пълния предявен размер от 812,04 евро, като
неоснователни.
С решението на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата
Т. е осъдена да заплати на ищеца сумата от 703,97 лева, представляващи направени в исковото производство
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът СГМ-Г.ЕООД, е осъден да заплати на ответницата
сумата от 313,39 лева, представляващи направени в исковото производство
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Недоволен
от постановеното решение е останала ответницата, която в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК го е обжалвала. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за
неправилност на съдебното решение, поради неправилно тълкуване и приложение на
закона. Наведени са доводи, че първоинстанцинният съд не е ценил всички
доказателства по делото, като визира конкретно вносна бележа за сумата от 240
лева от 05.07.2016г. и разписка за
получена сума от 553,64 лева. Навежда доводи за недопустимост на решението в
частта за присъдената законна лихва върху главницата, доколкото ищецът бил
заявил воля за присъждането на лихва върху всяка месечна вноска за общи части и
поддръжка, а съдът е присъдил лихва в общ размер върху цялата претендирана
сума. Твърди ответницата да не е била уведомявана за провежданите общи събрания
на ЕС, затова тя не дължи сумите и те не
са изискуеми. Искането към съда е да отмени първоинстанционното решение, в
частта му с която претнциите за главница
и лихва са били уважени. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна – СГМ Г.ЕООД.
По доводите на въззивниците заявява, че решението на ЕС от 27.04.2012г., т.4
която именно определя вида и размера на дължимата месечна сума за поддръжа и
ремонт - е влязло в сила, защото не е
обжалвано и като такова е задължително за всички, които то обвързва. Искането
към въззивния съд е да потвърди решението, в обжалваната от въззивницата част. Претендират
се разноски.
Решението, в частта, с която са отхвърлени исковете за останалата част за главница за размера над 2445,96 евро, до пълния предявен размер от 3672,24 евро и
за сума за лихва за размера над 345,16
евро – до пълния предявен размер от 812,04 евро, като необжалвано е влязло
в сила.
Софийски
градски съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а
разгледана по същество, е неоснователна. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не са нарушени и императивни материални норми, а в обжалваната му
част се явява правилно.
Страните
не спорят, а същото се доказа и от ангажираните по делото доказателства, че ответницата
е собственик на апартамент 10 и апартамент **, находящи се в жилищна сграда в гр.Бургас, общ. Приморско, ул. „*******2, УПИ I.-131,
Съгласно чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната собственост собствениците,
ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в
размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото
събрание.
В тежест
на въззивницата е било да докаже плащането на така посочените задължения,
доколкото същата е собственик на апартаменти в сградата, но тя не го е сторила.
Доводът на жалбоподателката, че първоинстанцинният
съд не е ценил всички доказателства по делото, като визира конкретно вносна
бележа за сумата от 240 лева от 05.07.2016г. и
разписка за получена сума от 553,64 лева е неоснователен. Съдът изрично
е изложил мотивите си, защо намира, че плащане на задължения за общи части в
размер на 240 лева, не може да се приеме за доказано чрез разписката от
05.07.2016г., т.к. на нея е отбелязано, че сумата се заплаща в полза и по банкова
сметка ***, физическо – Р..Д., за която не се установява по делото да е била
упълномощавана от ЕС да получава суми по процесните плащания. По отношение на втората разписка от
17.07.2015г. за получена сума в размер на 553,64 лева, съдът намира, че също не
доказва плащане на месечно задължение по поддръжка и ремонт на общи части на
ЕС, доколкото липсва посочване на такова основание в нея. В разписката изрично
е записано, че сумата се заплаща за по договор за апартамент № 19А – Сънрайз.
Доводът на ответницата, че не е била уведомявана за
провежданите общи събрания на ЕС и затова тя не дължи сумите и те не са
изискуеми, съставът на въззивния съд намира за неоснователен.
Предвиден е специален ред, по който следва да бъде
упражнено правото да бъде предявен иск за отмяна на незаконосъобразно решение
на общото събрание на ЕС в чл.40 ЗУЕС. Няма данни или твърдения да
е поискана такава отмяна от ответницата, поради което следва да се приеме, че същите са валидни и са породили
правни действия по отношение на всички собственици, независимо от това дали са
взели лично участие в проведените общи събрания.
По довода за недопустимост на решението, в частта за
присъдената законна лихва върху главницата, доколкото ищецът бил заявил воля за
присъждането на лихва върху всяка месечна вноска за общи части и поддръжка, а
съдът е присъдил лихва в общ размер върху цялата претендирана сума, възззивният
съд намира, че СРС не се е произнесъл недопустимо. Искането, отправено към съда
е за осъждане на ответницата да заплати една обща сума – 3 672,24 евро за
поддръжка и ремонт на общи части за конкретен период от месец април 2012. до
месец юли 2016г. ведно със законната лихва върху главницата, в размер на 812,04 евро.
Това е според изявлението на процесуалния представител на ищеца в проведеното
на 05.12.2017г. открито съдебно заседание и допуснатото в него уточнение на
исковата молба. В така заявените от самия ищец параметрим съдът се е произнесъл
допустимо.
По
изложените мотиви първоинстанционното решение се явява правилно в обжалваната
част и следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
По
разноските:
При този
изход от спора право на разноски пред настоящия съд има въззиваемата страна.
Въззивният съд съобрази, че пред него са представени доказателства за реално
направени разноски от въззваемия – договор за правна защита и съдействие за
платена в брой сума от 1000 лева за адвокатски хонорар, който има характера на
разписка за плащането. Срещу така претендираното адвокатско възнаграждение е
направено възражение за прекомерност от насрещната страна, което съдът намира
за основателно.
Предявени са два иск с левовата им равностойност от
7 160,87 лева – иска за главница (3 672,24 евро) и за сумата от
1 583,74 лева – иска за лихви (812,04 евро). Съгласно чл.7, ал. 2, т. 3. от наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, размерът на адвокатско възнаграждение в случая следва да се определи по следната
пропорция - при интерес от 5000 до 10
000 лв. - 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв., което се равнява на 688, 04
лева. Вярно е че разпоредбата на чл.2,
ал.5 от същата наредба за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В случая
такова изрично разграничаване на две отделни възнаграждения в представения по
делото договор за правна защита и съдействие липсва, затова съдът намира, че е
договорено такова между доверителя и довереника само за представителство по
главния иск в производството,т.к. съдът
може да присъди само реално договорените и сторени от страните съдебно
–деловодни разноски – т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013., ОСГКТ, ВКС.
По изложените причини адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемия
се явява прекомерно в размера от 1000 лева
и следва да бъде намалено на основание чл.81 от ГПК на 688,04 лева и да
му бъде присъдено в този размер.
По
правилата на чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивната инстанция е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горните мотиви, СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, IV-Д въззивен състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 325781 от 30.01.2018г., постановено по гр.д.
№ 61485 по описа за 2016г, в частта му, с която е осъдена Л.Г.Т. да заплати на „СГМ Г.“, ЕООД с ЕИК: *******, като управител на
Етажна собственост, находяща се в гр.Бургас, общ. П., ул. „*******2, УПИ
I.-131, на основание чл. 48 от ЗУЕС сумата 2445,96 евро, представляваща
главница за неплатени месечни вноски за периода от месец 10.2013г. до месец
07.2016г. за поддържане на общи части в сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в обл. гр.Бургас, общ. Приморско, ул. „*******2, УПИ I.-131, ведно
със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба –
28.10.2016 г. до окончателното й погасяване, и на основания чл. 86 ЗЗД сумата
от 345,16 евро – законна лихва за периода от 16.10.2013 г. до 20.07.2016г.
В останалата част, като необжалвано, решението е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Л.Г.Т., с ЕГН: ********** да заплати на СГМ Г.ЕООД, с
ЕИК : ******* сумата от 688,04 лв (шестетотин осемдесет и осем лева и
четири ст.) – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния
съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл. 280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: