№ 161
гр. Варна, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.а
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20243110203688 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Л. П. И. ЕГН**********, против Електронен фиш серия К № 6780709 на ОД
на МВР-Варна , с който за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на възз.И. е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.189 ал.4 вр.
с чл.182 ал.4 чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се иска процесният ЕФ да бъде отменен,като неправилен и
незаконосъобразен, не били спазени сроковете по чл.34 от ЗАН, следвало да се
съобрази разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, оспорва се начинът на връчване на
ЕФ, оспорва се авторството на нарушението, като се твърди, че процесният
автомобил е бил управляван от С.И. с който към датата на обжалване на ЕФ
въз.И. е била в процес на производство по прекратяването на брака им,
оспорва се компетентността на АНО, издал ЕФ, като не било ясно дали
мястото на извършване на нарушението съвпада с територията, върху която се
разпростира компетентността на АНО, оспорва се техническата годност на
средството, констатирало нарушението, липсвали данни от паметта на АТСС,
оказващи процесното нарушение, липсвали доказателства, че е съставен
протокол за използването на техническото средство, неговото разположение,
наличието на ограничителни знаци, липсвала снимка за разположението на
техническото средство и се приема, че нарушението не е доказано.
В съдебно заседание, възз.И., при редовност на призоваването, се
представлява от адв.Ц., надлежно упълномощена и приета от
съда.Процесуалният представител поддържа жалбата , а в хода на делото по
1
същество моли ЕФ да бъде отменен, като отново излага аргументи в подкрепа
на становището си, че не е доказано авторството на приетото за установено
нарушение, че не били спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН и се иска
постановяване на решение в горния смисъл..
Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в с.з., като
се депозира писмено становище с молба за потвърждаване на ЕФ, като
законосъобразен и правилен и се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Обжалваният Електронният фиш е съставен от ОД на МВР-Варна, за
това, че на 04.12.2022г. в 14:52 часа, в гр. Варна, на бул.”Народни будители”,
до магазин „Била” в посока „Аспарухов мост” е било констатирано, че с
автомобил марка „Нисан Лийф””, с рег.№ В6706ТМ е било извършено
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил управляван
със скорост 67 км. в час/ след приспадане на допустимата грешка при
фиксирането на скоростта/, при разрешена скорост от 50 км. в час за населено
място и е прието, че превишението е с 17 км. в час. Нарушението било
констатирано с АТСС / ARH CAM S1/ с № 120сc8е. В ЕФ като собственик, на
когото е регистрирано МПС-то, ползвател е вписан възз.И..Тъй като с ЕФ
серия К №6352171 на жалбоподателкята е било наложено административно
наказание за нарушение на чл.21 ал.2вр.чл.21 ал.1 от ЗДвП, било прието, че
нарушението е извършено в условията на повторност.
Посочено било, че е нарушена нормата чл.21 ал.1 от ЗДвП и
наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на
жалбоподателя на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.4 чл. 182, ал.1, т.2 от
ЗДвП.
От показанията на св.Д., дадени в с.з., се установи , че използваното
техническо средство единствено се пуска в експлоатация и се спира от такава
от полицейски служител, но фиксира нарушенията самостоятелно, без намеса
на полицейски служител.
Безспорно е установено и ограничението на скоростта за съответния
пътен участък/ населено място/, като безспорно от свидетелските показания и
материалите по делото се установи, че техническото средство, фиксирало
превишението на допустимата скорост е било позиционирано на мястото,
отразено в протокола за използване на АТСС, /от показанията на св.Д., от
протокол за използване на АТСС и от часови график за работа на нарядите по
КПД при Четвърто РУ-ОД на МВР-Варна/.
Приобщени са доказателства, че техническото средство, фиксирало
превишената скорост, е одобрен тип средство за измерване и е преминало
съответната проверка, поради което съдът не споделя възраженията в тази
насока.
2
Съдът напълно кредитира показанията на св.Д., дадени в с.з., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и напълно кореспондиращи с
писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите
са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – от показанията
на св.Д. и от писмени доказателства, приложени в преписката и приобщени в
с.з.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДвП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ формално
притежава всички изискуеми реквизити, в това число е визирано и мястото на
извършване на нарушението- гр.Варна, населено място.От приобщените по
делото писмени доказателства,безспорно се установи, че техническото
средство, фиксирало превишената скорост е било позиционирано именно на
мястото, което е отразено в протокола от използването му и в тази връзка
съдът не споделя възраженията в жалбата в тази насока, както и възраженията
относно компетентността на наказващият орган.
В приложените по делото снимки от фиксираното нарушение, се
съдържат всички изискуеми данни- локализация на запис, скорост,
разстояние, дата и час на записа, лимитирана скорост, GPS координати, номер
на снимка, поради което и в тази насока възраженията не се споделят. По
делото е приложен изискуемият протокол от проверката, а протоколът от
използването на техническото средство съдържа всички изискуеми реквизити
– ясни са дата, час на поставяне на техническото средство, безспорно е и с кое
техническо средство е установено нарушението, като същото категорично е
посочено в изготвения протокол от използването му, приложена е снимката на
месторазположението на техническото средство, поради което и тези
възражения не се споделят.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като
3
видът и номерът на техническото средство е отразен в протокола от
използването му.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. №
1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и
възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани
технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства,
обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази
разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване
на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.)
от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
се налага извода, че към дата на Ел.фиш, нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване
на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и
посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол.
4
От доказателствата по АНП се установява, че контролът е извършен с
АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало
първоначална и последваща проверка.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол , съставен от обслужващия го
полицейският служител, в който изчерпателно са посочени точното място на
контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания
участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на
работната смяна, поради което и съдът намира, че нарушението е доказано по
несъмнен и категоричен начин.
Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа,
извършен с мобилното АТСС доказват, че нарушението е установено в
границите на контролирания участък, при максимално разрешена за
процесното превозно средство и участък от пътя скорост на движение 50
км/ч., за населено място.
На кадрите от снимковия материал се наблюдава ясно рег.№ на
автомобила, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на
движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол,
изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно
от данните на снимковия материал, заснемането е осъществено при
приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на
жалбоподателя и техническото средство е заснело именно рег. номер на този, а
не на друг автомобил. Рег.№ на превозното средство е идентичен на посочения
в ЕФ.Видно от приобщеният по делото снимков материал, лъчът сочи именно
автомобилът, управляван от жалбоподателя, а не някой друг автомобил и е
ноторно известно, че това техническо средство фиксира скорост на конкретен
автомобил, независимо от това, колко автомобили се движат по пътното
платно.Клипове процесното АТСС не изготвя, изготвя се само снимков
материал на фиксираното нарушение и това е известно. Няма и никакво
съмнение относно длъжността и компетентността на лицето, боравило с
техническото средство, като на снимката и от събраните в хода на съдебното
производство доказателства се установи от кого и кога същата е изготвена.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че електронният фиш
е със изискуемо съдържание по чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения образец,
съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и
основанието за налагане на наказанието, и не е допуснато съществено
нарушение при издаването му и доколкото нарушението е констатирано на
територията на гр.Варна, то ЕФ следва да се издаде именно от ОД на МВР-
Варна.
Измерената скорост на движение на автомобила е 70 км/ч., като е
приспадната допустимата грешка при измерването в тези случаи и във фиша е
отразена наказуема скорост от 67км/ч, поради което процесното нарушение е
5
безспорно установено .
Видно от приобщените по преписката доказателства са спазени всички
изискуеми от ЗАНН срокове по чл.34/съгласно разпечатка от АИС АНД ЕФ е
издаден на 20.12.2022г. и е връчен на 30.08.2024г./, а изисквания за посочване
на датата на издаване на ЕФ не фигурират законово, нито пък има изискване
ЕФ да бъде подписан.ЕФ е бил обжалван в срок след датата на връчване,
поради което възраженията и в тази насока не се споделят.
Съгласно чл. 188 ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.
Съгласно чл. 189. ал.5 от ЗДвП:”Електронният фиш по ал. 4 се връчва на
лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен
срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На
лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.
4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира.
Що се касае до автора на деянието според настоящия съд той също е бил
определен коректно от органите на МВР доколкото въз.И. е била посочена
като собственик/ полвател на МПС-то при неговата регистрация. В тази
насока не съществува задължение за наказващия орган да кани изрично
посочения като нарушител във фиша да депозира декларация по реда на чл.
189, ал. 5 от ЗДП, доколкото това е законова възможност, от която
нарушителят може да се възползва или не по собствена воля, в предвидения
законов срок от получаване на електронния фиш. В случая АНО няма
задължение да събира доказателства, кой е управлявал МПС, а въз.И., като
вписан собственик на автомобила е длъжна да представи такива, ако разбира
се друго лице е управлявало автомобила.
В конкретният случай единствено жалбоподателката е визирана като
собственик на процесния автомобил, същата не се е възползвала по никакъв
начин от предвидената от закона възможност по смисъла на чл.189 ал.5 от
ЗДвП, поради което правилно ЕФ е бил издаден именно срещу
жалбоподателката.Доказателства, че друго лице/ включително бившият
съпруг на въз.И./, а не жалбоподателката, е управлявало процесното МПС не
са ангажирани в нито един момент от хода на административно наказателното
производство.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
6
разпоредбата на чл.182 от ЗДвП, като за конкретното превишение след
приспадане на допустимата грешка, от 17 км./ч. законодателят в
разпоредбата на ал. 1 т.2 от същия текст е предвидил наказание глоба в размер
на 50лв. От друга страна в случая отговорността на възз. е ангажирана на осн.
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, която гласи, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал.
2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер. В случая АНО е определил наказание за
повторно нарушение на разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП,
като привръзката изрично е посочена в ЕФ. Съгласно параграф 6, т. ЗЗ. (изм. -
ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) "Повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В случая по
делото са приложени доказателства, че възз. е санкциониран с един влязъл в
сила ЕФ за нарушение от същия вид в едногодишен срок от датата на
настоящото нарушение, а именно ЕФ Серия К №6352171, влязъл в сила на
01.12.2022 г., с който възз. е санкциониран за нарушение на чл.21 ал.2вр.чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. Глобата по този фиш е била заплатена от въз.И. на
25.11.2022г.Ето защо в случая е налице повторно нарушение, поради което и
правилно е определена санкционната норма предвиждаща наказание в двоен
размер. Тази санкционна разпоредба предвижда наказание във фиксиран
размер, така, че е безпредметно обсъждането на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства по смисъла на ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно
процесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
потвърждаване на ЕФ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като
взе предвид, че производството по делото не разкрива фактическа и правна
7
сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
ЕФ следва да бъде потвърден и на основание чл.63, ал.2т.5 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 6780709 на ОД на МВР-
Варна , с който за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на Л. П. И.
ЕГН********** е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на
основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.4 чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Л. П. И. ЕГН**********, да заплати в полза на ОД на МВР-
Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8