Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........02.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на втори
февруари през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА
при секретаря Христина Христова,
като разгледа докладваното от съдията Колева
търговско
дело № 720
по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание
чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, към които в условията на евентуалност са
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 266 от ЗЗД и 86, ал. 1 от ЗЗД. Към тези искове в условията на кумулативност са съединени
и искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По изложените в исковата
молба обстоятелства, „ИНВЕСТКОМЕРС – Е.И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Генерал Паренсов“ № 28, ет. 1, ап. 17, представлявано от управителя Е.И., e поискало да бъде осъден ОБЩИНА ВАРНА, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми Приморски
полк“ № 43, представлявана от кмета И.П., да му заплати сумите от:
- 39 580,04 лева /тридесет и
девет хиляди петстотин и осемдесет лева и четири стотинки/, представляващи
обезщетение за виновно неизпълнение на Договор № Д-4-9200/31/27.02.2004 г. за
извършване на мероприятията по чл. 166 ЗУТ и осъществяване на строителен надзор
на обща стойност 54 600 лв., на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 12.06.2017 г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
- 8 613,73 лева /осем хиляди шестстотин и
тринадесет лева и седемдесет и три стотинки/, представляващи обезщетение за
забавено изпълнение на задължението за заплащане на сумата от 39 580,04 лева за
периода 20.03.2015 г. – 09.05.2017 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, КАКТО И ЗА ЕВЕНТУАЛНОТО присъждане на горепосочените суми като
неплатено възнаграждение по Договор № Д-4-9200/31/27.02.2004 г. за извършване
на мероприятията по чл. 166 ЗУТ и осъществяване на строителен надзор, на
основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
- 3 276 лева /три хиляди двеста седемдесет и
шест лева/, представляващи дадена на отпаднало основание поради прекратяване на
Договор № Д-4-9200/31/27.02.2004 г. за извършване на мероприятията по чл. 166 ЗУТ и осъществяване на строителен надзор гаранция /депозит/, на основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска – 12.06.2017 г.
до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
- 712,95 лева /седемстотин и дванадесет лева и деветдесет и пет
стотинки/, представляващи обезщетение за забавено изпълнение на задължението за
връщане на дадената на отпаднало основание гаранция в размер на 3 276
лева, за периода 20.03.2015 г. – 09.05.2017 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и съдебно-деловодните разноски в производството.
В исковата молба ищецът
„ИНВЕСТКОМЕРС-Е.И.“ ЕООД твърди, че на 27.02.2004 г. е сключил с ответника ОБЩИНА
ВАРНА Договор № Д-4-9200/31/27.02.2004 г. за извършване на мероприятията по чл.
166 ЗУТ и осъществяване на строителен надзор, по който се е задължил като
изпълнител да бъде консултант за извършване на дейностите по чл. 166 ЗУТ и да
осъществява строителен надзор при изграждане на жилищна с града, находяща се в
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 108 срещу задължението на възложителя
да му заплати възнаграждение за услугата в размер на 54 600 лв. с ДДС.
Сочи, че част от сумите в общ размер от 10 281,44 лв. с ДДС са били
заплатени своевременно от ответника, но незаплатена по договора е останала
сумата от 44 318,56 лв. с ДДС. Излага, че е изправна страна по договора и
е осъществил всички свои задължения, като подробно описва извършените дейности.
Твърди, че на 09.02.2011 г. е съставен акт образец 10 за установяване на
състоянието на строежа при спиране на строителството поради изтичане на
действието на сключен между Общината и „ДЕЙТРОН“ ООД договор за строителство. Сочи, че въпреки
спиране на строителството, е продължил да изпълнява задълженията си и договорът
за строителен надзор не е бил прекратен. Излага, че на 29.11.2011 г. Общината
го е уведомила за нов собственик на обекта, но не е прекратила договора.
Твърди, че след промяната на собствеността е продължил да изпълнява задълженията
си по договора и е отправил запитване дали договорът следва да се счита за
прекратен. Сочи, че ответникът му е отговорил с писмо от 07.01.2014 г., с което
е изискал да му се предостави в оригинал пълната строителна документация.
Излага, че е изпратил покана за доброволно изпълнение от 20.03.2015 г., с която
е изискал от ответника да му заплати дължимите суми и да изрази позицията си
относно действието на договора. Твърди, че отговор е получил едва на 25.01.2017
г., в който ОБЩИНА ВАРНА е заявила, че счита, че задълженията са се погасили по
давност. Сочи, че вземанията не са погасени по давност, защото към 25.01.2013
г. е получил писмо от ДНСК да представи строителни книжа във връзка течаща
проверка за процесната сграда. Твърди, че договорът е прекратен на 07.01.2014
г. когато е получил писмо да предаде в оригинал пълната строителна
документация, защото от тази дата занапред няма как да изпълнява задълженията
си по договора, въпреки че липсва изрично волеизявление за прекратяване. Сочи,
че поради недобросъвестността на ответника, същият дължи обезщетение за
пропуснатата полза в размер на неизплатеното по договора възнаграждение, както
и мораторна лихва за забава, считано от деня на писмото-покана за доброволно
изпълнение – 20.03.2015 г. до 09.05.2017 г. в размер на 9 644,96 лв.
Твърди, че ако съдът не приеме, че договорът се е прекратил на 07.01.2014 г.,
то той се е прекратил автоматично на 21.08.2014 г., когато е издадено
разрешение за ползване на обекта, съгласно чл. 4 от Договора. Сочи, че в тази
хипотеза му се дължи сумата от 44 318,56 лв. като възнаграждение по
договора. Излага още, че при сключването на договора е заплатил депозит в
размер на 3 276 лв., която е призната от ответника в писмо от 12.01.2017
г. Счита, че тази сума подлежи на връщане поради отпадане на основанието за
задържането и́, поради което я претендира заедно с лихва за забава от деня
на писмото-покана за доброволно изпълнение – 20.03.2015 г. до 09.05.2017 г.
Моли от съда да осъди ответника за претендираните суми, ведно със законните
лихви от предявяването на исковете и да присъди разноски.
Ответникът ОБЩИНА ВАРНА оспорва
исковете като неоснователни. Твърди, че не оспорва сключването на договора,
както и че е заплатил на ищеца посочените в исковата молба суми в общ размер от
10 281,44 лв. с ДДС. Сочи, че това не са единствените заплатени на ищеца
суми, а техният общ размер е 15 019,96 лв., което е видно от писмо на
Директора на ОП „Инвестиционна политика“ и приложената към него справка, като
последно заплатената фактура е от 16.11.2011 г. Не оспорва, че след тази дата
не е извършвал плащания към ищеца, но и същият не е предявявал за плащане
последващо издадени фактури, които да му бъдат отказани. Твърди, че не оспорва
факта, че е уведомил ищеца за смяната на собственика на обекта и че договорът е
бил действащ след тази дата, след отпадане на пречките, които са довели до
спиране на строителството. Не оспорва, че действията по представените с
исковата молба актове и протоколи, са извършени за периода
Ищецът „ИНВЕСТКОМЕРС-Е.И.“ ЕООД в допълнителната искова молба поддържа
становището си и оспорва твърденията на ответника. Твърди, че възражението за
изтекла в полза на ответника погасителна давност за вземанията е неоснователно,
защото договорът между страните не е прекратен и продължава своето действие.
Сочи, че ако не се приеме това становище, то същият е прекратен на датата на
издаване на разрешението за ползване на обекта на 21.08.2014 г. и от тази дата
следва да се счита началният момент на давностния срок.
Ответникът ОБЩИНА ВАРНА не е
подал отговор на допълнителната искова молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв. Д.С. поддържа
така предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на
разноски по делото, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът
ОБЩИНА ВАРНА, чрез процесуалния
представител юрисконсулт С.Н., моли да
бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани,
като счита за основателен само иска за връщане на депозираната сума за
гаранция. Претендира присъждане
на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Окръжният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото,
че на 27.02.2004 г. между страните е сключен Договор № Д-4-9200/31/27.02.2004
г. за извършване на мероприятията по чл. 166 ЗУТ и осъществяване на строителен
надзор, по който ищецът се е задължил като изпълнител да бъде консултант за
извършване на дейностите по чл. 166 ЗУТ и да осъществява строителен надзор при
изграждане на жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 108 срещу задължението на ответника да му заплати възнаграждение
за услугата в размер на 54 600 лв. с ДДС. Част от сумите в общ размер от
15 019,96 лв. с ДДС, съобразно уточнението, направено в съдебното
заседание на 02.02.2018 г., са били заплатени от ответника в изпълнение на
договора. Ищецът е извършвал дейности в изпълнение на договора в периода
От сключения между
страните договор от 27.02.2004 г. е видно, че същият е влязъл в сила от момента
на сключването си и е трябвало да прекрати действието си при издаване на
разрешението за ползване на обекта. Такова разрешение е било издадено с №
ДК-07-В-106/21.08.2014 г., като в него като възложители на строежа са посочени ОБЩИНА
ВАРНА, „ВАРНАФАРМА – М” ООД – гр. София /с предишно наименование „ВАРНАФАРМА ХОЛДИНГ”
ООД – гр. София/, М.С.Ж. и „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД – гр. Варна. Като консултант
на строителството обаче вместо ищеца в това разрешение за ползване е посочено
„ГЛОБАЛ КОНСУЛТ” ООД – гр. Варна. От това следва, че в периода между спирането
на строежа от 09.02.2011 г. до издаването на разрешението за ползване е
настъпила смяна на лицето, осъществяващо строителния надзор върху обекта по
смисъла на чл. 166 от ЗУТ.
Същевременно от
приложение № 1 към договора от 27.02.2004 г. е видно, че договорената цена за
дейностите, които е следвало да бъдат извършени от ищеца е 0,78% от общия
стойностен размер на строително-монтажните работи по обекта, а именно 54 600 лв. От начина на извършване на
плащанията се установява, че е било уговорено не заплащане общо на крайната
цена, а всяка извършена от консултанта-ищец дейност е заплащане след
съответното й извършване и фактуриране, като стойността се е определяла по
правилото 0,78% от стойността на работите, за които се е отнасяла съответната
дейност. Именно поради тази причина на ищеца е заплатена сума в общ размер на 15 019,96
лв. с ДДС. В настоящото производство ищецът претендира разликата между
заплатената сума и пълния размер на посочената в приложение № 1 към договора от
27.02.2004 г. цена. В тази връзка е предявил и двата евентуално съединени иска
по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 266 от ЗЗД и 86, ал. 1 от ЗЗД. При първия иск по чл. 79, ал.
1 от ЗЗД ищецът е претендирал сумата като обезщетение за неизпълнен от страна
на ОБЩИНА ВАРНА договор. В тази връзка съдът намира, че първо следва да
разгледа иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 266 от ЗЗД. При евентуалното
съединяване на искове, в случаите, когато поредността на исковете се определя
от самия характер на спорното право, съдът не е обвързан от посочената от ищеца
поредност на съединяване на исковете, а следва да разгледа същите с оглед
определената от характера на спорното право поредност. В случая първо следва да
бъде разгледан иска за реално изпълнение, който се основава на това, че ищецът
е изпълнявал задълженията си по договора и му се дължи уговорената за това
изпълнение цена, доколкото обезщетението за неизпълнение, в смисъл на
пропусната полза, каквато се претендира по иска за обезщетение, предполага
това, че ищеца не е изпълнявал задълженията си по договора, но това е станало
по вина на ОБЩИНА ВАРНА. И двата иска се основават на едни и същи фактически
обстоятелства. Поради това, доколкото иска за обезщетение се основава на това,
че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора поради виновно поведение на
ОБЩИНА ВАРНА и за това му се дължи обезщетение, то в случай, че иска бъде
отхвърлен поради липса на такова поведение, не може въз основа на същите
твърдения да се претендира заплащане на цената за дейности, които не са
извършени.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 266 от ЗЗД съдът намира следното:
Сключеният между
страните договор от 27.02.2004
г. е бил такъв по чл. 166 от ЗУТ. При него ищецът, в качеството му на
изпълнител, е следвало да извършва съответните действия, срещу които
ответникът, в качеството му на възложител, е следвало да му заплаща
възнаграждение за извършената работа. Както се посочи по-горе, това
възнаграждение е било заплащано всеки път, когато ищецът е извършвал определена
работа във връзка с договора и е представял счетоводни документи за нея на ОБЩИНА
ВАРНА. Последното плащане е извършено по фактура № 145 от 16.12.2011 г., видно
от приложената към отговора справка за отчетени фактури /л. 111 от делото/,
като същевременно към тази дата вече е било налице спиране на строежа от
09.02.2011 г. От това следва, че посочената в приложение № 1 към договора от
27.02.2004 г. цена от 54 600 лв. е
била ориентировъчна и е могла да бъде променяна в зависимост от стойността на
извършените строително-монтажни работи /СМР/, като критерият, въз основа на
който е следвало да бъде определено възнаграждението на ищеца е 0,78% от
извършените СМР. Поради тази причина и с оглед осъществяване на уговорения
между страните начин на плащане следва, че на ищеца се е дължало възнаграждение
за действително извършените от него дейности, а не посочения в приложение № 1
към договора от 27.02.2004 г. размер независимо от това дали е извършвал
дейности или не. В случая със спирането на строежа от 09.02.2011 г. временно е
преустановено и действието на сключения между страните договор от 27.02.2004 г.
Неговото действие е могло да се счита възобновено от момента на възстановяване
на строителството, което е настъпило, доколкото за обекта е издадено разрешение
за ползване, но не е установена точната дата, на която това е станало. За да се
претендира възнаграждение за дейност, извършена в този период обаче, ищецът
следва да докаже, че е извършвал такава в изпълнение на задълженията си по
договора от 27.02.2004 г. Това следва от обстоятелството, че задължението на ОБЩИНА
ВАРНА да заплати възнаграждение по договора произтича от изпълнението на
насрещното задължение на ищеца за извършване на дейностите по договора. Поради
това, за да докаже, че е налице вземането му за цената, ищецът следва да
докаже, че се е осъществило основанието за възникването му, т.е. че е извършил
определените действия. В случая по делото не са представени доказателства за
това, като само от обстоятелството, че ищецът е отправял запитвания до ОБЩИНА
ВАРНА за това какво е положението по отношение действието на договора от
27.02.2004 г. и от това, че е съхранявал строителната документация до
поискването й от ОБЩИНА ВАРНА и от РДНСК, не може да се направи извод, че е
налице изпълнение на договора от негова страна. По тази причина, поради липса
на такова изпълнение, той не може да претендира и заплащане на възнаграждение
по договора от 27.02.2004 г. Още повече, че за да се присъди такова
обезщетение, освен изпълнението следва да бъде доказано и каква е стойността на
СМР, за които се отнася конкретното действие, доколкото възнаграждението на
ищеца се определя в размер на 0,78% от тази стойност. Такива доказателства по
делото липсва. С оглед на изложеното, по делото не е установено, че са налице
предпоставките за уважаване на така предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 266 от ЗЗД, поради което същия следва
да бъде отхвърлен, а като зависещ от него следва да бъде отхвърлен и съединения
към него иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, поради акцесорния му характер.
С оглед на това, следва
да бъде разгледан иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, при който сумата
от 39 580,04 лева се претендира като обезщетение за виновно
неизпълнение на Договор № Д-4-9200/31/27.02.2004 г. за извършване на
мероприятията по чл. 166 ЗУТ и осъществяване на строителен надзор. Тази
претенция се основава на това, че ОБЩИНА ВАРНА не е уведомила ищеца
„ИНВЕСТКОМЕРС – Е.И.“ ЕООД за възобновяване на строителството, поради което
същият не е могъл да изпълнява задълженията си по договора от 27.02.2004 г., поради което е
пропуснал реализирането на сигурен доход, а именно – остатъка от уговореното по
договора възнаграждение в размер на исковата сума. В тази връзка към исковата
молба е приложено писмо изх. № ЗАО18889/29.11.2011 г. на ОБЩИНА ВАРНА. Със
същото, във връзка с искане за провеждане на процедура по чл. 170, ал. 2 от ЗУТ, ответната страна е изпратила на ищеца акт за частна общинска собственост №
2840/10.11.2003 г., от който било видно, че съсобственик и възложител на
строежа е и „ВАРНАФАРМА – М” ООД /с предишно наименование „ВАРНАФАРМА ХОЛДИНГ”
ООД/ – гр. София. В тази връзка следва да бъде отчетено, че при сключване на
договора от 27.02.2004 г. строител на обекта е бил „ДЕЙТРОН” ООД – гр. Варна,
като същият е бил определен след провеждане на обществена поръчка. Самото
спиране на строежа от 09.02.2011 г. се е наложило именно поради изтичане на
срока на договора за строителство и прекратяване на действието му. Това е налагало
сключването на нов договор за строителство със строител, който е трябвало да
бъде определен по установения за това ред. В периода между започването на
строителството и спирането на същото, а именно на 03.10.2008 г. между ОБЩИНА
ВАРНА и „ВАРНАФАРМА – М” ООД – гр. София, е бил сключен договор за продажба на
недвижим имот собственост на ОБЩИНА ВАРНА на основание чл. 35, ал. 1 от ЗОС. С
този договор Общината е прехвърлила на дружеството идеални части от терена,
върху който се е извършвал строежа като страните са си учредили взаимно правото
на строеж върху определени обекти от сградата, която е следвало да бъде
изградена. С оглед на това, по отношение на „ВАРНАФАРМА – М” ООД са се
осъществили предпоставките по чл. 161 от ЗУТ и същото следва да се счита за възложител
на строежа, доколкото такъв се явява собственикът на имота, лицето, на което е
учредено право на строеж в чужд имоти и лицето, което има право да строи в чужд
имот по силата на закон. Такова качество на възложител към момента на започване
на строежа е имала ОБЩИНА ВАРНА. В случаите обаче, когато се осъществява строеж
върху съсобствен имот, за възложители на строежа се считат всички
съсобственици. Поради тази причина в случаите, когато определено физическо или
юридическо лице придобие право на собственост върху идеална част от терена,
върху който се осъществява строителство, то става възложител на извършвания
строеж по силата на изричната разпоредба на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. С оглед на
това, доколкото при сключване на посочения договор ОБЩИНА ВАРНА не е
прехвърлила изцяло правата си върху терена на „ВАРНАФАРМА – М” ООД – гр. София,
то тя не е загубила качеството си на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. От момента на сключването на договора обаче, а именно от 30.10.2008 г. за
възложители на строежа вече следва да се считат ОБЩИНА ВАРНА и „ВАРНАФАРМА – М”
ООД – гр. София. С оглед на същия договор строежът е следвало да се осъществява
от ОБЩИНА ВАРНА чрез избрания от нея строител. Изтичането на срока на договора
за строителство с „ДЕЙТРОН” ООД – гр. Варна, е наложило преуреждане на
отношенията между страните по договора от 30.10.2008 г., като на 26.04.2012 г.
е бил сключен анекс към договора. В този анекс страните са постигнали съгласие,
че „ВАРНАФАРМА – М” ООД следва да осигури за своя сметка всички СМР, необходими
за завършване на строежа и за приемане му с акт образец 16, включително и за
обетите на ОБЩИНА ВАРНА. Във връзка с това е уговорено, че дружеството има
право едностранно да избере изпълнител на строежа и да сключи с него договор
при условия, каквито намери за добре. При преценка на тези доказателства
следва, че именно въз основа на постигане на тези уговорки е възстановено
строителството на обекта като същото е приключило с издаване на разрешението за
ползването му. В случая обаче ОБЩИНА ВАРНА се е дезинтересирала от така
извършваното строителство, като всички действия от компетенциите на възложителя
са били извършвани от търговското дружество „ВАРНАФАРМА – М” ООД – гр. София,
което е имало възможността да избере строител. За това, доколкото дейността на
консултанта по чл. 166 от ЗУТ е да осъществява контрол върху извършването на
строителството, то същата предполага сключването на писмен договор между
консултанта и възложителя. С оглед на това, макар и договора от 27.02.2004 г.
между страните по делото да не е бил прекратен изрично, то това дали ищецът е
щял да продължава да изпълнява дейността по този договор и след възобновяването
на строителството е било поставено в зависимост от действията на възложителя
„ВАРНАФАРМА – М” ООД – гр. София. Доколкото е встъпил в правоотношенията по
извършване на строителството с договора от 30.10.2008 г., „ВАРНАФАРМА – М” ООД
следва да се счита обвързано от съществуващите до този момент отношения,
включително и от договора от 27.02.2004 г. Поради това при възобновяване на
строителството дружеството е следвало да уведоми ищеца „ИНВЕСТКОМЕРС – Е.И.“ ЕООД за това. Това обаче не е направено, като видно
от разрешението за ползване е бил сключен договор по чл. 166 от ЗУТ с друг
консултант. С оглед на това невъзможността ищеца да изпълни задълженията си по
договора от 27.02.2004 г. до издаването на разрешение за ползване се
дължи не на поведение на ОБЩИНА ВАРНА, а на такова на „ВАРНАФАРМА – М” ООД. По
делото не са установени конкретни действия или бездействия на ОБЩИНА ВАРНА,
които да са довели до невъзможност ищеца да изпълнява задълженията си по
договора от 27.02.2004 г. Ответната ОБЩИНА ВАРНА е делегирала всички права по
извършване на строителството, включително и уреждането на отношенията с
участващите в него лица на съсобственика „ВАРНАФАРМА – М” ООД, като именно
действията на последния са довели до невъзможност ищеца да изпълни изцяло
задълженията си по договора от 27.02.2004 г. Самият ищец е бил уведомен, че
освен ОБЩИНА ВАРНА е налице и друг съсобственик на имота, който по силата на
чл. 161, ал. 1 от ЗУТ има качеството на възложител, поради което „ИНВЕСТКОМЕРС – Е.И.“ ЕООД е имало
възможността да предприеме действия по уреждане на отношенията си и с този
съсобственик. Поради това не е установено, че пропускането на възможността да
се реализира доход по договора от 27.02.2004 г. в размер на исковата
сума се дължи на виновно поведение на Община Варна, което води до
неоснователност на така предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а оттам и до отхвърлянето
му. Поради това, като зависещ от него следва да бъде отхвърлен и съединения към
него иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на иска за
заплащане на сумата от 3 276 лева,
представляващи дадена на отпаднало основание поради прекратяване на Договор №
Д-4-9200/31/27.02.2004 г. за извършване на мероприятията по чл. 166 ЗУТ и
осъществяване на строителен надзор гаранция /депозит/, на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, съдът намира, че
същия е основателен. Наистина в договора от 27.02.2004 г. ответникът
не е поел задължение за внасяне на гаранция, но доколкото договорът е сключен
въз основа на обществена поръчка, внасянето й е задължително по силата на
съответните нормативни актове. Съществуването на такова задължение е признато и
от ОБЩИНА ВАРНА, видно от писмо изх. № ФСД17000188ВН/12.01.2017 г. /л. 74 от
делото/, като внасянето на гаранцията се установява и от приложеното по делото
платежно нареждане от 03.02.2004 г. /л. 173 от делото/. Доколкото договорните
отношения между страните са прекратени с въвеждането на обекта в експлоатация,
което е станало на 21.08.2014 г., независимо от това, че след спирането на
строителството на 09.02.2011 г. ищецът не е осъществявал дейност и доколкото
срещу него не са предявени претенции за некачествено изпълнение, се дължи
връщане на гаранцията. Не може да се счете, че това задължение е погасено по
давност, тъй като същото е настъпило най-рано в момента на прекратяване на
договора, което е станало с въвеждане на обекта в експлоатация на 21.08.2014 г.
Самото задължение се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД,
която към момента на предявяване на иска - 12.06.2017 г. не е изтекла. Самото задължение е такова без точно определен
срок за изпълнение, поради което намира приложение правилото на чл. 84, ал. 2
от ЗЗД и Общината е изпаднала в забава, считано от датата, на която е получила
поканата за доброволно изпълнение. Такава е изпратена от ищеца „ИНВЕСТКОМЕРС – Е.И.“
ЕООД с изх. № ИКИ-П-2/20.03.2015 г. /л. 70 от делото/, като видно от
отбелязването върху същата е получена в ОБЩИНА ВАРНА с вх. № Д-4-9200/311 на
23.03.2015 г. С оглед на това Общината е в забава именно от тази дата
23.03.2015 г. и дължи обезщетение за същата забава, определено по реда на чл.
86 от ЗЗД. Изчислено от съда с програмен продукт Апис-финанси, обезщетението за
забава по чл. 86 от ЗЗД за периода от 23.03.2015 г. до 09.05.2017 г. е в размер
на 710,22 лв., за който период и размер искът в тази му част следва да бъде
уважен, като в частта му за разликата над уважения до пълния претендиран такъв
от 712,95 лв. и за периода от 20.03.2015 г. до 22.03.2015 г. вкл. следва да
бъде отхвърлен.
Върху сумата за главницата от 3
276 лева следва да бъде присъдена и законната лихва за забава, считано от
датата на предявяване на иска - 12.06.2017 г.
до окончателното изплащане.
По отношение на
разноските:
Ищецът претендира
присъждане на разноски по делото в общ размер на 4539,58 лв., от които 2339,58
лв. внесена държавна такса и 2200,00
лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени списък на
разноските по чл. 80 от ГПК /л. 174 от делото/ и надлежни доказателства за
извършването им, от които съобразно уважената част от исковете следва да му
бъдат присъдени разноски в размер на 346,78
лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ответникът е направил
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в
размер на 350,00 лв., което съдът определя в размер на 350,00 лв. по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. От него съобразно отхвърлената част от исковете в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 323,26 лв.,
на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден от гореизложеното
и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ИНВЕСТКОМЕРС – Е.И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Генерал Паренсов“ № 28, ет. 1, ап. 17,
представлявано от управителя Е.И., срещу ОБЩИНА ВАРНА, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43,
представлявана от кмета И.П.,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 266 от ЗЗД и 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 39 580,04 лева /тридесет и девет хиляди петстотин и осемдесет лева
и четири стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение по Договор №
Д-4-9200/31/27.02.2004 г. за извършване на мероприятията по чл. 166 ЗУТ и
осъществяване на строителен надзор на обща стойност 54 600 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 12.06.2017 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 8 613,73 лева /осем хиляди
шестстотин и тринадесет лева и седемдесет и три стотинки/, представляващи
обезщетение за забавено изпълнение на задължението за заплащане на сумата от 39 580,04 лева, за
периода 20.03.2015 г. – 09.05.2017 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ИНВЕСТКОМЕРС – Е.И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Генерал Паренсов“ № 28, ет. 1, ап. 17,
представлявано от управителя Е.И., срещу ОБЩИНА ВАРНА, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми Приморски
полк“ № 43, представлявана от кмета И.П., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 39 580,04
лева /тридесет и девет хиляди петстотин и осемдесет лева и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за виновно неизпълнение на Договор № Д-4-9200/31/27.02.2004 г. за
извършване на мероприятията по чл. 166 ЗУТ и осъществяване на строителен надзор
на обща стойност 54 600 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 12.06.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата
от 8 613,73 лева
/осем хиляди шестстотин и тринадесет лева и седемдесет и три стотинки/,
представляващи обезщетение за забавено изпълнение на задължението за заплащане
на сумата от 39 580,04 лева, за периода 20.03.2015 г. – 09.05.2017 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43, представлявана от кмета
И.П., да заплати на „ИНВЕСТКОМЕРС – Е.И.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Генерал Паренсов“ № 28, ет. 1,
ап. 17, представлявано от управителя Е.И., на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 3 276,00 лв.
/три хиляди двеста седемдесет и шест лева/, представляващи дадена на отпаднало основание поради прекратяване на
Договор № Д-4-9200/31/27.02.2004 г. за извършване на мероприятията по чл. 166 ЗУТ и осъществяване на строителен надзор гаранция /депозит/, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 12.06.2017 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 710,22 лева /седемстотин и десет лева и двадесет
и две стотинки/, представляващи обезщетение за забавено изпълнение на
задължението за главницата, за периода от 23.03.2015 г. до 09.05.2017 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в
частта му за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 712,95 лева
и за периода от 20.03.2015 г. до 22.03.2015 г. вкл., като неоснователен.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43, представлявана от кмета
И.П., да заплати на „ИНВЕСТКОМЕРС – Е.И.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Генерал Паренсов“ № 28, ет. 1,
ап. 17, представлявано от управителя Е.И., сумата от 346,78 лв. /триста
четиридесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/ разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ИНВЕСТКОМЕРС – Е.И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Генерал Паренсов“ № 28, ет. 1, ап. 17,
представлявано от управителя Е.И., да заплати на ОБЩИНА ВАРНА, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми Приморски
полк“ № 43, представлявана от кмета И.П., сумата от 323,26 лв. /триста
двадесет и три лева и двадесет и шест стотинки/ разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: