Р Е Ш Е Н И Е
№ 260056 08.03.2021 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на девети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Ваня Кирева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1205 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Ф.К.И. ***, чрез адв. П.Т. срещу Наказателно постановление № 43-0000557 от 18.11.2020 г. на Директора на РД „АА“ – Стара Загора, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание: глоба в размер на 1000 лева по чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2, б. „а” от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита. Твърди се от жалбоподателя, че в издаденото наказателно постановление, наказващият орган бил наложил наказанието в размер, който не бил съобразен с установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и само декларативно било посочено, че е отчетена тежестта на деянието и наличието на подбудите и целите на чл. 12 ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление на Директора на РД „АА“ – Стара Загора.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. П.Т. заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество и в представени писмени бележки развива конкретни съображения за нейната основателност. Моли за присъждане и на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган - Директорът на РД „АА“ – Стара Загора, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не заявява становище по подадената жалба.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 08.10.2020 г. в около 14:40 часа на път I - 8, в района на стрелбището, свидетелите М.П.М. и К.Д.И., двамата на длъжност „инспектор“ в Отдел “Контрол”, РД „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, на работа по график по същото време, извършили проверка на товарен автомобил - влекач марка „****”, модел „Р124ЛА, с рег. № *********, което установили, че било от категория N 3 и прикачено към него полуремарке „*******“, с рег. № ******* от категория О4, собственост на фирма “Филипс” клон Пловдив, управляван от жалбоподателя Ф.К.И. и извършващ превоз на товари - фракция по маршрут от с. Клокотница за с. Долни главанак, както се установява от приложения по административнонаказателната преписка и приет като писмено доказателство Пътен лист № 3978563/08.10.20 г. и Товарителница № 424737 от 08.10.2020 г. От съдържанието на приложената Кантарна бележка № 6374 от 08.10.2020 г., издадена от „АБ“ АД, контролните органи установили, че масата на пътното превозно средство с четири оси била 42480 кг., бруто, а нето - 27820 кг. Същевременно, според позиция F3, вписана в СРМПС, част I № *********, максимално допустимата маса била 40000 кг. С оглед на това, след като достигнали до извод, че извършваният превоз бил при превишаване на установените норми с 2480 кг, срещу Ф.К.И. бил съставен на същата дата, в негово присъствие от свид. М. П. М. Акт за установяване на административно нарушение № 275513, който жалбоподателят подписал лично, без да впише обяснения или възражения по акта в съответната графа. Такива на са депозирани и допълнително в рамките на законоустановения тридневен срок от връчване на екземпляр осъществено на датата на съставяне на акта, според отразеното в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и наложил на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата процесното административно наказание.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели М.П.М. и К.Д.И., чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложените в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата, движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Според
чл. 6, ал. 1, т. 2, б. „а” от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря и на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, обезпечаващи правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. При описание на фактическите констатации, свързани с извършване на твърдяното административното нарушение, които следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства се потвърждават изцяло, е съобразен характера на деянието и отчетено, че съгласно чл. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6, респ. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Според чл. 2 от същата наредба, извънгабаритни са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от стойностите по чл. 5. Последната цитирана разпоредба, от своя страна, определя допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата за обществено ползване. Според § 1, т. 1 от ДР на Наредбата, по смисъла на същата „извънгабаритни ППС“ се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3, а според чл. 8 от наредбата, движението на извънгабаритните ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата. В случая, след анализ на цитираните правни норми, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че в случая извършеното от него деяние е несъставомерно и не следва да се квалифицира като нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, наказуемо по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, а по чл. 126 от същия закон, наказуемо по чл. 185 ЗДвП. Нормата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба от 500 до 3 000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тази норма е приложима в случаите, когато не е спазено изискването, въведено в чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя ППС да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението като се препраща към приетата на основание чл. 139, ал. 3 от ЗДвП Наредба № 11/03.07.2001 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП ще бъде налице, респ. ще се реализира отговорност по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, когато е нарушена някоя от разпоредбите на Наредба № 11/03.07.2001 г. Настоящият случай е такъв, тъй като е налице нарушаване на формулирана в закона забрана по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 2, б. „а” от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ. По своя характер, вмененото на жалбоподателя административно нарушение се осъществява от обективна страна чрез действие, управление на пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството с наредбата, към която се препраща с нормата на чл. 139, ал. 3 от ЗДвП и конкретно чл. 6, ал. 1, т. 2, б. „а” от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.), издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. В случая всички тези фактически белези на нарушението са описани от актосъставителя, а от обективна страна се установяват по необходимия и безсъмнен начин. Нарушението е извършено умишлено, след като жалбоподателят в качеството на водач на процесното ППС е бил наясно с нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, видно от СРМПС, част I, както и с масата на превозното средство, измерена преди да поеме управлението и надлежно отразена в необходимите за превоза документи, но въпреки това е осъществил процесното управление, поради което като адресат на отговорността по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, правилно е ангажирана отговорността му.
В същото време съдът намира, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието „Глоба“ за нарушението по по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „а” от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ в размер, над установения в санкционната разпоредба – чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП специален минимум и под средния размер - 1000 лева. При преценка на конкретната стойност на превишаване на нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и при отчитане липсата на данни за имущественото състояние на жалбоподателя, за което тежест носи АНО да бъде установено, предвиденото наказание следва да се определи по отношение на жалбоподателя в размер съобразно законоустановения минимум, а именно 500 лв. глоба, в какъвто смисъл е необходимо да се измени обжалваното наказателно постановление в частта относно размера на наложената административна санкция.
По отношение на разноските и конкретно във връзка с направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените такива по делото, съдът намира за уместно най – напред да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ, а според разпоредбата на чл. 144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. В настоящия случай съдът е приел наличие на основание за изменение на санкционния акт в частта относно размера на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП, след като е преценил наличие на деяние, произнесъл се е и за авторството и вината. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и когато то бива изменявано, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска, което е различно правно положение от режима на присъждане на разноски по НПК, където критерий за тяхното възлагане в тежест на подсъдимия е признаването му за виновен.
Отчитайки тези особености и отнасяйки ги към конкретния случай, следва да бъде отбелязано и това, че пред съда, административнонаказващият орган не е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за да се налага обсъждане на останалите въпроси, а в съдебно заседание единствено жалбоподателят, чрез упълномощения по делото процесуален представител претендира присъждане на сторените в производството разноски. По делото са налице доказателства, че те са действително направени, поради което и с оглед изхода на спора и частичното уважаване на жалбата по отношение на направеното искане в хипотезата на евентуалност – наказателното постановление да бъде изменено, в случай, че не бъдат уважени доводите за отмяна, то в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата в размер на 125 лева, представляваща направени по делото разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен адвокат, съобразно уважената част.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0000557 от 18.11.2020 г. на Директора на РД „АА“ – Стара Загора, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Ф.К.И. е наложено административно наказание: глоба в размер на 1000 лева по чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 2, б. „а” от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 500 лева.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ – Стара Загора да заплати на Ф.К.И., с адрес: ***, ЕГН: ********** сумата в размер на 125 лева, представляваща направени по делото разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен адвокат, съобразно уважената част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.