РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Добрич, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Х.а
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230101812 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Гаранционен Фонд“, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, етаж 4, срещу СЛ. Р. ХР., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: град Добрич, ул. „***“ № 21, с която се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 5971, 23 лева (формирано от сбора
между стойността на заплатена щета - 2526, 14 евро и такси в размер на 526,
90 евро), представляваща обезщетение за имуществени вреди, възстановени
от ищеца на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи
по претенция на Националното бюро на автомобилистите на Германия за
причинени щети на лек автомобил „***“, рег. № ***, настъпили вследствие на
ПТП от 20.11.2015г. във Федерална република Германия, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2021 г., до
окончателното плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 20.11.2015 г. ответникът е
причинил пътно-транспортно произшествие на територията на Федерална
република Германия. При управление на лек автомобил „***“, с рег. № *** е
ударил движещия се пред него лек автомобил „***“, с рег. № ***. Сочи се, че
към датата на произшествието управляваният от ответника автомобил е бил
1
без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, в нарушение на чл. 249
във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.). Във Федерална република Германия е била
образувана щета с № 120271/30.05.2016 г. Националното бюро на
автомобилистите в Германия е изплатило обезщетение на увреденото лице в
размер на 3053, 04 евро. Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи (НББАЗ), в качеството си на компенсационен орган, е
погасило дължимото обезщетение от 3053, 04 евро или 5971, 23 лева,
включващо обезщетение и такси. Така, на основание чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ и
Споразумението между Компенсационните органи и Гаранционните фондове,
ищецът е възстановил сумата от 5971, 23 лева на НББАЗ. Твърди се, че на
ответника е изпратена регресна покана, но последният не е платил
задължението си към ищеца.
Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
5971, 23 лева (формирано от сбора между стойността на заплатена щета -
2526, 14 евро и такси в размер на 526, 90 евро), представляваща обезщетение
за имуществени вреди, възстановени от ищеца на Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи по претенция на Националното
бюро на автомобилистите на Германия за причинени щети на лек автомобил
„***“, рег. № ***, настъпили вследствие на ПТП от 20.11.2015г. във
Федерална република Германия, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 08.06.2021 г., до окончателното плащане на
сумата. Претендират се и разноски.
Пред районния съд ищецът се представлява от адвокат Л.В..
Процесуалният представител заявява, че поддържа иска. В хода на устните
състезания излага аргументи за основателност на претенцията, идентични с
тези поддържани в подадената преди първото по делото съдебно заседание.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от
особения представител на ответника. Последният счита, че С.Х. не е бил
виновен за настъпилото ПТП. Сочи, че липсват доказателства за извършено
плащане на претенцията от страна на ищеца към германския компенсационен
орган, както и на плащане на сумата на увредения водач. Прави възражение за
погасяване на вземането по давност. Иска претенцията да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особения
представител – адвокат А.А., който се придържа към защитна позиция,
заявена с отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 288а,
ал. 1, т. 1 и ал. 3 вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм). По делото е приложим
Кодекса за застраховането (отм.), тъй като процесното ПТП е настъпило по
времето на действие на този закон.
2
В тежест на ищеца е да докаже извършеното плащане на сумата от
5971, 23 лева на НББАЗ; обичайното местонахождение на лек автомобил
„***“, с рег. № ***; деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД – настъпилото
ПТП на територията на Федерална република Германия, причинените
имуществени вреди; причинно-следствената връзка между вредите и
противоправното деяние. Вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По настоящото дело не е спорно, че вредата е настъпила на
територията на Федерална Република Германия. В този случай приложение
намира чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 на Европейския парламент и
на Съвета от 11 юли 2008 г. относно приложимото право към
извъндоговорните задължения, където е посочено, че „Освен ако не е
предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към
извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е
правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава
е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този факт“. Следователно, по отношение
на елементите на деликтната отговорност на водача, приложение намира
немското законодателство.
Елементите на деликтната отговорност се установяват от
приложената по делото „карта с данни за ПТП“ на немски език, снабдена с
надлежен превод на български. В картата за ПТП е отразено, че ответникът е
участвал в пътно-транспортно произшествие, реализирано на 20.11.2015г. в
град Манхайм, Некарщат, Лудвиг-Голи-Щрасе/Фардели-Щрасе, Федерална
Република Германия. В същата карта е посочено, че при управление на лек
автомобил марка „***“, с рег. № ***, ответникът е ударил движещия се пред
него автомобил „***“, с рег. № ***, като е извършил административно
нарушение. Вследствие на съприкосновението между двата автомобила на
последния са причинени имуществени вреди в размер на 2306, 14 евро
(подмяна на задна броня; допълнителен елемент към задна броня; подмяна на
напречна греда под задна броня). Съобразно фактура № 012836 от 11.12.2015
г., издадена от „Ауто-Бер ГМБХ & Ко КГ“, за възстановяване на
имуществените вреди по автомобила е била платена сума от 2306, 14 евро.
Не е спорно, че приетата карта за ПТП е съставена от компетентен
полицейски орган във Федерална Република Германия и по предвидения за
това ред. Следователно картата по своето правно естество е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното. Доколкото липсват доказателства за оборване на презумпцията,
следва да бъде направен извод, че С.Х. е причинил процесните имуществени
вреди виновно.
В подкрепа на положителния извод за доказаност на елементите от
3
фактическия състав на деликтната отгворност на ответника е и неговото
поведение. По делото липсват доказателства същият да е предприел действия
по оспорване на извършеното административно нарушение или да е оспорил
пред немските органи, отразеното в картата за ПТП. Поради тази причина с
основание може да се приеме, че механизмът на реализираното ПТП
съответства на посочения в картата за ПТП.
Ето защо, възраженията на особения представител, досежно
елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, се явяват
неоснователни.
От приложената по делото справка от базата данни на
информационен център към Гаранционен фонд, на база на дадени данни от
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите се установява, че към момента на осъществяване на пътното
произшествие за процесния автомобил - „***“, с рег. № ***, е нямало
сключена застраховка „гражданска отговорност“. Ответникът също не е
ангажирал доказателства, с които да опровергае този извод.
Не е спорно, че автомобилът е с обичайно домуване в Република
България. Този извод следва от чл. 2, б. „д“ Директива 2000/26/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета във вр. с чл. 1, параграф 4 от Директива
72/166/ЕИО, където е посочено, че „държавата членка на обичайно домуване
на превозното средство“ е „територията на държавата, в която превозното
средство е регистрирано, независимо дали номерът е постоянен или
временен“. По делото не е спорно, че процесният автомобил е регистриран в
Република България, от което следва, че мястото на обичайното му домуване
е в Република България.
С писмо от 18.03.2016 г. на „Бюро Шмиц ГМБХ“ е направено искане
до Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за
изплащане на сумата от 2946, 06 евро (такса 378, 92 евро; разходи за
разследване 2 526, 14 евро; разходи за ремонт 2306, 14 евро; невъзможност за
ползване 195, 00 евро; дребни разходи 25, 00 евро), дължима за
възстановяване на причинените от ответника вреди. Тази сума е била платена
от НББАЗ на „Бюро Шмиц ГМБХ“ на 09.05.2016 г., видно от приложеното
преводно нареждане (л. 18).
Впоследствие НББАЗ е подало претенция за възстановяване на
сумата от 3053, 04 евро (допълнително са начислени банкови такси от 23
евро) до Гаранционния фонд. Ищецът е превел сумата от 5971, 23 лева на
НББАЗ с преводно нареждане от 10.06.2016 г.
Плащането на тези суми се установява и от заключението на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Същото е обективно и
като изготвено от лице с необходимата професионална квалификация следва
да бъде възприето в цялост.
С плащането на сумата от 5971, 23 лева на НББАЗ в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане срещу ответника за плащане на платеното
4
обезщетение, на основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 и ал. 3 вр. чл. 288, ал. 12 от КЗ
(отм).
В противовес на възражението на ответника следва да бъде посочено,
че вземането на ищеца не е погасено по давност. В т. 14 от Постановление №
7/77 г. от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС, е посочено, че за регресните искове
важи общата петгодишна давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението започва
от момента на изплащане на застрахователните обезщетения на
правоимащите лица. В случая този срок не е изтекъл, тъй като плащането на
обезщетението е извършено от ищеца на 10.06.2016 г., а исковата молба е
подадена на 08.06.2021 г.
Изложеното обосновава извод за основателност на претенцията на
„Гаранционен Фонд“ срещу СЛ. Р. ХР., с която се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 5971, 23 лева (формирано от сбора
между стойността на заплатена щета - 2526, 14 евро и такси в размер на 526,
90 евро), представляваща обезщетение за имуществени вреди, възстановени
от ищеца на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи
по претенция на Националното бюро на автомобилистите на Германия за
причинени щети на лек автомобил „***“, рег. № ***, настъпили вследствие на
ПТП от 20.11.2015г. във Федерална република Германия, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2021 г., до
окончателното плащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените в хода на производството разноски.
По делото са налични доказателства за направени разноски в размер
на 788, 85 лева (депозит за особен представител – 300, 00 лева;
възнаграждение за извършване на съдебно-счетоводна експертиза – 250, 00
лева, държавна такса – 238, 85 лева).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 788, 85 лева –
разноски в исковото производство.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОСЪЖДА СЛ. Р. ХР., с ЕГН **********, с постоянен адрес: град
Добрич, ул. „***“ № 21, да заплати на „Гаранционен Фонд“, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, етаж 4, на основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 и ал. 3 вр. чл. 288, ал.
5
12 от КЗ (отм.), сумата от 5971, 23 лева (формирано от сбора между
стойността на заплатена щета - 2526, 14 евро и такси в размер на 526, 90
евро), представляваща обезщетение за имуществени вреди, възстановени от
ищеца на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по
претенция на Националното бюро на автомобилистите на Германия за
причинени щети на лек автомобил „***“, рег. № ***, настъпили вследствие на
ПТП от 20.11.2015г. във Федерална република Германия, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2021 г., до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА СЛ. Р. ХР., с ЕГН **********, с постоянен адрес: град
Добрич, ул. „***“ № 21, да заплати на „Гаранционен Фонд“, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, етаж 4, сумата от 788, 85 лева – разноски по гр.д. №
1812/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6