Р Е
Ш Е Н
И Е №343
гр.Русе,
14.10.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на 24 септември две хиляди и
деветнадесета година,в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА
ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА ВГД № 425 по описа за 2019 г.,за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл ГПК.
Н.Й.Х.
е обжалвал Решението на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 7345/2018г.,
с което е признато за установено задължението му към Община В. за сумата от 639,56
лева, получена без правно основание и представляваща сбор от изплатено над
нормативно установения размер възнаграждение за общински съветник за работа в
Общинския съвет за месеците април, юни, юли и ноември 2017 год., ведно със
законната лихва върху главницата от 22.08.201г. до окончателното й изплащане, за
изпълнението на което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5843/2018г.по
описа на РРС. Развива оплаквания за неправилност на съдебния акт и иска
отмяната му, по подробно развити в жалбата съображения.
Ответникът
Община В. счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на първоинстанционното решение, претендира разноските за тази
инстанция.
Окръжният
съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От
фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят е общински съветник
в Общински съвет В. с мандат 2015 - 2019 г., и за месеците април, юни, юли и
ноември 2017г. е получил над нормативно определеното възнаграждение общо сумата от 639,56 лева.В
полза на Община В. била издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 5843/2018г. по описа на РРС и след
направено в срока по чл.414 ал.2 от ГПК писмено възражение е предявен иск за
установяване на съществуването на паричното задължение.
Основният спор по делото е относно характера
на дейността на общинския съветник, дали възникналото правоотношението е
трудово, съответно дали намира приложение разпоредбата на чл. 271 ал. 1 от КТ
за добросъвестност при получаването на възнаграждението.
Трудовото
правоотношение се характеризира като такова по непосредствено полагане на труд,
при което е налице предоставяне на работната сила на едно лице в полза на друго
лице в рамките на определено работно време при спазване на безопасни условия на
труд за уговорено трудово възнаграждение. Това важи и в случаите на трудово правоотношение по чл.83 от КТ,
възникнало от избор, което следва да е
предвидено за заемане на платена изборна щатна длъжност и това да е изрично
предвидено в закон, акт на Министерски съвет или в устав на организация. В
случая ЗМСМА урежда статута на общинските съветници и
в него не се съдържа разпоредба, която да определя възникване на трудово
правоотношение след избора им. Нормите, които уреждат правното положение на
председателя на общинския съвет, са императивни и следва да се тълкуват и
прилагат стриктно, поради което липсва основание приравняването на трудово
правоотношение на правоотношението с общинските съветници,
а получаването на възнаграждение за изпълняваната от тях работа е предвидено в
чл.34 от с.з. Общинските съветници нямат работно
време и ангажиментите им се свеждат до участието им в сесиите на общинския
съвет и заседанията на постоянните му комисии, а отработеното време не се
зачита за трудов стаж. Тези особености характеризират работата на общинския
съветник като обществена дейност, която няма постоянен характер, липсва
постоянно месечно възнаграждение, а същото се определя от участието му в
сесиите и заседанията на постоянните
комисии, в които участва, като се ползва от закрилата по чл. 35 ал. 1 от ЗМСМА в случаите на прекратяване по
чл. 328 ал. 1, т. 2 и 4 от КТ на
трудовото му правоотношение, по което работи.
В
подкрепа на изложеното е и законодателната техника, използвана в ЗМСМА, в
случаите, при които в резултат на местен избор съответната изборна длъжност
поражда трудово правоотношение. Това се отнася до лицата, изпълняващи функциите
на председател на общинския съвет и кмет, съгласно чл.26, ал.2 и чл.38, ал.7 от ЗМСМА, определящи възникналите правоотношения от избора им като трудови. Посоченото
дава основание да се приеме, че правоотношението, възниквало от избора на
общински съветник, не е трудово правоотношение, поради което за него са
неприложими правилата, уредени в КТ. Освен изложеното, съдът намира, че в
настоящия случай нормата по чл.271 от КТ не може да се приложи, тъй като размерът
на възнаграждението на общинския съветник е изрично определено в чл.34 от ЗМСМА,
което обстоятелство изключва възможността лицето да се позовава на
добросъвестност. Получената сума над
този размер се явява недължима и подлежи на връщане съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
По
тези съображения и изложените в мотивите на обжалваното решение, към които въззивната
инстанция препраща на основание чл.272 от ГПК , жалбата се явява неоснователна,
решението като правилно следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода от спора, съдът възлага в тежест на жалбоподателя направените от Община
В.разноски за производството пред въззивната инстанция.
Така
мотивиран и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 549/01.04.2019г., постановено по гр.д.№ 7345/2018 г. по описа на
Русенския районен съд, в частта, с която е признато за установено, че Н.Й.Х.,ЕГН
**********,***, БУЛСТАТ **********сумата от
639,56 лева, получена без правно основание и представляваща сбор от
изплатено над нормативно установения размер възнаграждение за общински съветник
за работа в Общинския съвет за месеците април, юни, юли и ноември 2017 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от 22.08.201г. до окончателното й
изплащане, за изпълнението на което е издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 5843/2018г. по описа на РРС, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА
Н.Й.Х.,ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Община В., БУЛСТАТ **********, сумата от
300 лева разноски -адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
В
частта,с която искът за установяване на задължение е отхвърлен над размера от 639,56
лева до предявения 640,34 лева, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: