Р Е Ш
Е Н И
Е №……
Гр.
София, 24.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Велина Пейчинова
Мл. съдия : Биляна Коева
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 266 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на 258 и сл. на ГПК.
С решение № 449732/12.07.2018 г. на СРС, 30 с - в, по гр. д. № 10638/2016 г. са отхвърлени изцяло предявените от П.С.С., с ЕГН ********** и А.А.С., с ЕГН ********** срещу „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК*********, искове да се обяви за недействителен договор за револвиращ заем № ********** от 28.10.2011 г., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 от ЗПК, договора за револвиращ заем № ********** от 28.10.2011 г. да се прогласи за развален, на основание чл. 68 м от ЗЗП и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и 3, във връзка с чл. 23 от ЗПК да се осъди ответника да заплати на ищците сума в размер на 1 500 лв., като получена без правно основание или на отпаднало такова.
Решението се оспорва по въззивна
жалба на ищците П.С.С. и А.А.С. с доводи, че е неправилно и необосновано.
Поддържа се, че неправилно съдът е направил извод, че не се установява по
отношение на процесния договор да са нарушени изискванията на чл. 10, ал.1,
чл.11, ал. 1, т. 7 - 12, и т. 20 и ал. 2 от ЗПК. Излагат се доводи, че
договорът е недействителен и поради липса на съгласие за сключването му.
Договорът е подписан от ищците на бланка, без да са посочени параметрите на
задълженията, общият размер на дълга, условията за погасяването му, лихвения
процент по него, крайния размер на ГПР, като параметрите на договора са
попълнение по - късно, едностранно от ответника. Липсвал е погасителен план,
към момента на подписване на договора, съгласно императивните изисквания на
ЗПК. Погасителният план е предоставен много по - късно. При това положение не
може да се приеме, че е постигнато съгласие по съществените параметри на
договора. Поддържат освен това, че договорът е изцяло нищожен, при условията на
чл. 22 ЗПК и не е породил действие. Неправилно СРС е приел, че лихвата не е
необосновано висока и поради това клаузата не е нищожна. Възнаградителната
лихва по договора е 77, 53 %, като с анекс е определен допълнително лихвен
процент в размер на 91, 67 % от дълга. Позовава се на нарушения на ЗЗП, ЗПК и
Директива 93/13/ЕС от 05.04.1993 г., на неравнопоставеност на страните по
договора и на неравноправни клаузи на същия в ущърб на потребителя. Поддържат,
че не е налице еквивалентност на престациите, което е в нарушение на добрите
нрави и също води до нищожност на договора. Според жалбоподателите, в
практиката на ВКС се приема, че мерило за съответствие на уговорката за
възнаградителна лихва с добрите нрави е размера на законната лихва, определен
от държавата. Освен това се твърди, че годишният процент на разходите, съгласно
чл. 19, ал. 4 ЗПК, не може да надвишава 5 пъти законната лихва за просрочените
задължения, а клаузите, които надвишават този размер са нищожни. Излага се още,
че неоснователно СРС не е уважил иска за разваляне на договора за кредит поради
използване на нелоялна търговска практика, като на потребителя не е
предоставена информация за крайната цена на продукта. Неправилно СРС не е
уважил и иска за връщане на надплатените суми като такива получени без правно
основание или на отпаднало основание - по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. По делото не е
оборено твърдението на ищците, че са платили п договора сума в размер на
1 999, 36 лв. Моли да се отмени изцяло атакуваното решение, като се уважат
исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ответникът „П.К.Б.“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата в подробен писмен отговор,
депозиран по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е правилно и
обосновано. Излагат се доводи, че процесният договор съдържа всички минимално
необходими клаузи по смъсъла на чл. 11, вр. с чл. 22 ЗПК към момента на
подписването му, като твърденията на ищците в обратната посока са
неоснователни. Оспорва се твърдението за липса на съгласие при подписването на
договора, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Неоснователно е твърдението, че
ищците са били обвързани с параметри на договора, с които не са запознати
предварително. С полагането на подпис върху договора за револвиращ заем ищците
са се съгласили с вписаните в раздел V параметри на заема и с ОУ на договора, както е приел и СРС. Окончателно
сключения договор отговаря на изискванията за форма и съдържание. Като
неоснователно се оспорва твърдението на ищците, че договорът е нищожен поради
липса на предоставена пълна информация за заема преди сключването му и за
нарушения на ЗПК. Поддържа се още, че преценката за въвеждане в заблуждение на
потребителя и използване на нелоялни търговски практики следва да се направи
съобразно средния потребител, който е сравнително добре информиран,
наблюдателен и предпазлив. Излага се още, че размерът на възнаградителната
лихва от 77, 53 % не е прекомерно завишен
в противоречие с добрите нрави, понеже ищците по своя воля са се
съгласили с тази лихва. Поддържа се, че паричния ресурс на небанковите
институции е много по скъп от този на банковите и лихвите по кредитите им
достигат до 200 %. Неправилно се твърди, че възнаградителната лихва не може да
има по - висока стойност от двукратния или трикратен размер на законната лихва
за забава, тъй като тези лихви имат различна природа и в закона не е уредено
такова правило. Приемането за недействителна на възнаградителната лихва би
довело до недействителност на всички
такива лихви по договори с небанкови институции. Размерът на възнаградителната
лихва не е ограничен с добрите нрави, доколкото става въпрос за търговска
сделка по чл. 286 ТЗ. Ищците са сключили няколко анекса за предоговаряне на
условията по заема, с което са се съгласили с изпълнението на договорените
условия. Оспорват се и доводите във връзка с развалянето на договора на
основание чл. 68 м ЗЗП на договор сключен в резултат на използване на нелоялна
търговска практика. Дори да се установи такава се поддържа, че тя не води до
пълна нищожност на договора. Излага се, че договорът е развален на 17.09.2013
г. при обявяването на заема за предсрочно изискуем, за което ищците са били
уведомени. С оглед неточното изпълнение на задълженията се твърди, че
кредиторът е прекратил договора и е обявил размера му за предсрочно изискуем. Дори
да се приеме, че договорът е развален в процеса, това разваляне има действие
занапред (чл. 88, ал. 1 ЗЗД) и всяка страна дължи връщане на това, което е
получила по него само в случаите, когато договорът не е за периодично или
продължително изпълнение. При изпълнена част от договора страните не дължат
връщане на получените престации. Поддържа се, че нотариалната покана за разваляне
на договора, изпратена от ищците, не е породила действие и претенцията по чл.
55, ал. 1 ЗЗД за връщане на получените по договора суми на отпаднало основание е
изцяло неоснователна. Освен това се твърди, че дори клаузата по договора,
касаеща възнаградителната лихва да се приеме за нищожна, по чл. 26 ЗЗД, вр. с
чл. 146 ЗЗП, не следвя, че целият договор е нищожен и не е налице основание за връщане
на цялото получено от ищеца плащане. Обявяването за нищожна на конкретната
клауза или развалянето на договора не изключва основанието за задържане на
смута от 1 500 лв., платени от ищците. В случай, че се уважат някои от
исковете, моли да се извади от дължимата сума за връщане сумата по главницата в
размер на 500 лв., както и със сумата от 237, 06 лв., представляваща законната
лихва, начислена върху главницата за периода 01.11.2011 г. - 23.06.2016 г. -
падежа на последната вноска. Поддържа, че дори клаузата за възнаградителните
лихви да е нищожна, законна лихва в размер на 237, 06 лв. върху предоставената
сума за периода на забавата се дължи. Моли да се потвърди решението. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна,
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
С определение № 517939/26.10.2018 г.
по същото дело, постановено по реда на чл. 248 ГПК, посоченото решение е
изменено, като ищците са осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. Определението се оспорва от ищците, с доводи
за незаконосъобразност и нарушения на чл. 78, ал. 8 ГПК при определяне на юрисконсултското
възнаграждение.
Ответникът „П.К.Б.“ ЕООД оспорва
частната жалба в писмен отговор и моли да се остави без уважение.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното:
По
делото се установява, че на 28.10.2010 г. ищците са подписали „Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“.
На
28.10.2010 г. е сключен и договор за револвиращ заем № ********** от 28.10.2011
г. между П.С.С. - като основен длъжник, А.А.С. - като солидарен длъжник и „П.к.Б.“
ЕООД - като кредитор. Основните параметри на договора са: отпускане на заем в
размер на 500 лв. за срок на заема 48 месеца, при размер на вноската на месец
от 34 лв. и общо задължение в размер на 1 656, 43 лв. Предвиден е още годишен
процент на разходите 104, 48 лв., годишен лихвен процент 77, 53 %, лихвен
процент на ден 0, 21.
На
03.02.2015 г. страните са сключили извънсъдебно споразумение по договора №
********** 100 % преструктуриране на дълга.
Пред
СРС е прието заключението на ССчЕ, която е изготвена въз основа на платежните
документи и счетоводни записвания при ответника. Вещото лице е установило, че в
погасителния план към договора за револвиращ заем № ********** от 28.10.2011 г.
е заложено общо задължение в размер на 1 656, 43 лв., в т. ч. главница 500, 07
лв. и лихва 1 156, 36 лв. разпределени на 48 месечни вноски. В случай, че
определяща бъде законната лихва, при главница от 500 лв. за период - първи
месец по погасителен план към договора - м. 12.2011 г., последен месец по
погасителен план към споразумението - м. 12.2016 г., тази лихва е максимум в
размер на 255, 21 лв.
Според
експертизата, с данните от Анекс № 1 към договора се отлагат вноски № 5 и № 6
от погасителния план и се прибавят като отложени вноски № 49, 50, 51 и 52,
последните две от които са възнаграждение за отлагането. Така общото задължение
по кредита се увеличава от 1 656,
43 лв. на 1 724, 43 лв. С анекса годишния процент на разходите по заема се свежда до 92, 67 %. Със следващо
предоговаряне са отложени още три вноски -
13, 14 и 15 по погасителния план, които се прибавят като отложени вноски
под № 53, 54 и 55, съгласно уведомление за упражняване правото на отлагане
/бонус/, с основание чл. 14.1 от Общите условия на договор за револвиращ кредит
- дългосрочна нетрудоспособност. Общото задължение по кредита остава в размер
на 1 724, 43 лв.,
тъй като отлагането е без възнаграждение. Според експерта погасяването на вноски
по плана на заема е осъществявано не с датата на всяка внесена сума до нейния
размер, когато сумата е по - малка от вноската, а с датата на следващата
внесена сума, с която постъпленията за погасяване на съответна вноска се явяват
достатъчни по размер, за да я покрият.
Според
вещото лице плащанията по заема, извършени от ищците, са в общ размер на 1 446
лв.
По съществото на
спора настоящият състав намира следното :
Въззивната жалба срещу решението е подадена в срок и
от легитимирана страна. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото във въззивната жалба. Съдът следи служебно и за прилагане на
императивните материално правни норми на закона. Обжалваното решение е валидно
и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите, касаещи неговата
законосъобразност.
Въззивният съд намира, че в произнасянето си е
обвързан от фактическите твърдения относно основанието на претенцията посочени
в исковата молба, уточнението на исковата молба, направено пред настоящият
състав, както и от конкретното съдържание на договора за потребителски кредит,
чиято нищожност се иска да бъде прогласена. Прилагането на конкретната материалноправна
норма към процесното правоотношението е в правораздавателните компетенции на
съда.
Като се
съобразят твърденията на ищците в исковата молба и в настоящото производство
следва, че те са претендирали обявяване на процесния договор за револвиращ
кредит за нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗЗП, вр.
с чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 ЗПК, на посочените в исковата молба
основания - липса на съгласие, противоречие с добрите нрави и нарушения на
закона, при което са искали връщане на сума от 1 500 лв. - като разлика между
платената от тях сума по договор за заем и реалната стойност на кредита от 500 лв. - по чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 23 ЗПК.
Направено е
евентуално искане, ако договорът за заем не се приеме за нищожен, то да се
приеме за развален, по смисъла на чл. 68 м ЗЗП, преди подаване на иска или най -
късно с волеизявление, направено в исковата молба, понеже е сключен в резултат на използване на
нелоялна търговска практика, за която има решение на ВАС.
При
тези твърдения на ищците СРС се е произнесъл по следните искове : за обявяване недействителен договор за
револвиращ заем № ********** от 28.10.2011 г., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 22 от ЗПК връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 от ЗПК, в
условията на евентуалност за прогласяване на договора за развален, както и по
иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сума 1 500 лв., представляваща
разликата между главницата по договора и платената от ищците сума, като
получена без правно основание, респективно - на отпаднало основание.
Доколкото решението се оспорва изцяло
от ищците по реда на въззивната проверка настоящият състав намира, че в частта,
касаеща отделното произнасяне по евентуалния иск за прогласяване на договора за
потребителски кредит за развален, решението на СРС е недопустимо постановено,
при следните съображения :
Настоящият
състав намира, че самостоятелен иск за прогласяване на договора за
потребителски кредит за развален е недопустим, ако не е изрично предвиден в
закона. Развалянето е факт с правно значение, а съгласно чл. 124, ал. 3 ГПК иск за пораждане, изменение или
прекратяване на граждански правоотношения може да се предявява само и
единствено в изрично предвидените в закона случаи - какъвто настоящият не е.
По смисъла на
общата норма на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, приложима в случая, доколкото нищо различно
не е предвидено в ЗЗП (на който се позовават ищците) относно развалянето на
договора за потребителски кредит, кредитополучателите могат да развалят
договора за кредит на общо основание извънсъдебно, със свое нарочно изявление,
отправено до ответника преди завеждане на делото или най - късно с подаването
на исковата молба.
Извън общите
хипотези на чл. 87, ал. 1 ЗЗД нормата на чл. 68 м, ал. 1 ЗЗП въвежда отделно, самостоятелно основание
за разваляне договора за потребителски кредит. Според чл. 68 м ЗЗП, потребителите могат да развалят сключения
договор в резултат на използвана от насрещната страна нелоялна търговска практика, когато по заповед за забрана на прилагане на нелоялна търговска практика на
Комисията за защита на потребителите има влязло в сила решение на Върховния
административен съд, което я потвърждава, или има заповед, която не е обжалвана в законния срок или жалбата срещу нея е
оттеглена, следва да се посочи единствено, че тази норма не излиза от общия
предвиден ред за разваляне на договора. В цитираната норма не се предвижда нищо
различно от общия пренцип, касаещ реда за разваляне на договора, нито е предвидена
възможност развалянето на договора да става чрез предявяване на иск от
потребителя по съдебен ред, както това е предвидено изрично за договорите, с
които се прехвърлят, прекратяват, учредяват, признават или прекратяват вещни
права върху недвижими имоти - в чл. 87, ал. 3 ЗЗД, например. С нормата просто се
прибавя още едно основание за разваляне на договорите с потребители извън
общото неизпълнение на договорните задължения по ЗЗД.
При това
положение, при поставяне на въпроса за разваляне на договора за потребителски
кредит, съдът дължи преценка само в мотивите на решението по въпроса налице ли
са предпоставките за разваляне на договора за потребителски кредит, визирани в
чл. 68 м ЗЗП, като част от проверката, която се
извършва при преценка основателността на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за
връщане на претендираната сума на отпаднало правно основание.
Предвид изложеното, настоящият въззивен
състав намира, че решението, с което СРС е отхвърлил отделен иск за обявяване за
развален на договора за кредит, е недопустимо постановено по смисъла на чл.
270, ал. 3 ГПК и следва да се обезсили, а производството - да се прекрати в
тази част.
По съществото на спора и законосъобразността на решението в останалата
част, въззивният състав намира следното :
СРС е сезиран и се е произнесъл по
искове за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 22, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и чл. 20 ЗПК.
За да отхвърли
исковете за нищожност на договора СРС е приел, че при
сключване на договора не са допуснати нарушения на
посочените текстове на специалния закон ЗПК, както и на ЗЗД или на принципа на справедливостта и
еквивалентността на престациите, в който аспект се твърди, че
добрите нрави са били накърнени с процесния договор.
При
съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит
от 28.10.2010 г., както и на поетите с него права и задължения въззивният съд намира, че последният има правната
характеристика на договор за потребителски кредит и страните са подчинили
правоотношението на правилата на ЗПК. Потребителският кредит е самостоятелен,
обособен вид договор, уреден в
ЗПК, действащ през процесния период, при които заемополучател е физическо лице, което действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност.
Във връзка с поставения от ищеца
въпрос за действителността на договорното съглашение, следва да бъде
установено дали е налице валиден обвързващ страните договор, като преценката за това се направи, както в съответствие
с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, респ. ЗЗП.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в ДПК, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
В чл. 22, ал. 1 ЗПК, на който се
позовават ищците, по императивен начин е предвидено, че когато с договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът е недействителен.
Следователно, в специалният закон -
ЗПК, са въведени специални основания, при доказване на които целият договор за
кредит се приема за недействителен, по силата на самия закон. Поради това
възраженията на ответника, че дори отделни клаузи на договора (тези за лихви и
ГПР) да са недействителни, договорът следва да се приеме за действителен като
цяло, са неоснователни.
Процесният договор е сключен в
писмена форма и е подписан от двете страна. Въззивният състъв намира, че
договорът не е сключен при липса на съгласие, както твърдят ищците във
въззивната жалба. Липсата на съгласие (воля) за сключване на сделката изисква
манифестиране на воля, която се различава от действителната воля на страната, каквото не се
установява в производството. Във всички случаи липсата на
съгласие трябва да бъде съзнателна, защото ако е несъзнателна, се прилагат правилата за
унищожаемостта по чл. 31 от ЗЗД.
По възраженията, че договорът не
отговоря на съдържанието и формата уредени в чл. 10 - 11 ЗЗП и е изготвен
предварително, съдът намира следното :
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 и 8 от ЗПК в договора за кредит следва да се съдържа общия размер на
кредита и условията за усвояването му, както и стоката или услугата и нейната
цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или
услуга или при свързани договори за кредит.
Въззивният съд намира, че посочените
изисквания към процесния договор са спазени. В договора е
посочено, че заема е в размер на 500 лв., отпуска са за срок от 48 месеца, при размер на вноската на месец от
34 лв. и общо задължение в размер на 1 656, 43 лв., както и че възнаградителната лихва е 77, 53 %,
а годишния процент на разходи (ГПР) е 104, 48 %. Вписана е сума за всеки
револвинг – 391 лв., договорно възнаграждение при револвинг – 833 лв. или общо
дължимо по револвинга – 1 224, 21
лв. В б. Б от договора е описано, че неразделна част от него съставляват ОУ на
договора, с които кредитополучателя и задълженото лице са запознати. В
представения от ответника екземпляр е видно, че ОУ са част от бланката на
договора.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа и следната
информация: т. 9 - лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10 - годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин; т. 11 - условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12 информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата да получи, при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Като се съобрази екземпляра от договора за паричен заем, следва да се приеме, че частично са спазени само изискванията на
чл. 11, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК за предоставяне на информация за размера на лихвения
процент по кредита, годишния процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, както и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите, размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски.
Не е спазено
обаче изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 от ЗПК за посочване на
условията за прилагането на лихвения процент и за изготвяне на погасителен
план, съдържащ информация за последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми.
В погасителния план, дори да се
приеме, че е налице фиксиран лихвен процент, следва да има яснота относно
начина на изчисление на възнаградителната лихва - на база на
целия размер на кредита към датата на неговото сключване, на база на
остатъчната част от главницата при нейното последователно изплащане или по някакъв друг начин.
В случая погасителният план съдържа разбивка на погасителните вноски на главница и лихви, от която не става ясно за потребителя
какъв е начина на изчисляване на възнаградителната лихва, върху
каква сума и за какъв период се начислява - върху
остатъчния размер по кредита, върху конкретната вноска или по друг начин, с което се нарушават правата на потребителя. По този начин той не е информиран,
към момента на сключване на договора, с всяка вноска по кредита, която би извършил, каква част от задълженията
погасява и каква
част остана непогасена. Без да детайлна
разбивка на погасителните вноски е невъзможно да се установи по какъв начин е
начислена лихвата по кредита за всяка вноска и как е формиран претендирания от жалбоподателя
размер.
Не е налице и
категорично основание да се приеме, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 2
от ЗПК за подписване на всяка една страница от общите условия към договора от
всяка една от страните. Няма пречка индивидуалният договор да съдържа общите
условия, но следва те да бъдат обозначени ясно, а относно индивидуалния договор
следва да бъдат спазени всички изисквания по чл. 11, ал. 1 от ЗПК, независимо
от това, дали същата информация се съдържа и в общите условия.
Във връзка с твърденията на ищците,
поддържани и във въззивната жалба, за сключване на договора в противоречие с
добрите нрави и изискването за добросъвество упражняване на правата на страните
по договора, въззивният съд намира за необходимо на отбележи следното :
Накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушават принципите на справедливостта и на добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения, за да се предотврати несправедливото облагодетелстване на някоя от
страните за сметка на другата. Както е прието в решение №
452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г. о., „понятието добри
нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност….".
За да е основателно такова възражение е
необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на насрещните
престации или вземането на едната страна да е в размер, който чуствително надвишава
насрещната
престация, като това
несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по
конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие,
което накърнява „добрите нрави“, злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед конкретната преценка, съдът прави извод дали са накърнени добрите нрави с договора.
Принципно, както посочва и
ответника, възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на
заетата сума. Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства,
то насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва следва да се
съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който
се уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен. Ето защо съдът намира, че при потребителски
заем за
относително малка сума от 500 лв., с кратък срок на ползване (48 месеца), при изискване на
съответна информация за доходите на кредитополучателя, уговарянето на
възнаградителна лихва в полза на
кредитора в размер на от 77, 5 %, (респ.
92, 67 %) плюс 104, 48 % годишен процент на разходи (ГПР), не е обяснимо
нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с
размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Висока възнаградителна лихва е типична за
дългосрочни кредити (над 15 години), когато, независимо от обезпечението, рискът на заемодателя е увеличен
поради възможните инфлационни процеси и процеси, които биха намалили стойността
на даденото обезпечение. В настоящия случай такива
обстоятелства не са налице.
Във всички случаи, когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената за това цена се нарушава принципът на добросъвестност в облигационните отношения. Поради изложеното, въззивният съд счита, че размерът на възнаградителна
лихва и ГПР са предвидети в противоречие с добрите нрави. Посочените клаузи нарушават принципа на
справедливост и еквивалентност
на престациите и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника.
За направения извод е без значение
обстоятелството, че лихвения процент по
процесния кредит и ГПР не се отличават съществено от договорните условия на
конкурентните дружества. Фактът, че кредиторът отпуска краткосрочни кредити,
без да има възможност да провери, дали данните които е
предоставил кредитополучателят са коректни, не му предоставя възможност да
определя лихвен процент на възнаградителната лихва и ГПР над двойния или троен
рамер на отпуснатата в кредит сума.
Действително, съгласно чл. 26,
ал. 4 от ЗЗД е възможно договор да бъде само частично недействителен. Нищожността на
отделни части от договора може да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта не може да
бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се
предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. Като съобрази данните по делото
настоящият състав намира, че нищожните клаузи на договора относно определянето
на % възнаградителна лихва и ГПР не биха могли да се заместят по право от
повелителни норми на закона. Тъй като договорът за потребителски кредит е
възмезден, кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за
отпуснатия кредит.
По изложените съображения, за
разлика от СРС, настоящият състав намира, че е налице основание за обявяване на
договора за кредит за изцяло недействителен, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради
противоречие с добрите нрави и нарушения на императивни законови норми - по чл.
22 ЗПК. Както се посочи и по - горе, в чл. 22, ал. 1 ЗПК по императивен начин е
предвидено, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителбен при
нопуснати нарушения на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 при сключването му.
Предвид това въззивният съд намира,
че е безпредметно да се обсъждат и възраженията на ищците за нарушения на ЗЗП. Главният
иск е основателен и следва да бъде уважен. Не следва различен извод от факта,
че страните са подписали допълнителен анекс за предоговаряне на кредита,
доколкото той е неразделна част от основния договор за потребителски кредит.
Възраженията на ответника в посочения смисъл са неоснователни.
По отношение на евентуалният иск,
разгледан от СРС - за прогласяване на договора за развален, както се посочи и
по - горе, решението е недопустимо.
По иска за връщане на част от платена от ищците сума по кредита на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд намира следното :
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за кредит бъде обявен за недействителен, заемателят
дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, но не и на лихвата и другите разходи по договора. По аргумент за противното,
останалата начислена по кредита сума е недължимо платена.
Доколкото
според приетата без възражения ССчЕ се установява, че ищцета са извършили плащания
по договора за заем в общ размер на 1 446 лв., след приспадане на чистата
стойност на кредита, ответникът следва да възстанови на ищците сума в размер на
946 лв.
Тъй като изводите на
двете съдебни инстанции не съвпадат, атакуваното решение следва да се обезсили частично в
частта, в която е отхвърлен иска за прогласяване за развален, на основание чл.
68 м от ЗЗП, на договора за револвиращ заем № ********** от 28.10.2011 г., да
се отмени в частта, в
която са отхвърлени исковете да се обяви за недействителен договора, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 от ЗПК, както и
в частта в която е отхвърлен иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 23 ЗПК за
връщане на заплатена сума без основание до размер от 946 лв. и вместо него да се постановено друго, с което исковете за признаване
договора за недействителен и за заплащане на недължимо платена сума в размер на
946 лв. да се уважат. Решението следва да се потвърди в частта, в която искът
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен над размера от 946 лв. до пълния предявен
размер от 1 500 лв.
По частната жалба на ищците срещу определение № 517939/26.10.2018 г., постановено по реда
на чл. 248 ГПК, настоящият сътава намира следното :
Предвид изхода от спора, исковете ще
бъдат уважени, в полза на ответника не се дължат разноски пред СРС. Определение
№ 517939/26.10.2018 г. по гр. д. № 10638/2016 г. на СРС, 30 с - в, постановено
по реда на чл. 248 ГПК, с което ищците са осъдени да заплатят на „П.К.Б.“ ЕООД юрисконсултско
възнагрпаждение в размер на 300 лв. също подлежи на отмяна, като последица от
промяна в изхода от спора.
Предвид изложеното съдът намира, че
е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищците, касаещи
прекомерността на юрисконсултското възнагрпаждение и определянето му в
нарушение на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. със ЗПП, въпреки че по същество
възраженията са основателни.
Предвид промяна в изхода от спора и
доказателствата за реално направени разноски пред СРС, в полза на ищците следва
да се присъдят и разноски в размер на
общо 397 лв. от платените за държавна такса, вещо лице и адвокат пред СРС,
съобразно изхода от спора.
По разноските за СГС :
Въззивната жалба ще бъде уважена в
по – голявата си част и право на разноски имат въззивниците - ищци. В тяхна
полза следва да се присъдят общо 47 лв. от разноските за въззивната инстанция (от
държавната такса по основната и частната жалби), съобразно изхода от спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Не са представени доказателства за реално
направени разноски за адвокат пред въззивната инстанция в размер на 1 000 лв.,
поради което такива не се присъждат в полза на ищците.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, решение № 449732/12.07.2018 г. на СРС, 30 с - в, по гр. д. № 10638/2016 г. в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН предявения от П.С.С., с ЕГН ********** и А.А.С., с ЕГН ********** срещу „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК*********, иск за прогласяване за развален на договора за револвиращ заем № ********** от 28.10.2011 г., на основание чл. 68 м от ЗЗП и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 449732/12.07.2018 г. на СРС, 30 с - в, по гр. д. № 10638/2016 г. в частта, в която са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от П.С.С., с ЕГН ********** и А.А.С., с ЕГН ********** срещу „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК*********, искове да се обяви за недействителен договор за револвиращ заем № ********** от 28.10.2011 г., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 ЗПК и т. 20 от ЗПК и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД, във връзка с чл. 23 от ЗПК за заплащане от „П.К.Б.“ ЕООД на ищците на общо 946 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА за
установено, по искове,
предявени от П.С.С.,
с ЕГН ********** и А.А.С., с ЕГН **********, двамата с адрес ***, партер, чрез
адв. Х. срещу „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК*********, с адрес ***, че договор за
револвиращ заем № ********** от 28.10.2011 г. е недействителен, поради противоречие
с добрите нрави и императивните норми на закона - на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във
вр. чл. 21 ЗПК, чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1,
т. 9, 10 и 11 от ЗПК.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК*********, с адрес *** да заплати на П.С.С., с ЕГН **********
и А.А.С., с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, партер, чрез адв. Х.,
на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 23 ЗПК, сумата от 946 лв. недължмо
платена по договор за револвиращ заем № ********** от 28.10.2011 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 449732/12.07.2018 г. на СРС, 30 с -
в, по гр. д. № 10638/2016 г. в частта, в която са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на П.С.С., с ЕГН ********** и А.А.С., с ЕГН **********
срещу „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК*********, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и
3 ЗЗД, във връзка с чл. 23 от ЗПК за сумата над 946 лв. до пълния размер от 1 500 лв. - недължмо платена
по договор за револвиращ заем № ********** от 28.10.2011 г.
ОТМЕНЯ изцяло определение № 517939/26.10.2018 г. по гр. д. №
10638/2016 г. на СРС, 30 с - в, по реда на чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „П.К.Б.“
ЕООД, с ЕИК*********, с адрес ***, да заплати на П.С.С., с ЕГН ********** и А.А.С.,
с ЕГН **********, двамата със съдебен
адрес ***, партер, чрез адв. Х., разноски по делото, както следва : за
СРС - общо 396 лв., а за СГС - общо 47 лв., съобразно изхода от спора.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.