Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Сливен, дата 26.07.2019г.
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на двадесет и
шести юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА
Мл.с.:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА
ч.гр.д. № 385 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по глава ХХХІХ от ГПК.
Образувано е по жалба на мл. експерт О., процесуален
представител на присъединения взискател Община Сливен
против постановление на ДСИ при РС Сливен за прекратяване на изпълнително дело
№ 2162/2018 г. от 30.04.2019 г.
В
жалбата се твърди, че обжалваното
постановление е незаконосъобразно. В
молбата за образуване на изпълнително
дело жалбоподателят бил посочил, че желае да се извърши имуществено проучване
на състоянието на длъжника и в случай, че се установи наличие на недвижима
собственост, да се предприемат изпълнителни действия, чрез налагане на възбрана
върху имотите . ДСИ бил посочил единствено, че след направена справка в ГРАО е
констатирал, че длъжникът е с постоянен и настоящ адрес *** и на това основание
е прекратил изпълнителното дело, без да се съобрази с обстоятелството, че от
справката за декларирано имущество и от справка на служба по вписванията Сливен, има декларирано недвижими
имущество, собственост на длъжника, който е в района на действие на ДСИ Сливен.
Моли се обжалваното постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В
обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ДСИ Мавродиев е посочил, че частната
жалба е допустима, тъй като не влиза в кръга от действия, които могат да се
обжалват от взискателя. Посочва, че в случая се касае
за препращане на изпълнителното дело в друг район.
От събраните по делото доказателства
преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа
обстановка:
Изпълнително дело № .№ 2162/2018 г. по описа на ДСИ при РС Сливен било образувано по молба на взискателя
Община Сливен от 09.11.2018 г. против длъжника М.К.С. ЕГН **********,*** за
данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци в размер на 615,66 лв.
главница и 176,94 лв. лихва. Към молбата за образуване на изпълнителното дело
бил приложен акт за установяване на задължение № РА 001515/28.08.2013 г., от
който е видно, че задължението е за данък върху недвижими имоти и такса битови
отпадъци за имоти, които се намират извън регулацията на гр. Сливен, както и в ******. Към молбата за образуване била приложена и
справка, от която е видно, че длъжницата е съсобственик /0,25 ид.ч./ на недвижим имот находящ
се в ******, в който са изградени
жилищна сграда, второстепенни сгради, гараж и навеси, както и земеделска земя, находяща се извън регулацията на гр. Сливен. При извършената
справка от ЧСИ в НАП отново се установило,че длъжницата притежава недвижими
имоти на територията на РС Сливен. Тази информацията се е потвърдила и от
извършаната справка в Служба по вписванията при РС Сливен.
В молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят
посочил, че желае, след като се установят активите на длъжника, да се
предприемат принудителни действия по извършване на възбрана, опис, оценка и
продан на недвижимите имоти, собственост на длъжника.
На 30.04.2019г. ДСИ постановил
постановление, с което прекратил изпълнителното производство по делото. В
обстоятелствената си част ДСИ е посочило, че длъжницата е с постоянен и настоящ
адрес ***, за основание за прекратяване на изпълнителното производство ДСИ е
посочил липсата на местна компетентност. В постановлението не е посочено делото
да се изпраща по компетентност на друг съд.
Жалбоподателят е бил уведомен за извършеното прекратяване
на изпълнителното дело на 02.05.2019 г.
и в рамките на законоустановения едноседмичен срок на
09.05.2019 г. била депозирана настоящата частна жалба.
Съдът намира, че процесната
жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в законния срок от лице с
правен интерес от обжалване на съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 435
ал.1 т. 3 от ГПК взискателят може да обжалва
спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. В
случая е постановен акт, за прекратяване на принудителното изпълнение, без да
се съобрази, че жалбоподателят е бил поискал извършване на принудително
действие по възбрана, опис, оценка и продажба на недвижимите имоти собственост на
длъжника.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 427 ал. 1 т. 1 от ГПК
молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител в чийто район се намират
недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението. В конкретния случай са
на лице достатъчно убедителни писмени данни, от които е видно, че длъжникът
притежава недвижими имоти на територията на действие на ДСИ при РС – Сливен. Взискателят още с подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело е предоставил тази информация на ДСИ, по-късно тя е
потвърдена и от извършените от самия него проучвателни действия. Взискателят е посочил и начина, по който следва да бъде
удовлетворено вземането му, а именно, чрез извършването на възбрана, опис,
оценка и продажба на недвижимите имоти, собственост на длъжника. ДСИ няма
правно основание да прекрати изпълнителното производство поради липсата на
местна компетентност, още по.малко и има основание да оправдава действието си
под мотива, че частната жалба е недопустима.
Предвид изложеното жалбата
се явява основателна и обжалваното постановление за прекратяване на
изпълнителното производство следва да бъде отменено.
По тези съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление на ДСИ при РС Сливен за прекратяване на
изпълнително дело № 2162/2018 г. от 30.04.2019 г., като неправилно и
незаконосъобразно.
ВРЪЩА изпълнителното дело на ДСИ при РС – Сливен, за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Решението не подлежи обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.