№ 286
гр. Варна , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело №
20203100900937 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на „БУЛМАК 2005”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище с. Езерово, общ. Белослав, обл. Варна, с която в
хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК ищецът е предявил искове за
установяване съществуването на парични вземания спрямо ответното дружество „АЙ ВИ
СЕЙЛИНГС” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, за които по реда на чл.410 ГПК
са били издадени заповеди за изпълнение по ч.гр.д. №2247/2020г. и по ч.гр.д. №2248/2020г.
на Варненски районен съд. Главното парично вземане е за сума в общ размер на 47 029,92
лева, представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните договор с
предмет „Изработка доставка и монтаж на метални конструкции за обект: Подмяна на
покривно покритие за съществуваща сграда и сграда за съхранение на храни в УПИ
59,60,63-за производствено-складова база, кв.3 по плана на село Яребична, Община
Аксаково, Област Варна.” за изпълнени, отчетени и приети от възложителя втори, трети и
четвърти етап от възложената работа, за което са били издадени фактури
№**********/31.07.2019г. (неплатена частично), №**********/20.11.2019г. и
№**********/20.11.2019г. (неплатени изцяло). Акцесорното вземане е за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху неплатената в срок главница в общ размер на 47
029,92 лева, за период от датата на сезиране на съда - 17.02.2020г., до окончателното
плащане.
Исковата молба е подадена от лице, сочено като кредитор в издадените заповеди за
изпълнение по ч.гр.д. №2247/2020г. на ВРС, 24 състав, и ч.гр.д. №2248/2020г. на ВРС, 47
състав. Исковете са предявени в едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК срещу сочен в
1
заповедите длъжник след своевременно подадени възражения по чл.414 ГПК. Исковото
производство се явява допустимо учредено в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.1
ГПК.
Правно основание на претенциите – чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр.
с чл.266, ал.1 и чл.86, ал.1 от Закона за Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „Булмак 2005” ЕООД основава иска си на твърдението за изпълнена от него
престация по сключен с ответника договор за изработка, при което изпълнение изработката
на възложените СМР е отчетено със съставени двустранно подписани протоколи акт
Образец 19 за извършени СМР за всеки етап от изпълнението. Издадената при
приключването на първия етап фактура №**********/22.05.2019г. за сумата 32 219 88 лв. с
вкл. ДДС, с приспадане на част от платения аванс, била заплатена в пълен размер.
Издадената при приключването на следващ етап фактура №**********/31.07.2019г. за
сумата 49 122,36 лв. с вкл. ДДС, била частично разплатена от ответника, като неплатения
остатък от 22 122,36 лева не е платен и до момента. Другите две фактури
№**********/20.11.2019г. и №**********/20.11.2019г., издадени при приключването на
последващи етапи от изпълнението, за суми съответно от 18 659,34 лева и 6 248,22 лева, с
вкл. ДДС, са останали незаплатени в цялост от възложителя. Общия размер на непогасеното
задължение на ответника „Ай Ви Сейлингс” ООД (включващ и вземанията по процесните
фактури) бил изрично потвърден през януари 2020 г. във връзка с одит на годишния
финансов отчет на ищцовото дружество за 2019 година.
В отговора си на исковата молба ответникът „Ай Ви Сейлингс” ООД по същество не
оспорва предявената претенция по основание и размер, но твърди, че ищецът – изпълнител
е допуснал съществена забава спрямо договорените между страните срокове за изработка на
възложеното (20 дни, но не по-късно от 30.06.2019 г.). Във връзка с твърдяното забавено
изпълнение и позовавайки се на постигнатата договореност в чл.40 от сключения между
страните на 23.02.2016г. договор, ответникът претендира отговорност на ищеца –
изпълнител за плащане на неустойка, с част от вземането си за която, съответна на размера
на главната претенция, заявява възражение за прихващане.
Като не оспорва, че изпълнението на възложените дейности по договора е
приключено в по-късен момент от договорения срок, ищецът противопоставя твърдение, че
това не се дължи на негово виновно поведение, а на забава от страна на самия възложител
„Ай Ви Сейлингс” ООД за изпълнение на задълженията му по чл.27 от договора и
неоказване на нужното съдействие.
Като има предвид тези основни насрещни твърдения на страните, след анализ
на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора
правни норми, за да се произнесе по същество на предявените искове, съдът съобрази
следното:
2
Между страните не е налице спор, установява се и от събраните писмени
доказателства, че същите са били в облигационно правоотношение, квалифициращо се като
договор за изработка – сключен на 05.02.2019г. договор с предмет „Изработка доставка и
монтаж на метални конструкции за обект: Подмяна на покривно покритие за съществуваща
сграда и сграда за съхранение на храни в УПИ 59,60,63-за производствено-складова база,
кв.3 по плана на село Яребична, Община Аксаково, Област Варна.”. Стойността на
сключения договор е определена на 125 125,50 лева без ДДС, съгласно посоченото в т.1 от
договора и в Приложение №1 към него. Видовете работи, техните количества, единични и
общи цени, са посочени в същото Приложение №1.
Между страните не се спори, че възложените от ответника – главен изпълнител на
обекта и възложител по този договор строително-монтажни работи са били надлежно
изпълнени от ищеца - подизпълнител в договорените степен на завършеност, обем и
качество.
Липсва и спор, че ответникът - възложител е приел изпълнението без възражение, с
което за него е възникнало задължението за плащане на договореното възнаграждение.
Не се спори и че възложената работа е приключена в значителен период след
крайния уговорен по договора срок.
Спорът е изведен при твърдението на ответника – възложител, че ищецът е допуснал
неточно изпълнение на договора във времево отношение, като възложените СМР не са били
изпълнени в уговорения в т.9 от договора срок - 20 дни, но не по-късно от 30.06.2019г. С
оглед на това и позовавайки се на уговореното в т.40 от договора, ответникът е предявил
възражение за прихващане с част от насрещното си вземане за неустойка съразмерно на
исковата сума от 47 029,92 лева.
Съгласно посочената договорна разпоредба, в случай, че подизпълнителя не успее да
завърши по своя вина работите съгласно договорения срок, той ще заплати на изпълнителя
неустойка в размер на 1% за всеки просрочен ден от стойността на договора. Общият размер
на вземането за неустойка се сочи от ответника в размер на 177 678,21 лева.
Процесната изработка е част от цялостен обект. Като подизпълнител, ищецът е
подчинен на организацията на работата в този обект. Следователно, за целите на
изследването на възразената от ответника като възложител на процесната изработка виновна
забава в изпълнението съществено значение има въпроса дали ищецът е допуснал
отклонение в рамките на създадената организация по строителство на обекта. Тук от
значение е характеристиката на предявената от ответника неустоечна отговорност – виновна
забава на изпълнителя на процесната изработка. И не на последно място, в светлината на
така формулирания въпрос с упражненото от ответника право на компенсация с предявеното
неустоечно вземане следва да бъде ценен и самият договорен срок от 20 дни, в смисъл дали
същия е достатъчен от гледна точка на организацията на работния процес по място на
3
изграждане на обекта.
Съгласно чл.92 ЗЗД тези въпроси не са освободени от доказване, доколкото
освободени от доказване са единствено вредите. От друга страна, по силата на чл.262 ЗЗД
контролът върху изпълнението е възложен на възложителя. Не на последно място, при
разглеждането на правнозначимите факти от основанията на упражненото от ответника
право на насрещна компенсация с предявената неустоечна отговорност за виновна забава на
изпълнителя, от значение е и преценката по чл.63 ЗЗД. С други думи съдът следва да вземе
предвид не само формалния елемент „договорения срок за изпълнение на процесната
изработка” от договорената неустойка, но и преследваните с нея цели в контекста на всички
разпоредби на правото, приложими към процесния случай.
Изявленията на страните и ангажираните от тях доказателства, в това число и
разпитаните по делото свидетели, както и заключенията (основно и допълнително) на
назначената съдебно-техническа експертиза, не съдържат данни, които да навеждат на
извода, че изпълнението на процесната изработка е в отклонение на създадената на мястото
на изграждания обект организация на работата. Такива данни биха могли да бъдат престой
на строително-монтажните работи за определен период от време по причина бездействие на
ищеца, т.е. забава в цялостното изпълнение на обекта, която е в причинно-следствена връзка
със забавата в изпълнението на възложената на ищеца изработка, или забава в процеса
изработване и монтиране на възложената на ищеца изработка на металната конструкция,
която в контекста на чл.63 ЗЗД да създава пречки за цялостното завършване на изграждани
обект в срок. Водената за обекта заповедна книга не сочи такава причинно-следствена
връзка. Както става ясно от твърденията на страните и писмените доказателства, отнасящи
се до измененията в проектната документация за обекта, момента на неговото изпълнение и
въвеждане в експлоатация не е повлиян от изпълнението на възложената на ищеца процесна
изработка.
Само по себе си времевото отклонение от договорния срок за изпълнение на
процесната изработка не може да обоснове предявената от ответника неустоечна
отговорност на ищеца. Този формален подход е несъвместим с целите и задачите,
възложени на чл.92 ЗЗД в контекста на установените с нормата на чл.261 ЗЗД правила.
Противното би означавало тежестта на срока за изпълнение да вземе превес над качеството
на изпълнението. Фактът, че изпълнената от ищеца изработка е била приета без възражения
от ответника, както и че липсват твърдения и данни за осъществена кореспонденция между
страните относно проблеми, отнасящи се до изпълнението на договорения срок, сочат, че
страните са били в съгласие, че темпото и качеството на изработката в периода на
изпълнението не създават проблеми от гледна точка на срока за завършване цялостния обект
и неговото качество. Следователно, извън формалния признак – договорения срок за
изпълнение – по делото не се установяват неизправности от страна на изпълнителя на
процесната изработка, които неизправности да сочат негова виновност и съответно на
поставяне началото на верижна реакция в цялостното изпълнение на изграждания обект.
4
При това положение на въпроса за съставомерността на неустоечната отговорност на
изпълнителя в процесния случай, следва да се даде отрицателен отговор.
В контекста на изяснените по делото обстоятелства – процесната изработка е част от
комплекса извършвани СМР, интегрирани в изграждането на един обект с конкретно
стопанско предназначение, надхвърлянето на договорения за нея срок не се отразява върху
срочното и качествено изпълнение на този обект, употребения в чл.262, ал.2 ЗЗД израз
“изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата” следва да се тълкува в смисъл на
неговото място и роля в цялостния процес на изграждането на обекта, за който е
предназначена процесната изработка. Основание за това тълкувание съдържа разпоредбата
на чл.261, ал.1 – „Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение.” С други думи, прехвърлянето
на договорения срок, на което се позовава ответника, само по себе си не може да обоснове
неустоечна отговорност на изпълнителя на процесната изработка. Това разбиране напълно
отговаря на предназначението на неустойката, формулирано в чл.92 ЗЗД -“обезпечава
изпълнението на задължението ”.
Липсата на основание за ангажиране на неустоечната отговорност на ищеца –
изпълнител за допусната виновна забава в изпълнение на възложената работа води до
неоснователност на предявеното от ответника – възложител възражение за прихващане с
вземане за неустойка по т.40 от договора.
С оглед на това и като съобразява липсата на спор между страните досежно
изпълнените от ищеца строително-монтажни работи (по вид, обем и качество), тяхното
надлежно отчитане и приемане от ответника, съответно тяхната доказаност по основание и
размер от събраните писмени доказателства, съдът приема, че ликвидността и
изискуемостта на вземането на ищеца - изпълнител спрямо ответника - възложител по
процесния договор за изработка са надлежно установени. Ответникът не е установил
плащане на задължението, поради което предявената спрямо него искова претенция се
преценява като основателна и се уважава изцяло. Вземането следва да се присъди ведно със
законната лихва, считано от датата на сезиране на съда - 17.02.2020г., до окончателното му
плащане.
Ищецът е направил нарочно искане да се осъди ответника да му репарира
направените разноски за тази инстанция, което с оглед изхода на спора и правилото,
установено в чл.78, ал.1 от ГПК, се цени като основателно. Съгласно представения списък
по чл.80 от ГПК (л.269) същите са в общ размер на 6 891,21 лева (включващ платените
държавни такси, адвокатски възнаграждения и депозит за експертиза). Именно този общ
размер на доказани като дължими и сторени от ищеца разноски следва да бъде възложен за
репариране на ответника „Ай Ви Сейлингс” ООД.
По изложените съображения съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „БУЛМАК 2005” ЕООД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Езерово, общ. Белослав, обл. Варна,
м-ст „Кариерата” пощ. кутия 1, представлявано от управителя Д.А.Ю., и „АЙ ВИ
СЕЙЛИНГС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Уста Кольо Фичето” №25Б, представлявано от управителя В.П.Д., съществуването на
парични вземания на ищеца „Булмак 2005” ЕООД, ЕИК ********* – кредитор по издадени
заповед за изпълнение №950/18.02.2020г. по ч.гр.д. №2247/2020г. на Варненски районен
съд, 24 състав, и заповед за изпълнение №986/19.02.2020г. по ч.гр.д. №2248/2020г. на
Варненски районен съд, 47 състав, спрямо ответника – длъжник ответника „Ай Ви
Сейлингс” ООД, ЕИК *********, за сумата 47 029,92 лева, представляваща дължимо
възнаграждение по сключен между страните договор с предмет „Изработка доставка и
монтаж на метални конструкции за обект: Подмяна на покривно покритие за съществуваща
сграда и сграда за съхранение на храни в УПИ 59,60,63-за производствено-складова база,
кв.3 по плана на село Яребична, Община Аксаково, Област Варна.” за изпълнени, отчетени и
приети от възложителя втори, трети и четвърти етап от възложената работа, за което са били
издадени фактури №**********/31.07.2019г. (неплатена частично),
№**********/20.11.2019г. и №**********/20.11.2019г. (неплатени изцяло), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
17.02.2020г., до окончателното й плащане, на основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК, във вр. с чл.266, ал.1 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от ответника „АЙ ВИ СЕЙЛИНГС” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Уста Кольо Фичето” №25Б,
възражение за прихващане с насрещно негово вземане спрямо ищеца „БУЛМАГ 2005”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище с. Езерово, общ. Белослав, обл. Варна, за част от
дължима неустойка за забавено изпълнение съгласно чл.40 от сключения между страните
договор за строителство от 05.02.2019г. в размер на 47 029,92 лева.
ОСЪЖДА „АЙ ВИ СЕЙЛИНГС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Уста Кольо Фичето” №25Б, представлявано от управителя
В.П.Д., да заплати на „БУЛМАК 2005” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Езерово, общ. Белослав, обл. Варна, м-ст „Кариерата” пощ. кутия 1,
представлявано от управителя Д.А.Ю., сумата 6 891,21 лева (шест хиляди осемстотин
деветдесет и един лева и двадесет и една стотинки), представляваща общият размер на
сторени разноски за производство по делото (заповедно и исково), на основание чл.78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна
жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на
6
страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7