Р Е Ш Е
Н И Е
№ 116 09.02.2023 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и трети
януари две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 2100 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) вр. чл. 145
и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от О.В.Ф., гражданка на Руската
Федерация, род. на *** г. с ЛНЧ **********, с настоящ адрес: ***, лично и като
законен представител на П.М.М., родена на *** г., гражданка на Руската
Федерация, ЛНЧ ********** и С.М.М., родена на *** г., гражданка на Руската
Федерация, ЛНЧ **********, чрез адвокат Д.М.А. – ВАК, против Решение № УП-ОК
33/14.11.2022 г. на интервюиращия орган на Държавна агенция за бежанците при
Министерския съвет /ДАБ – МС/, с което е ОТХВЪРЛЕНА молбата за международна
закрила на Ф.О.В. и малолетните й деца М.П.М.и М.С.М..
С жалбата се
иска отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Твърди
се, че в същото неправилно
интервюиращият орган е направил заключение, че молбата за международна закрила
е мотивирана с проблеми от икономически и личен характер. Жалбоподателката
заявява, че независимо, че е напуснала страната си на произход през 2018 г.,
заедно със съпруга си М.А.М., за да търсят работа в момент, когато войната в
Украйна все още не е започнала, тя вече няма възможност да се завърне у дома,
защото родният й град Стар Оскол е в непосредствена близост до бойните действия
в окупираните територии на Украйна.
В съдебно
заседание жалбоподателката се явява лично и с процесуален представител адв. О.,
който поддържа жалбата като излага допълнителни съображения за
незаконосъобразността на оспорения акт. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени обжалваното решение и да върне преписката на административния орган
за ново разглеждане с указания за тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът - Интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците към
Министерски съвет, редовно уведомен, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас моли
оспореното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
От данните по делото се установява, че жалбоподателката
Ф.О.В. е родена на *** г., ЛНЧ **********, гражданин
на Руската федерация, законен представител на две малолетни деца – М.а Петра М.овна, род. на ***
г. ЛНЧ ********** и М.С.М. род. на *** г. ЛНЧ **********. Личните
данни на лицата са установени въз основа на представена в административната
преписка регистрационна карта на чужденец /л. 12 от делото/. Жалбоподателката
притежава руски национален паспорт № *********.
Административното производство по издаване на
оспореното решение е започнало по молба от Ф.О.В. с вх. № РД09-3998/25.10.2022
г. по описа на РПЦ - София, УП21909/25.10.2022 г. по описа на ДАБ при МС /л. 76
от делото/, с която тя е поискала предоставяне на закрила за нея и двете й
малолетни деца М.П.М.и М.С.М..
Производството е проведено по реда на гл. VI, Раздел
II на ЗУБ в Регистрационно приемателен център за бежанци – гр. София. Чужденката
е регистрирана с рег. лист № УП21909/25.10.2022 г.
/л. 73-75 от делото/. С нея е проведено интервю, за което е съставен Протокол
рег. № УП21909/ 31.10.2022 г. /л. 52-56 от делото/, подписан от заявителя,
преводача и интервюиращия орган. В интервюто на въпроса да посочи подробно
причините, поради които е напуснала страната си и не желае да се завърне в нея О.Ф. е заявила: „Първо се случи пандемията, а сега
на 200 километра от моя град С.О. се стреля. Напуснах последно гр. Санкт
Петербург. Съпругът ми е от Ярославл, но е живял и работил в гр. Санкт
Петербург. Майка ми има в С.О. 4-стаен апартамент, аз исках там да се върна с
децата, за да може тя да ми помага, но тъй като сега е много опасно руските
власти ги преместват, преселват към Москва. В предградията на Москва. И това е
причината да не искам да се върна, а и освен това има опасност съпруга ми да
бъде мобилизиран. Майка ми ни разказа, че има много ковчези, които идват от
Украйна. Аз от Турция не съм ходила в Русия. Тази година от Турция отидохме в
Грузия, където живяхме два месеца от първи юни. Сменихме номерата на колата,
защото в Грузия беше опасно да караме с руски номера. И сега сме с грузински.
Напуснахме Турция защото в Турция ни свършиха парите и трябваше нещо да
направим. В Турция има закон, че можеш да пребиваваш с руски номера на колата 2
години. Докато децата бяха малки аз не можех да остана сама без съпруга си и
заради това заминахме за Грузия, тъй като там е безвизово за руснаци и те могат
да пребивават до 1 година. Българска виза получих дистанционно, онлайн от гр. Санкт
Петербург. Никаква друга виза не можехме да получим. В Русия другите страни не
дават на руснаци виза. Ако можех да избирам бях си избрала България, защото
разбирам малко български език, а когато започна работа трябва да се разбирам с
хората. Сега не работя, защото нямам никакви документи. Това са причините, защо
напуснах Русия. Дори си мисля как да изведа сина ми оттам. В Грузия не останах,
защото във връзка с войната между Русия и Украйна, стана причина на руснаци да
не се дава временно пребиваване повече от една година. Съпруга ми не работеше в
Турция, а помагаше с децата. Тъй като ние в гр. Санкт Петербург сме
регистрирани на различни адреси, може и да е получил повиквателна, но не знам.
Той е адресно регистриран в едно село близо гр. Санкт Петербург, и то е много
отдалечено. Село Серкюля. Той там има собствена вила, това е курортно селище.“
На въпрос какво мисли, че може да й се случи, ако реши
да се завърне в страната й по произход, Ф. е отговорила следното: „Първо не
се замислям, защото е много опасно. Ако се върна в Стар Оскол, ще бъда
подложена на опасност, на риск, предвид, че се стреля там. От Украйна започнаха
да стрелят по руснаци. От Белгород до Стар Оскол е два часа и последно време
украинците започнаха да стрелят по руснаци. Втората причина, че предвид
ситуацията която е там, не знам дали бих могла да работя и да се справям без
съпруг. Децата ми са на една и на две години и няма да мога да се справя сама.
В Русия мога по-голямата да я дам на ясла, а втората още
не ходи. Майчинството е година и половина, не съм получавала никакви детски,
защото децата ми не са родени в Русия, а дистанционно не може да се подадат
документи. Съпругът ми не е работил в Русия, защото в Турция руските мъже не
работят, а само местни. Ние решихме да опитаме, решихме че ще е много
по-просто. С малки деца дори и аз нямаше да мога да си намеря работа. Аз в Русия
си направих тест за бременност и той беше положителен. Сега в Русия аз се водя
на постоянен адрес в Стар Оскол.“
В интервюто
й Ф. твърди, че в Русия не е имало заплахи, отправяни лично към нея. В началото
на интервюто заявява, че причината да отидат първоначално в Република Турция е
„на почивка“, но тъй като избухнала пандемията се наложило да останат там.
В
административната преписка има представена справка относно Руската федерация
/л. 32-46 от делото/ изготвена от Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ при МС.
При така
установените факти в производство по издаване на оспореното решение,
административният орган е изследвал дали по отношение на чужденката, търсеща
закрила, са налице причини за основателен страх от преследване в държавата й на
произход поради раса, религия, националност, принадлежност към определена
социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, както и основания
да й бъде предоставен хуманитарен статут. Административният орган е достигнал
до извода за липсата на материалноправни
предпоставки по чл. 8, ал. 9 от ЗУБ и по чл. 9, ал. 6 и 8 от ЗУБ за
предоставяне на бежански, респективно хуманитарен статут на О.Ф. М.а и двете й
малолетни деца Петра и София.
В резултат на проведеното административно производство
Интервюиращият орган на ДАБ – МС е издал оспореното Решение № УП-ОК
33/14.11.2022 г., с което е ОТХВЪРЛЕНА молбата за международна закрила на Ф.О.В.
и малолетните й деца М.П.М.и М.С.М..
Решението е връчено на О.Ф. лично
срещу подпис на 23.11.2022 г., която недоволна от постановения отказ го обжалвала
през Административен съд – Бургас, чрез административния орган ДАБ с жалба рег.
№ УП21909/05.12.2022 г., вх. № КП-5658/01.12.2022 г., във връзка с която е
образувано настоящото съдебно производство.
В съдебното производство беше разпитан като свидетел
съпругът на жалбоподателката М.А.М., който заяви, че се страхува да се завърне
в Руската федерация поради опасността да бъде мобилизиран и изпратен да воюва в
Украйна, към която война се отнася отрицателно. Счита, че може да му бъде
потърсена наказателна отговорност ако се отклони от мобилизация или изказва
публично отрицателното си мнение за войната.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Оспореното в
настоящото съдебно производство Решение №
УП-ОК 33/14.11.2022 г. на интервюиращия орган на Държавна агенция за бежанците
при Министерския съвет е издадено от
орган, разполагащ с материална компетентност. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 10 от
ЗУБ, председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет
/ДАБ - МС/ определя интервюиращите органи на Държавната агенция за бежанците
(ДАБ) при Министерски съвет, които провеждат ускорена процедура в
производство по общия ред. Във
връзка с компетентността на лицето, издало обжалваното решение е представена
заповед № РД-05-273/13.04.2022 г. на председателя на ДАБ /л. 24 от делото/, с
която на осн. чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ, Даниела Бранимир Церовац е
определена за интервюиращ орган. Следователно обжалваното решение е
издадено в рамките на ускорена процедура в производство по общия ред по чл. 68
и сл. от ЗУБ от интервюиращ орган, който е определен да изпълнява тези функции
с изрична заповед на председателя на ДАБ, което го прави валидно.
Административният
акт е съставен в предвидената в закона писмена форма, същият е мотивиран -
съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му, налице е
разпоредителна част и подпис на издателя.
Постановен е при спазване на процесуалните правила за
издаването му. Обжалваното решение е издадено от интервюиращия орган в рамките
на ускореното производство по чл. 68 от ЗУБ. Спазена е процедурата, уредена в
глава шеста, раздел II от ЗУБ. Производството е започнало по
писмена молба на кандидата - жалбоподател, като на същия е осигурен превод от
руски език. Не са нарушени правилата, съдържащи се в чл. 63а от
ЗУБ. След
регистрирането на молбата на кандидата със същия е проведено интервю, за което
е съставен надлежен протокол, подписан лично от лицето, преводач от руски,
какъвто език владее жалбоподателят, и длъжностно лице в ДАБ. Спазен е срокът по
чл. 70, ал. 1 от ЗУБ за издаване на обжалваното решение - четиринадесет работни
дни.
Обжалваният административен акт е съставен и в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби на ЗУБ.
Правното
основание за постановения акт е разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ЗУБ, съгласно която молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила
се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8,
ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът: 1. се позовава на
основания извън предмета на този закон; 2. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в
сила от 16.10.2015 г.) не посочва никакви причини за основателни опасения от
преследване.
Правилен е
изводът на административния орган, че по отношение на чужденеца не са налице
законоустановените предпоставки за предоставяне на международна закрила. В
нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на
чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се
намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или
не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по
причини, че от една страна основателно се опасява от преследване, а от друга
страна - това преследване да е поради някое от алтернативно изброените
характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група. По дефиницията на чл.
8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или
съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека,
достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, което не се установява в
конкретния случай. В случая от събраните по делото доказателства не се
установява спрямо жалбоподателката да са налице основателни опасения от
преследване в държавата си по произход, а от друга, това преследване да е по
причина на нейната раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група.
В хода на административното
производство и в рамките на съдебното дирене не се установиха факти, които да
обуславят необходимостта от предоставяне на бежански статут на чуждата
гражданка и на двете й малолетни деца. Тя не е направила обосновани твърдения
за осъществено спрямо нея преследване от страна на държавата, от партии или
организации, които контролират държавата или значителна част от нейната
територия, или от недържавни субекти, включително международни организации,
като същите не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване,
като по този начин не е аргументирала наличието на основателни опасения от
преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, поради което не са
налице субективния и обективния елемент за прилагане на цитираната правна
норма. Статут на бежанец се предоставя единствено на лично основание, при
наличие на преследване по някоя от хипотезите на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, които
условия в конкретния случай не са изпълнени. Заявените от жалбоподателката
причини да потърси международна закрила, а именно - желанието да си намери
работа извън страната си по произход, са ирелевантни и недостатъчни
обстоятелства. В интервюто си тя изрично посочва, че не е имала лични проблеми
свързани с етническата и религиозната си принадлежност. Твърди, че не е била
арестувана, съдена или осъждана. Твърди, че не е имала проблеми с официалните
власти в Русия и не е членувала в политическа партия. Декларира, че не й е
оказвано насилие в държавата й по произход и не е получавала лични заплахи.
Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване
също не се установяват.
Не са налице и основания за
приложение на принципа за бежанец sur place, каквито съображения се навеждат с
жалбата, във връзка с разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. По отношение на
жалбоподателката не са налице опасения от преследване поради събития, които са
настъпили след нейното напускане на страната по произход, които събития да
обосновават предположението, че спрямо нея ще бъде осъществено преследване по
смисъла на чл. 8,
ал. 4 от ЗУБ. Освен това в административната преписка и в съдебното
производство не се събраха данни Ф. да е извършвала дейност след отпътуването
й, която представлява израз или продължение на убежденията й или ориентацията
й, изразяване в държавата по произход, поради които евентуално би била
подложена на преследване от официалните власти.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се
предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на
статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата
си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: т. 1. смъртно наказание или екзекуция; т. 2. изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки заплахи срещу
живота и личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на
въоръжен международен или вътрешен конфликт. От заявеното от О.Ф. по време на интервюто, административният орган е
направил обоснования извод, че за същата няма реална опасност от тежки
посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и
бежанците. Чужденката не е заявила срещу нея да е имало наказателно преследване
за престъпление, за което националният закон предвижда смъртно наказание, или
да е осъдена на смърт. Установената фактическа обстановка не дава основание
да се приеме, че тя е била принудена да напусне Русия поради реална опасност от
смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание. Срещу нея не са били предприети такива действия, нито
от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е
в състояние да контролира. Кандидатката изрично посочва, че не й е оказвано
насилие, а събраните по преписката доказателства не свидетелстват за риск от
тежки посегателства в бъдеще. В този смисъл правилен и обоснован е изводът на административния
орган, че жалбоподателката не е била принудена да напусне Руската федерация
поради реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2
от Закона за убежището и бежанците.
Административният орган правилно е приел, че
жалбоподателката е напуснала страната си по произход поради причини от
икономически и личен характер. Тя посочва в интервюто си, че конкретният
повод да напусне Руската федерация е, че след като е работила дълго време сама
във фризьорския си салон в гр. Санкт Петербург, и след като му е направила
ремонт са й увеличили наема. След седем сменени помещения на фризьорския салон,
бизнесът й не се е развил успешно и тя е решила да си даде почивка. Твърди, че
през последните седем години преди да напусне Руска федерация е живяла в гр.
Санкт Петербург и че са заминали със съпруга й в Турция на почивка. Не са имали
намерение да останат там за дълго, но след избухване на пандемията с Ковид 19
не са имали друг избор освен да останат в Турция.
Кандидатката декларира, че не е
имала проблеми с официалните власти и не е била задържана, арестувана, съдена
или осъждана в държавата й по произход. Заявява, че не е членувала в
политически партии или организации. В страната си на произход не е имала
религиозни или етнически проблеми и не й е оказвано насилие, тя не е била
директно заплашвана и не й е оказвано насилие, нито е имала проблеми във връзка
с изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини.
Административният орган правилно
и обосновано е приел, че О.Ф. не обосновава наличието на риск за
нейния или на децата й живот или свобода в държавата й по произход по смисъла
на закона. Анализът на заявените обстоятелства показва, че мотивите, обуславящи
желанието на кандидатката да получи международна закрила, не попадат в
предметния обхват на закрила по ЗУБ, а се касае за причини от личен характер.
От твърденията на чуждата гражданка и събраните по преписката доказателства е
видно, че основната цел на кандидатката е след като е изхарчила спестяванията
си в Турция и не е могла да си намери работа там, да си намери такава в
Република България и да осигури за децата си детски градини. Изводът е, че в
конкретния случай се касае за мигрант, а не за лице, нуждаещо се от
международна закрила, съгласно определението за него в Глава II, § 62 от
Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден
от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за
бежанците, а именно, че мигрантът е лице, което по причини различни от
изброените в определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951 г.
и Протокола от 1967 г., доброволно напуска страната си, за да се засели
другаде. В случая не е спорно, че чужденката е напуснала доброволно страната си
по произход, единствено поради икономически затруднения от една страна и поради
желанието й да си даде почивка от друга, като впоследствие е решила да се
установи в Република България отново по икономически причини с цел да си
осигури работа и възможност за по-добри условия на живот за децата и
семейството й.
В изпратената до съда административна
преписка е приложена справка за актуалното положение в Руска Федерация, като в
същата не се съдържа информация за наличието на военен конфликт на територията
на Руската федерация, в т.ч. и в района на Белгородска област. От
горецитираната справка е видно, че на самата територия на Руската фесерация не
е наличен въоръжен конфликт, по смисъла заложен в международното право. Отделно
от това от съдържанието на справката не може да се направи извод за наличието
на безогледно насилие във Руска федерация, което да е изключително, за да
обоснове в достатъчна степен страх от преследване и индивидуализиране на
заплахата за живота на кандидата, за да са налице евентуално предпоставките за
предоставяне на хуманитарен статут Не се установява спрямо заявителката да са
налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание
присъствието си на територията на държавата си по произход, тя би била
изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за
предоставяне на хуманитарен статут. С оглед на изложеното и констатираната
липса на личен елемент за търсената международна закрила е обоснован изводът,
че за чуждата гражданка и двете й малолетни деца не са налице предпоставките по
чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.
Представените от процесуалния представител
на жалбоподателката цитати от руски медии за наличието на обстрел на райони на Белгород,
не обосновават наличието на непосредствена опасност за жителите на Стар Оскол,
който се намира на около 200 км от Белгород. Освен това преди жалбоподателката
да напусне страната си по произход същата е живяла няколко години в Санк
Петербург, поради което няма никакво основание да се приеме, че тя не би могла
отново да отиде да живее там или на друго място, достатъчно далеч от военните
действия в Украйна.
Твърденията на разпитания по делото съпруг
на жалбоподателката М. М., че се страхува да се завърне в Руската федерация
поради опасността да бъде мобилизиран и изпратен да воюва в Украйна, към която
се отнася отрицателно и евентуално да му бъде потърсена наказателна отговорност
ако се отклони от мобилизация или изказва публично отрицателното си мнение за
войната, освен че не са подкрепени с конкретни доказателства, е правно ирелевантно
по отношение на преценката на административния орган за предоставяне на
международна закрила на жалбоподателката, защото това е личен акт. Опасенията
на М. биха имали евентуално значение относно преценката дали на него би
следвало да се предостави международна закрила.
Липсват предпоставки по чл. 8,
ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като жалбоподателката не е заявила и не е
представила доказателства в тази насока, че член на семейството й има
предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут в Република България.
Посочените от чужденката лични мотиви за желанието й да живее в България, не
могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл.
9, ал. 8 от ЗУБ.
По отношение на преценката на
административния орган относно искането за предоставяне на международна закрила
на малолетните деца на О. М.а административният орган се е ръководил от
преценката за най-добрия интерес на детето в съответствие с разпоредбите на
Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Критериите за преценката са посочени в §
1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет., към които препраща § 1, т. 11
от ДР на ЗУБ.
В приложения към преписката
социален доклад, изготвен от ДСП-Поморие рег. № УП21909/09.11.2022 г. /л. 30-31
от делото/, не се посочва наличието на непосредствени рискове за физическото,
психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на децата и
няма данни основните им права да са нарушени. Напротив, посочено е, че
малолетните София и Петра М.и се отглеждат от двамата им родители в безопасна и
сигурна среда, като потребностите им се задоволяват адекватно, съобразно
възрастта им.
Административният орган е изложил
подробни съображения относно това какъв е най-добрият интерес за двете деца,
съобразно критериите на Глава V, параграфи 52-79 от Общ коментар № 14 (2013) на
Комитета по правата на детето върху Конвенцията на ООН за правата на детето
относно най-добрия интерес на детето, публикуван през месец ноември 2014 г. от
Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ).
Посочил е, че с оглед запазване
на идентичността на децата, съгласно параграф 56 от Общ коментар № 14 (2013),
следва децата да имат достъп до културата и по възможност езика на страната и
семейството, от които произхождат, както и възможността за достъп до информация
относно биологичното им семейство, в съответствие с правните и професионалните
норми в съответната страна. В тази връзка е преценено, че висшият интерес на
двете деца е те да бъдат възпитавани от родителите си, за тях да се полагат
грижи на роден език и те да имат възможност да израснат в културната среда на
произход, като същото може да бъде извършено на руска територия, от която
произхождат родителите им. В този смисъл основателно е посочено, че
пребиваването им в държавата им по произход ще осигури на децата възможност да
изградят традиционните социални, културни и езикови ценности и норми.
Административния орган правилно е
преценил, че особено важен елемент от оценката на висшия интерес на децата е
възможността за полагане на адекватни грижи за тях от страна на техните
родители, което в случая се установява, а именно, че жалбоподателката и
съпругът й са полагали необходимите грижи за тях в Турция и в България и не се
откриват обективни пречки да се грижат и занапред за тях в Руска федерация.
Административният орган правилно
е подчертал, че с оглед параграф 59 от Общ коментар № 14 (2013) на Комитета по
правата на детето семейството е основна клетка на обществото и естествена среда
за израстването и благосъстоянието на неговите членове и особено на децата и
евентуалното разделяне на децата от родителите не би било в техен интерес.
Разделянето им би било евентуално крайна мярка за да се защити техния интерес
само ако те са застрашени в тази среда, което в настоящия случай не е налице.
С оглед изложеното и изводът, че
не са налице основания за предоставяне на международна закрила на О.Ф., то в
интерес е двете й малолетни деца също да не се предоставя такава, поради
необходимостта същите да бъдат с нея, респ. да бъдат отглеждани от техните
родители, съгласно принципа за най-добрия интерес на детето, в това число за
зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството.
Предвид
изложеното съдът намира, че административният орган правилно е подвел
фактическата обстановка в хипотезата на правната норма и законосъобразно е
приложил чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, отхвърляйки като явно неоснователна
по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗУБ, вр. чл.13,
ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, молбата на жалбоподателката за предоставяне на статут
на международна закрила.
По тези
съображения, съдът приема обжалваното Решение № УП-ОК 33/14.11.2022 г. на
интервюиращия орган на ДАБ при МС за законосъобразно. Жалбата следва да се
отхвърли като неоснователна.
Воден от
горното и на основание чл. 85, ал. 3 от ЗУБ и чл. 172, ал. 2, предложение
последно от АПК, Адм. съд - гр. Бургас,
ХХ състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на О.В.Ф., гражданка на Руската Федерация, род. На *** г. с ЛНЧ **********,
с настоящ адрес: ***, лично и като законен представител на П.М.М., родена на ***
г., гражданка на Руската Федерация, ЛНЧ ********** и С.М.М., родена на *** г.,
гражданка на Руската Федерация, ЛНЧ **********, чрез адвокат Д.М.А. – ВАК,
против Решение № УП-ОК 33/14.11.2022 г. на интервюиращия орган на Държавна
агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ – МС/, с което е ОТХВЪРЛЕНА
молбата за международна закрила на Ф.О.В.Ф. и малолетните й деца М.П.М.и М.С.М..
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 85, ал. 3 от ЗУБ.
СЪДИЯ: