Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ІІІ-137 31.10.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на двадесет и втори октомври две
хиляди и деветнадесета година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА
ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА-ИВАНОВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1405 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е въззивна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
чрез процесуален представител ю.к.Рахнева, срещу решение № 1765/09.07.2019 год.
по гр.д.№ 6141/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен
предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и
Мартин Деспов Деспов, против С.М.Ч., ЕГН **********, от гр. Бургас, ул. „С. Т.”
№ **, иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по
Договор за паричен заем № CREX-14508912/02.02.2017 г., сключен между ответника
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са били цедирани на
ищеца, а именно: 723,66 лв. /седемстотин двадесет и три лв. и шестдесет и шест
ст./ – главница, 128,14 лв. /сто двадесет и осем лв. и четиринадесет ст./ –
договорна лихва, дължима за периода 05.05.2017 г. – 05.02.2018 г., 64,36 лв. /шестдесет
и четири лв. и тридесет и шест ст./ – обезщетение за забава, дължимо за периода
от 06.05.2017 г. до 29.04.2018 г., както и законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
30.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са
предмет на Заповед № 1536/ 02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3047/2018 г. по описа на БРС.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в
противоречие със закона и при съществени нарушения на процесуалните правила.
Изложени са подробни възражения срещу изводите на районния съд за нищожност на
договора за потребителски кредит, като се твърди, че договорът е действителен и
валидно обвързва страните. Изложени са възражения срещу изводите на съда за неуведомяване
на ответника за извършената цесия, като се твърди, че съдът не е съобразил
задължителната съдебна практика, съгласно която невръчването на уведомлението
за цесията на длъжника не погасява задължението му, като в този случай следва
да се счете, че с получаване на препис от исковата молба ответникът е уведомен
за цесията. Цитирана е многобройна съдебна практика. Твърди се, че са налице
всички предпоставки за уважаване на предявените искове. Направено е искане за
отмяна на обжалваното решение, за уважаване на предявените искове и за
присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350 лв.
В дадения срок е
постъпил отговор от насрещната
страна С.М.Ч., ЕГН **********, от гр. Бургас, ул. „С. Т.” № **, чрез назначения
от съда особен представител адв. Недялка Божилова–Арабова. Изложени са
съображения за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на изводите
на съда по обжалваното решение. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен на
основанията посочени от съда, като не е
ясно дали длъжникът не е платил на първоначалния кредитор преди съобщаване на
цесията, което препятства уважаване на иска за чистата стойност. Направено е
искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу решение на
съда, което подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното
решение Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правни основания чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване на вземанията на ищеца „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов против ответника С.М.Ч. ЕГН **********,
от гр. Бургас, ул. „С. Т.” № **, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 3047/2018 г. по описа на БРС за суми както следва:
723,66 лв. –
неплатена главница по Договор за паричен заем № CREX-14508912/ 02.02.2017 г.,
сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
128,14 лв. –
договорна лихва, дължима за периода 05.05.2017 г. – 05.02.2018 г.,
64,36 лв. –
обезщетение за забава / мораторна лихва /, дължимо за периода от 06.05.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в съда,
ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задълженията.
Ищецът твърди, че е
цесионер за вземанията на БНП „Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД от ответника, по сключен
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14508912. Твърди,
че цесията е редовно съобщена на ответника. Твърди, че по договора съгласно
погасителен план е следвало да бъдат извършени периодични плащания от ответника
за периода от 05.03.2017 год. до 05.02.2018 год., но той е извършил частично
плащане само на сумата от 170,36 лв., поради което дължи останалите суми, които
се е задължил да плати, ведно с обезщетение за забавата до момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, изчислено на базата на
законната лихва. Претендира и присъждане законна лихва за периода след подаване
на заявлението. Ищецът поддържа предявените искове, моли същите да бъдат
уважени като му бъдат присъдени разноските направени в заповедното и исковото
производства.
Назначеният от съда
особен представител на ответника е депозирал отговор, с който е оспорил
предявените искове. Направени са възражения, относно това, че твърдяната цесия
не произвежда действие поради обстоятелството, че същата не е съобщена лично на
длъжника, както и, че му е непротивопоставима. Направено е искане за отхвърляне
на иска.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното
по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Исковете са
предявени в срок, след указания на заповедния съд по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и
са допустими.
По делото е
представено копие на Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-14508912/02.02.2017 г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД – кредитор и С.М.Ч. – кредитополучател, което е заверено от процесуалния
представител на ищеца като вярно с оригинала.
Съгласно договора
кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит за финансиране закупуването
на стоки и услуги при следните параметри и условия:
обща цена на
стоките – 799 лв.,
първоначална вноска
– 20 лв.,
размер на кредита –
841,32 лв.,
месечна погасителна
вноска – 85,18 лв.,
брой погасителни
вноски – 12,
обща стойност на
плащанията /с първоначална вноска/– 1 042,16 лв.,
годишен процент на
разходите – 43,90 %,
лихвен процент –
36,95 %.
Отразено е, че финансираните
стоки и услуги, са за закупуване на телевизор „SANG” на стойност 799 лв. и
услуга „Сигурност на плащанията”, групова полица № 58/2008 г., с премия 62,32
лв.
Съгласно изготвения
погасителен план плащането от страна на кредитополучателя е следвало да бъде
извършено на 12 равни месечни погасителни вноски всяка от 85,15 лв. за периода
от 05.03.2017 год. до 05.02.2018 год.
По представения
договор е уговорено потребителският кредит да бъде изплатен от кредитора пряко
на търговския партньор /от който е закупена стоката/.
Относно
изпълнението на задължението на кредитора е представен служебен бон за
заплатена сума в полза на „Технополис България“ ЕАД в размер на 799 лв.
Плащането е отразено като извършено по фактура
№ **********.
Уговорено е с
договора, че месечните вноски представляват изплащане на главница по кредита,
ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора. В т. 3 на условията е
уговорено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена вноска.
Приложен е и
Сертификат № CREX-14508912 за застраховка „Защита на плащанията” със
застрахователи „Кардиф Животозастраховане, клон България” и „Кардиф Общо
застраховане, клон България”, със застраховано лице С.Ч., ползващо лице „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, и застрахована стока - телевизор „Санг” с цена
799 лв.
Не е установено
връчване на ответника на представения Стандартен европейски формуляр от
02.02.2017 г. за предоставяне на информация за потребителските кредити –
приложен по делото в копие от ищеца.
Представено е копие
на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /продавач/ и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД /купувач/, съгласно който и представеното към него
приложение №1 /23.10.2017 год., в което под № 421 фигурира вземане по договор №
CREX-14508912/02.02.2017 г. с длъжник С.М.Ч., в полза на ищеца е прехвърлено
вземането от ответника с общ размер на
вземането 878,84 лв., включващо 723,66 лв. – остатък от главница, 128,14 лв. –
остатък договорна лихва и 27,04 лв. – остатък лихва за просрочие. Извършената
цесия на описаните в Приложение № 1/23.10.2017 г. вземания е потвърдена от
цедента с нарочно писмено потвърждение от 23.10.2017 г., препис от което е
приложен по делото.
Представено е пълномощно
№ 3230/2018 с нотариална заверка на подписа от 25.01.2018 г., с което цедентът
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощил цесионера „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД да уведомява всички длъжници за сключения рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и всички допълнителни
споразумения и приложения към него, с които вземанията на дружеството се
прехвърлят на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Представено е уведомително
писмо от цесионера „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД - пълномощник на
цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД до длъжника С.М.Ч., за уведомяването
на последния, че вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД към него, произтичащи от Договор за кредит
CREX-14508912/02.02.2017 г., са прехвърлени на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, както и че към 26.10.2017 г. задължението му по договора за
кредит е в общ размер на 878,84 лв., като той е поканен в 5-дневен срок от
получаване на уведомлението да погаси дължимата сума. Приложено е и известие за
доставяне на това уведомление, в което е посочено, че същото е било получено на
28.10.2017 г. от „Михайлова”.
Районният съд е
допуснал и приел съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
установило, че ответникът е платил по процесния договор за кредит две
погасителни вноски – на 02.03.2017 г. е платил 85,18 лв. и на 01.04.2017 г. –
85,18 лв., или общо 170,36 лв. Вещото лице сочи, че съгласно клаузите по
договора, са останали неплатени 10 вноски в общ размер от 851,80 лв., от които
723,66 лв. – главница и 128,14 лв. – договорна лихва. Вещото лице сочи, че сборната
лихва за забава, върху неплатените вноски по главницата за периода от
изпадането в забава за плащане на съответната вноска до 27.04.2018 г. /датата
на подаване на заявлението/ е в размер на 42,42 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съгласно наведените
във въззивната жалба възражения първият спорен въпрос поставен за разглеждане
пред въззивния съд е във връзка с действителността на сключения договор за потребителски
кредит. Районният съд е приел, че договорът е недействителен на осн. чл. 22,
вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като с просто око е видно, че текстовете на
договора за кредит, на общите условия към него и на стандартния европейски
формуляр, са изготвени на шрифт, който е по-малък от 12. С въззивната жалба е оспорен този
извод на районния съд. Твърди се, че
тази преценка не може да бъде извършена „с просто око“. Въззивният съд намира
това възражение за неоснователно. Липсват пречки тази преценка да бъде
извършена от съда „с просто око“, ако е очевидно, че шрифтът е по-малък от 12, в който случай не е необходимо да се ангажират
специални знания на вещо лице. Ето защо, а също поради обстоятелството, че с
въззивната жалба не е направено искане и не са ангажирани надлежни
доказателства, които да сочат противното, съдът намира преценката на районния
съд за правилна. Въззивният съд взе предвид също, че приложените по делото
копия на договора за кредит, на общите условия към него и на стандартния
европейски формуляр, са заверени от ищеца като верни с оригинала. Тази заверка
удостоверява идентичността на всички елементи – включително на шрифта на документите.
Ако между оригиналните документи и тези представени по делото е имало
разминаване в някои елементи, това е следвало изрично да бъде посочено от ищеца
към момента на представяне на документите. В този смисъл съдът взе предвид, че
към момента на представяне на документите, и след това - когато съдът е указал
доказателствената тежест за твърдените факти, ищецът не е посочил, че представя
умалено сканирано копие на оригинала на документите, поради което извършването
на такова уточнение пред въззивния съд освен че не е подкрепено с доказателства
е и недопустимо.
Разпоредбата на
чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит въвежда изискване всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен,
а нормата на чл.23 от ЗПК сочи, че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Вторият спорен въпрос
поставен за разглеждане пред настоящия съд е относно установяването на
качеството на кредитор на ищеца спрямо ответника. Ответникът чрез назначения му
от съда процесуален представител е възразил по редовността на връчването на
уведомлението за цесията от цедента, чрез упълномощения от него цесионер, на
длъжника. Действително от представеното по делото известие за доставяне на
уведомителното писмо за цесията не се установява, че то е било връчено на
ответника, предвид обстоятелството, че не е отразено качеството на лицето
„Михаилова“ спрямо длъжника. От друга страна настоящият съд взе предвид приетото с Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Бонка Йонкова, че цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. В този смисъл е и Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1711/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Б. в което е посочено, че
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да
бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
В случая
приложеното към исковата молба уведомление е връчено на особения представител
на длъжника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Районният съд е приел,
че уведомяването на особения представител за цесията не би могло да произведе
действие спрямо ответника, тъй като представителят назначен от съда по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК може да извършва само съдопроизводствени действия от името
на ответника, но не и да получава материалноправни изявления. Настоящият съд не
споделя този извод. Същият не кореспондира с нормите на ГПК. Правото на защита
на ответника в процеса при условията на чл.47, ал.6 от ГПК се осъществява от
назначения от съда особен представител в пълен обем. Особеният представител осъществява
защитата на ответника в процеса, както чрез възможността да упражнява
процесуалните му права, така и чрез възможността да прави възражения срещу
претендираното от ищеца материално право. Ето защо, както не могат да бъдат
ограничени възможностите
на особения представител на ответника да прави всякакви правопогасяващи
възражения на претендираното от ищеца материално право, така не могат да бъдат
ограничени и възможностите на ищеца да прави релевантни изявления относно спорното
материално право по отношение на особения представител. В противен случай би се
нарушил създадения от законодателя баланс по отношение на правото на защита на
страните, като едната страна би била поставена в по-благоприятно положение от
другата, което е в противоречие с принципа на равнопоставеност на страните в
процеса.
В този смисъл
следва да се посочи, че по аналогичен случай на изявление на ищец относно
спорното материалното право, отправено спрямо ответник с назначен особен
представител, в Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I
т. о., ТК, е прието, че длъжникът е надлежно уведомен за изявлението на
кредитора, че упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуемо, с
връчване на исковата молба на особения представител на длъжника.
Ето защо настоящият
съд намира, че връчването на приложеното към исковата молба уведомление за
цесията на особения представител на длъжника, при наличието на пълномощно
дадено от цедента на цесионера за уведомяването на длъжника, следва да бъде
прието за надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Ето защо съдът намира за
установено по делото качеството на ищеца на кредитор на ответника, но предвид
констатираната недействителност на договора сключен по ЗПК, извършената цесия в
полза на ищеца следва да бъде зачетена само за чистата стойност на заема
/кредита/, не за лихвата или други
разходи по него.
По делото са
представени доказателства, че чистата стойност по заема /кредита/ предоставен на ответника е 799 лв.
– съгласно посочения по-горе служебен бон.
На базата на
заключението на вещото лице се установява, че от ответника са извършени две
погасителни плащания – на 02.03.2017 год. е платена сумата от 85,18 лв. и на
01.04.2017 год. е платена сумата от 85,18 лв. Въпреки възраженията на особения
представител на ответника други погасителни плащания не се установи да са
извършвани.
След приспадане на извършените
плащания става ясно, че неизплатената част от чистата стойност предоставена по
ЗПК на ответника е сумата от 628,64 лв., в която част искът за главница се
явява основателен и следва да бъде уважен, ведно с дължимата законна лихва
считано от подаване на заявлението на 30.04.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата.
Като е стигнал до
различни правни изводи за отхвърляне на иска за главница до размера от 628,64
лв. Бургаският районен съд е постановил неправилно решение в тази част –
постановено в противоречие с посочените по-горе разпоредби на закона, поради
което в тази част решението следва да бъде отменено от въззивния съд, а спорът
– решен по същество с уважаване на иска за посочената по-горе сума, ведно с
дължимата законна лихва считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата.
В останалата част,
с която претенциите на ищеца над сумата от 628,64 лв. са отхвърлени, решението е
правилно и следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
Съобразно изхода на
делото в полза на ищеца са дължими съответни на уважената част разноски
направени в заповедното производство в размер на 51,46 лв., които следва да
бъдат присъдени в тежест на ответника.
Съобразно изхода на
делото в полза на ищеца са дължими съответни на уважената част разноски
направени в исковото производство за двете инстанции. На осн. чл.78, ал.8 от ГПК,
при определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение от по 100 лв. за
всяка от двете инстанции, дължимите разноски са в съответен размер от общо 754,79
лв., която сума следва да бъде присъдена в тежест на ответника.
Мотивиран от горното и на осн. чл.271 от
Гражданския процесуален кодекс, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1765/09.07.2019 год. по гр.д.№6141/2018 год. по
описа на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА,
с която е отхвърлен предявения иск от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина
Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, против С.М.Ч., ЕГН **********, от гр.
Бургас, ул. „С. Т.” № **, за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 628,64 лв. /шестстотин
двадесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ предоставена по Договор
за паричен заем № CREX-14508912/02.02.2017 г., сключен между ответника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са били цедирани на ищеца,
представляваща неизплатен остатък от чистата сума по заема, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, която сума е
част от вземанията, за които е издадена Заповед № 1536/ 02.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 3047/2018 г.
по описа на БРС.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против С.М.Ч., ЕГН **********, от гр.
Бургас, ул. „С. Т.” № **, че С.М.Ч.,
ЕГН **********, от гр. Бургас, ул. „С. Т.” № ** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 628,64 лв. /шестстотин
двадесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ предоставена
по Договор за паричен заем № CREX-14508912/02.02.2017 г., сключен между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са били
цедирани на ищеца, представляваща неизплатен остатък от чистата сума по заема,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, която сума е част от вземанията за които е издадена Заповед №
1536/ 02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по
ч.гр.д. № 3047/2018 г. по описа на БРС.
ПОТВЪРЖДАВА, решение № 1765/09.07.2019 год. по гр.д.№ 6141/2018 год.
по описа на Бургаския районен съд, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА С.М.Ч., ЕГН **********, от гр. Бургас, ул. „С. Т.” № **
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, съответната на уважената част от разноските
направени в заповедното производство, в размер на 51,46 лв. /петдесет и
един лева и четиридесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА С.М.Ч., ЕГН **********, от гр. Бургас, ул. „С. Т.” № **
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, съответна на уважената част, от разноските
направени в исковото производство за двете съдебни инстанции, включително за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 754,79
лв. / седемстотин петдесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки/.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.