НЧХД № 1421/2015 г. по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано по тъжба на М.Л.Д.
с ЕГН: ********** срещу В.Б.Ш. – родена на *** ***, живуща ***, българка,
българска гражданка, омъжена, неосъждана, с ЕГН: ********** за това, че на 27.04.2015
г. на публично място - в сградата на сектор „Пътна полиция" пред ст. инспектор
Ц.П. и пред дежурния по пропуск Н.П. и след това пред началника на сектор
„ПП" и отново пред ст. инспектор Ц.П. в стаята на началника на сектор
„ПП" , чрез конкретно посочване на името му е преписала извършването на
престъпление с думите: „Точно полицай М.Д. ми поиска пари да не ми пише този
акт“ и „Полицай М.Д. ми написа този акт, защото той си поиска пари, но аз не му
дадох!“, като клеветата е нанесена публично и по повод изпълнението на
задълженията му по служба - престъплението по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1
,т.1 и т. 3, във връзка с чл.147, ал.1, предл. 2 от НК.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от тъжителя М.Л.Д. против подсъдимата В.Б.Ш.
за сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2015
г. до окончателното изплащане на сумата и е конституиран тъжителя М.Л.Д. като
граждански ищец по делото.
Частният тъжител и граждански ищец М.Л.Д. чрез
процесуалния си представител пледира за постановяване на присъда, с която
подсъдимата да бъде призната за виновна. Моли да се уважи предявения граждански
иск, както и да му бъдат присъдени и направените по делото съдебно деловодни
разноски.
Подсъдимата не се признава за виновна по повдигнатото
обвинение. Дава обяснения.
В дадената последна дума подсъдимата
желае да бъде оправдана.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа
страна следното:
Тъжителят М.Л.Д. е младши автоконтрольор към сектор
Пътна полиция към ОД МВР Пазарджик. В системата на МВР е от 15.03.2005 г. На
длъжността мл. автоконтрольор е от 2012 г. На 24.04.2015 г. (петък) същият е бил
нощна смяна от 19.00 ч., като следвало да приключи работа в 7,00 часа на
25.04.2015 г. (събота). М.Д. бил в един екип с мл. автоконтрольор Б.Г.. Преди
да започнат работа, тъжителят и другите му колеги на смяна по график се явили в
сградата на сектор „Пътна полиция", където според ЗМВР, ППЗМВР и
Инструкция Iз-1665 от 22.05.2013 г. на МВР -
За организацията на работа и реда за осъществяване на дейности по контрол на
пътното движение, им е проведен инструктаж от началника на смяната — полицейски
инспектор А.Г. по повод провеждането на специализирана полицейска операция
(СПО). След това екипите започнали изпълнение на посочените задачи в плана за
провеждане на СПО. Според разстановката около 04:50 часа на 25.04.2015 г. тъжителят
Д. *** заедно с колегата му Б.Г., като там бил още един екип в състав: началникът
на смяната - полицейски инспектор А.Г. и полицай И. К.. Точно по това време
тъжителят спрял за проверка лек автомобил марка „Мерцедес" с рег. № СА ****.
Тъжителят Д. установил, че автомобилът се управлява от подсъдимата В.Б.Ш.. Освен
нея в автомобила се намирало и лицето С.Н.. Водачът – подсъдимата Ш.
предоставила на Д. документите си за проверка. Тъжителят поискал и документите
на управлявания от нея автомобил, като установил, че е собственост на друго
лице – Е. М. А. от гр. София. Д. и Г. проверили документите на подсъдимата,
предоставени от подсъдимата и установили, че управляваният от нея лек автомобил
няма задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за 2015 г. Г. също така
изпробвал Ш. за алкохол, като дрегерът не показал наличие на такъв. След това тъжителят
Д. съставил АУАН на подсъдимата Ш. за това, че управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което е
нарушила чл.315, ал.1, предл.2 от Кодекса за застраховане. Свидетел по
съставянето на акта станал Б.Г., като на подсъдимата Ш. е връчен екземпляр от
АУАН. Ш. подписала АУАН без възражения, след което се качила в автомобила и потеглила.
Талонът на автомобила е задържан от тъжителя Д. до заплащане на застраховката
„Гражданска отговорност“. В понеделник – на 27.04.2015 г. подсъдимата, след
като заплатила застраховката на автомобила за 2015 г., отишла в сектор
Пътна полиция, за да представи полицата и да получи обратно талона на
автомобила си, тъй като на следващия ден трябвало да пътува до гр. Пловдив за
медицински прегледи. Явила се на гише № 5, откъдето обаче служителката и
заявила, че не може да и върне талона, тъй като автомобилът по документи е
собственост на трето лице, а тя няма пълномощно. Освен това се изяснило, че
датата на съставяне на АУАН е сбъркана, като е посочена дата 26.04.2015 г.
Служителката на гишето заявила на подсъдимата, че само ако старши инспектор Ц.П.,
която отговаря за „Административно-наказателната дейност“ в сектор „Пътна
полиция“ разреши, ще може да и върне талона, заради което я насочила за среща с
нея. Това ядосало подсъдимата, защото тя считала, че след като предостави
платената застраховка, ще получи обратно талона си без проблем. Подсъдимата Ш.
отишла на пропуска на сектор ПП, където дежурен бил свидетелят Н.П.. Той
уведомил П., че изпратено от 5 гише лице, я чака. П. се явила пред пропуска,
като преди това разговаряла със служителката от 5 гише, за да разбере какъв е
проблемът. След това на самия пропуск обяснила на подсъдимата Ш., че не може да
и бъде върнат талона, тъй като автомобилът се води по документи собственост на
друго лице. Това разгневило още повече подсъдимата, която в този момент заявила
пред П., че: „Полицаят ми поиска пари, аз не му дадох и той ми написа този
акт“, след което подала съставения от тъжителя Д. АУАН. Думите на подсъдимата
били чути също така и от служителя на поста – свидетелят Н.П.. П. взела акта и
видяла, че е съставен от тъжителя Д., след което помолила подсъдимата да се
качи с нея при Началника на сектор ПП при ОД МВР Пазарджик – свидетеля Т.Т.,
тъй като става въпрос за сериозно обвинение и следва последният да бъде
уведомен незабавно. Подсъдимата Ш. тръгнала след П. и двете влезли в кабинета
на Т.. Там подсъдимата отново заявила, че полицаят, който и е съставил АУАН, и
е поискал пари, тя не му дала и затова той и написал акта. Т. и заявил, че
следва да подаде писмена жалба, за да извършат проверка и разгледат случая,
след което Ш. и П. напуснали кабинета. Впоследствие подсъдимата Ш. не подала
писмена жалба, поради което и не била образувана проверка по случая. Все пак
тъжителят Д. разбрал за случилото се от свидетелката П. още същия ден и доста
се разтревожил, че го обвиняват в извършване на престъпление. Това се отразило негативно
на психиката му – започнал да спи по-малко от притеснения, отслабнал и дори се
наложило да пие хапчета за успокоение за известен период от време.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните в наказателното производство
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Ц.П., Н.П., А.Г., Б.Г.,
Л. Д. и Т.Т., обясненията на самата подсъдима, както и приложените писмени доказателства – свидетелство за
съдимост, присъда по НОХД № 266/2015 г. на Окръжен съд Пазарджик, кадрова
справка, копия от часови график, ежедневна ведомост за инструктаж, АУАН № 003211,
НП № 15-1006-000968, писмо от сектор ПП при ОД МВР Пазарджик.
При така установената и възприета фактическа
обстановка е видно, че от обективна страна В.Б.Ш. е осъществила състава на
престъплението по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1 ,т.1 и т. 3, във връзка с
чл.147, ал.1, предл. 2, вр. чл.26, ал.1 от НК, като на 27.04.2015 г. при
условията на продължавано престъпление в гр. Пазарджик в сградата на сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР – Пазарджик е преписала престъпление по чл.301,
ал.1 от НК на М.Л.Д. – младши автоконтрольор,
І-ва степен, група ОД, ПК и ПД към сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
Пазарджик, като пред старши инспектор Ц.П. и пред дежурния по пропуск Н.П. му е преписала престъпление с думите:
„Полицаят ми поиска пари, аз не дадох и той ми написа този акт”, като
е представила АУАН № 003211 с актосъставител М.Л.Д. и след това пред
началника на сектор „ПП” към ОД на МВР
Пазарджик – Т.Т. и инспектор Ц.П. му е
преписала престъпление с думите: „Полицаят ми поиска пари, аз не
дадох и той ми написа този акт”, като е
представила АУАН № 003211 с актосъставител
М.Л.Д., като клеветата е нанесена
публично и по повод изпълнение на задълженията на М.Л.Д. по служба, във връзка
със заеманата от него длъжност „Младши инспектор” към ОД на МВР Пазарджик.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл, тъй като в съзнанието на подсъдимата е съществувала ясна представа, че
думите, които изрича са клевета, тъй като тъжителят Д. по никакъв начин не и е
искал пари и същевременно е искала настъпването на вредните последици, като е
изрекла клеветните твърдения по отношение на тъжителя, представяйки съставения
от него АУАН № 003211 пред свидетелите Ц.П. - старши инспектор
„Административно-наказателната дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР
Пазарджик и Т.Т. – началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Пазарджик. Извършеното
представлява продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй
като двете отделни деяния осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Ц.П., Н.П., А.Г., Б.Г., Любомир Д.
и Т.Т. – същите са ясни, последователни, категорични и взаимнодопълващи се.
Показанията на П., Т. и П. са безпротиворечиви по отношение на съставомерните
обстоятелства – изричането на клеветните твърдения от подсъдимата спрямо
тъжителя Д.. Тези показания в известна степен се подкрепят и от обясненията на
самата подсъдима. На първо място последната потвърди, че по никакъв начин не са
и искани пари по време на извършваната й проверка от тъжителя Д. и свидетелите Г.
и Г.. Тя потвърждава и че е била на пропуска, където е разговаряла с П., след
което двете са се качили в кабинета на Т.. Основното разминаване на обясненията
на подсъдимата Ш. и показанията на свидетелите П., П. и Т. е по отношение на
обстоятелството дали подсъдимата е заявила пред тези свидетели, че полицаят,
съставил и АУАН (тъжителят Д.) и е поискал пари, за да не й състави такъв. В
обясненията си подсъдимата твърди, че е заявила пред П., че полицаите само
искат пари за по-високи заплати, а не си вършат работата както трябва, като е
визирала евентуално служителката на гише № 5, която я е препратила към П. и не
и била обяснила защо точно не и връщат талона на автомобила. За изчистване на
горните противоречия съдът проведе последователно и очни ставки между всеки
един от свидетелите и подсъдимата и достигна до извод, че така заявеното от
подсъдимата не отговаря на истината, тъй като противоречи на всякаква житейска
и правна логика и очевидно е израз само на възприета от нея защитна позиция, с
която се цели превратно тълкуване на думите и. На първо място свидетелят П.
заяви категорично че не е разбрал какво точно си говорят подсъдимата Ш. и
свидетелката П., но е категоричен, че подсъдимата е заявила: „полицаят ми поиска
пари“. Това естествено е пряко възприето и от П., която дори е взела АУАН, за
да види кой точно служител го е съставил. Няма никаква логика всеки гражданин,
който се оплаква по принцип, че полицаите искат по-големи заплати да бъде воден
пред началник на сектор, за да повтори това си свое изявление. П. е завела
подсъдимата Ш. пред началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Пазарджик –
свидетелят Т., именно защото Ш. е обвинила актосъставителя Д., че и е поискал пари,
за да не и състави акт. Именно това е било потвърдено и заявено отново от
подсъдимата и в кабинета на Т.. Следва да се отбележи, че подсъдимата в първото
съдебно заседание заяви, че конкретно име не е споменавала, като по този начин
не отрече въобще да не е правила такова изявление и то на два пъти. А в
следващото съдебно заседание, водена от текущата ситуация в страната в края на 2015 г. и протестите на
полицаите за запазване на 20-те им заплати при пенсиониране, подсъдимата смени
защитната си теза и заяви, че е искала да каже, че постоянно стачкуват и искат
пари, а не си вършат работата. Следва да се отбележи, че към инкриминираната
дата – 27.04.2015 г. въобще не е имало информации в медиите за промени по
отношение придобивките на полицаите и въобще не е имало каквито и да е полицейски
протести, за да се сети подсъдимата да направи изявление в тази насока пред
свидетелката П.. А както стана ясно по-горе, дори и да беше направила такова
изявление, то едва ли свидетелката П. щеше да я заведе в кабинета на началника
си, за да я изслуша. Няма причина да я води в кабинета на началника си и за да
коментират евентуално сбърканата дата на АУАН, тъй като си има законов ред за
подаване на писмени възражения против него, а освен това и има ред за обжалване
на издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление. Едва ли и началникът
на сектор ПП при ОД МВР Пазарджик държи да приема лично всеки гражданин, който
има възражения по съставен АУАН. Тези съждения водят в посока, че е имало налице
изключителна причина, за да бъде заведена подсъдимата пред началника на сектор
ПП при ОД МВР Пазарджик. Тази причина не е била в евентуално изразено
недоволство от нея по отношение на служителите на МВР изобщо, нито по отношение
на сбърканата дата на АУАН. Категорично причината е била, именно че подсъдимата
е обвинила актосъставителя Д., че и е поискал пари, за да не и състави АУАН. Ето
защо съдът кредитира изцяло показанията на П., Т. и П., тъй като същите са
дадени от лица, незаинтересувани по никакъв начин от изхода на делото, като
същите чрез взаимно допълване разкриват изцяло обективната истина по делото.
Санкцията предвидена в чл.148, ал.2, във връзка с ал.1
,т.1 и т. 3, във връзка с чл.147, ал.1, предл. 2 от НК предвижда наказание глоба
от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и обществено порицание. Подсъдимата е
пълнолетна, неосъждана към момента на
извършване на деянието, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда
на глава 28-ма от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди,
които да са съставомерни и подлежащи на възстановяване. Същевременно обаче е
налице основание по чл.78а, ал.7 от НК, изключващо прилагането на института на
чл.78а, ал.1 от НК, тъй като с деянието е извършено спрямо орган на властта при
или по повод изпълнение на службата му. Поради гореизложеното подсъдимата не следва
да бъде освободена от наказателна отговорност за извършеното престъпление с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът взе
предвид разпоредбите на чл.36, ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54
ал.1 от НК касаещи неговото определяне.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на извършеното от подсъдимата
Ш. деяние.
Съдът прецени като ниска обществената опасност на
подсъдимата, която е неосъждана, семейна и работеща.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимата, съдът взе предвид и смекчаващите вината
обстоятелства – чистото съдебно минало, доброто процесуално поведение,
изказаното съжаление поне по отношение на „грешно“ разбраните й думи, липсата
на отегчаващи такива, като отчете тежестта на нарушението и подбудите за
неговото извършване. Подбудите за извършване на престъплението от една страна
следва да се търсят в незачитането на установения в страната правов ред, но в
частност в желанието на подсъдимата да получи обратно незабавно своя талон,
поради което, изпадайки в гняв, че няма да го получи, е взела моментното
решение да атакува по този начин съставения и АУАН като опорочен, за да получи незабавно
талона си. В съзнанието на множество граждани, включително и явно на подсъдимата,
битува разбирането, че техните грешки биха били подминати и „опростени“, ако
органът, който ги е констатирал, е извършил нарушение (дори престъпление) по
служба, когато ги е констатирал, което е крайно погрешно и опасно явление за
обществото ни.
При
тези данни и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при
съобразяване на разпоредбите на чл.55, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК, съдът
определи на подсъдимата В.Б.Ш. глоба в размер на 2500 лв. платима в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик, както и сумата от 5
лева, представляваща ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист, платима по
сметка на Районен съд Пазарджик, както и обществено порицание, което да се
изпълни чрез залепване на присъдата на таблото за съобщения в Община Пазарджик.
При
определяне на размера на глобата съдът съобрази и данните за възрастта и имущественото
състояние на подсъдимата В.Б.Ш., както и получаваната от нея заплата според
собствените и твърдения.
Много
съществена в случая се явява генералната превенция. Не случайно законодателят е
предвидил кумулативно към глобата и наказание обществено порицание. Обществото
ни се нуждае от ясен знак за това какво чака всеки, който извършва
правонарушения и счита, че най-лесният начин за избягване на последствията от
действията си, е разбирането, че следва да атакува неосновано органа, който ги
е констатирал, като го обвинява на свой ред в извършване на нарушение (дори
престъпление) по служба, дори и да не са налице такива обстоятелства. Така определеното наказание съдът намира, че съответства напълно на тежестта
на самото престъпно деяние. Начинът, времето и мястото на извършване му
обуславят извода на съда за сравнително високата му обществена опасност. При горните
данни съдът намира, че именно така определеното наказание ще изиграе своята
роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимата,
така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му
подсъдимата Ш. ще има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да
съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
По отношение на предявения граждански иск от тъжителя М.Л.Д.
против подсъдимата В.Б.Ш. за сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната
лихва, считано от 27.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, съдът
намира същия за основателен по основание с оглед изложеното по-горе, но не и по
размер. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, който виновно е причинил другиму, като съгласно чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Съдът,
базирайки се на събраните и проверени по делото доказателства, счита, че сумата
от 2000 лв. е справедливо овъзмездяване на претърпените неудобства и
притеснения от страна на тъжителя в резултат на изречените клевети, отразили се
негативно на психиката му. Видно от показанията на свидетеля Любомир Д. – баща
на тъжителя – неговият син М. започнал да спи по-малко от притеснения,
отслабнал и дори се наложило да пие хапчета за успокоение, което е продължило известен
период от време.
С оглед размера на уважения
граждански иск ще следва да се осъди подсъдимата Ш. да заплати в полза на
държавата държавна такса в размер на 80 /осемдесет/ лева, както и сумата от 5
лв. ДТ за евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платими по
сметка на Районен съд Пазарджик.
С оглед изхода на делото ще следва да се осъди подсъдимата
В.Б.Ш. да заплати на тъжителя М.Л.Д. и сторените съдебно-деловодни разноските в
размер на 912 /деветстотин и дванадесет/
лева, за които са приложени съответно доказателства по делото.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: