Решение по дело №6378/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1453
Дата: 1 август 2019 г. (в сила от 22 ноември 2019 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20185330206378
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер 1 4 5 3                        01.08.2019г.                  Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На двадесети ноември                       двехиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

 

Секретар: Катя Чокоевска

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер 6378 по описа за    2018   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № К-039074/27.08.2018г. на Директора на РД КЗП област Пловдив, с което на „Българска телекомуникационна компания”ЕАД, ЕИК *********, адрес гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115И, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 800 / осемстотин / лева  за нарушение по чл.127, ал.3, вр с чл.222 от ЗЗП.

          Дружеството жалбоподател моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна – КЗП Пловдив, намира жалбата за неоснователна.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Гражданката  С. К. Т. през 2017г. закупила телефон от обект в гр.Пловдив, стопанисван от дружеството жалбоподател. В процеса на експлоатация устройството неколкократно проявило дефекти, за които гражданката трикратно се обърнала към продавача, който пък изпращал устройството на сервиз. Рекламациите били надлежно описани в регистъра за целта съответно под номера 4405214247827.04.2018г., **********/18.05.2018г. и **********/13.06.2018г. Всеки път устройството било връщано с отбелязване, че е изправно. Така на практика при предаване на устройството за ремонт същото проявявало дефект, но в сервиза вече не. Ето защо на 04.07.2018г. Т. за пореден път посетила обекта на дружеството жалбоподател находящ се в гр.Пловдив, на бул.“Освобождение“ №47 със същото оплакване. Този път обаче рекламация не била заведена в иначе наличния регистър за рекламации в обекта. След като така и не бил решен проблемът с телефона, Т.се обърнала с жалба към органите на КЗП РД Пловдив, която била заведена под № П-03-965/05.07.2018г. На 09.07.2018г. в посочения обект свид.С.Г. – ****  в РД на КЗП Пловдив, извършила проверка. В присъствие на **** на обекта - Е. А. Б. прегледала наличната документация, включително регистъра за рекламации. Там били надлежно заведени три броя такива, но и рекламация от 04.07.2018г. На въпрос към управителката защо такава липсва, последната отвърнала на свид.Г., че потребителката отказала да остави устройството. Липсата на отбелязване на посочената рекламация била преценена от свидетелката като нарушение на чл.127, ал.3 ЗЗП и за горното срещу жалбоподателя бил съставен АУАН на 26.07.18г., а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя С.К.Г. разпитана като свидетел в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция, както и от писмените доказателства по делото- АУАН № К-039074/26.07.2018г., ПИП от 26.07.18г. и 09.07.2018г. с приложения към тях, жалба вх.№ П-03-965/05.07.2018г. от Т., становище от БТК ЕАД, сервизни карти и приемо-предавателни протоколи, които Съдът възприема и кредитира като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи по между си.

Горната фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателя, който твърди, че всъщност нямало рекламация на 04.07.2018г. и поради това такава не била описана в регистъра за целта. Горното обаче се опровергава от показанията на свидетелката Г., както и от отразеното в жалбата на Т. до КЗП. Първата изрично сочи, че е търсила такава рекламация в регистъра след като отработвала сигнала в този смисъл на гражданката, а управителката на обекта косвено е потвърдила, че е имало такава рекламация, но не била вписана , поради отказ на потребителката да остави апарата. Без значение е обстотятелстовто, че в акта и НП не е посочено коя е управителката на обекта. Последното обстоятелство несъмнено е известно на дружеството жалбоподател. Същата е изрично описана и в протокола от проверка извършена на 09.07.2018г. Съдът няма причина да не кредитира с доверие показанията на свид.Г. в тази връзка. На следващо място едва ли гражданката Т. би носила трикратно апарат за ремонт, служителите в обекта да приемат същия за изпращане в сервиз, а едва там да се установи, че всичко с апарата е наред. Ето защо логично е да се приеме, че Т. се е сблъскала с проблем при който действително не може да използва апарата по предназначение, а всеки път под предлог, че не проявява дефект тогава когато трябва, а именно в надлежен сервиз, той и е връщан обратно. След като в тази част изнесеното в жалбата се потвърждава, то няма причина поради която да не се кредитира с доверие и отразеното от Т. в жалбата, че действително и четвърти път е направила рекламация в посочения по-горе обект. Нарушението е ясно описано в констативния акт и НП, поради което според настоящата инстанция са спазени изискванията на чл.42 и 57 ЗАНН.

При тези установени факти настоящата инстанция намира, че правилно актосъставителя, а и наказващия орган са квалифицирали извършеното от дружеството жалбоподател по чл. 127, ал.3 от ЗЗП , съгласно който при предявяване на рекламация лицата по ал. 1 на същата норма задължително я описват в регистъра. В случая е без значение основателна ли е тази рекламация или не.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл.222 от същия закон като е определено наказание по вид според вида на нарушителя имуществена санкция, а размера от 800 лева е близо до законовия минимум.

          Според настоящата инстанция правилно е преценено от наказващия орган, че горното нарушение не покрива приложното поле на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за типично нарушение на закона, което не се отличава с по-ниска степен на общестевна опасност от други от този вид.

          При извършената служебна проверка не се установиха допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са опорочили издаденото НП.

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-039074/27.08.2018г. на Директора на РД КЗП област Пловдив, с което на „Българска телекомуникационна компания”ЕАД, ЕИК *********, адрес гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115И, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 800 / осемстотин / лева  за нарушение по чл.127, ал.3, вр с чл.222 от ЗЗП.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

П. С.