№ 17111
гр. София, 23.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от М. П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110155261 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
М. Ц. П. е предявила срещу „Уиз Еър Унгария“ Цтд, дружество учредено съгласно законите
на Република Унгария, извършващо търговска дейност в Република България чрез „Уиз Еър
Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, иск по чл.74, ал.4, вр. ал.1 КТ за прогласяване на нищожност
на клауза т.5б от трудов договор между страните от 18.01.2017г. и от трудов договор между
страните от 30.07.2018г., която клауза гласи, че страните изрично се договарят и признават, че
сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в
размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да бъде длъжен да прави
отделни плащания за тези сектори, иск по чл.128, т.2 КТ за сумата от 23094,52 лева – непогА.
остатък от дължимо брутно трудово възнаграждение за периода 01.09.2019г. – 15.09.2022г., вкл.
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022г.) до окончателното плащане,
иск по чл.245, ал.2 КТ за сумата от 2660,67 лева – сбор от обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатения остатък от дължимото брутно трудово възнаграждение за общ
период на забавата 10.10.2019г. – 10.10.2022г., иск по чл.215, ал.1 КТ за сумата от 39674,70 лева
(след увеличение на размера на иска, допуснато в последното открито съдебно заседание, съгласно
молба – л.385, том III) – непогА. остатък от дължими дневни командировъчни пари за периода
01.09.2019г. – 15.09.2022г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(10.10.2022г.) до окончателното плащане, иск по 177, ал.1 КТ за сумата от 12139,51 лева (след
увеличение на размера на иска, допуснато в последното открито съдебно заседание, съгласно молба
– л.385, том III) – неплатен остатък от дължимо възнаграждение за ползван платен годишен отпуск
за периода м.10.2019г. – м.06.2022г., вкл. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(10.10.2022г.) до окончателното плащане, иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2111,83 лева (след
увеличение на размера на иска, допуснато в последното открито съдебно заседание, съгласно молба
– л.385, том III) – сбор от обезщетението за забава в размер на законната лихва върху непогА.ия
остатък от дължимо възнаграждение при ползван платен годишен отпуск за общ период на
забавата 11.11.2019г. -10.10.2022г., иск по чл.264 КТ за сумата от 478,33 лева – дължимо
увеличение на трудовото възнаграждение за работа през официални празници за периода
01.09.2019г. – 15.09.2022г., вкл. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(10.10.2022г.) до окончателното плащане, иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 48,16 лева – сбор от
1
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогА. остатък от дължимо увеличение
за работа в официални празници за общ период на забавата 10.06.2020г. – 10.10.2022г., иск по
чл.224, ал.1 КТ за сумата от 8767,33 лева (след увеличение на размера на иска, допуснато в
последното открито съдебно заседание, съгласно молба – л.385, том III) – непогА. остатък от
дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовия
договор от 30.07.2018г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(10.10.2022г.) до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника, като по силата на сключен
с ответника трудов договор от 18.01.2017г. била назначена на длъжността „младши член на
кабинния екипаж“. Трудовият договор бил сключен за срок от 18 месеца. Била уговорена брутна
заплата в размер на 9714 лева годишно, включваща 6120 лева – основна заплата годишно (510 лева
на месец), 485,70 лева – фиксирана сума (бруто) годишно за работа извън графика на дневна база
или над изискваните часове на работа или в почивен ден съгласно чл.143 от българския трудов
кодекс, 971,40 лева – фиксирана сума (бруто) годишно за часовете, в които служителят е в режим
на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност, 1457,10 лева –
фиксирана сума (бруто) годишно за часовете работа по време на следобедни и нощни смени и
679,80 лева – фиксирана сума (бруто) годишно за прослужено време. В клаузата на т.5б от трудовия
договор било уговорено, че след всеки планиран и приключен сектор работодателят ще заплаща на
служителя т.н. „секторно плащане“. Било уговорено, че страните изрично се съгласяват и
признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат
включени в размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да прави
отделни плащания за тези сектори. Страните се съгласявали, че размерът на всяко стандартно
секторно плащане за секторите, приключени от служителя в един ден в допълнение на първите два
сектора (т.е. за всеки 3 – ти, 4 – ти, 5 – ти и т.н. сектор в един ден) ще бъде 20,54 лева, бруто, като
тази сума ще бъде допълнително плащана от работодателя ежемесечно. Било уговорено още, че за
времето на изпълнение на международни полети служителят ще има право да получава
командировъчни пари по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите
в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед на работодателя. Било
уговорено работодателят да превежда заплатата на служителя до десетия ден от месеца, следващ
текущия месец. Страните сключили нов трудов договор от 30.07.2018г. за срок от 18 месеца, по
който ищцата приела да изпълнява длъжността „стюардеса“. Бил уговорен размер на брутното
трудово възнаграждение в размер на 9714 лева годишно, което включвало и изброените по – горе
елементи от брутното трудово възнаграждение – основна заплата и фиксирани размери на
допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Секторното плащане за всеки изпълнен
сектор след втория (т.е. за 3 -ти, 4 – ти и т.н.) в рамките на един полетен ден било увеличено на
24,45 лева. Останалите уговорки от предходния трудов договор останали непроменени. С
допълнително споразумение от 01.01.2019г. бил увеличен размерът на брутната заплата на 10685
лева годишно със съответното увеличение на елементите от брутното възнаграждение – основна
заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер във фиксиран размер годишно. С
допълнително споразумение от 01.01.2020г. бил увеличен размерът на брутната заплата на 11573
лева годишно със съответното увеличение на размера на елементите от брутното възнаграждение –
основна заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер във фиксиран размер
годишно. С допълнително споразумение от 01.04.2020г. бил увеличен размерът на брутната заплата
на 12288 лева годишно със съответното увеличение на размера на елементите от брутното
възнаграждение – основна заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер във
фиксиран размер годишно. С допълнително споразумение от 31.01.2020г. трудовият договор бил
сключен за неопределено време, считано от 02.02.2020г. С допълнително споразумение от
13.10.2021г. ищцата приела да изпълнява длъжността „старши член на кабинен екипаж“, като
размерът на брутната заплата бил увеличен на сумата от 14681 лева годишно със съответното
увеличение на размера на елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и
допълнителни възнаграждения с постоянен характер във фиксиран размер годишно. Секторното
плащане за всеки изпълнен сектор след втория (т.е. за 3 -ти, 4 – ти и т.н.) в рамките на един полетен
ден било увеличено на 40,09 лева. Трудовото правоотношение между страните било прекратено по
взаимно съгласие на 15.09.2022г. Според вътрешните правила на работодателя размерът на
2
секторното плащане за изпълняваните от членовете на кабинния екипаж международни полети
през съответния ден се определяли в зависимост от заеманата длъжност и времетраенето на
съответния полет, като според времетраенето на полета секторите бивали : S – стандартен сектор от
0 до 119 мин; M – среден сектор за полет между 120 – 164 мин, който се заплащал с 20 % над
размера на стандартния сектор; L – дълъг сектор за сектор между 165 - 239 мин, който се заплащал
с увеличение 50 % над стандартния сектор и XL – свръх – дълъг сектор за полет над 240 минути,
който се увеличавал с над 80 % над стандартния сектор. Твърди, че за периода 01.09.2019г. –
15.09.2022г. на ищцата не бил заплатен пълният размер на дължимото брутно трудово
възнаграждение, защото не са изплащани в цялост дължимите секторни плащания. Ищцата
поддържа, че клаузата от 5б на трудовия договор е нищожна поради противоречие със закона,
евентуално заобикаляне на закона – чл.242 КТ, чл.247 КТ, вр. чл.4, ал.2, чл.16, ал.2, т.2 НСОРЗ. При
това счита, че следвало да й се изплащат и първите два прелетени сектора за всеки полетен ден при
незачитане поради недействителност на противната уговорка по т.5б от трудовия договор. Поради
незаплащане на пълния размер на секторните плащания, вкл. и първите два прелетени сектора за
всеки полетен ден, ищцата не била получила пълния дължим размер от трудовото възнаграждение.
Твърди, че през процесния период не е заплатен и пълният размер на дължимите дневни
командировъчни пари, като поддържа, че дължимата ставка е 55 евро на ден съгласно чл.215, ал.1
КТ, вр. Приложение № 3а от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина.
През процесния период дневните командировъчни пари били заплащани с по – ниска от дължимата
по нормативната уредба ставка. Твърди, че през процесния период обезщетението за платен
годишен отпуск по чл.177 КТ е изплатено в по – нисък размер от дължимия, защото в базовото
брутно трудово възнаграждение следвало да бъдат включени всички секторни плащания,
включително и заплащане на първите два сектора на всеки полетен ден въпреки противната
уговорка по съображенията, изложени във връзка с нищожност на клаузата по т.5б от тудовите
договори. Не било изплатено и дължимото увеличение на възнаграждението за работа в официални
празници, като трудовото възнаграждение през същите дни било дължимо в двоен размер съгласно
чл.264 КТ. Не бил заплатен в пълният дължим размер на обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск по чл.224 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, защото в базовото
трудово възнаграждение следвало да се включат плащания за всички изпълнени сектори,
включително и първите два за всеки ден, в който ищцата е изпълнявала полети. Ответникът бил
задължен да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните
главни вземания по чл.128, т.2 КТ, по чл.177 КТ и по чл.264 КТ.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Развива съображения
за недопустимост на исковете поради предявяването им срещу ненадлежна страна, а именно срещу
дружеството – принципал, вместо срещу регистрирания в страната клон на дружеството.
Поддържа, че работодател на ищцата е регистрираният в страната клон на чуждестранния
търговец, като клонът имал специална правосубектност по трудови спорове съгласно пар.1, т.1 ДР
на КТ и исковете следвало да се насочат срещу клона на дружеството, а не срещу самото
дружество. В тази връзка се позовава на клаузата на т.9 от трудовия договор и на обстоятелствата,
че трудовия договор и анексите носят печат на клона на търговското дружество, че уведомлението
до НАП за сключване на трудовия договор е подадено от клона на търговското дружество, както и
че последният е заплащал трудовото възнаграждение на ищцата и дължимите данъци и осигуровки.
Заповедта за прекратяване на трудовия договор била издадена от клона на търговското дружество,
който разполагал и със самостоятелно щатно разписание. Титулната част на трудовия договор била
непрецизно формулирана от гледна точка на това кой е работодателят на ищцата. По същество
оспорва исковете като неоснователни, защото дружеството – принципал, сочен като ответник, не е
работодател на ищцата. От друга страна всички дължими суми по трудовото правоотношение
между страните били платени на ищцата. Оспорва твърдението за недействителност на клаузата от
трудовия договор и анексите към него, съгласно която първите два прелетени сектора не се плащат
допълнително. Позовава се на това, че в трудовия договор е уговорена повременна система за
заплащане на труда и няма нормативно задължение изобщо да бъдат заплащани прелетените
сектори, поради което нормата на чл.16, ал.2, т.2 НСОРЗ не намирала приложение. При това се
оспорват като неоснователна претенцията за дължимост на брутното трудово възнаграждение,
формирано заедно с допълнително плащане на първите два прелетени сектора за всеки полетен
3
ден. Оспорва твърдението, че дължимите командировъчни пари са в размер на 55 евро на ден, като
ставките по Приложение № 3а НСКСЧ се отнасяли само за екипажа на самолети под български
флаг, която хипотеза не била приложима спрямо ищцата. Отделно от това в Приложение № 3а
НСКСЧ бил определен само максимален размер на командировъчните пари, като съгласно чл.31,
ал.6 от Наредбата работодателят имал право да определи различни размери. Оспорва се доводът на
ищцата, че в базата за определяне на плащанията по чл.177 КТ, чл.264 КТ и чл.224 КТ следва да се
включват секторните плащания с доводи за уговорена повременна система за заплащане на труда.
Секторните плащания не били включени в трудовия договор и анексите като част от брутната
заплата, защото същите са с променлив характер – не са предвидими и сигурни, а и не
представлявали допълнителни възнаграждения и по смисъла на чл.17, ал.1, т.2 НСОРЗ. Направено е
възражение за изтекла погасителна давност спрямо всички предявени вземания, чиято изискуемост
е настъпила повече от 3 години преди завеждане на делото с позоваване на нормата на чл.358, ал.1,
т.3 КТ.
Сoфийският районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
Съдът приема, че доколкото ответникът е чуждестранно дружество, то в случая е налице
частноправно отношение с международен елемент. В случая настоящият съд е компетентен да
разгледа спора съгласно чл.20, т.2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на
Съвета.
По исковете по чл.74, ал.4, вр. ал.1 КТ, по чл.128, т.2 КТ и чл.245, ал.2 :
По иска по чл.128, т.2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че през процесния период е била
в трудово правоотношение с ответника, както и размерът на уговореното брутно трудово
възнаграждение за процесния период.
В тежест на ответника е да докаже, че платил дължимото трудово възнаграждение на
ищцата.
Като доказатество по делото е приет трудов договор от 18.01.2017г., сключен между „Уиз
Еър Унгария Кфт“, Будапеща, Унгария, номер от Търговския регистър 13- 09-096209 в качеството
на „работодател“ и действащо чрез „Уиз Еър Унгария Кфт., клон България“, вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, адрес на управление : гр. София,
Аерогара, сграда ИВТ, от една страна – и от ищцата М. Ц. П., в качеството на „служител“ от друга -
. Уговорено е, че ищцата ще изпълнява длъжността „младши член на кабинния екипаж“. Трудовият
договор е сключен на основание чл.68, ал.4, вр. чл.68, ал.1, т.1 КТ за срок от 18 месеца, считано от
01.02.2017г. В клаузата на т.5а е уговорено, че брутната заплата е в размер на 9714 лева годишно,
включваща 6120 лева – основна заплата 6120 лева годишно (510 лева на месец), 485,70 лева –
фиксирана сума (бруто) годишно за работа извън графика на дневна база или над изискваните
часове на работа или в почивен ден съгласно чл.143 от българския трудов кодекс, 971,40 лева –
фиксирана сума (бруто) годишно за часовете, в които служителят е в режим на готовност или
когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност, 1457,10 лева – фиксирана сума
годишно за часовете работа по време на следобедни и нощни смени и 679,80 лева – фиксирана сума
(бруто) годишно за прослужено време. В клаузата на т.5б от трудовия договор е уговорено, че след
всеки планиран и приключен сектор работодателят ще заплаща на служителя т.н. „секторно
плащане“. Уговорено е още, че страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите
два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната
брутна заплата на служителя и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори.
Страните са се съгласили, че размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите,
приключени от служителя в един ден в допълнение на първите два сектора (т.е. за всеки 3 – ти, 4 –
ти, 5 – ти и т.н. сектор в един ден) ще бъде 20,54 лева, бруто, като тази сума ще бъде допълнително
плащана от работодателя ежемесечно. Уговорено е още, че за времето на изпълнение на
международни полети служителят ще има право да получава командировъчни пари по смисъла на
раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, допълнително
установени в изрична заповед на работодателя. Уговорено е работодателят да превежда заплатата
на служителя до десетия ден от месеца, следващ текущия месец.
4
Като доказателство по делото е приет и трудов договор от 30.07.2018г., сключен между „Уиз
Еър Унгария Кфт“, Будапеща, Унгария, номер от Търговския регистър 13- 09-096209 в качеството
на „работодател“ и действащо чрез „Уиз Еър Унгария Кфт., клон България“, вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, адрес на управление : гр. София,
Аерогара, сграда ИВТ, от една страна – и от ищцата М. Ц. П., в качеството на „служител“ от друга -
. Уговорено е, че ищцата ще изпълнява длъжността „стюардеса“. Трудовият договор е сключен на
основание чл.68, ал.4, вр. чл.68, ал.1, т.1 КТ за срок от 18 месеца, считано от 01.08.2018г. Уговорено
е брутното трудово възнаграждение в размер на 9714 лева годишно, което включва и изброените по
– горе елементи от брутното трудово възнаграждение – основна заплата и фиксирани размери на
допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Секторното плащане за всеки изпълнен
сектор след втория (т.е. за 3 -ти, 4 – ти и т.н.) в рамките на един полетен ден е увеличено на 24,45
лева. Останалите уговорки от предходния трудов договор са останали непроменени.
По делото са приети като доказателства и анекси (допълнителни споразумения), сключени
между „Уиз Еър Унгария Кфт“, Будапеща, Унгария, номер от Търговския регистър 13- 09-096209 в
качеството на „работодател“ и действащо чрез „Уиз Еър Унгария Кфт., клон България“, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, адрес на управление : гр.
София, Аерогара, сграда ИВТ, от една страна – и от ищцата М. Ц. П., в качеството на „служител“
от друга -. От събраните писмени доказателства се установява, че с допълнително споразумение от
01.01.2019г. е увеличен размерът на брутната заплата на 10685 лева годишно със съответното
увеличение на елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и допълнителни
възнаграждения с постоянен характер във фиксиран размер годишно. С допълнително
споразумение от 01.01.2020г. е увеличен размерът на брутната заплата на 11573 лева годишно със
съответното увеличение на размера на елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и
допълнителни възнаграждения с постоянен характер във фиксиран размер годишно. С
допълнително споразумение от 01.04.2020г. е увеличен размерът на брутната заплата на 12288 лева
годишно със съответното увеличение на размера на елементите от брутното възнаграждение –
основна заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер във фиксиран размер
годишно. С допълнително споразумение от 31.01.2020г. трудовият договор е сключен за
неопределено време, считано от 02.02.2020г. С допълнително споразумение от 13.10.2021г. ищцата
е приела да изпълнява длъжността „старши член на кабинен екипаж“, като размерът на брутната
заплата е увеличен на сумата от 14681 лева годишно със съответното увеличение на размера на
елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и допълнителни възнаграждения с
постоянен характер във фиксиран размер годишно. Секторното плащане за всеки изпълнен сектор
след втория (т.е. за 3 -ти, 4 – ти и т.н.) в рамките на един полетен ден е увеличено на 40,09 лева.
Трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие между страните, считано от
16.09.2022г., за което е издадена заповед № 22265/15.09.2022г.
Спорен е въпросът за материалноправната легитимация на ответника „Уиз Еър Унгария“
Цтд, дружество учредено съгласно законите на Република Унгария, който извършва търговска
дейност на тероторията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Цтд – клон България“ КЧТ,
което търговско дружество е универсален правоприемник на „Уиз Еър Унгария“ Кфт, дружество
учредено съгласно законите на Република Унгария, вкл. но и не само на правата и задълженията му
относно регистрирания в Република България клон - „Уиз Еър Унгария Кфт. – клон България“ КЧТ
(видно от приетия като доказателство протокол за решение от 25.04.2019г.- л.130 от том I). Съдът
намира, че ответното дружество „Уиз Еър Унгария“ Цтд, дружество учредено съгласно законите на
Република Унгария, е надлежен ответник, защото видно от приетите като доказателства трудови
договори, вкл. и допълнителни споразумения (анекси), същите са сключени именно с дружеството
– принципал като работодател. Макар поначало да е налице правна възможнот клонът на
търговското дружество да притежава работодателска правоспособност, респ. специална
процесуална правоспособност по трудови спорове, в случай че същият представлява
организационно и икономическо образувание, което самостоятелно наема работници и служители
(арг. пар.1, т.1 ДР на КТ), в случая като работодател в трудовите договори и анексите е посочено
ответното дружество – принципал. Клонът на дружеството е посочен само във връзка с това, че
принципалът извършва търговска дейност на територията на страната чрез регистирания клон. Вън
от хипотезата на нормата на чл.61, ал.2 КТ, която не намира приложение в случая, работодател е
5
този, с който работникът/служителят е сключил трудовият договор, като в случая недвусмислено е
посочено, че договорът е сключен с принципала - унгарското дружество, а не с регистрирания в
Република България клон на търговеца. Всички други обстоятелства, на които се позовава
ответникът, вкл. това че клонът на търговското дружество е правил плащанията по трудовото
правоотношение, плащал е данъци и осигуровки на служителите, подавал е уведомления до НАП
по чл.62, ал.3 КТ са ирелевантни относно въпроса за това кой е работодател на ищцата. От други
обстоятелства, вън от сключване на трудовия договор, който е източникът на трудовото
правоотношение, не може да се формират изводи за това кои са страните по трудово – правната
връзка. Тълкуване на волята на страните е допустимо в рамките на уговорките в самия договор –
арг. чл.20 ЗЗД, като в случая тези уговорки не оставят съмнение кой е работодател, което
недвусмислено е посочено в титулната част на трудовите договори и анексите. Друг извод не
следва от клаузата на т.9 от трудовите договори, в която е посочено, че служителят приема, че
изпълнителният директор на „Уиз Еър Унгария Кфт. - клон България“ ще упражнява правата на
работодател, като е предвидена възможност същите права да бъдат делегирани. В случая става
въпрос за определяне на лицето, което да упражнява правата на работодателя, което може и да е
лице, упълномощено от работодателя - търговското дружество, долкото делегиране на
работодателската власт поначало е допустимо чрез упълномощаване – в този смисъл е
Тълкувателно решение № 6/2012г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГК на ВКС.
По въпроса за приложимото право съдът приема, че от уговорките в договора следва, че
страните са избрали за приложимо правото на Република България, защото в трудовите договори се
препраща само към норми от българските нормативни актове – чл.143 от българския трудов кодекс
(т.5а), раздел IV от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (т.5б),
българският трудов кодекс (т.13, т.14, т.15) – чл.8, пар.1, вр. чл.3 от Регламент (ЕО) № 593/2008
(Рим I).
Предмет на иска по чл.74, ал.4, вр. ал.1 КТ е уговорката в трудовите договори по т.5б,
съгласно която страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и
приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на
служителя и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори. Секторни плащания
са предвидени само след втория сектор за всеки ден, в който ищцата е извършвала полети. В случая
следва да се има предвид че през процесния период ищцата е част от екипажа, обслужаващ полети,
оперирани от ответника, поради което и изпълнението на полети от страна на ищцата е иманента
характеристика на основните й трудови функции. При това възнаграждението за изпълнение на два
сектора със стандартна продължителност на полетен ден е прието от страните като включено в
основната заплата, която по дефиниция представлява възнаграждение за изпълнението на
определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място
или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и
времетраенето на извършваната работа – чл.4, ал.1 НСОРЗ. От съдържанието на трудовия договор е
видно, че страните са уговорили повременна система за заплащане на труда (чл.247, ал.1, пр.1 КТ).
Макар да не е уговорено работата да се заплаща според изработеното (чл.247, ал.1, пр.2 КТ),
угорката първите два стандартни сектора на ден, в който ищцата е участвала в екипажа,
изпълняващ полети, да не се заплащат допълнително, а възнаграждението за тях да е включено в
основната заплата, е израз на приетото в трудовия договор, че първите два сектора са минималното
съдържание на работата, която ищцата се е задължила да изпълнява въз основа на трудовото
правоотношение. При това не е налице нарушение на нормата на чл.242 КТ, регламентираща
възмездност на труда, защото именно основната заплата е уговореното заплащане на труда,
състоящ се от изпълнение на два стандартни сектора за ден, в който ищцата е участвала екипажа,
изпълняващ полет. Не е налице нарушение и на нормата на чл.16, ал.2, т.2 НСОРЗ, съгласно която в
брутната заплата освен основната заплата се включва и възнаграждението над основната работна
заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда. Както се посочи, в
конкретния случай е уговорена повременна система за заплащане на труда, като за работодателя не
е установено нормативно задължение да заплаща всеки един от изпълнените от ищцата сектори,
защото при повременната система заплащането е дължи само според продължителността на
работното време. При това уговорките относно начина за заплащане на изпълнените сектори през
полетен ден не се намира в противоречие със закона или подзаконов нормативен акт, нито ги
6
заобикаля. От изложеното следва, че сочената уговорка е валидна и в тежест на ответника не е
възникнало задължение да заплаща първите два сектора, изпълнени от ищцата през всеки полетен
ден. При това искът по чл.74, ал.4, вр. ал.1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователен е обусловеният от него иск по чл.128, т.2 КТ, основан на твърдение, че ответникът
има задължение да заплати и първите два изпълнени сектора през всеки полетен ден, и последният
иск също следва да се отвърли. Искът за акцесорното вземане по чл.245, ал.2 КТ също е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска по чл.215, ал.1 КТ :
При командироване работникът/служителят има право освен на брутното си трудово
възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от
Министерския съвет – чл.215, ал.1 КТ. Командировъчните пари поначало представляват
компенсация за допълнителните разноски, които работникът/служителят е принуден да направи по
повод това, че е изпратен от работодателя за изпълнение на трудовите си функции в друго населено
място, и е свързано със задължението на рабодателя да осигури условия за изпълнение на
уговорената работа (чл.127, ал.1, т.2 КТ). Командировъчните пари се изплащат при условия и
размери, определени от Министерски съвет. В изпълнение на делегацията по чл.215, ал.1 КТ с
ПМС № 115 от 3.06.2004 г., обн., ДВ, бр. 50 от 11.06.2004 г., в сила от 1.07.2004 г. Министерски
съвет е приел Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. Съгласно
законовата делегация Министерски съвет има право да определя само минимални размери на
командировъчните пари – арг. чл.228, ал.2 КТ, затова независимо от буквалния прочит на
определените дневни командировчни пари в НСКСЧ, посочените в наредбата ставки са само
минималните размери – в този смисъл е формирана последователна и обилна съдебна практика -
решение № 1047 от 23.06.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2875/2003 г., II г. о., решение № 406 от
7.04.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1916/2005 г., III г. о., ГК, решение № 1088 от 23.06.2006 г. на ВКС по
гр. д. № 2922/2003 г., III гр. о. и др.
В случая се претендират дневни командировъчни пари. С дневните пари се осигуряват
средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи – чл.18, ал.1 НСКСЧ. Дневните
пари се определят в абсолютна сума. В конретния случай дневните пари следва да се определят
съгласно чл.31, ал.2, вр. Приложение № 3а НСКСЧ. Съгласно посочена норма персоналът на
въздухоплавателните транспортни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на
Република България, включително екипажите на "Авиоотряд 28", получава командировъчни пари
на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки,
определени в Приложение № 3а. Безспорно в случая ищцата е част от екипажа на
въздухоплавателни транспорни средства, които не летят с национали и регистрационни знаци на
Република България. В НСКСЧ обаче няма установени ставки за перосонала на въздухоплавателни
средства, които летят с чужди знаци. При това следва да се приеме, че и за последните са
приложими ставките, установени за екипажа на въздухоплавателни средства с националини
регистрационни знаци. От обстоятелството, че Министерският съвет не е изпълнил законовата
делегация да определи размер на дневните пари за персонала на въздухоплавателните транспортни
средства, които летят с чужестранни регистрационни знаци, не може да произтичат
неблагоприятни последици за работниците/сужителите - част от екипажа на въздухоплавателните
транспортни средства, които летят с чужестранни регистрационни знаци, и в този случай не може
да се приеме, че работодателя има право едностранно да ги определя, без да е обвързан от
нормативно установена долна граница. При това по аналогия в случая приложение следва да
намери нормата на чл.31, ал.2 вр. Приложение № 3а НСКСЧ и да се приеме, че дължимите дневни
пари са в размер на 55 евро на ден. Както се посочи по – горе, работодателят има право да определя
само по – високи от установените в НСКСЧ ставки на дневните командировъчни пари, поради
което въпреки формулировката, че техният размер е „до 55 евро“, по арг. на чл.228, ал.2 КТ се
приема, че се касае за минимална долна граница и установените размери са минимални. В този
смисъл следва да се тълкува и правото на работодателя да определя различни размери съгласно
чл.31, ал.6 (приложима ред. до изм бр ДВ бр.70 от 2023г.) НСКСЧ, съгласно която ръководителите
на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените
в приложения № 3, 3а, 3б и 3в, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на
работа и организация на международните рейсове. Посочената норма следва да се тълкува в
7
смисъл, че при посочените условия работодателят има право да определя само по – високи размери
на дневните командировъчни пари.
Установените в НСКСЧ дневни командировъчни пари могат да бъдат намалявани само при
изрично определени случаи, посочени в наредбата. Такива е хипотезата на поемане на част от
разходите от приемащата държава или организация при установен относителен дял на разходите -
чл.18, ал.3, вр. ал.20, ал.2 НСКСЧ или при осигурен от приемащата държава пълен пансион в
натура, когато се изплаща 30 на сто от полагащите се дневни пари – чл.20, ал.1 НСКСЧ. С
позоваване на обстоятелството, че по време на изпълняваните полети на ищцата като част от
екипажа е осигурявано едно хранене ответникът цели да обоснове основание за намаляване на
установените размери на командировъчните дневни пари съгласно чл.18, ал.3 НСКСЧ. Съдът
намира позоваването на посочената норма за неоснователно, защото нормата има предвид поемане
на дневни разходи на командирования служител от страна на приемащата държава или
организация, т.е. от държавата или организация, в която работникът/служителят е бил изпратен от
работодателя за изпълнение на трудовите си задачи. Организирането на хранене от самия
работодател по време на командировката не е предвидено като основание за намаляване на
дължимите дневни командировъчни пари. При това ирелевантно от гледна точка решаване на
въпроса за дължимия размер на дневни командировъчни пари е дали ответникът е осигурявал
хранене на ищцата като част от екипажа на самолета по време на полетите. Ирелевантни са и
съображенията за това дали ищцата е имала разходи, които е следвало да посреща предвид
оранизацията на работния процес и краткото време за престой в чуждата държава между
изпълнението на отделните полети, доколкото както се посочи по – горе, дневните командировъчни
пари са установени в абсолютни размери с нормативно предвидена долна граница и не подлежат на
възстановяване срещу реално доказани разходи. Условията за тяхното изплащане, вкл. основания за
намаляването им, също са нормативно регламентирани. Неоснователно е възражението на
ответника, че в трудовите договори е уговорено, че размерът на дневните командировъчни пари се
установяват със заповед на работодателя. Както се посочи по – горе, според правната уредба
размерът на дневните командировъчни пари се определя от МС чрез приемането на НСКСЧ, като в
случаите по чл.31, ал.6 НСКСЧ работодателят може да определи само по – високи размери от
установените в Наредбата, затова и уговорки в протовен смисъл между страните са
недействителни и не пораждат правни последици.
Видно от приетите заключения (основно и допълнително) по съдебно – счетоводната
експертиза, които се кредитират от съда, се установява, че през процесния период ответникът е
начислявал и изплащал на ищцата по – нисък размер на дневните командировъчни пари от
установения от 55 евро на ден, в който ищцата е била част от екипажа, изпълняващ полети,
оперирани от ответника, като размерът на ставката на изплатените дневни командировъчни е
между 48,90 лева и 88 лева. В приетите като доказателства фишове за заплати дневните
командировъчни пари са обозначени като „per diem” (PD), а като „daily allowance“ (DA) са
обозначени командировъчни квартирни пари, който са в размер на 30 евро на нощ, като последните
не са предмет на заявената претенция за дължими командировъчни пари. От основното заключение
е видно, че при опредЕ. от ответника ставка за дневни командировъчни пари в размер между 48,90
лева и 88 лева през процесния период на ищцата са изплатени дневни командировъчни пари в
размер на 23672,61 лева (таблица № 4, стр.18 от основното заключение – л.266 от делото, том III). В
случая следва да се вземе стойността само на дневните командировъчни пари, не и означените в
таблица № 4 от основното заключение „дневни надбавки“ в размер на по 30 евро всяка, защото
същите са командировъчни квартирни пари и не са предмет на претенцията. Както се посочи по –
горе, приложимата в случая ставка е 55 евро на ден, в който ищцата е била част от екипажа, който е
изпълнявал полети, оперирани от ответника, поради което за процесния период при приложение на
дължимата ставка от 55 евро размерът на дължимите дневни командировъчни пари е 41414,70 лева
(таблица № 5, стр.20 от основното заключение, л.268, том III от делото). При това неизплатеният
остатък от дължимите дневни командировъчни пари се равнява на 17742,09 лева (41414,70 –
23672,61).
По възражението за погасителна давност следва да се посочи, че вземането за
командировъчни пари не е обвързано със срок – нито е доказано уговарянето на срок, нито такъв е
предвиден в закона, поради което давността започва да тече от възникването на вземането (чл.114,
8
ал.2 ЗЗД), т.е. от първо число на месеца, следващ месеца, в който са дължими дневните
командировъчни пари. Исковата молба е заведена на 10.10.2022г., поради което погА.о по давност е
вземането за м.09.2019г., чиято изискуемост е настъпила на 01.10.2019г., при приложение на
тригодишната погасителна давност (чл.358, ал.1, т.3 КТ). Разликата между дължимия и платен
размер на дневните командировъчни пари за м.09.2019г. възлиза на 704,05 лева (таблица № 5, стр.20
от основното заключение, л.267, том III от делото). При това искът по чл.215 КТ следва да се уважи
до сумата от 17038,04 лева (17742,09 – 704,05) за периода м.10.2019г. – 15.09.2022г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се отхвърли за
м.09.2019г. и за разликата до пълния предявен размер.
По исковете по чл.177, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД :
Съгласно чл.177, ал.1 КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на
работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия
работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко
10 работни дни. Елементите от брутното трудово възнаграждение, служещото като база за
определяне на обезщетение за ползван платен годишен отпуск, са посочени в нормата на чл.17, ал.1
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), като сред тях са : 1.
основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна
заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови
възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален
трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер.
Спорът относно дължимия размер на обезщетението по чл.177, ал.1 КТ се отнася до
въпроса дали в базовото брутно трудово възнаграждение следва да се включат и секторните
плащания. Допълнителните възнаграждения с постоянен характер са тези по чл.11 (за научна и
образователна степен) и по чл.12 (за придобит трудов стаж и професионален опит) НСОРЗ (чл.15,
ал.1 НСОРЗ), а също така и допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с
полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от
отработеното време – чл.15, ал.2 НСОРЗ.
Съгласно приетото по - горе валидна е уговорката в трудовите договори за това, че за
първите два стандартни сектора на полетен ден не се дължи допълнително възнаграждение под
формата на секторно плащане. Такова съгласно валидната между страните уговорка се дължи след
2 – ри сектор, т.е. за 3 – ти, 4 – ти и т.н. сектори. При това релевантно е дали следва да се включват
уговорените секторни плащания. Съдът намира, че предвид обстоятелството, че е уговорено
същите да се плащат ежемесечно (т.е. изплащането им е постоянно), както и предвид
обстоятелството, че основно трудово задължение на ищцата е да изпълнява трудови функции като
част от екипажа на самолетите, обслужващи полетите, оперирарани от ответника – работодател,
изпълнението на секотори, т.е. полети с различна продължителност, характеризира секторните
плащания като такива с постоянен характер. Показателно за това е, че през процесния период на
ищцата ежемесечно са изплащани суми за секторни плащания, видно от събраните доказателства –
приети фишове за заплати и заключение на вещото лице. При това и секторните плащания са
сигурен доход за ищцата съгласно уговореното и предвид естеството на изпълняваните от нея
трудови функции. Секторните плащания зависят от продължителността на изпълнените полети, в
които ищцата е участвала в екипажа, а последните се определят според полетния график. При това
следва да се приеме, че секторните плащания, дължими съгласно уговореното след 2 – ри сектор на
полетен ден представляват допълнително възнаграждение, установено с трудовия договор и
вътрешните правила на работната заплата, което има постоянен характер и плащането му зависи
единствено от отработеното време, т.е. представлява допълнително възнаграждение по чл.177,
ал.1, т.3 НСОРЗ. В този смисъл е решение от 06.06.2023г. на ВКС по гр.д. № 330/2022г. на IV ГО.
По делото няма спор относно дължимия размер на секторните плащания след втория
изпълнен сектор през полетен ден. В секторните плащания следва да се включат и т.н. „секторни
бонуси“, които според заключението на вещото лице са изчислявани отделно от секторните
плащания до м.10.2020г., а след м.10.2020г. секторният бонус е заплащан като елемент от
секторното плащане (съгласно посочено от вещото лице при изслушване на заключението в
9
открито съдебно заседание от 28.02.2024г. – л.296 – гръб, от делото, том III). Секторният бонус
също има характеристиката на допълнително възнаграждение с постоянен характер, защото
представлява допълнително плащане съобразно плануваните и изпълнени сектори, когато първите
два изпълнени сектора за полетен ден са над стандартната продължителност. При това така
посочените плащания – начислените във фишовете за заплати секторни плащания и секторни
бонуси, последните начислявани отделно от секторните плащания до м.10.2020г., следва да се
включат в базовото брутно трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл.177,
ал.1, т.3 КТ.
Плащането, представляващо комисионна за продажба на стоки на борда на самолета, не се
включва в базата за определяне на обезщетението по чл.117, ал.1 КТ, защото не е допълнително
възнаграждение с постоянен характер – чл.17, ал.1, т.3, вр. чл.15 НСОРЗ. По същество неговото
плащане не е сигурно и предвидимо и то касае дейност на ищцата – продажба на стоки на борда на
самолета, която не е иманентно присъща на изпълняваната от нея длъжност, а е само
придружаваща основната й дейност. Отделно от това комисионната не зависи само от отработеното
време (арг. чл.15, ал.2 НСОРЗ). Комисионното плащане има за цел да стимулира
работника/служителя да увеличи броя на продажбите на борда на самолета и е възнаграждение за
определен трудов резултат – постигнат оборот от продажби на стоки на борда на самолета. Същото
плащане няма и характеристиките на дължимо възнаграждение над основното възнаграждение
според прилаганите системи за заплащане на труда (чл.17, ал.1, т.2 НСОРЗ), защото в случая е
уговорена повременната система за заплащане на труда, а както се посочи, комисионнната е
допълнително възнаграждение, което не е поставено в зависимост само от отработеното време.
При това в базата за определяне на обезщетението по чл.177 КТ следва да се включи
основната заплата, секторни плащания след втори сектор, както и начисляваните до м.09.2020г.,
вкл. секторни бонуси с характер на секторни плащания и начислявани след м.09.2020г. като
елементи от секторните плащания, както и всички останали фиксирани суми като допълнителни
възнаграждения, уговорени в трудовите договори като елементи от брутното трудово
възнаграждение. При това следва да се вземе предвид разликата между дължимото и платено
обезщетението съгласно таблица № 8, л.24 от основното заключение, л.272, том III от делото, като
обаче се коригира и се прибавят в базата и секторните бонуси в размери, посочени в
допълнителното заключение (таблица № 1, колона № 5 от допълнителното заключение, л.387 и
л.388 от делото том III от делото). При това към разликата между дължимо и платено обезщетение
по чл.177, ал.1 КТ за процесния период, равняваща се на сумата от 2096,32 лева (таблица № 8 от
основното възнаграждение), след добавяне на секторните бонуси дължимият неплатен остатък от
обезщетението по чл.177 КТ се равнява на сумата от 2121,42 лева, опредЕ. от съда на основание
чл.162 ГПК и на база заключението на вещото лице.
Обезщетението по чл.177, ал.1 КТ следва да се плати заедно с работната заплата, поради
което ответникът изпада в забава с изтичане на уговорения срок за плащане на трудовото
възнаграждение – 10 – тия ден на месеца, следващ месеца, за който е положен трудът. Размерът на
обезщетението за забава е установено от вещото лице в размер на 229,08 лева (таблица № 10, л.26
от основното заключението, л.274 от делото, том III), като следва да бъде коригирана от съда на
сумата от 235,71 лева на основание чл.162 ГПК съгласно изложеното по – горе предвид
установения размер на неплатен остатък от обезщетението по чл.177, ал.1 КТ.
Неоснователно е възражението за погасителна давност, защото вземането по чл.177 КТ
следва да се изплати заедно с трудовото възнаграждение, като изискуемостта на най – старото
претендирано вземане – това за м.10.2019г., настъпва на 11.10.2019г. и от посочената дата до
завеждане на делото – 10.10.2022г., не са изтекли повече от три години (чл.358, ал.1, т.3 КТ, вр.
чл.114, ал.1, вр. чл.116, б.“б“ ЗЗД). НепогА.о по давност е и акцесорното вземане.
От горното следва, че искът по чл.177, ал.1 КТ следва да се уважи до сумата от 2121,42
лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се
отхвърли за разликата до пълния предявевн размер. Искът за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатен остатък от обезщетение по чл.177, ал.1 КТ следва да се уважи до
сумата от 235,71 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По иска по чл.224, ал.1 КТ :
10
Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, дължимо при прекратване на
трудовото правоотношение, се изчислява по реда на чл.177 КТ към деня на прекратяване на
трудовия договор – чл.224, ал.2 КТ. Съгласно изложеното по – горе и предвид нормата на чл.17,
ал.1 НСОРЗ размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, изчислено след като в базовото брутно
трудово възнаграждение за м.08.2022г. се включат основната заплата, допълнителните
възнаграждения, които са били начислени от работодателя при плащане размера на обезщетението,
като следва да се добавят и секторните плащания след изпълнен втори сектор на полетен ден,
възлиза на сумата от 5409,60 лева (л.28 от основното заключение, л.276 от делото, том III).
Изплатеният размер на обезщетението е 3127,60 лева, поради което неизплатеният остатък се
равнява на 2282 лева.
Неоснователно е възражението за погасителна давност на вземането по чл.224 КТ, защото
давността започва да тече от 01.11.2022г. (чл.228, ал.3 КТ, вр. чл.114, ал.1 ЗЗД), а делото е заведено
преди това – на 10.10.2022г. При това искът по чл.224, ал.1 КТ следва да се уважи до сумата от
2282 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и
да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По исковете по чл.264, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД :
Съгласно чл.264, ал.1 КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали
представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното,
но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Предвиденото в нормата на
чл.264, ал.1 КТ най – малко удвоено заплащане на възнаграждението (ако не е уговорено по –
високо увеличение на възнаграждението) е компенсация на работниците/служителите, за които по
график официалният празник е определен като работен ден. Неоснователно се възразява от
ответника, че такова увеличено заплащане е изплатено съгласно уговорено в трудовия договор
допълнително възнаграждение във фиксиран размер. В трудовия договор е предвидено
допълнително възнаграждение във фиксиран размер за работа в почивен ден, от което следва да се
разбира, че е уговорено допълнително възнаграждение за работа в събота и/или неделя, но не и
през официалните празници по чл.154 КТ. Дължимото увеличение за работа в официални празници
през процесния период възлиза на сумата от 478,33 лева (таблица № 10, л.28 от основното
заключение, л.276 от делото, том III). Увеличеното възнаграждение за работа през официални
празници е част от задължението на работодателя да плати трудовото възнаграждение и затова
ответникът изпада в забава след изтичане на уговорения срок за плащане на трудовото
възнаграждение, т.е. от 11 – то число от месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането.
Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху всяко забавено плащане върху
дължимото увеличение на възнаграждението за работа в официален празник, считано от 11 – то
число на съответния месец, възлиза на сумата от 48,16 лева, който размер съдът определя на
основание чл.162 ГПК.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, защото изискуемостта на
най – старото дължимо вземане за увеличено възнаграждение за работа в официален празник – това
за 06.05.2020г., е настъпила на 11.06.2020г. и от посочената дата до завеждане на делото –
10.10.2022г., не е изтекъл приложимият тригодишен давностен срок (чл.358, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.114,
ал.1, вр. чл.116, б.“б“ ЗЗД). НепогА.о по давност е и акцесорното вземане.
Предвид горното исковете по чл.264, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважат така,
както са предявени.
По предварителното изпълнение по чл.242, ал.1 ГПК :
Присъденото обезщетение по чл.177 КТ е еквивалент на дължимото брутно трудово
възнаграждение, защото за времето, в което работникът/служителят ползва платен годишен отпуск,
работодателят има задължение да му за плати обезщетение, което замества брутното трудово
възнаграждение, поради което това плащане подлежи на предварително изпълнение по чл.242,
ал.1, пр.3 ГПК.
На предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1, пр.3 ГПК подлежат и присъдените
командировъчни пари по чл.215, ал.1 ГПК, доколкото командировъчните пари обезщетяват
служителя за допълнителните разходи, които същият се налага да извършва, когато работи извън
11
населеното място, в което е мястото на работа, поради което представлява обезщетение за работа –
в този смисъл е определени от 12.04.2017г. по ч.гр.д. № 1428/2017г. на IV ГО на ВКС.
На предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1, пр.2 ГПК подлежи и увеличеното
възнаграждение по чл.264 КТ, защото същото е част от дължимото брутно трудово
възнаграждение и представлява възнаграждение за труд.
Не подлежи на предварително изпълнение обезщетението по чл.224 КТ, защото
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се дължи за това, че в рамките на
действащото между страните трудово правоотношение работникът/служителят не е упражнил
правото на платен годишен отпуск в пълния дължим обем, а не представлява обезщетение за
положен труд.
Предвид горното предварително изпълнение следва да се допусне за присъдените суми по
чл.215, ал.1 КТ, чл.177 КТ и чл.264 КТ, ведно със законната лихва върху всяка главница от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
Ищцата има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете или от разноски в
общ размер от 4829 лева (4000 лева – адв. възнаграждение и 829 лева – разходи за преводи на
документи), за извършването на които са представени доказателства, следва да се присъди сумата
от 1205,07 лева.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, като
доказва разноски за платено адвокатско възнаграждение общо в размер на 2150,90 лева, видно от
представените нотификации за извършени плащания, които макар и представени на английски език
позволяват да се формира извод за плащане на сумата. В основанието за плащане се сочат
номерата на представените фактури за начислено адвокатско възнаграждение и платените суми не
са в по – ниски размери от задълженията по фактурите с начислено адвокатско възнаграждение,
поради което съдът приема за доказано плащането на претендираното адвокатско възнаграждение.
На ответника не следва да се присъждат претендираните разноски за плащане на депозит за вещо
лице, защото такъв разход не се установява да е направен от ответника. При това от доказания
размер на разноските на ответника съразмерно се следва сумата от 1614,14 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СРС
дължимите разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице съразмерно с уважената
част от исковете или от разноски в пълен размер на 3973,42 лева (държавна такса – 3123,42 и
депозити за вещо лице – 850 лева) ответникът дължи сумата от 991,56 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.74, ал.4, вр. ал.1 КТ, предявен от М. Ц. П., ЕГН **********, със
съдебен адрес : гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 41, ет.5, ап.16 – адв. К., срещу „Уиз Еър Унгария
Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, вписано в
Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174, извършващо търговска дейност на
територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Зона Летище София“, сграда
ИВТ, за прогласяване на нищожност на клауза т.5б от трудов договор между страните от
18.01.2017г. и от трудов договор между страните от 30.07.2018г., която клауза гласи, че страните
изрично се договарят и признават, че сумите за първите два планирани и приключени сектора за
всеки ден ще се счетат включени в размера на основната брутна заплата на служителя и
работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.128, т.2 КТ, предявен от М. Ц. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес : гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 41, ет.5, ап.16 – адв. К., срещу „Уиз Еър Унгария Црт.“,
12
акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, вписано в Търговския
регистър на Унгария под номер 01-10-140174, извършващо търговска дейност на територията на
Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Зона Летище София“, сграда ИВТ, за сумата от
23094,52 лева – непогА. остатък от дължимо брутно трудово възнаграждение за периода
01.09.2019г. – 15.09.2022г., вкл. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(10.10.2022г.) до окончателното плащане, както и иска по чл.245, ал.2 КТ за сумата от 2660,67 лева
– сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатения остатък от
дължимото брутно трудово възнаграждение за общ период на забавата – 10.10.2019г. – 10.10.2022г.
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на
Република Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174,
извършващо търговска дейност на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.
– клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Зона
Летище София“, сграда ИВТ, да плати на М. Ц. П., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София,
бул. „Христо Ботев“ № 41, ет.5, ап.16 – адв. К., на основание чл.215, ал.1 КТ сумата от 17038,04
лева - непогА. остатък от дължими дневни командировъчни пари за периода 01.10.2019г. –
15.09.2022г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022г.) до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
39674,70 лева и за м.09.2019г.
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на
Република Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174,
извършващо търговска дейност на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.
– клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Зона
Летище София“, сграда ИВТ, да плати на М. Ц. П., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София,
бул. „Христо Ботев“ № 41, ет.5, ап.16 – адв. К., на основание чл.177, ал.1 КТ сумата от 2121,42 лева
- неплатен остатък от дължимо възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за периода
м.10.2019г. – м.06.2022г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(10.10.2022г.) до окончателното плащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 235,71
лева - сбор от обезщетението за забава в размер на законната лихва върху непогА.ия остатък от
дължимо възнаграждение при ползван платен годишен отпуск за общ период на забавата
11.11.2019г. -10.10.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.177, ал.1 КТ за разликата до пълния
предявен размер от 12139,51 лева, както и иска по иск по чл.86, ал.1 КТ за разликата до пълния
предявен размер от 2111,83 лева.
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на
Република Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174,
извършващо търговска дейност на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.
– клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Зона
Летище София“, сграда ИВТ, да плати на М. Ц. П., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София,
бул. „Христо Ботев“ № 41, ет.5, ап.16 – адв. К., на основание чл.264 КТ сумата от 478,33 лева –
дължимо увеличение на трудовото възнаграждение за работа през официални празници за периода
01.09.2019г. – 15.09.2022г., вкл. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(10.10.2022г.) до окончателното плащане, иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 48,16 лева – сбор от
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогА. остатък от дължимо увеличение
на трудовото възнаграждение за работа в официални празници за общ период на забавата
10.06.2020г. – 10.10.2022г.
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на
Република Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174,
извършващо търговска дейност на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.
– клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Зона
Летище София“, сграда ИВТ, да плати на М. Ц. П., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София,
бул. „Христо Ботев“ № 41, ет.5, ап.16 – адв. К., на основание чл.224, ал.1 КТ сумата от 2282 лева -
непогА. остатък от дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване
на трудовия договор, вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022г.)
13
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
8767,33 лева.
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на
Република Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174,
извършващо търговска дейност на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.
– клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Зона
Летище София“, сграда ИВТ, да плати на М. Ц. П., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София,
бул. „Христо Ботев“ № 41, ет.5, ап.16 – адв. К., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1205,07
лева – разноски.
ОСЪЖДА М. Ц. П., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, бул. „Христо Ботев“
№ 41, ет.5, ап.16 – адв. К., да плати на „Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено
съгласно законите на Република Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-
10-140174, извършващо търговска дейност на територията на Република България чрез „Уиз Еър
Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ж.к. „Зона Летище София“, сграда ИВТ, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1614,14
лева – разноски.
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на
Република Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174,
извършващо търговска дейност на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.
– клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Зона
Летище София“, сграда ИВТ, да плати по сметка на Софийския районен съд на основание чл.78,
ал.6 ГПК сумата от 991,56 лева – разноски.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл.242, ал.1 ГПК в
частта, в която съдът е присъдил на основание чл.215, ал.1 КТ сумата от 17038,04 лева - непогА.
остатък от дължими дневни командировъчни пари за периода 01.10.2019г. – 15.09.2022г., вкл.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022г.) до окончателното плащане,
на основание чл.177, ал.1 КТ сумата от 2121,42 лева - неплатен остатък от дължимо
възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за периода 01.09.2019г. – 15.09.2022г., вкл.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022г.) до окончателното плащане,
както и на основание чл.264 КТ сумата от 478,33 лева – дължимо увеличение на трудовото
възнаграждение за работа през официални празници за периода 01.09.2019г. – 15.09.2022г., вкл.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.10.2022г.) до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14