РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Бургас, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120103931 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалбата на П. К. Щ., ЕГН ********** от гр.***,
ул.***, Д. Г. Щ., ЕГН ********** от гр.***, ул.*** и М. К. Щ., ЕГН ********** от гр.***,
ул.*** /наследници на К. Д. Щ./ против решение № 3138/15.04.1993г. на ПK-Созопол. Моли
се за прогласяване нищожността на обжалвания административен акт. Изложени са
подробни съображения за процесуални нарушения, допуснати при постановяване на акта.
В съдебно заседание жалбата се поддържа. Ангажират се доказателства.
Ответникът по жалбата не изразява становище и не се представлява в съдебно
заседание.
Заинтересованите страни Л. К. Д., К. П. Д., Н. П. Д. и С. К. К. са представили
заявление, с което считат жалбата за основателна.
Заинтересованата страна П. Й. Д., чрез особения си представител, счита жалбата за
основателна.
Останалите заинтересовани страни не са изразили становище по жалбата.
Жалбата е подадена от наследници на К. Д. Щ., поради което е допустима, като
изхождаща от лица с правен интерес.
От данните по делото се установява, че по заявление на П. Д. К., подадено през
1992г., ПK-Созопол е постановила решение 3138/15.04.1993г., с което е признала на
наследниците на К. Д. Щ. правото за възстановяване на собствеността върху земеделски
земи в стари реални граници, възстановила е собствеността в реални граници на общо 5
1
имота, като е постановила отказ да се възстанови собствеността в стари реални граници на
други четири имота, по съображения, че те попадат в терен на МНО, в язовир и в минно
селище.
От административната преписка се установява, че решението е връчено на лицето Д.
Й. на 23.04.1993г. Няма данни това лице каква връзка има с молителя или с останалите
наследници, поради което не може да се приеме, че е извършено редовно връчване на
решението. Ето защо срокът за обжалването му не е изтекъл. Отделно от това, с подадената
жалба се иска прогласяване на нищожността на решението. Според чл.149, ал.5 АПК
административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без
ограничение във времето. В жалбата си жалбоподателите отправят твърдения именно за
нищожността на процесния административен акт, като постановен от орган, действащ в
незаконен състав, като решението не е подписано и се иска прогласяването на неговата
нищожност. Следователно и на това основание жалбата се явява допустима, доколкото
въпросът за нищожността може да се повдига без ограничение във времето.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
Оплакванията в жалбата са, че не е посочено кои са членовете на ПК, които са
постановили решението и актът не е подписан от тях. Така не може да бъде преценено дали
съставът на комисията е назначен от министъра на земеделието, както изисква чл.60, ал.4
ППЗСПЗЗ /в тогавашната редакция/. Освен това се твърди и нарушение на чл.60, ал.5
ППЗСПЗЗ /в тогавашната редакция/, регламентиращ точно какви лица по специалност,
образование и социален статус следва да са включени в комисията. Доколкото се твърди
незаконен състав на Поземлената комисия, като по делото са представени от страна на
жалбоподателите писмени доказателства за поименния й състав към датата на процесния
административен акт, БРС счита, че следва да бъдат взети предвид разпоредбите на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ към посочения момент, за да бъде преценено дали съставът на ПК отговаря на
посочените норми.
Съгласно чл.33, ал.1 ЗСПЗЗ /редакция на ДВ, бр.28 от 03.04.1992г./ общинските
поземлени комисии се образуват при общинските съвети. Членовете им се назначават и
уволняват от министъра на земеделието. Текстът на чл.60 ППЗСПЗЗ /редакция на ДВ, бр. 34
от 24.04.1992 г./ гласи: ал.1- Поземлени комисии се образуват при общинските народни
съвети. Ал.2- В населените места в състава на общината по предложение на общинския
съвет могат да се образуват поземлени комисии, които имат същата компетентност. Ал.3-
Членовете на поземлените комисии се назначават и уволняват от министъра на земеделието.
Ал.4- Поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове.
Председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството на
земеделието нейни членове задължително се назначават на щат. На останалите членове на
комисията се заплаща съгласно действащите нормативни актове. Ал.5- В комисиите
задължително се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител
и представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани.
В представената от ОСЗ преписка № ***, образувана за възстановяване собствеността
2
в полза на наследниците на К. Д. Щ., процесното решение № 3138/15.04.1993г. липсва.
Ответникът е посочил в съпроводителното писмо, че решението не е налично по преписката,
затова е приложен препис от него от електронния регистър. Преписът е надлежно заверен, с
подписа на длъжностното лице, направило заверката и с положен печат на ОСЗ-Созопол.
Ето защо БРС приема, че през 1993г. е било постановено такова решение. С него е
възстановена собствеността на наследниците на К. Д. Щ. върху общо 5 имота, но е
постановен отказ да се възстанови собствеността върху други четири имота.
Съдът намира, че решението следва да бъде прието за нищожен административен
акт. В представеното копие от него не е положен нито един подпис на членовете на ПК.
Според чл.15, ал.1, т.6 ЗАП /отм./ административният акт следва да съдържа дата на
издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Когато органът е
колективен, актът се подписва от председателя и секретаря на този орган. В случая
решението не е подписано от председателя, секретаря и членовете на ***. Освен това тези
лица въобще не са посочени с имената си в решението. По този начин е налице нарушение
на чл.15, ал.1, т.6 ЗАП /отм./. Това нарушение е толкова съществено, че влече нищожността
на административния акт.
Отделно от горното, установява се нарушение и на разпоредбата на чл.60, ал.4
ППЗСПЗЗ, в тогавашната му редакция, тъй като ПК се е състояла от общо 6 души. Видно от
писмо на Община Созопол, през април 1993г. персоналният състав на *** е включвал
следните лица: В.В.Н., М.Д.К., М. Т. И., П.Г.А., С.Т. и М.И.М.. Численият състав на
административния орган е четно число, докато тогавашните разпоредби са изисквали
поземлените комисии да се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове.
Нарушението е съществено и отново обуславя нищожността на постановения
административен акт.
Налице е и друго основание за нищожност – към датата на постановяване на
решението съгласно чл.60, ал.5 ППЗСПЗЗ (отм.), в състава на поземлените комисии
задължително следва да бъдат включени поне пет вида специалисти и представители -
юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер- земеустроител и представител на
ликвидационните съвети и на частните земеделски стопани. Това изискване е императивно,
а не пожелателно, каквото е станало с последващите изменения на чл.60, ал.5 ППЗСПЗЗ
(Доп. - ДВ, бр. 28 от 1997 г.), с които законодателят е предвидил, че включването е “по
възможност“. От данните по делото въобще не става ясно дали в случая посочената
разпоредба е спазена. В представения от жалбоподателите документ, с печат на МЗХ е
посочен персоналният състав на поземлената комисия, като е видно, че М.Д.К. е посочен
като секретар, а всички останали членове са посочени като специалисти. С други думи, няма
доказателства, че в ПК е имало юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-
земеустроител и представител на ликвидационните съвети и на частните земеделски
стопани. Нещо повече, в удостоверение от 22.07.2008г., издадено от Главна дирекция
“Земеделие и гори“ към Министерството на земеделието и храните изрично е записано, че за
периода от 01.06.1992г. до 30.05.1995г. министърът не е назначавал в *** представител на
3
ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Несъответствието на състава на
комисията с императивната разпоредба на чл.60, ал.5 ППЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1992 г.)
води до некомпетентност на органа, постановил оспорвания административен акт, който се
опорочава до степен на нищожност.
След като от събраните в хода на производството доказателства, не се установява
нито съответствие на състава на комисията със законовите изисквания, нито подписването
на решението от членовете, които са го постановили, следва да се обяви нищожността на
оспорения административен акт.
На основание чл.173, ал.2 АПК извън случаите по ал. 1, както и когато актът е
нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса
по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган
със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ето защо в случая
преписката следва да бъде върната на ОСЗ-Созопол за ново произнасяне.
С оглед изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 АПК жалбоподателите
принципно имат право на разноски за адвокатско възнаграждение, но не са направили
реално такива – в представените договори за правна защита не е посочен размер на
хонорара, нито че е платен, а е записано, че подлежи на допълнително договаряне.
На основание чл.144 АПК вр. чл.78, ал.6 ГПК, понеже жалбоподателите не дължат
разноски за производството и делото е решено в тяхна полза, ответната администрация
следва да се осъди да заплати по сметка на БРС такса от 10 лева за подаване на жалбата и
разноски от 300 лева за адвокат, доколкото една от заинтересованите страни е била
представлявана от особен представител на разноски на съда.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 3138/15.04.1993г. на Поземлена комисия
– Созопол, постановено на основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ по преписка с вх. № ***/***г.,
образувана по заявление за възстановяване правото на собственост на наследниците на К. Д.
Щ..
ВРЪЩА преписката на Общинска служба по земеделие – гр.Созопол за произнасяне с
надлежен, постановен от законен състав, акт.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие – гр.Созопол да заплати по сметка на
БРС сумата от 10 лева /десет лева/ такса за разглеждане на жалбата и сумата от 300 лева
/триста лева/ разноски за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
4
5