Решение по дело №236/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 297/11.6.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на втори юни, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Стефан Янев	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 236 по описа на съда за 2020 г.

                                                  

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата молба на Г.Х.Ч. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от общо 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за периода от 02.11.2016 г. до 18.02.2020 г., ведно със законната лихва от 02.11.2016 г. до крайното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че при престоя му в Затвора - Пазарджик и Затвора - Пловдив, ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение, държан е в пренаселени килии, където са разполагали с под 3 кв. м. чиста жилищна площ на човек, не му е осигурен санитарен възел и течаща топла и студена вода, килиите са мръсни, с дървеници, гризачи и хлебарки в тях. С горното са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт и т.н. Тези вреди са оценени на сумата от 30 000 лева за периода от 02.11.2016 г. до 18.02.2020 г. Моли се да бъде призован и след като докаже верността на изложеното, да бъде осъден ответникът да му изплати посочената сума, ведно със законната лихва от 02.11.2016 г. до окончателното й изплащане. Не се претендират направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът – Г.Х.Ч. се явява лично и с адв. С., пълномощник по делото. Моли се да се уважи изцяло предявения иск. Счита се, че твърдените от страна на ищеца обстоятелства са се доказали от представените по делото писмени и гласни доказателства и размерът, който се претендира, е съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗДД, както и практиката на ЕСПЧ.

 Ответникът по иска - ГД “Изпълнение на наказанията” гр. София, редовно уведомена, се представлява от старши юрисконсулт Т. Ч.., който по изложени съображения моли съда да кредитира представената справка от затвора като обоснована и приеме, че няма нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, съответно да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. По делото е приложен и писмен отговор от пълномощника на ответника, в който е изложено становище в тази насока. Моли се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по размер, поради което моли да бъде отхвърлен.

Административен съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представена по делото справка от Затвора гр. Пазарджик с вх. № 1950/08.03.2020 /лист 17/ лишеният от свобода Г.Х.Ч. за периода от 03.01.2017 г. до 24.07.2017 г. е изтърпявал присъда в Затвора гр. Пазарджик като след извеждането му от приемно отделение е настанен в 7 – мо отделение в следните спални помещения:

В спално помещение 706 с площ 37.3 кв.м. в периода от 10.01.2017 г. – 14.03.2017г. е пребивавал с 13 – 15 други лишени от свобода на площ под 3 кв.м., с наличен санитарен възел – размер на тоалетната 1.31 кв.м.

В спално помещение 705 с площ 37.94 кв.м. в периода от 15.03.2017 г. – 24.07.2017г. е пребивавал с 11 – 15 други лишени от свобода на площ под и около 3 кв.м., с наличен санитарен възел – размер на тоалетната 1.36 кв.м.

В спално помещение 806 с площ 30.40 кв.м. в периода от 09.08.2019г. – 01.09.2019г. е пребивавал с 9 други лишени от свобода на площ от 3.30 кв.м., с наличен санитарен възел – размер на тоалетната 1.9 кв.м.

В периода от 02.09.2019 г. до 19.09.2019 г., ищецът е бил изолиран в наказателна килия № 202 с още 4 други лишени от свобода на площ от 5 кв.м., с тоалетна с размер на 1.9 кв.м.

В спално помещение 812 с площ – 21.66 кв.м. в периода от 19.09.2019 г. – 22.02.2020 г. е пребивавал с 5 - 8 други лишени от свобода на площ от около 3 кв.м., с наличен санитарен възел – размер на тоалетната 1.9 кв.м.

Всички спални помещения в затвора имат достъп до чист въздух и естествена светлина през светлата част на деня, а в тъмната изкуствено осветление. Оборудвани са с минимум обзавеждане на спалните помещения. На всеки лишен от свобода е подсигурено легло от двуетажна вишка и половин шкафче.

От постъпването му в Затвора гр. Пазарджик до този момент ищецът не е подавал каквито и да е оплаквания относно битовите условия, при които е бил настаняван.

Установи се от представена по делото справка от Затвора - Пловдив с вх. № 1974/09.03.2020 /лист 31/, че лишеният от свобода Г.Х.Ч. е пребивавал в затвора за периода от 02.11.2016 г. – 03.01.2017 г. и от 30.05.2018 г. до 26.11.2018 г. Посочено е, че в системата на ГД“ИН“ няма официален документ, който да води отчетност за броя на л.св. по спални помещения. Единственият меродавен документ са списъците за вечерна проверка, които са месечни, но не се съхраняват. Направена е единствено обобщена справка по наличен брой в самите групи. От същата се установява, че лишените от свобода се настаняват при съобразяване на капацитета на спалните помещения и изискването от 4 кв.м. на един лишен от свобода. Всички спални помещения в затвора имат достъп до чист въздух и естествена светлина през светлата част на деня, а в тъмната изкуствено осветление. Оборудвани са с минимум обзавеждане на спалните помещения. На всеки лишен от свобода е подсигурено легло от двуетажна вишка и половин шкафче.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията за нарушения на чл. 3. За да бъде приета основателност на иска за вреди, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на противното по силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

Предвид очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от лошите хигиенно - битови условия, с които са му причинени вреди изразяващи се в обида, огорчение, чувство на малоценност, страхове и притеснения за здравето му и принуда да търпи и върши неща противни на волята му.

Така предявения иск съдът счита за частично основателен и доказан.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Отчитайки Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел, се стига до извода, че лишеният от свобода през периода му на престой в Затвора гр. Пазарджик е живял в условия на пренаселеност. Площта, която може да обитава един човек в тези помещения е по-малка от минимално допустимата в размер на 4 кв. м. Така например в килия 706 с площ 37.3 кв.м. в периода от 10.01.2017 г. – 14.03.2017г. /два  месеца/ е пребивавал с 13 – 15 други лишени от свобода на площ под 3 кв.м. В килия № 705 с площ – 37.94 кв.м. в периода от 15.03.2017 г. – 24.07.2017г. /четири месеца/ е пребивавал с 11 – 15 други лишени от свобода на площ под и около 3 кв.м за около. В спално помещение № 806 с площ 30.40 кв.м. в периода от 09.08.2019г. – 01.09.2019г. /един месец/ е пребивавал с 9 други лишени от свобода  на площ от 3.30 кв.м. В спално помещение 812 с площ – 21.66 кв.м. в периода от 19.09.2019 г. – 22.02.2020 г. /пет месеца/ е пребивавал с 5 - 8 други лишени от свобода на площ от около 3 кв.м.

Доказаната пренаселеност в килиите, за период от една година, сама по себе си е достатъчна, за да се направи извод, че ответникът, чрез неговите служители не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди като спане, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.

Съдът намира за недоказана исковата претенция относно пренаселеност за останалите периоди, а именно: В периода от 02.09.2019 г. до 19.09.2019 г., ищецът е бил изолиран в наказателна килия № 202 с още 4 други лишени от свобода на площ от 5 кв.м., с тоалетна с размер на 1.9 кв.м.

Недоказан е и искът за пренаселеност при пребиваването му в Затвора – Пловдив. От представената по делото справка не се установи с колко други лишени от свобода е пребивавал в посочените спални помещения. Напротив, установи се, че лишените от свобода се настаняват при съобразяване на капацитета на спалните помещения и изискването от 4 кв.м. на един лишен от свобода. Всички спални помещения в затвора имат достъп до чист въздух и естествена светлина през светлата част на деня, а в тъмната изкуствено осветление. Оборудвани са с минимум обзавеждане на спалните помещения. На всеки лишен от свобода е подсигурено легло от двуетажна вишка и шкафче.

За тези периоди не се доказа от ищеца, че е живял в условията на пренаселеност или при условия, унижаващи човешкото достойнство, принуждавайки го да върши или да приеме действия против волята си, както и да осъществява елементарни хигиенни и битови нужди. С оглед на това съдът намира, че за посочените периоди искът не следва да бъде уважен.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода, на търпене на вредите – около дванадесет месеца (времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство), характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, искът следва да бъде уважен в размер на 600 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 18.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за целия период. В този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част същият следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, при частично уважен иск ответникът заплаща разноските по производството, както и на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, ако са поискани своевременно. В исковата молба и в проведеното съдебно заседание от ищеца и неговия процесуален представител не е направено искане за присъждане на направените по делото разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по отношение на разноските.

С оглед на изложеното, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на Г.Х.Ч. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 /шестстотин/ лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 18.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Х.Ч. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в останалата част за сумата над 600 /шестстотин/ лева до предявения размер от 30 000 /тридесет хиляди/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр. Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

  СЪДИЯ:/П/

 

 

Решение от 3.11.2020г. по Административно дело 804/2020 Административен съд - Пазарджик
Решение № 851 от 03.11.2020г.на ПАС,XI - ти състав по АД 804/2020г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 297 от 11.06.2020 г. по адм. дело № 236/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, III състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.