№ 110
гр. А., 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110100291 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл.108 ЗС вр. чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ.
Производството е образувано по ИМ на М. Б. А., ЕГН **********, с адрес за призоваване:
*** – чрез адв.А.С. против Община А.. Ищецът твърди, че е наследник на Д.Ж.К., б.ж. на гр.А.,
починал на ***., както и че последният бил собственик на дворно място с площ от (около) 600
кв.м, с плодни дръвчета, ведно с масивна жилищна сграда, със застроена площ от 40 кв.м., както и
стопанска постройка, със застроена площ от 50 кв.м., съставляващ парцел XII в квартал 211 пo
плана на гр.А. от 1958г., бивша *** (към момента ул."***"). Поддържа, че наследодателят
придобил собствеността върху имота въз основа на Решение-протокол от 10.07.1933г. на
Общински съвет А., както и че наследодателят бил записан като собственик на дворно място под
2136 в разписния лист към плана на гр. А. от 1958г. Твърди, че в периода 1960г.-1965г. било
извършено строителство на блок на МНО, което попадало върху част от горния поземлен имот,
както и че къщата и стопанската постройка, които били в северната част на имота, били
премахнати от общината през 1971 г. Поддържа, че наследниците на наследодателя К. не били
обезщетени, както и че нямало отчуждителна или друга процедура, т.е. имота бил заграбен от
държавата без правно основание. Счита, че са налице предпоставките на ЗВСОНИ за реституиране
на имота (който към момента съществувал реално и бил частично застроен) в патримониума на
ищеца. Намира, че от останалата незастроена част можело да се обособи самостоятелен
дворищнорегулационен парцел съобразно ЗУТ, както и че така отделената част отговаряла на
изискването имотът да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. Предвид
изложеното иска да бъде признато по отношение на общината, че ищецът е собственик на дворно
място с площ от (около) 600 кв.м, съставляващо парцел XII в квартал 211 пo плана на гр.А. от
1958г., бивша ***, който имот е идентичен с част от УПИ I, кв.153, с площ от 4180 кв.м, no плана
на гр.А. от 1986г., при граници на УПИ: север – УПИ IV-429, УПИ III-430, УПИ II-431, УПИ VI-
427; юг – улица; изток – улица; запад – улица, както и ответникът да бъде осъден да му предаде
владението върху имота. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ. Счита иска за недопустим. Намира иска за
неоснователен и недоказан. Намира, че имотът не бил отчужден незаконно и не бил завзет
неоснователно. Счита, че искът е неоснователен, доколкото в имота било извършено ново
строителство, явяващо се пречка за възстановяване на собствеността no см. нa чл. 1, ал.1 и чл. 2,
ал.3 ЗВСОНИ. Сочи, че процесния УПИ бил с отреждане за комплексно жилищно строителство, в
същият имало изграден 4 етажен жилищен блок, а с факта на застрояването теренът изгубил
самостоятелния сu характер и придобил обслужващо, несамостоятелно значение. Твърди, че
имотьт бил одържавен съгласно указ №547/1951г. и бил съставен AДC № 141/14.09.1956г., че
имотът бил надлежно и законно отчужден съгласно чл. 55а ЗПИНМ (обн. ДВ, бр. 227/01.10.1949 r.,
отм., ДB, бр. 29/10.04.1973 r., в сила от 01.06.1973 r.), както и че имотът бил предоставен на КЕЧ-
Б., а впоследствие бил съставен АДС № 581/01.06.1963г.Поддържа, че не било доказано на какво
основание ищецът е собственик на имота, доколкото не се ангажирали доказателства за
собствеността на праводателя му. Поддържа, че в случая не бил издаден съответният констативен
НА no Закона за уреждане собственостга върху общински места, дадени или заети за жилищa на
бездомници /ДВ.,бр.55/1939г./ и заплатена тръжна цена, както и че протокола на OHC не
легитимирал наследодателя като собственик, доколкото не била довършена процедурата пo
съставяне на НА и издаване на документ за собственост. Намира, че не са налице предпоставките
на ЗВСОНИ. Поддържа, че сградата и имотът, които сочел ищеца, не съществували реално като
кадастрална единица, теренът имал обслужващо предназначение, както и че мероприятието за
което бил отчужден имота било фактически осъществено. Твърди, че ищецът бил собственик на
апартамент в построения в процесния имот жилищен блок, явяващо се основание за законно
отчуждаване на имота, т.е. било налице равностойно обезщетение с жилище в новоизградения
обект. Прави евентуално възражение на придобивна давност по отношение на процесния имот,
започнала да тече от 14.9.1956г. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
От събраните доказателства, съдът приема за установено от факт. страна следното:
По делото не се спори и се установява от представеното удостоверение за наследници, че
ищецът е наследник по закон на Д.Ж.К., починал на ***.
Не се спори, че понастоящем процесното дворно място под № 2136, парцел XII в кв. 211 пo
плана на гр.А. от 1958г., представлява част от УПИ I, кв.153, с площ от 4180 кв.м, no плана на
гр.А. от 1986г. Спорно е по делото дали е извършвана процедура по отчуждаване на имота в полза
на държавата и дали наследодателят на ищeцa е бил обезщетен за това по съответния ред.
Във връзка с твърденията за собствеността на Д.Ж.К. са представени писм.док-ва, сред
които разписен лист, в който е посочено името на лицето и номера на парцела (без други данни за
имота), както и документ от 11.12.1957г., подписан от З.Б.. С Решение-протокол от 10.07.1933 г. на
Общински съвет-А. е постановено на осн. чл.1,2 и сл. от Законът за издаване нотариални актове за
собственост върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници, на посочените в
протокола лица, сред които и Д.Ж., да се издадат НА.
По делото е представен Протокол № 19/27.7.1956 г. на ГНС-А., от който е видно, че
групираните отчуждени парцели (сред които и парцел XII в кв. 221), се предоставят безвъзмездно
на МНО за жилищно строителство на осн. чл. 15 ЗДИ (отм.), като в протокола е отбелязано, че е
постъпило писм.искане от МНО на осн. чл. 55а ЗПИНМ (отм.) да се отреди терен за изпълнение на
жил.строителство от МНО. Изрично в документа не е отбелязан начинът на обезщетяване на
собствениците, като в протокола от 27.7.1956г. на комисията за построяване на жил.блокове е
2
констатирано, че описаните парцели (сред които и процесният парцел XII в кв. 221), определени за
строеж на жил.блокове, са собственост на ГНС-А..
С АДС №141/14.09.1956 г. (на осн. Указ 547/11.1951 г., чл. 6 ЗС и чл. 21 от Правилника за
държавните имоти) са обявени и заети за държавни недвижими имоти (сред които и парцел XII в
кв. 221), съставляващи дворно място, като е посочено, че върху същите няма строеж, като имотът
е отстъпен за ползване на КЕЧ-Б.. Като доказателство е представен и АДС №581/1.6.1963 г.
Със заповед № РД-11-188/07.05.2013 г. на областен управител – гр. Б., е отписан като
държавна собственост в полза на общ.А. имот по АДС №141/14.09.1956 г., съответстващ на УПИ I,
кв.153, с площ от 4180 кв.м, no плана на гр.А. от 1986г., състоящ се от отчуждени дворни места. С
АОС №5051/26.1.2018 г., е актуван като частна общинска собственост недв. имот УПИ I, кв.153, с
площ от 4180 кв.м. no плана на гр.А. от 1986г.
От разпита на свид. Д. се установява, че около блока, построен върху процесния имот е
имало къщичка на вуйчото на ищеца, съществувала до 1972-73г., т.е. била е налице и към момента
на построяване на жил.блок.
От назначената основна и допълнителна СТЕ, заключенията на която съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвени, се установява, че имот пл.№2136 е включен в терен от кв.211,
отреден „за жилищно строителство“, същият попада в УПИ I, кв.153, с площ от 4180 кв.м, no
плана на гр.А. от 1986г., както и че в УПИ има построени два броя жил.сгради. ВЛ посочва, че
няма данни за отчуждителна преписка на името на Д.Ж.К. по повод на парцел XII в б.кв.211 по
плана на гр.А. за 1958г. ВЛ не може да установи конкретни размери, местонахождение на имота на
Д.К., който е с площ от 570 кв.м. по плана от 1958г. (респ. 600 кв.м. по плана от 1971г.) и не е
нанесен в действащия план от 1986г. ВЛ в о.с.з. от 17.9.21г. е пояснило, че бивш имот №2136
попада в 4-етажна жил.сграда и не може да се обособи като самостоятелен УПИ. Според ВЛ не е
представено разрешение за строеж на построената жил.сграда от МНО в УПИ I, пораждащо и
невъзможност за установяване датата на разрешението. ВЛ е посочило, че 96 кв.м. от жил.блок
попадат в/у бившия имот № 2136, както и че в плана от 1958г. има заснети и отразени две сгради
в бившия парцел XII. Установява се от заключението, че блокът вероятно е бил построен в
периода м/у 1971г.-1986г. (според свид.показания през 1966-67г.), както и че не съществува
идентичност между имот №2136 и отредените парцели за строеж на жил.блокове.
Други относими доказателства не са ангажирани по делото.
Въз основа на така установени факти, съдът стига до следните правни изводи:
Предявеният иск е ревандикационен по чл. 108 ЗС и е за осъждане на ответника да предаде
владението на ищеца върху недв.имот - с площ от 600 кв.м, съставляващо парцел XII в квартал 211
пo плана на гр.А. от 1958г., представляващ по действащия план част от УПИ I, кв.153, с площ от
4180 кв.м,, за който имот се твърди, че се владее от общината без основание. Факта на
упражнявано владение върху имота от ответника не се спори. Ищецът обосновава правото си на
собственост чрез наследяване от Д.Ж.К., чийто имот е бил обект на отчуждителна процедура, като
се твърди, че имотът не бил надлежно отчужден (а заграбен без основание) и че наследодателят не
бил обезщетен, считайки, че са налице предпоставките по чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ за реституция на
имота. От събраните доказателства се налага извод за неоснователност на ревандикационния иск.
Съдът намира, че собствеността на наследодателя на ищеца не се доказа при условията на
пълно и главно доказване на твърдяното в ИМ основание. Макар имотът да не е индивидуализиран
в разп.лист, по делото се събраха док-ва във вр.с неговата площ и пространственото му измерение.
3
Фактът на собствеността на Д.К. не може да се установи от разп.лист (отбелязването в разп. лист
удостоверява единствено ползвателя на имота към момента на кадастралното му заснемане, а не
собствеността), документа от 11.12.1957г., подписан от З.Б. и решението-протокол на ОС-А.. С чл.
4, ал. 1 от Закона за уреждане собствеността върху общински места, дадени или заети за жилища
на бездомници (ДВ, бр. 55 от 1939 г.) се признава собствеността на бездомник, който от
01.01.1927 г. до 15.11.1934 г. е завзел и застроил до 31.12.1936 г. дворно място и го използва лично
за свои нужди и тези на семейството му, като съгласно чл. 6 се дава възможност на тези лица да
поискат от общинския съвет по местонахождение на имота в двегодишен срок от влизането в сила
на същия закон да бъдат снабдени с нотариален акт. В чл. 1, ал. 2 от Указ № 547 за ликвидиране на
отношенията по законите за уреждане на собствеността се признава, че тези, които са снабдени с
нотариални актове и своевременно са изплатили купените имоти, са редовни собственици на
същите. С Указ № 141 за изменение на първия указ (ДВ, бр. 31 от 1954 г.) за узаконяването на
правото на собственост се дават срокове за изплащане на купените имоти и се разпорежда
изпълнителните комитети на местните народни съвети да снабдят издължилите се с нотариални
актове. С чл. 1 от Указ № 547 от 16.11.1951 г. за ликвидиране на отношенията по законите за
уреждане собствеността върху дадени или заети места за жилища на бездомници (обн., Известия,
бр. 93 от 20.11.1951 г.) е постановено, че се отменяват Законът за уреждане собствеността върху
общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (обн., ДВ, бр. 55 от 11.03.1939 г.) и
Законът за издаване нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за
жилища на бездомници (обн., ДВ, бр. 101 от 04.08.1928 г.-действал към 10.7.1933г.,т.е. към
момента на решение-протокол на ОС-А.). Независимо от това, с чл. 1, ал. 2 от Указ № 547 от 1951
г. е постановено, че се запазват придобитите по така отменените закони права на лицата, които са
получили нотариални актове за местата и са ги изплатили, а съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 лицата,
заели места по двата отменени закона, но не изплатили напълно дължимите срещу тях суми, могат
да се издължат на народния съвет до края на 1952 г., след което да бъдат снабдени с нотариален акт
въз основа на решение на изпълнителния комитет на съответния народен съвет на депутатите на
трудещите. С Указ № 141 от 10.04.1954 г. (обн., Известия, бр. 31 от 16.04.1954 г.) са внесени
изменения в чл. 2 и чл. 3 от Указ № 547 от 1951 г., сред които удължаване на срока по чл. 2, ал. 1
до 31.12.1954 г., а с чл. 2, ал. 3 е постановено, че лицата, които са снабдени с нотариален акт, но не
са заплатили дължимите суми, са длъжни да направят това до края на 1954 г., след което сумите се
събират по реда на Наредбата за събиране на данъците и таксите заедно със законната лихва.
Разпоредбите на укази № 547 от 1951 г. и № 141 от 1954 г. са били обект на тълкуване, като с ТР №
51 от 30.09.1967 г. по гр. д. № 17/1967 г. на ВС, ОСГК е разяснено, че прехвърлително действие за
правото на собственост има снабдяването на правоимащите с нотариални актове. Правилата,
установени с двата указа, сочат на извод, че отменяването на ЗУСОМДЗЖБ (ДВ, бр. 55 от
11.03.1939 г.) и на ЗИНАСОМДЗЖБ (ДВ, бр. 101 от 04.08.1928 г.) не само не засяга вече
придобитите при действието им вещни права (като дори отсъствието на предварително заплащане
не е пречка да бъде запазено придобитото вещно право – арг. от чл. 2, ал. 3 от Указ № 547 от 1951
г.), а има за задача да регламентира нова възможност за лицата, определени като "бездомници" с
чл. 2 от Закона от 1928 г., да придобият собственост. С оглед преследваните от законодателя цели
възможен обект на придобиване по реда на ЗИНАСОМДЗЖБ (ДВ, бр. 101 от 04.08.1928 г.) и
ЗУСОМДЗЖБ (ДВ, бр. 55 от 11.03.1939 г.), респ. – по реда на укази № 547 от 1951 г. и № 141 от
1954 г., е самостоятелна градоустройствена единица в нейната цялост, а не реални или идеални
части от такива (така Решение № 124 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 957/2020 г., II г. о., ГК).
Не се твърди, а и не се установява наследодателят Д.К. да се е снабдил с НА за имота,
4
обосноваващо извод за недоказаност на собствеността му, респ. за неоснователност на иска по
чл.108 ЗС само на това основание. Не следва да се обсъждат доводите на ищеца (заявени едва в
писм.бележки), че наследодателят Д.К. е придобил собствеността в/у имота на основание
придобивна давност - такива твърдения не са наведени в процеса (твърди се само наследяване от
страна на ищеца), подобен иск като основание и петитум не е бил предявен (вкл. в условията на
евентуалност), липсват и каквито и да било доказателства в тази връзка, обосноваващи наличие на
първично придобиване на собствеността върху процесния имот от Д.К..
Дори да се приеме, че въз основа на събраните доказателства, се установява право на
собственост на наследодателя в/у имот пл.№ 2136, парцел XII, то искът пак би бил неоснователен.
Бившият парцел XII е бил отчужден по реда на чл.55а ЗПИНМ (отм.), като същият заедно с още с
няколко парцела е бил отреден за изграждане на жил.блокове от МНО. Налице е отреждане на
имота за обществено мероприятие по см. на §36 от ППЗПИНМ (отм.), чрез отчуждаването му по
чл. 55а ЗПИНМ (отм.). Безспорно е, че общественото мероприятие е било реализирано. Нормата
на чл. 55а ЗПИНМ (отм.) предвижда възможност от урегулирани имоти на частни лица да се
образуват или групират парцели и отчуждават имоти в полза на държавата за държавно и групово
жилищно строителство, а в чл. 55б, ал.2 се предвижда тези отчуждени имоти да се заемат след
обезщетяване на собственика, докато ал.3 дава възможност по искане на бившия собственик, ако в
3-годишен срок от отчуждаването на имота същият не бъде обезщетен, изпълнителният комитет на
съответния народен съвет да отмени отчуждаването. Цитираните норми обуславят извода, че при
наличие на отчуждаване и отреждане на имота за държавно или обществено мероприятие по чл.
55а ЗПИНМ (отм.) получаването на имотно или парично обезщетение от бившия собственик не е
елемент от ФС на отчуждаването. Същото се счита за надлежно извършено и произвежда вещно-
прехвърлително действие от момента на взимането на решение за отчуждаване, което е
окончателно и не подлежи на обжалване. Бившият собственик, който не е получил обезщетение за
имота в рамките на 3-годишен срок от отчуждаването, може да получи защита по реда на чл. 55б,
ал.3 ЗПИНМ (отм.), искайки неговата отмяна /в т.см. решение № 7879/04.10.2004 г. на ВАС по
адм.д. № 4902/2004 г., ІІІ о.; решение № 2704/27.04.2000 г. на ВАС по адм.д. № 7939/99 г., ІІІ о.;
решение № 1967/11.Х.1969 г. по гр.д. № 1451/69 г., І г.о./. Обстоятелството, че в чл. 55б, ал.3
ЗПИНМ (отм.) законодателят е предвидил възможност за издаване на решение на ИК на народния
съвет за отменяване отчуждаването на имота, чийто собственик не е бил обезщетен, означава, че
собствеността преминава със самото решение за отчуждаване. Иначе не би имало нужда от
неговата отмяна. В този случай отчуждаването е настъпило по силата на взетите решения, а самото
оценяване и изплащате на сумите е имало значение за заемането на имотите, като отношенията
между отчуждените собственици и държавата са облигационни - за да бъде отменено
отчуждаването е била необходима инициатива от собственика за отмяната му от страна на ИК на
съответния народен съвет в случай, че стойността на имота не е била изплатена. Поради това съдът
намира, че е завършила процедурата по отчуждаването на имота, предвиден за построяване на
жил.блокове. Поради това ирелевантно е обстоятелството дали наследодателят Д.К. е бил
обезщетен. Отчуждаването по чл. 55а ЗПИНМ (отм.) винаги е надлежно, по установения от закона
ред, и не попада в хипотезата на чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ (в т.см. определение № 65/2009г по гр.д.№
3517/2008г на ІV г.о. на ВКС и Решение № 167 от 16.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1970/2016 г., II
г. о.).
За пълнота следва да се отбележи, че по действащия към момента план на града процесният
УПИ е отреден за обществено мероприятие („жилищно строителство“). В случая според ВЛ Б. при
5
реализираното жил.строителство в УПИ останалата от имота на Д.К. незастроена част не може да
се обособи като самостоятелен парцел, обосноваващо невъзможността за реституцията на
самостоятелно основание. Съгласно т.1. от ТР 6/2006г. ОСГК на ВКС новото строителство в
незастроен имот е пречка за неговото реституиране, освен ако от незастроената част може да се
обособи самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите за устройство на територията,
в какъвто смисъл са разрешенията на т. 1 и т. 2 от ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВС (в т.см. и
Решение №151/04.05.2012 по дело №1082/2011 на ВКС, ГК, II г.о.). Липсват каквито и да било
доказателства за незаконност на извършения строеж от МНО (жил.блокове).
Мотивиран от изложеното, съдът намира иска по чл. 108 ЗС за неоснователен и счита, че
следва да се отхвърли. Предвид изхода от спора право на разноски има ответника на осн. чл. 78,
ал.3 ГПК, като ищецът следва да му заплати сумата от 200 лв. – юрк.възнаграждение, определено
от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване фактическата и правна сложност на делото.
Водим от изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 108 ЗС вр. чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, предявен от
М. Б. А., ЕГН **********, със съд. адрес: ***, чрез адв.А.С., против Община А., с адрес: гр. А.,
***, за установяване на собствеността му върху дворно място с площ от 600 кв.м, съставляващо
парцел XII в квартал 211 пo плана на гр.А. от 1958г., бивша ***, идентичен с част от УПИ I,
кв.153, с площ от 4180 кв.м, no плана на гр.А. от 1986г., при граници на УПИ: север – УПИ IV-429,
УПИ III-430, УПИ II-431, УПИ VI-427; юг – улица; изток – улица; запад – улица, както и за
осъждане ответника да му предаде владението върху имота.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК М. Б. А., ЕГН **********, със съд. адрес: ***, чрез
адв.А.С., да заплати на Община А., с адрес: гр. А., ***, сумата от 200 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Б. в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
6