Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр.Пазарджик, 25.11.2019 г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на седми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №979/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Т.Б.“ ЕАД е предявил по реда на чл.422 ГПК установителни искове с правна квалификация по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размер на 392,17лв., от които 267,22 лв. – цена на мобилни услуги и 124,95лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги по вина на ответника, ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 20.12.2018г. до плащането. Основава исковете на твърдението, че е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника Й.В.Г., произтичащо от договор за мобилни услуги №********* от 10.02.2016г. със срок на действие до 10.02.2018г. и договор за мобилни услуги №********* от 30.05.2016г. /изменен и допълнен със споразумение към него №********* от 17.08.2016г./ със срок на действие до 17.08.2018г., по които ответникът се явява потребител на мобилни услуги посредством съответно мобилен номер ****** и мобилен номер ******. Поддържа, че в периода 15.01.2017г. – 14.03.2017г. е предоставил договорените мобилни услуги, а ответникът не е заплатил тяхната цена в общ размер на 267,22лв., от които 213,83лв. за мобилен номер ****** и 53,39лв. за мобилен номер ******, съгласно издадени фактури №**********/15.02.2017г. със срок на плащане 02.03.2017г. и №**********/15.03.2017г. със срок на плащане 30.03.2017г.  

Ищецът твърди забавата да е довела до предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги по вина на ответника. Прекратяването се претендира извършено едностранно от ищеца на основание т.75 вр. т.71, вр. т.19б, б.“в“ от общите условия на мобилния оператор /служебно известни на съда/ поради незаплащане в срок на цената за далекосъобщителните услуги от страна на ответника. Поддържа от това да е възникнало вземане в негова полза за компенсаторна неустойка по т.11 от договор №********* от 10.02.2016г., респ. р-л ІV, т.4 от допълнителното споразумение №********* от 17.08.2016г. към договор №********* от 30.05.2016г., в размер на месечните абонаментни такси според абонаментния план до края на срока по всеки от двата договора. Твърди неустойката за мобилен номер ****** да е в размер на 173,23лв., от които претендира 49,98лв. Неустойката за мобилен номер ****** твърди да е в размер на 416,44лв., от които претендира 74,97лв. За това задължение била издадена фактура №**********/15.05.2017г. със срок на плащане 30.05.2017г. 

Ищецът твърди още, че за събиране на вземането се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №5177/2018г. на РС – Пазарджик. Поради подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до плащането.

Сочи доказателства и претендира съдебни разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът Й.В.Г. счита иска за недопустим поради липсата на идентичност между вземането, предмет на установителния иск и вземането по издадената заповед за изпълнение.

Оспорва главния иск при твърдение, че количеството на предоставените мобилни услуги и тяхната цена са посочени неправилно в представените фактури.

Оспорва акцесорния иск за заплащане на компенсаторна неустойка като твърди нищожност на неустоечните клаузи поради техния неравноправен характер по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП. Освен това твърди, че не е осъществено основанието за начисляване на неустойката, тъй като договорите за мобилни услуги не са прекратени поради липсата на изрично писмено изявление от страна на ищеца по чл.87, ал.1 ЗЗД.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 07.11.2019г., производството по тези искове е прекратено на основание чл.238, ал.2 ГПК и е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №5177/2018г. на РС – Пазарджик.

От своя страна Й.В.Г. е предявил против „Т.Б.“ ЕАД инцидентен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и 146, ал.1 вр. чл.143, ал.1, т.5 ЗЗП за обявяване за неравноправна /нищожна/ на клаузата по т.11 от договор №********* от 10.02.2016г., респ. р-л ІV, т.4 от допълнителното споразумение №********* от 17.08.2016г. към договор №********* от 30.05.2016г., която предвижда задължение за потребителя да заплати на оператора неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора по инициатива или по вина на потребителя в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта, оставащи до края на срока на договора. Нищожността на клаузата се претендира поради това, че накърнява добрите нрави и не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Й.В.Г. е предявил против „Т.Б.“ ЕАД и втори инцидентен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че не дължи сумата от 589,67лв., начислена във фактура №********** от 15.05.2017г. със срок на плащане 30.05.2017г., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя. Искът се основава на твърдението за нищожност на неустоечната клауза, от който произтича вземането, поради нейния неравноправен характер и защото накърнява добрите нрави.

Ответникът по тези искове „Т.Б.“ ЕАД е редовно уведомен за инициираното съдебно производство с надлежно връчено съобщение по чл.131 от ГПК, както и чрез призовка за явяване в съдебно заседание. Същият не е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, не е изпратил представител в открито съдебно заседание и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

   Ищецът Й.В.Г. чрез своя процесуален представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като установи, че на ответника „Т.Б.“ ЕАД са указани последиците от неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание и предвид вероятната основателност на инцидентните установителни искове с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си за него.

Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът „Т.Б.“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ищеца Й.В.Г. сторените пред настоящата инстанция разноски във връзка с инцидентните установителни искове в размер на 650лв., от които 50лв. внесена държавна такса и 600лв. – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 и чл.238, ал.1 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

По иска на Й.В.Г. с ЕГН ********** *** против „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, гр.София ОБЯВЯВА на основание чл.146, ал.1 вр. чл.143, ал.1, т.5 ЗЗП за неравноправна /нищожна/ клаузата по т.11 от договор №********* от 10.02.2016г., респ. р-л ІV, т.4 от допълнителното споразумение №********* от 17.08.2016г. към договор №********* от 30.05.2016г., която предвижда задължение за потребителя Й.В.Г. да заплати на оператора „Т.Б.“ ЕАД неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора по инициатива или по вина на потребителя в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта, оставащи до края на срока на договора

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК, че Й.В.Г. с ЕГН ********** *** не дължи на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, гр.София сумата 589,67лв., начислена във фактура №********** от 15.05.2017г. със срок на плащане 30.05.2017г., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договор №********* от 10.02.2016г. и договор №********* от 30.05.2016г. по вина на потребителя Й.В.Г..

 ОСЪЖДА „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****** да заплати на Й.В.Г. с ЕГН ********** съдебни разноски за разглеждане на инцидентните установителни искове в размер на 650лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

 ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.

 Указва на ответника „Т.Б.“ ЕАД, че може в едномесечен срок от връчването да поиска отмяната на решението пред Пазарджишкия окръжен съд на основанията, посочени в чл.240 от ГПК.

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: