МОТИВИ : С Присъда № 25/16 ноември 2018 година на Районен
съд Луковит съдът е признал подсъдимия П.Р.Ш. роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин,
циганин, начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** за
невиновен в това, че от неустановена дата след 06.11.2014 г. придобил и
до 13.11.2014 г. държал в стая №321 на хотел „Дипломат Парк“ на ул.“Христо
Ботев“ №37 в гр.Луковит, Ловешка област, огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4,
ал.2 от ЗОБВВПИ – 1 бр. сигнално-газов пистолет марка „ZORAKI 917-B“ със заличен фабричен номер, калибър 9 мм, с променена конструкция
– преработен в боен пистолет със замяна на цевта със самоделно направена
стоманена цев, както и боеприпаси по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ – 4 бр.,
патрони кал.9х17 мм – фабрично производство на германската фирма “GECO”, представляващи боеприпаси за огнестрелно
оръжие, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.
Със същата присъда съдът е признал
подсъдимия П.Р.Ш. със снетата по-горе самоличност за невиновен в това,
че на 13.11.2014 г., около 03,00 часа, в
стая №321 на хотел „Дипломат парк“ на ул.“Христо Ботев“ №37 в гр.Луковит,
Ловешка област, се заканил на Е. А. Ц. ЕГН ********** от гр.**** с убийство –
че ще я застреля и ще й пръсне мозъка, като насочвал пистолет, от което
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяване на
намерението, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК,като на основание чл.53, ал. 2,
б.“А“ от НК е постановил отнемане в полза на държавата веществените
доказателства по делото - пистолет марка „ZORAKI S 17-B Duble“ и 4 бр. гилзи с надпис на дъното им „GECO 380 ACP“, като след влизане в сила на присъдата да се предадат
на служба „КОС” при РУМВР Луковит за
унищожаване.
Недоволни от така постановената присъда
са останали от Районна прокуратура Луковит,които протестират в
законоустановения срок оправдателната присъда с аргументи за незаконосъобразност.Счита,че
Районен съд Луковит неправилно е игнорирал значителна част от доказателствения
материал.Сочи,че съдът неоснователно е отказал да кредитира показанията на
полицейския служител Т. К.,който сочи,че самия подсъдим Ш. му е признал за незаконно притежавания от него пистолет.Моли,съда да отмени
оправдателната присъда и постанови нова,с която признае подсъдимия Ш. за
виновен и по двете обвинения и му наложи съответните наказания.
В съдебно заседание протеста се поддържа от представителя на
Окръжна прокуратура Ловеч на изложените в него основания.
Въззиваемия П.Ш. се явява лично и чрез
защитника си и счита,че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и
законосъобразна.Моли,същата да се потвърди.
Въззивния
съд в рамките на правомощията си по член 334,т.2 във връзка с член 336,,ал.1,т.2
от НПК намери протеста за частично основателен,поради което
Присъда № 25 от 16.11.2017 г. постановена по НОХД № 237/2016 г. на Луковитския
районен съд в частта, с която подсъдимия П.Р.Ш. е признат за невиновен и оправдан по обвинение
по чл. 339, ал. 1 от НК ,
като вместо това призна подсъдимия П.Р.Ш. -
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, циганин, начално
образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** за виновен в това,
че от неустановена дата след 06.11.2014 г. придобил и до 13.11.2014 г. държал в
стая № 321 на хотел „Дипломат Парк" на ул. „Христо Ботев” №37 в
гр.Луковит, Ловешка област, огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ - 1 бр. сигнално-газов пистолет марка „ZORAKI 917-В" със заличен
фабричен номер, калибър 9 мм,
с променена конструкция - преработен в боен пистолет със замяна на цевта със
самоделно направена стоманена цев, както и боеприпаси по смисъла на чл.7, ал.1
от ЗОБВВПИ - 4 бр., патрони кал.9х17 мм -фабрично производство на германската
фирма "GECO", представляващи боеприпаси за огнестрелно оръжие, без да
има за това надлежно разрешение съгласно чл.50, ал.З от ЗОБВВПИ, поради
което и на основание чл. 339, ал. 1 във
връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъди
на 1 /една/ година лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието на така
наложеното наказание на подсъдимия П.Р.Ш. с горната самоличност за изпитателен
срок от 3 /три/ години от влизане на
присъдата в сила,като въззивния съд
потвърди присъдата в останалата й част.
До тези изводи въззивната инстанция стигна
след анализ на доказателствената съвкупност в нейната цялост.Районен съд Луковит
в мотивите си практически е игнорирал показанията на ключовата свидетелка Е. М.
с мотив,че са хаотични и непоследователни. Следва да се има предвид,че от една
страна,че пострадалата е проституирала,а въззиваемия е бил неин сводник.Това се
потвърждава от собствените и показания „ В Германия ме караше по барове да
проституирам …”лист 41,съд.заседание на 24.11.2016 година /От друга страна М. и
Ш. са живели на съпружески начала,от което съжителство имат две деца.В този
сложен контекст показанията на св.Е. М. не следва с лека ръка да се
елиминират,както е сторил Районен съд Луковит.Затова въззивната инстанция дава
вяра на показанията на тази свидетелка,че откритото в хотелската стая оръжие е
именно на Ш.,тя самата е съобщила на полицейските служители К. и Л. точното
местоположение на пистолета.Въззивния съд съобрази също,че в съдебно заседание
пред Районен съд Луковит са прочетени по
реда на член 281,ал.5 във връзка с ал.1,т.2,предл.2 от НПК показанията на св.Л.,дадени
на 11 декември 2014 година пред орган на досъдебното производство.Свидетеля
сочи „ ….Той / Ш. / не ми каза откъде е взел пистолета,но ми каза ,че го е купил след случая с боя пред
съдебната палата в Луковит и пистолета е
газов,преправен за стрелба с бойни патрони ….” Тези категорични
показания на полицейския служител са неоснователно игнорирани от решаващия
съд.Те,ведно с показанията на пострадалата М.,протоколите за изземването и
извършената на досъдебното производство съдебно балистична експертиза по
несъмнен начин водят до извода,че въззиваемия Ш. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на престъплението по чл. 339, ал. 1,като от неустановена дата след 06.11.2014 г.
придобил и до 13.11.2014 г. държал в стая № 321 на хотел „Дипломат Парк"
на ул. „Христо Ботев” №37 в гр.Луковит, Ловешка област, огнестрелно оръжие по
смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ - 1 бр. сигнално-газов пистолет марка „ZORAKI
917-В" със заличен фабричен номер, калибър 9 мм, с променена конструкция
- преработен в боен пистолет със замяна на цевта със самоделно направена
стоманена цев, както и боеприпаси по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ - 4 бр.,
патрони кал.9х17 мм -фабрично производство на германската фирма
"GECO", представляващи боеприпаси за огнестрелно оръжие, без да има
за това надлежно разрешение съгласно чл.50, ал.З от ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 съдът му наложи
наказание една година лишаване от свобода.С оглед обстоятелството,че към
момента на деянието Ш. е бил с чисто съдебно минало,съдът прие и че целите на
наказанието могат да се постигнат и без ефективното му изтърпяване,което
изтърпяване отложи за изпитателен срок
от три години от влизане на присъдата в сила.
Протеста на Районна прокуратура Луковит касае оправдателната
присъда и по двете повдигнати на Ш.
обвинения,но по отношение обвинението за престъпление по член 144,ал.3 във
връзка с ал.1 от НК - , че на 13.11.2014 г., около 03,00 часа, в стая
№321 на хотел „Дипломат парк“ на ул.“Христо Ботев“ №37 в гр.Луковит, Ловешка
област, се заканил на Е. А. Ц. ЕГН ********** от гр.*** с убийство – че ще я
застреля и ще й пръсне мозъка, като насочвал пистолет, от което заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяване на намерението намира
протеста за неоснователен,а оправдателната присъда правилна и
обоснована.Въззивния съд споделя изводите на първата инстанция,че за да е
обективиран състав на твърдяното престъпление, от обективна страна се
изисква осъществяване чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е приета от лицето и същата би могла да
възбуди основателен страх от осъществяването. От субективна страна деецът
следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от изплашения
като действителна заплаха. При това не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде
осъществена.
Съдът
правилно е приел, че от събраната по делото доказателствена съвкупност не се
доказа по безспорен и категоричен начин, че на 13.11.2014 г., около 03,00 часа, в стая № 321 на хотел
„Дипломат парк“ на ул.“Христо Ботев“ №37 в гр.Луковит, Ловешка област,
подсъдимият П.Ш. се заканил на Е.А. Ц. ЕГН ********** от гр.** с убийство – че
ще я застреля и ще й пръсне мозъка, като насочвал пистолет, от което заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяване на намерението.
Свидетелката М. и въззиваемия,както беше посочено по горе имат сложни лични
отношения. В конкретния случай,
обаче, не се установява от доказателствата по делото по безсъмнен и категоричен
начин такава заплаха изобщо да е била отправяна от въззиваемия Ш. или ако са
били изречени от него инкриминираните изрази, то те са били провокирани от
употребата на алкохол и са възприети от пострадалата именно по този начин –
като пиянска проява, а не като заплаха.Именно това обяснява иначе необяснимия
факт,че св.М. слиза на рецепцията с твърдения,че е заплашена с убийство,а в
същото време оставя спящото си дете в стаята с предполагаемия убиец.На следващо
място предхождащото инцидента поведение на М. не предполага тя да е изпитвала
основателен страх за живота си от Ш..Двамата посещават заведения и различни
празненства,честват общи празници,наемат заедно хотелска стая заедно с общото
им дете.Житейски логично е ,ако М. е възприела репликите на Ш. като реална и
сериозна закана за отнемане на човешки живот първо да изведе от стаята детето
си.
Поради всичко изложеното
дотук въззивния съд прие за правилни изводите на Районен съд Лукови,че Ш. не е
извършил инкриминираното деяние, поради което съгласно чл.304 от НПК съдът правилно го е признал за невинен и го е оправдал по обвинението за извършено
престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.По изложените
съображения,след като призна Ш. за виновен по повдигнатото обвинение по член
339,ал.1 от НК и му наложи съответното наказание,въззивния съд потвърди
протестираната присъда в останалата и
част.
СЪДИЯ
ДОКЛАДЧИК……………………….