Решение по дело №1603/2018 на Районен съд - Севлиево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

         № 187

гр. Севлиево, 08.07.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                     

при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 1603/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание по чл. 108 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС.

Делото е образувано по искова молба от К.В.К., с ЕГН **********,*** срещу  Й.Г.Й., с ЕГН **********,***.

Ищцата твърди, че е собственик на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот, с идентификатор ***, находящ се в урбанизирана територия по кадастралната карта и кадастрални регистри на село С., М. Д., Община Севлиево, област Габрово, одобрена със Заповед № РД - 18-07-89/14.10.2011 г. на Началника на СГКК - гр. Габрово, целият с площ от 1321 кв. м., начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: дере, път, собствена земеделска земя, ПИ на Г. П. К. и собствена земеделска земя, заедно с построените в имота: сграда ***.1, с предназначение еднофамилна жилищна сграда на един етаж, цялата на маза, състояща се от три стаи и коридор, със застроена площ от 58 кв. м., сграда ***.2, с предназначение селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от 34 кв. м. и сграда ***.3, с предназначение селскостопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 135 кв. м., заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота. Имота придобила по силата на покупка, обективирана в нотариален акт № 134, дело № 292 от 2011 г. на *** Н. К.. През месец април 2011 г. посетила заедно с нейни приятели къщи за гости в с. С.. Собственикът на къщите бил от град В., ищцата го познавала като клиент на нотариалната кантора, където работела преди. Споделила му, че районът ѝ харесва и иска да си закупи къща там. През месец юни 2011 г. той и споделил, че е чул, че се продава къща в същото село, бил ходил да я види и къщата била в много добро състояние. Цената била 15 000 лева и се видяла на ищцата висока, като същата не знаела дали ще успее да осигури парите за покупката. Споделила с приятелка и ѝ предложила да купят заедно в съсобственост имота. Тя се съгласила да закупят в съсобственост къщата. Разговорите с продавача се водили от ответника, с когото тогава ищцата живеела в съвместно съжителство, той ѝ посредничел в преговорите за цената. Договорената обща продажна цена на имота била в размер на 8 000 лева. Тъй като продавачите не разполагали с документи за собственост за целия имот, се наложило ищцата да им даде капаро в размер на 1000 лева, а остатъка в размер на 7000 лева се договорили да им бъде заплатен след като са им готови документите за собственост, при подписването на окончателния договор, във форма нотариален акт. След като продавачите се снабдили с документи за собственост за целия имот се пристъпило към сключване на окончателен договор за покупко - продажба. Сделката била насрочена за 11.11.2011 г., но на датата ищцата имала служебна ангажираност и се наложило да упълномощи ответника да я представлява при сключване на окончателен договор. Не била още сигурна дали ще успее да събере останалите пари и затова направила пълномощното така, че да придобие в съсобственост с трети лица. Като под трети лица имала предвид единствено и само нейната приятелка, но не и ответника. По никакъв начин не била имала намерение да придобива в съсобственост с ответника имота. Средствата за покупката се наложило да изтегли на два пъти. Единия ден - на 10.11.2011 г. - предала на ответника сума в размер на 4 000 лева, и на следващия ден - 11.11.2011 г. в деня на сделката предала остатъка от парите 3 000 лева. След като ищцата предала на ответника продажната цена, за да плати имота от нейно име на продавачите, му предала и сумата за таксите в размер на 300 лева, за да ги плати от нейно име. На 11.11.2011 г. ответника сключил окончателния договор като пълномощник на ищцата. Когато ответникът се върнал и ѝ показал нотариалния акт за покупката на имота, ищцата с изненада и разочарование разбрала, че в нотариалния акт било записано, че ответникът е придобил в съсобственост с нея имота и то при равни квоти. Страшно много се ядосала, разочаровала и веднага се оплакала на приятелите си, но не искала това да развали отношенията между страните, поради което не предприела никакви действия за разваляне на сделката. През август 2017 г., страните се разделили и вече не живеели заедно. От 03.08.2017 г. процесния имот се ползвал самостоятелно изцяло от ответника без същия да заплаща каквото и да е обезщетение на ищцата. Ответникът не допускал ищцата до имота ѝ. Ищцата изпратила на 20.09.2018 г. покана до ответника да ѝ заплаща наем в размер на 200 лева месечно, считано от получаване на поканата /25.09.2018 г./, както и обезщетение за ползване от 03.08.2017 г. до 25.09.2018 г. в същия размер месечно, предвид обстоятелството, че ползвал самостоятелно гореописания недвижим имот. Ищцата уведомила ответника, че дължимата сума за обезщетение за ползване на имота от 03.08.2017 г. до 25.09.2018 г. трябвало да й бъде заплатена в седемдневен срок от датата на получаване на поканата - 25.09.2018 г.. Ответникът не изплащал наем и обезщетение за ползване на имота. Ищцата подала жалба до Районна прокуратура - Севлиево, за недопускането ѝ до имота от страна на ответника, задържането на личните ѝ вещи в него, но все още нямало резултат. Ответникът ползвал собствения на ищцата недвижим имот без правно основание и ѝ пречел да упражнява в цялост правото си на собственост. Въпреки многократните покани от страна на ищцата, ответникът отказвал да освободи ползвания от него недвижим имот на ищцата. В уточнителна молба ищцата твърди, че придобила собственост върху целия процесен имот на основание покупка. Твърди, че е налице порок в упълномощителната сделка, изразяващ се в липса на воля /съгласие/ да придобие в съсобственост с ответника. Действителната й воля при упълномощителната сделка била да придобие в индивидуална собственост процесния имот. Към момента на упълномощителната сделка с ответника живеели заедно, когато наближил момента за прехвърляне на имота, ответника заявил на ищцата, че трябва да придобият в съсобственост процесния имот. Ищцата не била съгласна, но ответника не престанал да настоява за това, започнал да вдига скандали и да я тормози. Заплашвал, че ако не се съгласи ще подпали къщата и ще удуши ищцата пред майка й и баща й, като не престанал докато не получи желаното от него. За да спре да тормози ищцата, съставили процесното  пълномощно за придобиване имота в съсобственост с трети лица, без отразяване името на ответника. При съставяне на пълномощното, ищцата не искала да упълномощи ответника да придобие имота в съсобственост с нея. Действителната воля на ищцата към момента на упълномощаването била да придобие в индивидуална собственост процесния имот. Този порок на упълномощителната сделка влечал и порок на сделката сключена въз основа на пълномощното - покупко - продажбата от 11.11.2011 г. в частта й, в която било отразено, че ищцата купува имота в съсобственост с ответника. В действителност ищцата закупила целия имот самостоятелно за себе си, но в нотариалния акт било отразено, че го закупила в съсобственост с ответника. Предвид изложеното ищцата претендира признаване за установено по отношение на ответника, че е собственик на описания по – горе недвижим имот, като иска осъждане на ответника да предаде владението на така описания имот. Ищцата иска също така осъждане на ответника да й заплати сумата от по 200,00 лева месечно обезщетение за неоснователно ползване на имота за периода от 03.08.2017 г. до 28.12.2018 г.. В уточнителни молби ищцата предявява възражение за обявяване на нищожност на едностранната сделка - пълномощно от 08.11.2011 г., в частта, в която е изявила съгласие да придобие имота в съсобственост с трети лица, както и в частта на извършената с пълномощното сделка покупко - продажба, обективирана в нотариален акт номер 134, дело номер 292 от 2011 г. на *** Н. К., рег. номер ***, в частта, в която е отразено, че имота е придобит в съсобственост с ответника поради липса на съгласие (липса на волеизявление) в посочената част, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор. Оспорва  изцяло  всички  предявени  искове  като  неоснователни  и недоказани, претендира и направените по делото разноски. С ищцата действително живели в гр. В. на съпружески начала от пролетта на 2011 г. до август 2017 г., когато се разделили. През лятото на 2011 г. гостували на познат на ответника в района на с. Б., Община Севлиево. Ищцата много харесала природата и местността там. Скоро след това от друг познат научил, че се продава един имот в района. Свързали се с продавачите и влезли в преговори с тях. Те имали някои въпроси за уреждане във вътрешните си, роднински отношения. Намеренията на страните за закупуване на имота били сериозни, поради което сключили предварителен договор с продавачите, като купувач, по същият бил ответника. След сключването му, със съгласието на бъдещите прехвърлители, ответника започнал действия по поддържане на имота: ангажирал хора да изчистят храстите и плевелите в него, възстановил ел. захранването и водоснабдяването, които били преустановени в имота. Не отговаряло на действителността твърдението, че намеренията на ищцата били тя да придобие имота в изключителна собственост. Това се установявало индиректно както от сключения на 09.07.2011 г. предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот с прехвърлителите, по който страна били като купувач ответника, така и пряко от съдържанието на пълномощното, с което ищцата предоставила права на ответника да я представлява при придобиване на имота, включително в съсобственост с трети лица. Освен това, процесният имот бил закупен изцяло със средства на ответника. През няколкогодишния период след закупуване на имота, вкл. до фактическата раздяла на страните през август 2017 г., а и след това, ищцата не оспорвала общата собственост върху имота. За промяна в партидата на ел. захранването в имота дала писменото си съгласие върху бланка, същата да се води на име на ответника. Ответника плащал дължимите данъци за имота през годините. Още преди фактическата раздяла, ищцата рядко посещавала имота, страните имали многократно разправии във връзка с необходимостта имота да се поддържа и стопанисва добре. Ищцата винаги проявявала неангажираност и нежелание за това. От 2012 г., ответника ангажирал местен човек, който упражнявал надзор върху имота, грижел се и хранел кучета и котки в него. Ищцата проявила за първи път претенциите си към ответника, касаещи процесните отношения, с изпращането на поканата си от 20.09.2018 г., с искания за заплащане на парични суми. Във връзка с тези и действия, ответника също ѝ изпратил такава на 03.10.2018 г., надявайки се че най - после тя ще прояви някаква заинтересованост към имота и най - вече към задълженията си за поддръжката и стопанисването му. Поведението на ищцата било провокирано от крайно негативните и обтегнати отношения между страните след раздялата им от август 2017 г., причините за които били от друго естество, като същата подала и жалба срещу ответника по чл. 323 НК за самоуправство. Ищцата в нито един времеви период от закупуването на имота не изпълнявала задълженията си във връзка с поддържането и грижата за същия, като и проявявала нежелание да посещава имота. Относно претенциите за пороци на упълномощителната сделка и последващата я разпоредителна такава, ответника заявява, че самата ищца участвала при изготвянето на пълномощното, т.к. била юрист. Пълномощното било прецизно, като в него по собствена преценка и воля ищцата, предоставила широк параметър от права, извън оспорените, а именно: „при цени и условия, каквито намери за добре, в съсобственост с трети лица и при квоти, каквито намери за добре, вкл. и да заплати продажната цена в брой или по банков път". Това се потвърждавало и от финалната му част, съгласно която всички клаузи от пълномощното следвало да се тълкуват изцяло в полза на правата на ответника да я представлява. При ясна и еднозначно формулирана воля в упълномощителната сделка, съобразена с материалноправните норми, както и предвид липсата на дългогодишно противопоставяне на упълномощителката във връзка с упражнената в нея воля и същевременно потвърждаване в различни форми на правните последици от нея и последващата я разпоредителна сделка, ответника счита, че не са налице твърдените пороци. Прави възражение за изтекла погасителна давност във връзка с тези претенции. Счита, че е собственик на ½ ид. части от процесния недвижим имот по силата на действителни упълномощителна и разпоредителна сделки. Същите отговаряли на изскванията на закона, не страдали от твърдяните пороци. Позовава се и на придобивна давност по отношение на собствеността му върху процесния имот. Счита за неоснователни и недоказани и претенциите за заплащане на парични суми. Част от тях не отговаряли и на материалноправните разпоредби, свързани с тях. Ищцата не само, че по никакъв начин не била възпрепятствана да ползва имота, но и напротив: същата със своето бездействие и безхаберие не изпълнявала задълженията си като собственик по отношение на него. Претендира разноски.

В съдебното заседание ищцата, лично поддържа предявените искове по съображенията в исковата молба. Уточнява, че твърдените основания за недействителност на пълномощното и продажбата, извършена с процесния нотариален акт са предявени с възражения, а не с искове. Сочи, че пороците на двете сделки са липса на съгласие, несъответствие на изразената воля на ищцата, с действителната, поради заплаха от ответника да придобие в съсобственост с нея. Изрично заявява, че не твърди унищожаемост на сделките поради заплашване, измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД и липса на представителна власт по смисъла на чл. 42 ЗЗД. Ищцата е поискала и е допуснато изменение на предявените искове, с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 31, ал. 2 ЗС, чрез намаляване на размера им до сумата от 900,00 лева, за всеки един от исковете, като същите са останали за разглеждане за размера на посочената сума, представляваща обезщетение за ползване на процесния имот за периода от 03.08.2017 г. до 28.12.2018 г, като е прекратено производството по исковете, поради отказ, в частта за разликата над горепосочената сума до първоначално заявения размер на исковете. Възразява поради прекомерност срещу претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от насрещната страна. В писмена защита ищцата излага подробни доводи за основателността на исковете.

В съдебното заседание ответника, лично и чрез процесуалния си представител заявява становище за неоснователност на предявените искове. Възразява поради прекомерност срещу претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от насрещната страна. В писмена защита излага подробни доводи за неоснователността на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от нотариален акт № 134 от 11.11.2011 г., т. II, дело № 292/2011г. на *** с рег. № *** на НК, с район на действие – района на РС – Севлиево, че на 11.11.2011 г., е сключена покупко – продажба с купувачи, при равни квоти, Й.Г.Й. и К.В.К., представлявана от Й.Г.Й., с пълномощно рег. № 3652 и рег. № 3653 от 08.11.2011 г., на *** с рег. № 012 на НК и продавачи П. Г. П., Н. Т. П.а и Г. Г. Т. на недвижим имот, а именно: поземлен имот, с идентификатор ***, находящ се в урбанизирана територия по кадастралната карта и кадастралните регистри на село С., М. Д., Община Севлиево, област Габрово, одобрена със Заповед № РД - 18-07-89/14.10.2011 г. на Началника на СГКК - гр. Габрово, целият с площ от 1321 кв. м., начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: дере, път, собствена земеделска земя, ПИ на Г. П. К. и собствена земеделска земя, заедно с построените в имота: сграда ***.1, с предназначение еднофамилна жилищна сграда на един етаж, цялата на маза, състояща се от три стаи и коридор, със застроена площ от 58 кв. м., сграда ***, с предназначение селскостопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 34 кв. м. и сграда ***.3, с предназначение селскостопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 135 кв. м., заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота, за сумата от 8 000,00 лева, от която 1000,00 лева, представляваща капаро е заплатена в брой, при подписване на предварителния договор за покупко продажба, а остатъка от 7 000,00 лева е заплатена в брой от купувачите на продавачите в деня на подписване на договора по нотариалният акт.

Установява се от пълномощно, с нотариална заверка на подписите и съдържанието, рег. № 3652 и рег. № 3653 от 08.11.2011 г., на *** с рег. № 012 на НК, че К.В.К. е упълномощила Й.Г.Й., със следните права: да я представлява пред ***, физически и юридически лица, като закупи от нейно име и за нейна сметка, при цена и условия, каквито намери за добре, в съсобственост с трети лица и при квоти каквито намери за добре, включително и като заплати продажната цена в брой или по банков път, за следния недвижим имот, а именно: дворно място, находящо се в извъноколовръстен полигон на М. Д. на село Б., Община Севлиево, цялото с площ 1200 кв. м., ведно с построената в него жилищна сграда цялата на маза, три стаи и коридор с площ 59 кв. м., както и плевня, навес и сушило, заедно с всички подобрения и приращения находящи се в имота, като я подписва там където е необходимо във връзка с това. Посочено е в пълномощното, че следва всички клаузи да се тълкуват изцяло в полза на правата на упълномощеното лице.

Видно от договор за потребителски кредит, че на 07.07.2011 г. е сключен такъв договор между „МКБ ЮНИОНБАНК“ АД, като кредитодател и К.В.К., като кредитополучател, като размера на кредита е 10 000,00 лева.

Видно от писмо, изпратено на 20.09.2018 г. от К.В.К. и известие за доставяне, получено от Й.Г.Й. на 25.09.2018 г., че с писмото е заявено, че Й. дължи на К. наем в размер на 200 лева, месечно, считано от получаване на поканата, както и обезщетение за ползване от 03.08.2017 г. до поканата, в същия размер, предвид обстоятелството, че ползва самостоятелно имот, представляващ поземлен имот, с идентификатор ***, находящ се в село С., М. Д., Община С., целият с площ от 1321 кв. м., заедно с построените в имота: сграда ***, сграда ***, и сграда ***,  заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота. Заявено е в писмото, че при неплащане на обезщетението в седемдневен срок и наема ежемесечно, ще бъде заведено съдебно дело.

Видно от жалба № 1149/18 от К.В.К. до РП – Севлиево, че същата е подала такава, като е заявила, че през 2011 г. придобила имот в с. С., Община Севлиево. Сочи, че към момента на придобиване с Й.Г.Й. живеели в апартамент в гр. В., но през месец август 2017 г.  се разделили, поради множество разногласия, агресия към К., детето и семейството ѝ, физическо и психическо насилие. При раздялата Й. взел ключовете за имота в с. Б. и документите за собственост, като ползвал имота самостоятелно, отказвал на К. да ѝ предостави ключове и достъп до имота, като я заплашвал, че ако отиде до имота ще я погребе там.

Видно от постановление от 20.03.2019 г. на прокурор при РП – Севлиево, че преписка вх.  № 1149/2018 г. по жалба на К.В.К. е изпратена по компетентност на РП – В. за проверка дали има извършено престъпление по повод отправени закани от Й.Г.Й. срещу К.В.К., като е прието липса на данни за извършено престъпление по чл. 323 НК на територията на района на РП – Севлиево.

От предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 09.07.2011 г. е видно, че същият е сключен между купувач Й.Г.Й. и продавачи П. Г. П. и Н. Т. П., за недвижим имот, находящ се в село Б., М. Д., Община Севлиево, представляващ дворно място, с площ от 1200 кв. м., ведно с жилищна сграда плевня и навес, сушило и подобрения,  за сумата от 8 000,00 лева, от която 1000,00 лева, представляваща капаро е заплатена в брой, при подписване на предварителния договор, а остатъка от 7 000,00 лева следва да бъде заплатен в брой от купувачите на продавачите в деня на подписване на договора в нотариална форма, като оканчателния договор следва да се сключи в срок до 09.11.2011 г..

Видно от писмо, изпратено на 05.10.2018 г. от Й.Г.Й. до К.В.К., че с писмото е заявено, че К. е собственик на ½ идеална част от поземлен имот, с идентификатор ***, находящ се в село С., Община С., като тъй като за имота се грижи само Й., на същият се дължи сумата по 250 лева месечно за поддръжката на имота и обезщетение от 3 500 лева от 01.08.2017 до подаване на писмото, като е поканена К. в тридневен срок да заплати дължимите суми, като е предупредена, че ще бъде заведен съдебен иск в противен случай.

От представени платежни документи е видно, че Й.Г.Й. е заплащал консумативи за доставка на вода за имат в с. С. на „Бяла“ ЕООД, през периода  2016 г. - 2019 г. и данък недвижим имот и такса битови отпадъци на Община С., през периода 2015 г. – 2017 г..

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор документи.

Установява се от заключението на вещото лице по съдебно - икономическата експертиза и от изслушването на същото в съдебно заседание следното: средният месечен пазарен наем за процесният недвижим имот е 53 лева; за процесният период от 03.08.2017 г. до 28.12.2018 г., наема е 900,00 лева.

На въпроси зададени на ответника Й.Г.Й. по реда на чл. 176 ГПК, същият е заявил, че: средствата за закупуване на процесния имот са лично негови, спестени от труд в чужбина, наследени от родител и спестени от предходни дейности преди да замине за чужбина, в размер на 15 000,00 лв., общо; спестените били около 7000,00 евро, като от тях закупил лек автомобил ***, за който заплатих 8000,00 лв.;  от баща си имал около 4000,00 лв., за ремонти по къщата, като имал и продаден наследствен имот; продал и ловни оръжия за 5000,00 лв.- 6000,00 лв..

От показанията на свидетеля В.К., баща на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната му заинтересованост, се установява следното:  свидетеля заявява, че през месец април 2011 г. дъщеря му, заедно със свой колега адвокат и ответника дошли в село Б. по повод сделка на имоти; ищцата споделила, че местността Б. много й харесва и желае да закупи имот; през месец септември 2011 г. ищцата заживяла на семейни начала с ответника; ответника и негов приятел - К. разбрали, че в същото село има къща за продаване, показали снимки на къщата, която ищцата харесала и е изявила желание да закупи имота; ищцата натоварила К. и ответника да посредничат при закупуването на имота - да намерят собствениците, за цената, и други подробности, свързани с имота, ток, вода и т. н.; през лятото ищцата поискала от свидетеля 1000 лв. за да даде капаро на собствениците на имота; през месец септември 2011 г. след като К. и ответника уговорили цената и формата -че ищцата ще е собственик на имота, тя изтеглила сумата един път от 4 000 лв., втори път от 3000 лв., като датата на тегленето на сумата била 10.11.2011 г., а след това станала сделката; средствата били от заем от банка;  преди сделката ищцата казала, че ще живеят на семейни начала с ответника, като свидетеля и съпругата му нямали нищо против и ответника си преместил багажа в нейното жилище, на третия етаж, като свидетеля живеел на втория етаж; на 10-ти ищцата дала 4000,00 лв. на ответника, а на следващия ден преди сделката дала 3000,00 лв., като цената била уговорена за 8000,00 лв.; след като ищцата дала сумата 3000,00 лв. ответника поискал да се впише и той като собственик на имота, но ищцата била против и имало голям скандал, като я заплашил, че ще запали къщата и ще я унищожи; преди ищцата да закупи имота, с ответника и с приятели ходили на къщата, още преди да живеят на семейни начала, за да оправят външния й вид - огради, ток, води, а след като заживяли на семейни начала, заедно ходили в имота с децата; ответникът имал син, който живеел в И. и когато бил в България, заедно ходили в имота; свидетеля не ходил на имота, но ходили други гости; след като се разделили с ответника, той не разрешавал на ищцата и не ѝ давал ключове за имота и казвал, че само с негово съгласие тя ще ходи в имота; дал ключове на съседи да наглеждат имота; дъщерята на свидетеля се свързала със съседа, който казал, че ответника е забранил да дава ключ на ищцата и на други лица; свидетеля присъствал на даването в общата им адвокатска кантора от ищцата на сумата 4000,00  лв. на ответника, свидетеля не бил на даването на 3000,00 лв., защото бил извън кантората, но ищцата по - късно споделила, че ответника настоява да бъде вписан като собственик.

От показанията на свидетелката Н.Д. - А., се установява следното: свидетелката познава ищцата от ранното си детство, от 30 години като били приятелки, в близки отношения; ищцата запознала свидетелката с ответника, лятото на 2011 г. и се виждала с него до август 2011 г.;  част от фактите, свидетелката знаела от ищцата, а на част от ситуациите станала свидетел; по отношение на имота разбрала, че ищцата го харесала, къщата била предложена от приятел на ответника;  свидетелката през май или юни 2011 г. посещавала местността Б., като преди това ищцата ѝ казала, че е посещавала тази местност, че е много красива, имало комплекси от къщи и една вечер свидетелката била с дъщеря си там; ищцата казала, че са й предложили къща, имала желание да си купи имот там; приятел на ответника и самия той ходил да гледа имота, казали, че  има къща за около 6,000 лв., която се продава, което свидетелката знае от ищцата; впоследствие приятелят на ответника  показвал снимки на къщата и ищцата много харесала имота и решила да го купи; по - късно ищцата казала, че ответника й е предложил по - висока цена - около 12,000-13,000 лв., над 10,000 лв.;  ищцата се чудила защо един път й се казва 6,000 лв., втори път двойно по - висока цена, като в крайна сметка цената се оказала 8,000 лв.; ищцата не знаела дали ще й стигнат парите от банковия кредит и говорила да купи имота заедно с общата им приятелка - В., която да участва като съсобственик; цената била окончателно договорена, като ответника участвал като посредник, т. к. ищцата не била опитна в преговорите, а нямала и възможност да пътува до Б. толкова често; ищцата осигурила средствата, чрез банков кредит, като казвала, че е теглила парите на две вноски, когато е наближил периода за окончателния договор; в деня преди подписване на окончателния договор на 11.11.2011 г., свидетелката влязла в кантората на ищцата, имало козметик до кантората й и често се отбивала; видяла как ищцата предава на ответника Й. пачка пари, казала, че финализират сделката за къщата на Балкана; свидетелката изчакала на дивана в кантората, ответника взел парите и заминал някъде;  ищцата обяснила, че това е част от сумата и я тегли на вноски за да не плаща комисионна на банката;  конкретния ден ищцата обяснила, че няма да може да пътува до гр. Севлиево, защото има дело и служебен ангажимент; седмица след това, около 6 - 7 дена, ищцата се обадила, била много ядосана, възмутена и казала, че сделката е минала, но ответника се е вписал в нотариалния акт като съсобственик и свидетелката се учудила защото дотогава никога не било ставало на въпрос, че ищцата ще купува имота конкретно с ответника; единственият втори човек била споменала само за В. Г.; ищцата била много учудена когато ответника й показал нотариалния акт и споделила, че в дните преди сделката ответника я е заплашвал, че ще я удуши пред майка й и баща й, че ще запали къщата; ищцата споделяла на свидетелката, до последно за физическо насилие, като по - скоро виждала агресивно, грубовато отношение от ответника към ищцата, но го отдавала на неговия темперамент; накрая когато се разделили, ищцата показала синини от душене по врата й;  страните посещавали имота много често, двамата, т.к. вече живеели в жилището на ищцата, която издържала ответника; ответникът като се изнасял август 2017 г. взел единствените оригинални ключове на имота както и оригиналите на нотариалния акт; ищцата казвала, че е имало ключове при чичо В. – приятел на ответника, живеещ в същата местност, но той казал на нея, че ответника му е забранил да предоставя достъп до имота; ищцата искала да ходи в имота, но ответника ѝ отправял заплахи, че ще я убива, ще я пали и ще погребва баща ѝ; когато страните се разделили, ищцата месеци наред не можела да изгони ответника от дома си, като била под абсолютен тормоз.

От показанията на свидетеля В. В., са установява следното: свидетеля познава ответника от 20 години, преди датата на съдебното заседание, а ищцата от началото на връзката им; свидетеля  свързал ответника с бившия собственик на къщата; свидетеля живеел в гр. В. и имал вила в района; страните били заедно от 2010/2011 г. в период на 5-6 или 7-8 години; намеренията на страните били да си закупят къща в Балкана, свидетеля намерил къщата и свързал ответника с продавачите; направили предварителен договор и дълго време минало от предварителния договор до изповядването на сделката, защото човека не бил готов с документите;  сумата не била голяма - 7-8 хиляди лева; свидетеля присъствал при ***, когато ответника дал парите да изплати имота при окончателното изповядване на сделката, като предната вечер, спали в района на имота; при *** свидетеля разбрал, че К. ще става съсобственик, защото ответника искал имота за него; към момента на сключване страните живеели заедно, а към момента на предварителния договор свидетеля не е  сигурен дали са били заедно; ответника заплащал на човек, който поддържал имота и свидетеля го виждал лично да коси, да лепи плочки и да прави модернизации; свидетеля виждал ищцата два пъти и чувал, че са ходили заедно в годините 7-8-10 пъти на имота; ток и вода, свидетеля мисли, че ответника ги плаща, но не е сигурен;  свидетеля не е виждал ответникът да заплаща средства на човека, който поддържа къщата и да си плаща тока и водата, но предполага за плащането.

От показанията на свидетеля В. П., са установява следното: свидетеля познава страните от 2012 г., тъй като живее на Б.; хранил кучето на процесния имот; имота, когато го купили имал ток и вода, но бил станал голям пущинак, а после двора бил изчистен; най - напред страните си идвали всеки месец, после ищцата казала, че има много работа и по  - нарядко си идвала; ответника по – начесто си идвал, свидетеля само водата му плащал, а тока си го плащал ответника; до фактическата раздяла на страните и след това, свидетеля не може да каже дали някой е имал претенции; ищцата по - рядко си идвала в годината, напоследък - най - много 2 пъти в годината; свидетеля не е чувал ищцата да е била заплашвана, същата не била идвала, за да ѝ даде свидетеля,  ключ; свидетеля имал ключове за къщата понеже идвал инкасатора; ответника бил погрешка взел ключовете, но ги пратил на свидетеля, като тогава свидетеля не можел да влезе; свидетеля имал за навсякъде ключове, като ответника му ги оставил преди 20 дни, за 20 дни нямал ключове за никъде, само за двора.

От показанията на свидетеля М.И., са установява следното: свидетеля познава страните от около 20 години, преди съдебното заседание; с ищцата са колеги, живели са в един блок преди много време, а ответникът познава от доста време от приятел, с който е съученик; през 2010 г., свидетеля работел с ищцата в една кантора, която била в семейната й къща, в общо помещение; свидетеля имал клиенти от К., които си търсели имоти и през пролетта на 2011 г. ответникът, заедно с негов приятел - К., посетили Б., където същият държал къщи за гости; след като се върнали ищцата споделила, че желае да си купи къща в Б., тъй като не са скъпи и районът й харесал; към този момент ищцата и ответника нямали взаимоотношения, с ответника ищцата се запознала в началото на 2011 г.; към средата на лятото – юни, ответника и К. предложили на ищцата,  къща за продаване, като двамата посредничили, тъй като по - често ходели там; първоначално ищцата нямала необходимите парични средства, не бил сигурен кредита и идеята била да го придобие с Валя, за това и пълномощното, което К. дала било с права да я представлява да закупи  имота с трети лица в съсобственост; ответникът не осигурил средства за покупката на имота; свидетеля присъствал на едно предаване на пари – три хиляди лева в деня на сделката в кантората на ищцата; към момента на сделката, свидетеля  не мисли, че ищцата и ответника  живеели заедно, имали вече отношения, но не живеели заедно; на свидетеля не му е известно към момента на сделката да е имало пререкания в личните отношения между страните, докато бил в кантората нямало, около този период страните започнали да стават близки; след сделката страните  заживели заедно до 2017 година.

От показанията на свидетеля М. Ш., са установява следното: свидетеля познава страните от около десетина години, в началото не знаел, че закупуват двамата имота, ищеца действал сам; свидетеля запознал ищеца със собствениците на имота; къщата не била зле, здрава монолитна постройка, но била занемарена, обрасла, пътеките и оградите, не били наред, пътят, който съществувал имал нужда от ремонт, правили го Общината и ответника; вътре в имота ответника направил сервизно помещение баня, тоалетна, направили захранването, ремонти по оградите, септични ями;  свидетеля не може да каже колко пъти ищцата е посещавала имота, ответника възстановявал имота, поддържал го, а ищцата посрещала свидетеля;  отношенията между страните били идилични - ищцата пушела цигари на стълбите, ответника стоял на един орех и се любувал на природата, всичко било наред; свидетеля не знае дали ответника е разполагал със средства за закупуване на имота, не знаел, че страните купуват заедно имота, мислил, че ответника го купува; на ремонта на ел. захранването, май била и ищцата.

 

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

 

Уважаването на иска по чл. 108 ЗС предполага установяването от страна
на ищцата, с оглед доказателствената ѝ тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
, кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: че е собственик на описания в исковата молба имот на соченото основание, както и че имота се владее или държи именно от ответника. От друга страна, в тежест на ответника е да докаже, че това владение или държане се основава на наличието на правно
основание.

Установи се по делото от нотариален акт № 134 от 11.11.2011 г., т. II, дело № 292/2011г. на *** с рег. № *** на НК, с район на действие – района на РС – Севлиево и от пълномощно, с нотариална заверка на подписите и съдържанието, рег. № 3652 и рег. № 3653 от 08.11.2011 г., на *** с рег. № 012 на НК, че Й.Г.Й. и К.В.К., представлявана от Й.Г.Й., са придобили по покупко – продажба, при равни квоти,  недвижим имот, а именно: поземлен имот, с идентификатор ***, находящ се в урбанизирана територия по кадастралната карта и кадастралните регистри на село С., М. Д., Община Севлиево, област Габрово, одобрена със Заповед № РД - 18-07-89/14.10.2011 г. на Началника на СГКК - гр. Габрово, целият с площ от 1321 кв. м., начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: дере, път, собствена земеделска земя, ПИ на Г. П. К. и собствена земеделска земя, заедно с построените в имота: сграда ***.1, с предназначение еднофамилна жилищна сграда на един етаж, цялата на маза, състояща се от три стаи и коридор, със застроена площ от 58 кв. м., сграда ***, с предназначение селскостопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 34 кв. м. и сграда ***, с предназначение селскостопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 135 кв. м., заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота, за сумата от 8000,00 лева. Ищцата и ответника са придобили недвижимият имот, при равни квоти - по ½ идеална част, предвид и изричното посочване на това в нотариалният акт.

Ищцата основава претенцията си за собственост върху целия процесен имот, обратно на посочените в нотариален акт № 134 от 11.11.2011 г. равни квоти на съсобственост между страните върху имота на твърдения за нищожност на пълномощното от 08.11.2011 г., в частта, в която е изявила съгласие да придобие имота в съсобственост с трети лица, както и в частта на извършената с пълномощното сделка покупко - продажба, обективирана в нотариален акт номер 134, дело номер 292 от 2011 г. на ***, рег. номер ***, в която е отразено, че имота е придобит в съсобственост с ответника поради липса на съгласие (липса на волеизявление) за посочената част, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Заявената липса на волеизявление от ищцата в пълномощното от 08.11.2011 г., след уточнението на изявленията на ищцата в съдебно заседание, се обосновава с твърдения за заплаха от ответника по отношение на ищцата, че ако не се съгласи да придобие процесния имот в съсобственост с нея ще подпали къщата и ще удуши ищцата пред родителите ѝ. Сведения за такива заплахи се съдържат по делото единствено в  показанията на свидетеля В.К., а също и в показанията на свидетелката Н.Д. - А., но последната свидетелка изрично заявява, че основава тези си възприятия на изявления на ищцата, датирани от седмица след закупуване на имота. В показанията си свидетеля В.К. сочи, че ответника поискал да се впише и той като собственик на имота, но ищцата била против и имало голям скандал, като я заплашил, че ще запали къщата и ще я унищожи, но свидетеля не заявява, дали е присъствал на този скандал, като от друга страна признава, че ищцата по - късно му споделила, че тя настоява ответника да не бъде вписан като собственик, което навежда на извод, че и описания от свидетеля скандал, възпроизвежда изявления на ищцата. В показанията си свидетеля М.И., колега на ищцата, заявява, че към момента на продажбата, не му е известно да е имало пререкания в личните отношения между страните, като около този период страните започнали да стават близки и след сделката страните  заживели заедно до 2017 година. При тези данни след като прецени показанията на свидетеля В.К., баща на ищцата, по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната  заинтересованост на свидетеля, опосредеността от изявления без доказателствана стойност (обяснения на ищцата за изгодни за нея факти) на сведенията, съдържащи се в показанията на свидетелката Н.Д. - А., съдът намери обсъдените показания на свидетелите К. и Д. – А., в частите сочещи заплашване от ответника, целящо да мотивира ищцата към участие в процесните сделки, за недостоверни, некореспондиращи с останалия събран доказателствен материал – показанията на  останалите свидетели и писмените доказателства събрани по делото, поради което не кредитира в посочените части показанията на двамата свидетели. Отделно от изложеното дори да би могло да се приеме, че клаузата на оспореното пълномощно, предвиждаща придобиване на имот в съсобственост с трето лице е порочна /нищожна или унищожаема/ на основанието заявено от ищцата, а и на което и да е друго основание, това не би предизвикало целените от ищцата последици.  В такъв случай оспорената клауза не би породила  правно действие или същото би отпаднало с обратна сила, но това не би могло да доведе до това ищцата да придобие идеалните части от имот, посочени в последващата продажба, като собствени на ответника, доколкото и никакво пълномощно да не бе представил ответника при продажбата, същият пак би станал собственик на продадената му вещ, като за това е без значение, какъв е произхода на средствата за заплащане на цената. Твърдяното заплащане на цялата цена от ищцата и закупуване не само за ищцата, а и за ответника на процесния имот, би могло да обоснове различни облигационни отношения – договорна отговорност, ако между страните е имало отношения по договор за поръчка, деликтна отговорност или връщане на недължимо платено, поради неоснователно обогатяване, но е невъзможно същото, в съчетание с порок на упълномощителната сделка, да обоснове такъв порок в последващата продажба, който да доведе до собственост, върху целия продаден имот, за единия купувач, придобил права въз основа на заявеното да е порочно пълномощно.   С оглед изложеното установи се по делото неоснователност на доводите на ищцата, че същата е придобила процесния недвижим имот в цялост, като страните притежават равни квоти - по ½ идеална част, както изрично е посочено в нотариален акт № 134 от 11.11.2011 г..

Установи се по делото от показанията на всички разпитани свидетели, че след раздялата на страните през 2017 г. ищцата не е посещавала процесния имот, като същият се посещава от ответника, който разполага с ключовете на имота и ги е предоставил на свидетеля В. П., който хранил кучето, находящо се в къщата на страните, като освен това П. отварял и на инкасатора. Не се установи по делото ищцата да разполага с ключове за имота или да ѝ е предоставен достъп до същият, поради което и предвид, установеното за ответника, притежание на ключовете за имота и разпореждане със същите, следва да се приеме, че имота се държи, в неговата цялост, именно от ответника. Неоснователно е възражението за придобиване на процесния имот по давност от ответника, доколкото по делото еднозначно се установи, че до 2017 г. страните като живеещи във фактическо съжителство, съвместно са ползвали имота, като няма каквито и да било данни преди тази година ответника да е заявил пред ищцата собственическите си намерения за целия имот, а изтеклият след това срок е крайно недостатъчен да обоснове извод за настъпване правните последици на придобивната давност, съгласно разпоредбата на чл. 79 ЗС.

Не се установи по делото при доказателствена тежест на ответника за установяване на основанието за владението му, фактическата власт на ответника върху целия имот да се основава на правно основание. С оглед изложеното и предвид доказателствената тежест на ответника за установяване на основанието за владението му налице е и последната предпоставка за уважаване на иска – фактическата власт на ответника не се основава на правно основание.

Предвид изложеното иска по чл. 108 ЗС е доказан и поради това основателен за ½ идеална част и следва да бъде уважен за тази част, а за разликата до пълния му предявен размер  същият е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв, с оглед горните изводи, че ищцата не е собственик на тази част от имота, а собственик на същата част е ответника. Във възприетия по - горе смисъл относно особеностите на иск по чл. 108 ЗС, предявен между съсобственици е съдебната практика - решение № 15/02.08.2012 г. по дело № 1299/2010 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 100 от 02.08.2017 г. по гр. д. № 3560/2016 г. тричленен състав на Първо ГО на ВКС.

 

Установи се по делото съсобственост между страните върху процесния имот, поради което съдът намира, че следва да разгледа иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, доколкото посочената разпоредба е специална хипотеза на института на неоснователното обогатяване, като когато спорът е за ползването на съсобствена вещ между съсобственици, това е нормата, която урежда отношенията между страните - решение № 381 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 272/2009 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение. Предвид изложеното съдът намира, че следва да се приеме, че ищцата е предявила по делото иск за обезщетение за лишаване от ползване единствено с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, а не и такъв по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, каквато квалификация погрешно е дадена с доклада по делото. Тъй като твърденията на страните, техните доказателствени искания и правните им доводи бяха насочени към установяване на обстоятелствата и правните изводи от значение, както за основателността на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, така и за уважаването, респективно отхвърлянето на иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, по делото не е налице пречка съдът да се произнесе по същество единствено по предявеният иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, установена безспорно от релевираните от страните изявления в хода на процеса и събраните по делото доказателства, при съобразяване и на цитираната по – горе практика на ВКС.

Установи се по делото по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, че имотът е съсобствен между страните, с оглед приетото по иска по чл. 108 ЗС. Установи се също така, че ищцата е отправила писмена покана до ответника - писмото, изпратено на 20.09.2018 г. от К.В.К., получено видно от известие за доставяне от Й.Г.Й. на 25.09.2018 г.. Предвид възприетото  по иска по чл. 108 ЗС ответникът ползва целият имот, като разполага с ключа от същия и няма данни да е предоставил ключ на ищцата и след поканата. Установи се и неполучената от ищцата полза, която е пропусната от същата след поканата – за периода от 25.09.2018 г. до 28.12.2018 г. -  сумата 82,93 лева, изчислена служебно от съдът въз основа на заключението на вещото лице по съдебно - икономическата експертиза, при съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик надхвърля своята квота в съсобствеността. С оглед всичко изложено ответника следва да заплати сумата 82,93 лева, по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, за периода от 25.09.2018 г. до 28.12.2018 г., поради което иска до размер на тази сума е основателен и следва да се уважи, а до пълният му предявен размер от 900,00 лева, и за периода от 03.08.2017 г. до 24.09.2018 г., иска следва да се отхвърли, като неоснователен.

Относно разноските, предвид частичното уважаване на исковете и направеното искане за присъждане на такива, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата срещу ответника следва да се присъдят разноски, по съразмерност, съобразно представения списък на разноските и доказателствата приложени по делото за заплатени такива, в общ размер на сумата 232,07 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответника също  има право на разноски и предвид направеното искане следва да му се присъдят разноски, по съразмерност, в размер на сумата от 737,80 лева. Присъждането на разноските по делото за адвокатско възнаграждение в тежест на ищеца или на ответника е законна последица от отхвърляне, респективно от уважаване на иска, като при възражения на страните, съдът следва да прецени и дали размерът на тези разноски е съобразен с правната и фактическа сложност на делото. По настоящото дело следва да се приеме, че претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение от страните, взето предвид при изчисление на посочените по – горе суми за разноски, не е прекомерно и отговаря на критериите за определяне на разумно такова, предвид и заложените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения правила за определяне на минимално адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност съдът да присъди по - нисък размер на разноските, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, ако същото е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Тази възможност е обусловена от искане на насрещната страна. По делото е направено от всяка от страните искане за присъждане на по - нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна поради прекомерност, като съдът намира така направените искания по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователни. Процесуалният представител на ответника е изготвил отговор, участвал е в две открити съдебни заседания и при събиране на доказателствата – немалък брой писмени доказателства, разпит на шестима свидетели и заключение на вещо лице, предявил е и доказателствени искания по делото. С оглед горното и като съобрази характера на спора, който следва да се приеме, че се отличава със средно висока правна и фактическа сложност, обема и съдържанието на осъщественото от пълномощника процесуално представителство, съдът счита, че договореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Посоченият размер в представеният от ответника договор за правна помощ (1000 лв.) е около нормативноустановеният минимален размер, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 2, ал. 5  от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид всички гореобсъдени обстоятелства се налага извод, че възнаграждението на процесуалният представител на ответника, посочено в приложения по делото договор за правна защита и съдействие, не е прекомерно, което обосновава неоснователност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ищцата претендира разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на искова молба, без процесуално представителство, в размер на 500,00 лева. След  като съобрази характера на спора, който следва да се приеме, че се отличава със средно висока правна и фактическа сложност, обема и съдържанието на осъществената правна помощ, съдът счита, че договореното и заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Посоченият размер в представеният от ищцата договор за правна помощ (500 лв.) е около нормативноустановеният минимален размер, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 2, ал. 5  от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид всички гореобсъдени обстоятелства се налага извод, че възнаграждението на адвоката на ищцата, посочено в приложения по делото договор за правна защита и съдействие, не е прекомерно, което обосновава неоснователност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Воден от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Г.Й., с ЕГН **********,***, че К.В.К., с ЕГН **********,***,  притежава ½ идеална част от правото на собственост, като придобито по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 134 от 11.11.2011 г., т. II, дело № 292/2011г. на *** с рег. № *** на НК, с район на действие – района на РС – Севлиево, върху недвижим имот, а именно: поземлен имот, с идентификатор ***, находящ се в урбанизирана територия по кадастралната карта и кадастралните регистри на село С., М. Д., Община Севлиево, област Габрово, одобрена със Заповед № РД - 18-07-89/14.10.2011 г. на Началника на СГКК - гр. Габрово, целият с площ от 1321 кв. м., начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: дере, път, собствена земеделска земя, ПИ на Г. П. К. и собствена земеделска земя, заедно с построените в имота: сграда ***.1, с предназначение еднофамилна жилищна сграда на един етаж, цялата на маза, състояща се от три стаи и коридор, със застроена площ от 58 кв. м., сграда ***.2, с предназначение селскостопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 34 кв. м. и сграда ***.3, с предназначение селскостопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 135 кв. м., заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота, и ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС Й.Г.Й., с ЕГН **********, да предаде на К.В.К., с ЕГН **********, владението върху ½ идеална част от описаният недвижим имот, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К.В.К., с ЕГН **********, срещу Й.Г.Й., с ЕГН **********, иск, с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване на собствеността и предаване на владението върху описаният недвижим имот, за разликата над ½ идеална част до пълния предявен размер на цялото право на собственост.

ОСЪЖДА Й.Г.Й., с ЕГН **********,***, да заплати на К.В.К., с ЕГН **********,***, сумата 82,93 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената й  ½ идеална част от поземлен имот, с идентификатор ***, находящ се в урбанизирана територия по кадастралната карта и кадастралните регистри на село С., М. Д., Община С., област Г., заедно с построените в имота: сграда ***.1, сграда ***.2, и сграда ***.3, заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота, за периода от 25.09.2018 г. до 28.12.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от К.В.К., с ЕГН **********, срещу Й.Г.Й., с ЕГН **********, иск, за разликата над сумата 82,93 лева до пълният му предявен размер от 900,00 лева, и за периода от 03.08.2017 г. до 24.09.2018 г..

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Й.Г.Й., с ЕГН **********,***, да заплати на К.В.К., с ЕГН **********,***, сумата  232,07 лева за разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К.В.К., с ЕГН **********,***, да заплати на Й.Г.Й., с ЕГН **********,***, сумата  737,80 лева за разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: