Решение по дело №318/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            11.04.2019 година                      Град С.З.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 12.03.                                                                                              2019 година

В публичното заседание в следния състав:     

                 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                                                                               

Секретар: Стойка И.  

като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

т.д. № 318 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Предявен е иск с правно основание чл.240 ЗЗД за връщане на сума в размер на 90 000лв., като част от общо дължимата сума от 269 886.50лв.

 

Ищецът „Д.” ООД – гр. Я. твърди в исковата си молба, че през 2016 г., ищцовото дружество е предоставило на ответника „В.” ЕООД като временна финансова помощ /заем/ на основание договор № 89/28.03.2016 г. суми в размер общо на 464 000 лв., съгласно приложени 33 бр. преводни /платежни/нареждания по дати и суми, както следва:

Лева:                    Дата на предоставяне:          

35000,00             28.3.2016

25000,00             22.4.2016

10000,00             17.5.2016

10000,00             20.5.2016

30000,00             26.5.2016

10000,00             8.6.2016

10000,00             9.6.2016

20000,00             21.6.2016

6000,00               1.7.2016

14000,00             1.7.2016

20000,00             4.7.2016

15000,00             14.7.2016

15000,00             27.7.2016

25000,00             29.7.2016

15000,00             5.8.2016

10000,00             15.8,2016

15000,00             2.9.2016

7000,00               7.9.2016

10000,00             14.9.2016

10000,00             16.9.2016

10000,00             20.9.2016

25000,00             28.9.2016

20000,00             30.9.2016

30000,00             19.10.2016

5000,00               3.11.2016

13000,00             9.11.2016

3000,00               11.11.2016

6000,00               22.11.2016

10000,00             23.11.2016

10000,00             24.11.2016

5000,00               29.11.2016

10000,00             1.12.2016

5000,00               1.12.2016

                  

Или общата предоставена в заем сума на ответника възлиза на 464000,00 лв. общо.        

Ищецът сочи, че въпреки уговорката по договора,  сумите е трябвало да му бъдат върнати при поискване, но не по-късно от 30 октомври 2017 г., като посочва, че към момента на подаване на исковата молба, ответникът му е възстановил част от сумата в размер на 194 113,50 лв., а останалата част от задължението в размер на 269 886,50 лв. все още не е изпълнено.

Ищецът сочи, че по т.д. № 371/2017 г. по описа на Окръжен съд С.З. е  предявил претенцията си в размер на 40 000 лв., като част от вземането си, описано по-горе. Делото било висящо пред ОС С.З..

Сочи, че с Определение № 322/05.10.2018 г. по ч.т.д. № 67/2018 г. по описа на ЯОС е допуснато обезпечение на бъдещия му иск срещу ответника с цена 90 000 лв. - като част от дължимата главница от 269886,50 лв.

Моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата 90000 лв., като част от дължимата главница от 269 886,50 лв., представляваща невъзстановени суми, предоставени по договор № 89/28.03.2016 г. за временна финансова помощ, както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

 Ищцовото дружество претендира за присъждане на разноските, направени по ч.търг.д. №67/2018 г. по описа на ЯОС във връзка с обезпечаването на иска и разноските, направени по изп.д. № 1922/2018 г. по описа на ЧСИ рег.№ 878 И.Х. за налагането на допуснатото обезпечение.

 

В законоустановения срок е постъпил  отговор на исковата молба от ответното дружество, като ответникът заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни и ги оспорва по основание и размер.

Твърди, че за „В.” ЕООД не са възниквали задължения към ищеца в сочения от него размер и на твърдяното основание. Оспорва твърдението, че между страните е сключен договор за предоставяне на финансова помощ, приложен към исковата молба.

Ответникът оспорва, че „Д.“ ООД е предоставил на „В.” ЕООД суми общо в размер на 464000 лв. по посочения договор и заявява, че ако се установи, че между страните е подписан представения с исковата молба Договор №89/28.03.2016 г. , то „В.” ЕООД не е получило сочените от „Д.“ ООД суми.

Сочи, че получаването на заем от ищеца не е отразено и в счетоводството на „В.” ЕООД. Договорът за заем е реален, поради което, след като сумите не са реално предоставени, предявеният иск за връщането им следва да бъде отхвърлен.

Според ответника, ако бъде установено, че ищецът действително му е предоставил сочените суми в заем, то вземанията на „Д.“ ООД са погасени чрез плащане и чрез даване вместо изпълнение, чрез доставката на пшеница, ечемик и други зърнени култури.

Ответникът моли да бъде отхвърлен предявения иск за заплащане на главница като неоснователен.

Предвид неоснователността на главния иск, счита за неоснователен и акцесорния за заплащане на законна лихва върху претендиралата главница, поради което моли същият да бъде отхвърлен.

 

  Съдът обсъди доводите и становищата на страните по делото, при което намери за установено следното:

 Съдът приема за установено, че ищецът “Д.” ООД – гр. Я. е предоставил на “В.” ЕООД като временна финансова помощ сумата 464000 лв. общо, съгласно приложените по делото преводни /платежни/нареждания.

  По делото са представени 32 бр. преводни нареждания, от които е видно, че “Д.” ООД – гр. Я. е превел на ответното дружество сума в общ размер на 464 000 лв. Съобразно  чл. 5 от договора, ответното дружество се е задължило да върне на ищеца предоставената сума при поискване, но не по – късно от 30 октомври 2017 г.

  По делото е  представен протокол за прихващане от 08.12.2016 г., от който се установява, че “В.” ЕООД дължи на “Д.” ООД – гр. Я.  сумата от 464 000 лв., а Д.” ООД – гр. Я. дължи на “В.” ЕООД сумата от 194 113, 50 лв. След като страните по делото са прихванали взаимно задълженията си, ответното дружество е останало задължено за сумата от 269 886, 50 лв.

Ищецът в исковата си молба е посочил, че по т.д. № 371/2017 г. по описа на Окръжен съд С.З. е  предявил претенция в размер на 40000 лв., като част от общото вземане, описано по-горе, като е уточнил, че делото е висящо пред ОС С.З..

При извършената служебна справка относно хода на производството по  т.д. № 371/2017 г. по описа на Окръжен съд С.З., съдът констатира, че производството е приключило с постановен съдебен акт от 14.12.2018г., като “В.” ЕООД е осъдено да заплати на  “Д.” ООД сума в размер на 40 000 лв., като част от дължимата главница от 269 886, 50 лв., представляваща невъзстановени суми, предоставени по договор № 89/28.03.2016 г. за временна финансова помощ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 06.12.2017 г. до окончателното плащане на вземането. Решението е влязло в законна сила на 21.1.2019г. и на ищеца е издаден изпълнителен лист за присъдената сума.

 

  При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

Договорът за заем за потребление е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, в зависимост от обстоятелството дали е уговорена възнаградителна лихва и комутативен - правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка - уговорената парична сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума в същата валута и размер. Като реален договор, заемът за потребление, се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума.

В настоящия случай, по делото е установено, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение  по договор за заем по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, който е реален и се счита сключен с предаването на сумата – предмет на договора. С оглед разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже наличието на твърдяното заемно правоотношение, както по основание, така и по размер. Безспорно установено е от представените по делото преводни нареждания, че Д.” ООД – гр. Я. е предоставило на “В.” ЕООД парична сума в размер на 464 000 лв. Видно от протокол за прихващане от 08.12.2016 г. “В.” ЕООД дължи на “Д.” ООД – гр. Я. сумата от 464 000 лв., а “Д.” ООД – гр. Я. дължи на “В.” ЕООД  сумата от 194 113, 50 лв. Поради това страните по делото са прихванали задълженията си, като ответното дружество е останало задължено за сумата от 269 886, 50 лв.  В тежест на “В.” ЕООД по сключения договор за заем е да установи пълно и главно изпълнение на задълженията си за връщане на сумата в общ размер на 269 886, 50 лв. Ответникът не е представил доказателства за изпълнение на поетите от него задължения по договора, поради което предявеният иск за сумата 90 000 лв., като част от дължимата главница, представляваща невъзстановени суми, предоставени по договор №89/28.03.2016 г. за временна финансова помощ се явява основателен.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че “В.” ЕООД следва да заплати на “Д.” ООД – гр. Я. сума в размер на 90000  лв., като част от дължимата главница от 269 886, 50 лв., представляваща невъзстановени суми, предоставени по договор №89/28.03.2016 г. за временна финансова помощ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 02.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

 

По отговорността за разноските:

Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на разноските по делото, съобразно представен списък –л.5 от делото.

Претендираните разноски в настоящото производство са в размер на 3600лв. за ДТ и 3 230лв. - адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, договореното възнаграждение е в посочения размер 3 230лв., но е посочено, че ще бъде заплатен по банков път. Данни за такова плащане, обаче, не са представени от ищеца, поради което за настоящото производство следва да се присъди само сумата 3600лв. – заплатена за ДТ.

 

Ищецът е поискал присъждане на разноските в обезпечителното производство, които са в общ размер 344лв.

Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 17.10.2013 г. на ВКС направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Съдът намира, че такива разноски могат да бъдат единствено държавната такса за обезпечение на бъдещ иск и възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие в производството за обезпечаване на бъдещ иск пред съда, но не и разноски по образуваното изпълнително дело. По въпроса е формирана практика на ВКС, в която се приема, че разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др /.

Поради изложеното, съдът следва да присъди само разноските в обезпечителното производство в общ размер 344 лв., а разноските по изп. д. № 1922/2018 г. на ЧСИ И.Х., с рег. № 878 не следва да се присъждат.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                       Р    Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА “В.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. *** да заплати на  “Д.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. ***, със съдебен адрес:***, кантора 307 чрез адв. В. К. сума в размер на 90 000 лв. /деветдесет хиляди лв./, като част от дължимата главница от 269 886, 50лв., представляваща невъзстановени суми предоставени по договор № 89/28.03.2016 г. за временна финансова помощ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 02.11.2018г.  до окончателното изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА “В.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. *** да заплати на  “Д.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. ***, със съдебен адрес:***, кантора 307 чрез адв. В. К. направените в настоящото исково производство разноски в размер на 3600лв. /три хиляди и шестотин лв./, както и  направените в обезпечителното производство разноски в размер на 344 лв./триста четиридесет и четири лв./.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред П. апелативен съд.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: