Решение по дело №7583/2011 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№1259

гр.Варна, 27.03.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕЛНИЕ, ХVІІІ състав, в публичното съдебно заседание, проведено на 02.03.2012 год. в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : МАЯ НЕДКОВА

 

при секретаря  А.Д. , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7583/2011 год. по описа на Варненски районен съд , ХVІІІ състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявени от Т.Г.Н. ЕГН ********** със съдебен адрес *** *****, чрез адв. В.С.  срещу "****" ООД гр. Варна, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от В.Д.К.- управител искове, с правно основание чл. 128 т.2 от КТ за осъждане на ответника да му заплати  неизплатено възнаграждение за месец ноември 2009г. в размер на 362 лева, както и законна лихва за забава върху същото за периода от 31.12.2009г. до 19.05.2011г. в размер на 51.77 лева;

неизплатено възнаграждение за месец декември 2009г. в размер на 437 лева. както и законна лихва за забава върху същото за периода от 31.01.2010г. до 19.05.2011г. в размер на 55.58 лева;

неизплатено възнаграждение за месец януари 2010г. в размер на 437 лева, както и законна лихва за забава върху същото за периода от 28.02.2010г. до 19.05.2011г. в размер на 55.09 лева;

неизплатено възнаграждение за месец февруари 2010г. в размер на 437 лева, както и законна лихва за забава върху същото за периода от 31.03.2010г. до 19.05.2011г. в размер на 51.26 лева;

неизплатено възнаграждение за месец март 2010г. в размер на 437 лева, както и законна лихва за забава върху същото за периода от 30.04.2010г. до 19.05.2011г. в размер на 47.56 лева;

неизплатено възнаграждение за месец април 2010г. в размер на 437 лева, както и законна лихва за забава върху същото за периода от 31.05.2010г. до 19.05.2011г. в размер на 43.73 лева;

неизплатено възнаграждение за месец май 2010г. в размер на 437 лева, както и законна лихва за забава върху същото за периода от 30.06.2009г. до 19.05.2011г. в размер на 40.02 лева;

неизплатено възнаграждение за месец юни 2010г. в размер на 437 лева. както и законна лихва за забава върху същото за периода от 31.07.2010г. до 19.05.2011г. в размер на 39.19 лева;

неизплатено възнаграждение за месец юли 2010г. в размер на 437 лева, както и законна лихва за забава върху същото за периода от 31.08.2010г. до 19.05.2011г. в размер на 32.36 лева;

неизплатено възнаграждение за месец август 2010г. в размер на 437 лева, както и законна лихва за забава върху същото за периода от 30.09.2010г. до 19.05.2011г. в размер на 28.66 лева;

неизплатено възнаграждение за месец септември 2010г. в размер на 437 лева, както и законна лихва за забава върху същото за периода от 31.10.2010г. до 19.05.2011г. в размер на 24.83 лева;

неизплатено възнаграждение за месец октомври 2010г. в размер на 437 лева, както и законна лихва за забава върху същото за периода от 30.11.2010г. до 19.05.2011г. в размер на 21.13 лева;

неизплатено възнаграждение за месец ноември 2010г. в размер на 437 лева, както и законна лихва за забава върху същото за периода от 31.12.2010г. до 19.05.2011г. в размер на **.30 лева;

неизплатено възнаграждение за месец декември 2010г. в размер на 437 лева, както и законна лихва за забава върху същото за периода от 31.01.2011г. до 19.05.2011г. в размер на 13.47 лева;

неизплатено възнаграждение за месец януари 2011г. в размер на 437 лева, както и законна лихва за забава върху същото за периода от 28.02.2011г. до 19.05.2011г. в размер на 10.01 лева;

неизплатено възнаграждение за месец февруари 2011г. в размер на 437 лева, както и законна лихва за забава върху същото за периода от 31.03.2011г. до 19.05.2011г. в размер на 6.18 лева;

неизплатено възнаграждение за месец март 2011г. в размер на 298 лева, както и законна лихва за забава върху същото за периода от 30.04.2011г. до 19.05.2011г. в размер на 1.69 лева;

- с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати обезщетение за 6 дена неползван платен годишен отпуск за 2011г.,  в размер на 120 лева;

 - с правно основание чл. 221 ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 530 лева  обезщетение  за срока на предизвестието. 

В исковата си молба ищеца твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника по силата на което е заемал длъжността „монтьор електронно и телекомуникационно оборудване” от 31.03.2007 г. Излага,че за последно  е  получил частично възнаграждение в размер на 75 лева за месец ноември 2009г. След това на него заплати не са били превеждани. Основното месечно трудово възнаграждение е било в размер на 530 лева, като след удръжки на него са се дължали 437 лева. От началото на 2010г.  са му  давани различни дребни суми, дължими най-вече за гориво, командировъчни и т.н., но не и за реално трудово възнаграждение.

 На 23.03.2011г. Н. е депозирал при работодателя си уведомление по чл.327 т.2 от КТ, с което е прекратил едностранно трудовото правоотношение считано от 23.03.3011г., включително.  Претендирал е и обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ. До момента не са му изплатени нито заработените трудови възнаграждения, нито обезщетение за неползван платен годишен отпуск, нито обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител моли иска да бъде уважен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.Представя писмени бележки.

Ответникът "****" ООД - гр. Варна в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор,  в който не оспорва предявените искове по основание, оспорва ги по размер. Не оспорва основанието и размера на дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

В съдебно заседание по същество, редовно призован не изпраща представител.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Видно от приложените по делото писмени доказателства – трудов договор  № ** от 31.10.2007 г. , ищецът е бил в трудово правоотношение с "****" ООД - гр.Варна,на длъжността „монтьор електронно и телекомуникационно оборудване”,  с който е уговорено работникът да получава основно месечно възнаграждение в размер на 280.00. С допълнително споразумение от 20.12.07г. към Трудов договор от 31.10.2007 г. ,месечното му трудово възнаграждение е променено на 305.00 лв. в последствие със споразумение от 28.01.2008 г. - на 420 .00лв. ,  а от 05.01.2009 г.-  на 530 лв. С уведомително писмо вх.№ 30/23.03.2011 г. ищеца е уведомил работодателя си, че прекратява трудовите си правоотношения с него  на основание чл. 327 т.2 от КТ , считано от същата дата. 

На 18-36 от дело са представени копия на РКО  и вносни бележки , за изплатени от ответника на ищеца суми .

На 37, 38 от дело са представени копия на информация за направени транзакции от ответника по сметка на ищеца.

От заключението на проведената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за месеците ноември 2009 г. до м. 02.2010 г. на ищеца са начислени по ведомост суми за получаване и получени такива в общ размер на 1077.24 лв. За м. март 2010г. до  м. март 2011 г. има остатък за получаване на трудово възнаграждение в размер на общо 346.88 лв. дължимата лихва за този период е общо в размер на 6.61 лв. Ищецът е освободен от работа със Заповед № 6/23.03.2011 г..Брутното трудово възнаграждение за месеца предхождащ този, а именно м. 02.2011 г. е  561.80 лв. На основание чл. 221 ал.1 от КТ обезщетението е в размер на 561.80 лв. На ищеца се полага обезщетение за неплатен годишен отпуск в размер на 6 работни дни  или сума в размер на 153.24 лв.

От заключението на допълнителната ССЕ, прието по делото и неоспорено, се установява, че лихвата върху дължимите суми като трудово възнаграждение, след приспадане на изплатените с РКО за периода м.март.2010 г. до м.март 2011 г. е в размер общо на 2**.22 лв.

От заключението на проведената по делото СГрЕ се установява, че подписите  положени в графа ” получил сумата” в РКО от 19.03.2011 г. 02.03.2011г. и 25.02.2011 г. не са положени от ищеца.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл.128 от КТ установява възмездност на полагания от работниците/служителите труд, вменявайки на работодателя задължението да престира уговореното трудово възнаграждение в предвидените срокове. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между него и ответника, а последният, да установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на трудово възнаграждение.

В конкретния случай безспорно установено се явява обстоятелството, че страните са били във валидно трудово-правно отношение през процесния период от декември 2009 г. до март 2011 г.  Не се спори също, че считано от 23.03.2011 г. трудовия договор е бил прекратен.

Съдът като съобрази обстоятелството, че ответникът, в чиято тежест е било, не е ангажирал доказателства за плащане на претендираното от ищеца трудово възнаграждение, както и че дължимостта и размера са доказани по делото, приема че предявеният по реда на чл.128 от КТ иск се явява частично основателен, като същия следва да бъдат уважен до размер, съгласно заключението на изготвената счетоводна експертиза и като се вземе предвид заключението по изготвената съдебно графолочина експертиза. Съдът приема, че за претендирания период се дължи обща сума от 2 713.59 лв. Безспорно се доказа, че ищеца не е положил подпис в РКО от 02.03.2011 г., 19.03.2011г. и 23.03.2011г. както и, че същия е получил трудовото си възнаграждение за периода м.ноември 2009 г. до м.февруари 2010г. Ответника не доказа и заплащане на трудовото възнаграждение с представените РКО , на които не е посочено основание „работна заплата” , че именно плащанията по тях са били за трудово възнаграждение,а не както се твърди от ищеца за гориво , командировъчни и т.н.,  следователно безспорен е извода, че в процесния период ищцата не е получавала договореното си трудово възнаграждение.

Трудовото възнаграждение е лихвоностно и върху него се дължи лихва , а съгласно заключението на вещото лице същата е в размер на 2**.22 лв.

Ответника не оспорва, че не е заплатил на ищеца обезщетения по чл. 221 ал.1 от КТ и 224 от КТ . Ответникът не е  ангажирал доказателства за заплащане на посочените обезщетения, поради което иска на ищеца по чл. 224 ал.1 от КТ следва да бъде уважен до предявения от него размер – 120 лв.  и по чл. 221 от КТ в размер на 530 лв. , доколкото по делото ищеца не е направил искане за изменение на петитума на иска съобразно заключението на вещото лице в тази част. 

Ищецът е направил искане за заплащане на направените по делото разноски, а именно възнаграждение на един адвокат.  Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 213.00 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт държавна такса по предявените искове  в размер на 258.54  лева, както и по сметка на ВРС сумата от 300,00 лева представляваща депозит за вещите  лица предварително платен от бюджета на съда.

На основание чл.405, ал.5 от ГПК , ответника следва да бъде осъден да заплати 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОСЪЖДА"****" ООД гр. Варна, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от В.Д.К.- управител ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.Н. ЕГН ********** със съдебен адрес *** *****, чрез адв. В.С.  сума в размер 2 713.59/ две хиляди седемстотин  и тринадесет лв. и петдесет и девет ст./лева представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м.март 2010 г. до м. март 2011 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 2 713.59 лв. до 7 215.00 лева,вкл. периода м. ноември 2009 г. до м.февруари 2009 г.,  на основание чл.128, т.2 от КТ, сума в размер на 217.22 /двеста и седемнадесет лв. и двадесет и две ст./ лева представляваща лихва за забава върху главницата за периода от падежа на всяко задължение до дата на подаване на исковата молба -19.05.2011г. , както и законна лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане на задължението на основание чл. 86 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА "****" ООД гр. Варна, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.****, представлявано от В.Д.К.- управител ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.Н. ЕГН ********** със съдебен адрес *** *****, чрез адв. В.С., сумата от 530/петстотин  и тридесет / лева, представляваща неизплатено обезщетение по чл.221 от КТ и сумата от 120.00 /сто и двадесет/  лева, представляваща неизплатена част от обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 6 работни дни.

 

ОСЪЖДА "****" ООД гр. Варна, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от В.Д.К.- управител  ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.Н. ЕГН ********** със съдебен адрес *** *****, чрез адв. В.С., сумата от 213.00 /двеста и тринадесет/лева, сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски съобразно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА "****" ООД гр. Варна, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от В.Д.К.- управител ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебна на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от 258.54 /двеста петдесет и осем лв. и петдесет и четири ст./ лева, представляваща дължима държавна такса и по сметка на Варненски районен съд сумата от 300,00 /триста/ лева - съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано  от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: