Присъда по дело №447/2020 на Районен съд - Разлог

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД №447/2020 г.
ПО ОПИСА НА РС - Разлог

Наказателно частен характер производство е образувано по тъжба, депозирана от С.И.Б.,
с ЕГН*, против Д.В.П., ЕГН*, с която тъжителката е повдигнала против подсъдимата
обвинение за извършване на престъпление по чл.147, ал.1, пр.1 от НК, за това, че на
09.01.2020 г. пред разследващ полицай при РПУ-Р., давайки обяснения, разгласила позорни
обстоятелства: „Започна да звъни по телефона, като искаше обяснения от нас“, „Заплашваше
ме, че ще ме съди“, „Нощем идваше до вратата и ми тикаше бележки под вратата.“, „.... тя
ми звъни и продължава да ме заплашва, че ще ме съди“, „Занимава институциите с жалби, в
които има неистини“, „От нейното преминаване през оградата три платна бяха изкъртени“,
„откакто г-жа Б. стана собственик в блока започнаха нашите проблеми“.
Против подсъдимата Д.В.П., е предявен от частния тъжител С.И.Б., с ЕГН*, граждански
иск, съгласно дадените й от закона правомощия, в размер на 500.00 лева, обезщетение на
„неимуществени вреди” вследствие на извършеното деяние от подсъдимата, който съдът е
приел за съвместно разглеждане в наказателното производство, като е направил преценката,
че така формулиран гражданският иск отговаря на разпоредбата на чл.85, ал.1 от НПК.
В съдебно заседание частният тъжител С.И.Б. - редовно уведомена, се явява лично и
поддържа обвинението. Счита, че така повдигнатото срещу Д.В.П. обвинение е доказано по
несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Във връзка с
предявения граждански иск, счита, че същият е доказан и моли да бъде уважен в
цялост.Прави се искане и за присъждане на направените по делото разноски.
Упълномощеният защитник на подсъдимата - адв. С. счита, че от изяснената по делото
фактическа обстановка се установява, че извършеното от Д.П. деяние не осъществява от
обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.147, ал.1, пр.1 от НК, защото
в конкретния случай няма разгласяване на позорни обстоятелства с цел да се промени
отрицателно обществената оценка на личността на тъжителката, нито пък й е приписвано
престъпление с визираните изрази, които тъжителката счита, че са клевета. Ето защо иска
оправдаването й, поради факта, че същата не е извършила деянието, за което е обвинена и
на същото основание се иска отхвърляне на предявения граждански иск като същия е
неоснователен и недоказан. Претендират се и направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимата Д.В.П. е родена в г.Р., но е с с адрес в г.Б., у.„Л.Т.”№8, а.4.2, неомъжена,
неосъждана, с висше образование, работи като учител в СУ„Н.Р.“-Б. и като преводач на
документи.
Подсъдимата е управител на ЕС в сграда „У.р.”-Б..
Съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан по изп.
дело №20127010400806 по описа на ЧСИ А.Б.Ц. с peг. №701 на КЧСИ на РБ и район на
действие Бл.ОС, през м. 08.11.2018 г. частната тъжителка С.И.Б. придобива право на
собственост върху Ателие №А 0.7 в кооперацията „У.Р.", намираща се в г.Б., у.„Л.Т.”№8. От
този момент нататък тъжителката С.Б. подава редица жалби срещу подсъдимата пред
институции като РУ на МВР-Б., РП-Р., РУ на МВР-Р., както и завежда съдебни дела срещу
нея - за клевета, за документно престъпление с предмет ценни книжа, за измама в маловажен
случай, за отмяна на приети решение на ОСЕС и пр.
От приетите по делото доказателства се установи, че между двете лица съществува
конфликт. Причина за конфликта е нежелание на частната тъжителка да заплаща
гласуваната от Общото събрание на ЕС такса за поддържане на общите части, която се
дължи от всеки етажен собственик.
По повод подадена жалба от частната тъжителка до РП-Р. е образувана пр.пр.№1579/2019
1

г., по която подсъдимата П. е дала на 09.01.2020 г. обяснения. В обясненията използвала
изразите: „…Започна да звъни по телефона като искаше обяснения от нас…", „…
Заплашваше ме, че ще ме съди...", „…Нощем идваше до вратата и ми тикаше бележки под
вратата…", ,,...тя ми звъни и продължава да ме заплашва, че ще ме съди...", „…Занимава
институциите с жалби, в които има неистини...", „…От нейното преминаване през оградата
три платна бяха изкъртени...", „…Откакто госпожа Б. стана собственик в блока, започнаха
нашите проблеми...".
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от
събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по делото писмени
доказателства.
В с.з. са събрани гласни доказателства чрез проведените разпити на двама свидетели –
И.М. и Г.Н.. Събраните по делото гласни, а и писмени доказателствени средства са напълно
еднопосочни в смисъл, че скоро след нанасяне на тъжителката Б. в жилищната кооперация
„У.Р.", находяща се в г.Б., взаимоотношенията между нея и подсъдимата П. се влошили,
като такива те останали и към инкриминираната дата включително. В тази насока са както
показанията на всички, разпитани по делото свидетели, така и обясненията на подсъдимата,
поради което и за съда не възникна съмнение, че същите са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно, и няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите
на съда по фактите. Тук е мястото да се посочи, че въпросът за начина на изпълнение на
задълженията на П. като управител на етажната собственост, не е пряко относим към
предмета на доказване по делото.
Въз основа на анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът
намира, че повдигнатото с тъжбата срещу подсъдимата обвинение не се доказва по
категоричен, несъмнен и безспорен начин.
Обект на престъплението по чл.147, ал.1 от НК, са обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителна
обществена оценка за личността.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно-отговорно лице.
За да е съставомерно едно деяние по чл.147, ал.1 от НК, е необходимо от обективна
страна на първо място да е налице пострадал – конкретно физическо лице. Изпълнителното
деяние на престъплението е възможно във две форми – разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за пострадалия (чл.147, ал.1, пр.1) или приписването му на неизвършенo от
него престъпление (чл.147, ал.1, пр.2), като и двете форми на изпълнителното деяние могат
да се осъществят устно или писмено, при директно общуване с адресата или чрез използване
на изображения, при използване на далекосъобщително средство, сред които и писмо, и т.н.
От субективна страна, деянието следва да бъде извършено при форма на вината умисъл.
Следва да се посочи, че за съставомерността на деянието по чл.147, ал.1 от НК, не е
необходимо да се установява дали честта и достойнството на оклеветения са засегнати.
Вината на подсъдимия по чл.147, ал.1 от НК, следва да се определи въз основа на
съзнанието, което е имал за обективните елементи на деянието, когато е разгласил неверни
позорни обстоятелства и е преписал престъпление, за което се знае, че не е извършено. При
клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни
обстоятелства за честта му, които не са истински или му се приписва престъпление, което не
е извършил. В конкретния случай, подсъдимата П. в обясненията по преписка №1579/2019
г. на РП излага определени факти, обективно основани на нейната увереност за истинността
им, което обстоятелство налага изводи за несъставомерност на вмененото й престъпно
деяние, поради отсъствие на субективния елемент.
В инкриминираните в тъжбата изрази, конкретни данни за извършени престъпления не са
изложени, нито се съдържат твърдения за позорящи честта и достойнството на тъжителя
обстоятелства. На практика, в тъжбата частният тъжител Б. е инкриминирала своя
субективен прочит на изразените от подсъдимата П. в процесната преписка оценъчни
2

съждения, т.е. инкриминирала е собственото си възприятие и тълкуване на цитираните слова
на подсъдимата. Съдебната практика е константна, че начинът на мислене не може да се
криминализира, тъй като резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване,
поради което деецът не може да носи наказателна отговорност за чужди /в случая на
тъжителя/ изводи, оценки, разсъждения и предположения.
Обясненията, които П. е дала пред органите на РУ на МВР-Б. е осъществена при спазване
реда и правилата на НПК и не следва да попада под хипотезата на разгласяване на „позорни
обстоятелства". Нещо повече съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека,
твърденията, направени в жалби или показания пред властите, не могат да се разглеждат
като "разгласяване" на клеветнически твърдения, тъй като техните автори не възнамеряват
да накърнят репутацията на лицата, за които се отнасят, а целят да упражнят правото си да
подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ от страна на компетентните
власти, като не без значение са естеството и точния начин на комуникиране на твърденията,
контекста, в който са направени, степента, в която засягат съответните лица. В конкретния
случай подсъдимата не е търсила полицейските органи, а е призована да даде обяснения в
рамките на започнала прокурорска преписка по подадена от С.Б. жалба, в която се съдържат
данни за извършено документно престъпление. Начинът, по който подсъдимата е отправила
изявленията си до съответните органи, следва да се приеме, че те не са оповестени
публично, поради което и тяхното потенциално въздействие върху репутацията на тъжителя
е твърде ограничено. Всички длъжностни лица, на които са станали достояние имат
задължението да пазят служебна тайна.
Поради изложеното съдът намира, че обективираните действия на подсъдимата П. не
изпълват от обективна и субективна страна основния състав на престъплението клевета -
чл.147, ал.1 от НК.
Предвид недоказаността на обективната и субективната страна на престъпния състав по
повдигнатото обвинение, следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл.304 от
НПК. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на
обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи
същото обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на
престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът
може да постанови съответна осъдителна присъда.
С оглед на горното и на основание чл.304 от НПК, съдът призна подсъдимата Д.П. за
невиновна и я оправда по обвинението, внесено и поддържано с частната тъжба за
престъпление по чл.147, ал.1 от НК.
По предявения граждански иск:
В процесния случай неимуществените вреди се претендират на деликтно основание –
чл.45 и сл. ЗЗД. По делото обаче не се установи подсъдимата П. да е извършила
престъплението посочено в тъжбата. При отсъствието на деликт в случая предявеният
граждански иск като обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, в
размер на 500.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.05.2020 г. до окончателно
изплащане на сумата, съдът отхвърли, като неоснователен и недоказан, тъй като не се доказа
виновно и противоправно поведение на подсъдимата П.. Същата бе оправдана по
повдигнатото обвинение, поради което не е деликтно отговорна, респективно не може да
бъде ангажирана нейната отговорност по чл.45 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед постановения съдебен акт, с който съдът призна подсъдимата П. за невиновна по
предявеното и поддържано обвинение срещу нея от страна на частния тъжител, то на
основание чл.190, ал.1 от НПК и предвид изричното искане от страна на защитника, съдът
намери, че следва да възложи на частния тъжител Б. да заплати на подсъдимата П. сумата от
700.00 лева, представляващи сторени от последната разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
3

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………..
4

Номер на акта:	2
Дата:	10 май 2021 г. (в сила от 18 февруари 2022 г.)
Съдия:	Велина Иванова Полежанова

Дело:	20201240200447
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	15 септември 2020 г.

Присъда по дело №447/2020 на Районен съд - Разлог

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите