РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Варна, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110204956 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано след като
Административен съд –Варна е отменил Решение №1136/22.08.2022г.. по АНД
№5359/2021г. по описа на РС-Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на ВРС.
Първоначалното производство е образувано по жалба на „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“
ЕООД с ЕИК 20389064,със седалище и адрес на управление в гр.Варна, бул.“Цар
Освободител“ №30, представлявано от Б.И.Я. срещу Наказателно постановление № 23-
0001336, издадено на 09.09.2021 г. от главен инспектор в отдел „Контрол“ в РД
„Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с което за нарушение на осн. чл.96, ал.1,
т.1 от ЗАвПр на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
В жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочи, че то е незаконосъообразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява от законен или
процесуален представител. По делото не е постъпило и писмено становище.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител по делото и не
ангажира писмена защита. В придружителното писмо, с което делото е изпратен в съда
1
от директора на РД „АА“-Варна се претендира присъждане на възнграждение за
процесуално представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През месец юни 2021г. служители на РД „АА“-Варна, сред които и Б. И. извършили
комплексна проверка на дружеството -въззивник „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД с ЕИК
20389064. В хода на същата те установили, че превозвачът "ЗИБ СТРОЙ ГРУП" ЕООД
притежава Лиценз на Общността за международен превоз на товари с №17436, валиден
до 11.05.2027г. От представените в хода на проверката документи- пътен лист №00947
от 03.08.2020 г. и товарителница №********** проверяващите органи преценили, че
дружество е извършило превоз на товари с автомобил „Скания“ кат.N3, с рег.
№СВ0074РС, на 03.08.2020 г. Към датата на извършване на превоза т.а. „Скания“ кат.
N3, с рег. №СВ0074РС не бил включен в списъка на превозните средства към Лиценза
на Общността на дружеството. Същият бил включен впоследствие на 28.08.2020 г.
При горните констатации на 04.06.2021 год. срещу въззивното дружество от страна
на инспектор Б.И. бил съставен АУАН, в който било посочено, че същото е нарушило
разпоредбата на чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвП. Св.И. приел, че нарушението е извършено
на 03.08.2020 год. в гр.Варна, на бул.“Цар Освободител“ №30, където дружеството
допуснало извършване на обществен превоз на товар с горепосоченото МПС. Актът
бил предявен и връчен още същия ден на представляващия въззивното дружество,
който го подписал без възражение. В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени
писмени възражения пред АНО.
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
понастоящем НП на гл.инспектор в отдел “Контрол“ при РД „Автомобилна
администрация” –гр.Варна, в което били възприети изцяло фактическите и правните
констатация дадени от актосъставителя, като на основание чл. 96, ал.1, т.1 от ЗАвП
наложил на въззивото дружество административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 3 000 лева.
Наказателното постановление било връчено на дружеството на 01.11.2021г.. В
законоустановения 7-дневен срок /съгласно действащата редакция на ЗАНН, към
момента на връчването му/, на 08.11.2021г. –първият присъствен ден/ видно от
пощенското клеймо/, в РС била депозирана жалба срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от АУАН ,
пътен лист №00947 от 03.08.2020 г. и товарителница №**********, заповед
/приложена по делото преди жалбата/, и от останалите приети по делото писмени
2
доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директора на РД
„Автомобилна администрация” –гр.Варна. Лицата, осъществяващи контрол по
спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за
извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на
пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в
разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, каквото безспорно качество притежава и
актосъставителя И.. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя правомощие на
тези лице, при изпълнение на задълженията си да съставят актове за констатираните
нарушения. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗАвП не
предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС
или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни
правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-30/24.01.2020
год. /приложена към преписката, преди жалбата/ министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на началниците
на отдел „Контрол“ в РД "АА" да издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва
тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията. В случая НП е
издадено от П.Д. в качеството му на началник на отдел „Контрол“ в РД „АА“-Варна,
поради което е издадено от компетентен орган.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1
и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова
норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение,
които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е
индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво
3
е обвинен.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е К.К.
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН–видно
съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на
производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на
наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
По делото не е спорно, че в случая е налице извършен обществен превоз, тъй като
от жалбоподателя не са представени доказателства превоза да е извършен за негова
сметка или безплатно.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП - "обществен превоз" е превоз, извършван за
чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с
моторно превозно средство.
Съобразно §1, т.3 от ДР на ЗАвтП -"Превоз на товари" е превоз на товари с моторно
превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с
моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и
празните курсове, направени във връзка с превоза.
Съгласно нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2005 г., бр. 85 от
2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 60 от 2014 г., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.),
обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава
лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на
Общността, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността.
Видно от доказателствата по делото т.а. „Скания“ кат. N3, с рег. №СВ0074РС е бил
включен в списъка на превозните средства към Лиценз на Общността, който
дружеството притежава, на 28.08.2020 г.
4
От събраните в АНП, а и по делото доказателства е установено, че при
извършването на обществения превоз на товари в периода 03-27.08.2020 г. посоченото
МПС не е било включено в списъка към лиценза на Общността, т. е. в разрешителния
списък, който дава право на превозвача да използва конкретното МПС за обществен
превоз.
В случая, съдът намира, че неправилно АНО и актосъставитлят са определили датата
на нарушението. Видно от доказателствата по делото - Пътен лист № 00947/03.08.2020
г. издаден от „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД се установява, че на 03.08.2020 г. е излязъл от
гаража и се е върнал в гаража на 07.08.2020 г. автомобил „Скания R 450“ с рег.
№СВ0074РС, посочено е, че е извършен обществен превоз, като в графа „документи за
превоза“ е посочен „5397“, за датите 03 - 07.08.2020 е описан маршрута на движение
на автомобила, като за 03.08.2020 г. той е: Каолиново – Хитрино, Хитрино – Исперих,
Исперих – Хитрино, Хитрино - Исперих, Исперих – Хитрино, Хитрино – Исперих,
Исперих – Каолиново, съответно за 05.08.2020 г. маршрута е Каолиново – Шумен,
Шумен – Девня, Девня – Исперих, Исперих – Девня, Девня - Каолиново.
В Товарителница № **********/05.08.2020 г. е посочено, че е издадена в Каолиново от
изпращач и превозвач „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД, като получател е „Хан Омуртаг“
АД, с адрес гр. Шумен, превозена е глина, превоза е извършен с автомобил „Скания R
450“ с рег. №СВ0074РС, дата и място на натоварване – „кантара Две могили“, място на
разтоварване – „Хан Омуртаг“, товарителница съдържа печати на двете дружества и
подписи. От съдържанието на товарителницата се установява, че обществения превоз е
извършен от Каолиново до Шумен на 05.08.2020 г., това съответства на записаното в
пътен лист № 00947, като за дата 05.08.2020 г. първия записан превоз е Каолиново –
Шумен. Видно от записите за извършени превози на 03.08.2020 г. в посочения пътен
лист не е налице обществен превоз по маршрут Каолиново - Шумен. От
товарителницата и пътния лист се установява, че обществен превоз е извършен, но не
на 03.08.2020 г. както е посочено в НП, а на 05.08.2020 г. В товарителница №
********** ръкописно е записана дата 05.08.2020 г.В тази връзка неправилно в НП е
посочено, че нарушението е извършено на 03.08.2020г. в гр.Варна. Поради това и
издаденото НП се явява незаконосъобразно поради неправилно приложение на
материалния закон, доколкото на посочената в него дата въззивникът не е осъществил
нарушението, тъй като същото е извършено/довършено на 05.08.2020г.
Съдът в настоящия си съдебен състав намира, че горното нарушение, изразяващо се
в неправилно приложение на материалния закон, доколкото е повдигнато обвинение за
друга дата, не би могло да бъде санирано от въззивния съд посредством правомощията
му по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът може да измени НП
когато се налага да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
5
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Съгласно
теорията / Новите положения в административното наказване - Коментар на
измененията и допълненията в Закона за административните нарушения и наказания от
2020 г. с автори Р.И. и П.Т./ и константната съдебна практика районният съд разполага
с възможност да упражни това свое правомощие в няколко случая и те са аналогични
на разпоредбата на чл.337, ал.1, т.2 от НПК, приложима по препращане от чл.84 на
ЗАНН. На първо място, това са случаите, в които събраната в хода на съдебното
следствие доказателствена съвкупност обуславя различни изводи по приетата от
наказващия орган фактическа обстановка, обективирана в мотивната част на
съответния акт, но не и такива, които налагат съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението или обуславят неприложимост на дадената от
наказващия орган правна квалификация на нарушението. Такъв би бил случаят, в който
наказващият орган е приел, че нарушението е извършено на територията на две
населени места, а съдът е установил, че е извършено само в едното от тях. Във всички
случаи, обаче, промяната на датата на нарушението, като съществен реквизит на
АУАН и НП представлява съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и
на практика с нейната промяна в решението би се достигнало до повдигане на ново
съвсем различно обвинение за въззивника- за друга дата, с каквото правомощие
възз.съд не разполага. Недопустимо е с крайния си съдебен акт съдът да предявява на
наказаното лице нови фактически положения, които съставляват ново
„административното обвинение“, по каквито то не се е бранило до момента, или
съставомерни признаци от състава на нарушението, които до момента не са му били
предявени. На второ място, изменение на акта по чл. 58д от районния съд е допустимо
и в случаите, в които събраната в хода на съдебното следствие доказателствена
съвкупност обуславя различни правни изводи при идентична фактическа обстановка в
сравнение с възприетите от наказващия орган- напр. когато отговорността на
нарушителя е ангажирана за квалифициран състав на нарушение, а от
доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие, не се
установяват признаците на квалифициращото обстоятелство. На трето място, това свое
правомощие съдилищата могат да упражнят и когато се налага изменение в мотивната
част на акта. Затова и настоящия състав приема, че не би могъл да измени НП, като
приеме друга дата на нарушението, в каквато насока са указанията на състава на
АдмС-Варна, върнал делото за ново разглеждане .
Поради всичко гореизложено подадената жалба се явява основателна, а атакуваното
наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
С оглед изложеното до тук, съдът не намира за нужно да излага аргументи за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
6
С оглед направеното искане за присъждане на разноски по делото, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО не е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител-служител с юридическо образование. Разноски са поискани
в съпроводителното писмо по делото, с което жалбата е изпратена в съда. От друга
страна, са налице основания и за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода
на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно
и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001336, издадено на 09.09.2021 г. от
главен инспектор в отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ - гр. Варна, с
7
което на „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД с ЕИК 20389064, със седалище и адрес на
управление в гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №30, представлявано от Б.И.Я. на осн.
чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвПр на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” –гр.Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8