Р Е Ш Е Н И Е № 22/8.2.2021 г.
гр. Ямбол, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 336 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба на К.Р. ******** с ЛНЧ ********** с настоящ адрес-***, със съдебен адрес:***, чрез пълномощника си: адв.П.М.,***, съдебен адрес-*** сл. тел. ********, моб. тел. ******** email: ************ против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0261-000150/09.12.2020 г. по чл.171, т.1, б.“Б“ ЗДвП на Началник РУ към ОДМВР-Ямбол, РУ-Елхово, с която на К.Р. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна, поради съществени нарушения на административно-наказателната процедура предвидена в ЗАНН, които нарушения са довели да съществено ограничаване правото на защита и са опорочили процедурата по установяване на нарушението и издаването на оспорения акт, поради което се претендира да бъде отменена изцяло.
В съдебно заседание
жалбоподателя се явява лично и с адв.М., който
подържа жалбата и направените в нея искания.
Ответната страна редовно
призована не изпраща представител в съдебно заседание, като изразява писмено становище
за оставяне на жалбата без уважение.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
На 08.12.2020 г. около 9,30
часа в община Елхово на път втори клас № ІІ-79-кръстовище с път І-7 в посока на
движение от гр.Елхово към гр.Болярово служители на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол са
спрели и извършили проверка на лек автомобил „** **“ с рег. № *******, като са
установили, че се управлява от К.Р. ********* с ЛНЧ ********** с настоящ адрес-***,
с концентрация на алкохол в кръвта 0,54 промила на хиляда, установена с
техническо средство Алкотест дрегер
7510, определящо канцентрацията на алкохол в кръвта
чрез издишания въздух, поради което му е връчен талон за медицинско изследване
с номер 000863.
За посоченото е бил съставен
АУАН с.GA, № 275292/08.12.2020 г., който е подписан от водача без възражения.
По делото са представени
Талон за изследване № 000863/08.12.2020 г. получен от К.Р., който не се е явил
за извършване на изследване, и Справка за нарушител/водач К.Р..
Описаното се потвърждава от
показанията на разпитаните по делото свидетели Х.М. и Д.Т. ***, които са спрели автомобила и извършили проверка на водача.
Свидетелите са единодушни, че по време на проверката лицето не е отрекло
качеството си на водач, като е дало обяснение за изпитото от него количество
алкохол предната вечер и не е направило други възражения, водача е получил
талон за медицинско изследване, но не се е явил за извършване на такова.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0261-000150/09.12.2020 г. по чл.171, т.1, б.“Б“ ЗДвП на Началник РУ към ОДМВР-Ямбол, РУ-Елхово на К.Р. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е била връчена на К.Р. и подписана на 14.12.2020 г.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0261-000150/09.12.2020 г. по чл.171, т.1, б.“Б“ ЗДвП на Началник РУ към ОДМВР-Ямбол, РУ-Елхово, с която на К.Р. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения
акт е издаден от Началник РУ към ОД на МВР Ямбол в рамките на неговата
компетентност, съгласно заповед № 326з-1397/23.06.2017 г. на директора на
ОДМВР-Ямбол, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване
на процедурата визирана в закона.
Не са налице и противоречия
с материалноправните норми или несъответствие с целта
на закона.
Принудителните
административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са
вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач,
за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите
изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.
Следва да се посочи, че
административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и
независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за
обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата
на изпълнително-разпоредителната дейност.
Поради това между
административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия
адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно
постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ
ги юридически факт - допуснатото закононарушение.
Ето защо както наказателното постановление не
е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по
отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат
порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само
обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.
В тази връзка следва да се
посочи, че наведените в жалбата съображения за съществени нарушения на
административно-наказателната процедура са неотносими
към разглеждания спор и не могат да се отразят на законосъобразността на
оспорената в настоящото производство заповед, поради което и не трябва да се
коментират.
Съгласно чл. 171, ал.1, т.1,
б.“Б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
За да е приложима цитираната
норма е необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените
предпоставки, а именно лицето по отношение на което се налага ПАМ да управлява моторно превозно средство и да
откаже да бъде проверено с техническо средство или с тест, изследвано с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че 08.12.2020 г. около 9,30
часа в община Елхово на път втори клас № ІІ-79-кръстовище с път І-7 в посока на
движение от гр.Елхово към гр.Болярово К.Р. *******гария
е управлявал лек автомобил „** **“ с рег. № ******* с концентрация на алкохол в
кръвта 0,54 промила на хиляда, установена с техническо средство Алкотест дрегер 7510, определящо канцентрацията на алкохол в кръвта чрез издишания въздух,
поради което му е връчен талон за медицинско изследване с номер 000863, но не
се е явил за извършване на това изследване.
Не може да бъде споделен и
довода в жалбата, че оспорения акт страда от
липсата на мотиви, т.к. в него са посочени всички необходими и
достатъчни факти и обстоятелства, за да бъде постановен, както и приложимите в
случая правни норми.
Освен това от необорените
свидетелски показания безспорно се установява, че с водача е била осъществена
комуникация на родния му език и същия е разбрал както какво нарушение е
извършил, така и възможността за извършване на медицинско изследване, поради
което не му е нарушено правото на защита, още повече че го е реализирал в пълен
обем.
Въпреки дадените на страната
изрични указания за носената от нея доказателствена
тежест, същата не ангажира доказателства, с който да установи твърденията в
жалбата си или да опровергае верността на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, за да се наложат различни правни изводи.
Предвид посоченото атакваната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при
наличието на дължимите материално-правни предпоставки и без да са налице
съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че
жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Водим от горното, Я А С,
шести административен състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К.Р. ********* с ЛНЧ ********** с настоящ адрес-***, със съдебен адрес:***, чрез пълномощника си: адв.П.М.,***, съдебен адрес-*** сл. тел. **********, моб. тел. ********** email: *************** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0261-000150/09.12.2020 г. по чл.171, т.1, б.“Б“ ЗДвП на Началник РУ към ОДМВР-Ямбол, РУ-Елхово, с която на К.Р. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: /п/ не се чете