№ 106
гр. К., 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510101062
по описа за 2022 година
В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. М. заявява, че на
*** г. с писмен договор, баща му Р. М. Р. закупил нива от 1 дка, находяща се
в местността „Б." К., при съседи: на изток-път, запад С.С.С., север-път, юг-С.
В. П., който имот сега е идентичен с имот с идентификатор 35167.112.701 от
1098 кв.м. местност „С." гр. К., при граници: имоти 35167.112.702;
35167.112.169; 35167.112.700.
Твърди, че собственикът, от когото баща му е закупил имота С.С.С. не е
имал нотариален акт за собственост, но това не е притеснявало родителите
му, тъй като са смятали, че писменият договор, с който са разполагали е
достатъчен, познавали са добре и продавача.
Веднага след като са закупили имота, баща му и майка му В. Р.а
установили владение върху имота и го владели от тогава до момента на
смъртта си, а след тяхната смърт и той.
От момента на установяване на владение върху имота родителите му са
го ползвали, стопанисвали и облагородили. Оградили го с телена ограда. В
имота били направили дори сезонна постройка. Отглеждали зеленчуци,
овошки, цветя.
Твърди, че имотът бил деклариран в данъчна служба К. и родителите му
са плащали данъците много години.
Заявява, че след тяхната смърт го ползва и владее само той, през
последните две-три години основно се занимава с овошките.
Сочи, че през *** г. баща му починал, а майка му през *** г. След
смъртта на майка му намерил писмения договор за имота.
Твърди, че преди месец отишъл в Община К., за да запише имота от
1
името на майка му на свое име, но от Дирекция „Местни данъци и такси" му
казали да провери в Общината, тъй като имотът се водел вече на Общината.
Извършил проверка в Кадастъра и установил, че действително имотът е
записан на община К. със заповед № *** г. на Об-на С..
Сочи, че тъй като имотът е записан като общински, не е възможно да се
снабди с документ за собственост по обстоятелствена проверка и за него
остава единствено възможността да установи правата си по съдебен ред, като
претендира, че имотът е негов по силата на давностно владение и наследство,
като към неговото владение е присъединил и владението на неговите
праводатели.
Счита, че ответникът неправомерно и без основание е записал имота
като свой, тъй като този имот не е частна общинска собственост. Същият не е
обобществена в ТКЗС земя, останала невъзстановена на правата на
собствениците. Никога не е бил включван в ТКЗС, нито в ДПФ и не отговаря
на изискванията да бъде приобщен към имотите на общинския фонд. Такъв
вид имоти са изключени от забраната за придобиване по давност.
Уточнява, че давността, по силата на която той и родителите му са
придобили имота е била изтекла далеч преди ответникът да запише имота
като свой.
Счита, че макар Община К. да не предприема фактически действия, с
които да смущава владението му, безспорно е, от записването на имота на
нейно име, че ответникът счита имота за свой и това обуславя правния му
интерес от провеждане на установителен иск за собственост.
Поради изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което
да признае по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание
давностно владение и наследство на следния недвижим имот: нива от 1 дка,
находяща се в местността „Б." К., при съседи: на изток-път, запад С.С.С.,
север-път, юг-С. В. П., който имот сега е идентичен с имот с идентификатор
35167.112.701 от 1098 кв.м. местност „С." гр. К., при граници: имоти
35167.112.702; 35167.112.169; 35167.112.700. Претендира и направените по
делото разноски.
С допълнителна молба вх. № 6070/31.05.2022 г. по описа на Районен съд
– К. ищецът посочва, че цената на предявения установителен иск е 4 150 лева.
Посочва, че периода за който претендират давностно владение е *** г. –
30.11.*** г., когато имотът е бил владян от бащата на ищеца – Р. М. Р., от
30.11.*** г. до *** г. имотът се е владял от ищеца и неговата майка В. Р.а, от
*** г. до момента на завеждане на исковата молба , включително и към
настоящия момент – имотът се владее от ищеца. В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от адвокат Ц. М., която моли съда да уважи
предявеният иск като основателен и доказан.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от юриск. М. Д., в
качеството й на пълномощник на ответника община К., с който заявява, че
счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан, поради
което го оспорва изцяло.
Счита, че делото е представен писмен договор, който не отговоря на
изискването за форма по чл. 18 от ЗЗД и не е годно основание за прехвърляне
2
на собственост. Освен това посочения в договора имот е описан като „нива от
един декар ", докато процесният имот, за който се претендира придобиване по
давност и наследство е с площ от 1098 кв.м. и НТП „лозе". Както е посочено
и в исковата молба с представения писмен договор собствеността не може да
бъде прехвърлена. Поради това, че представеният договор е сключен в
обикновена писмена форма, счита за недостоверна началната дата на
давността, на която ищецът се позовава.
Заявява, че процесният имот с идентификатор 35167.112.701 е
собственост на Община К. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. от ЗОС и чл. 2, т.
1 във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно § 26. (1) от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ
(Обн. - ДВ, бр.13 от 2007г.) ЗСПЗЗ се прилага и за заварените земеделски
земи, останали след възстановяването на правата на собствениците, които
общината стопанисва и управлява. Спорът е за имот, който представлява
земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, записан като остатъчен
фонд по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Същият, след влизане в сила на плана за
земеразделяне, съобразно действащата редакция на разпоредбата става
общинска собственост. Върху имота не тече придобивна давност, поради
което ищецът не може да го придобие по давност.
Сочи, че с исковата молба не са представени доказателства за
установяване на владение. За да се признае правото на собственост на
основание придобивна давност разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС изисква да е
упражнявана фактическа власт в продължение на 10 години и демонстриране
по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да
сочи, че упражнява собственически правомощия за себе си. Принцип в
правото е, че срещу този който не може да защити правото си, давност не
тече. Земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ са земеделските имоти, които са останали
след възстановяване на собствеността и за тях не са се явили собственици,
които да заявят правото си на собственост върху тях. Тези имоти се
стопанисват от общината по силата на закона и от влизане в сила на картата
на възстановената собственост (КВС) по силата на закона общината става
техен собственик. Тези земи освен това служат и за целите по ал. 4 на чл. 19,
в редакцията на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г. в срока, според § 23
от ПЗРЗИДЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 13 от 2007 г.
Община К. е придобила по силата на закона право на собственост върху
процесния имот. Също така е стопанисвала и управлявала процесния имот
като земеделска земя останала след възстановяване на правата на
собствениците и е станала собственик на този имот в определен момент -
влизане на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници имоти и изпълнение на изискуемата от
закона процедура - положително решение на комисия назначена от директора
на областната Дирекция "Земеделие". Процесният имот не е бил заявен за
реституиране в предвидените в ЗСПЗЗ /чл. 10, ал. 1/ срокове, няма твърдения
и доказателства за предявен иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Предвид изложеното по-горе, възразява изцяло срещу предявения иск.
С оглед изложеното моли съда да отхвърли като неоснователен и
недоказан предявения иск от Р. М. Р. срещу Община К. за признаването му за
собственик на основание давностно владение и наследство на нива от 1 дка,
3
находяща се в местност „Б.", гр. К., който имот според ищеца сега е
идентичен с имот с идентификатор 35167.112.701 от 1098 кв.м., местност
„С.", гр. К., при описани съседи и граници, като неоснователен и недоказан. В
съдебно заседание юрисконсулт М. Д. моли съда да отхвърли предявеният
иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
По делото е представен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от *** г., по силата на С.С.С. е продал на Р. М. Р. за сумата от 120 лева
следния недвижим имот: нива от един декар, находяща се в местността „Б.“ в
К. землище при съседи: на изток – път; запад С.С.С.; север – път; юг – С. В.
П. от гр. К., ул. ***.
От представените по делото удостоверение за наследници № *** г.,
издадено от община К. и удостоверение за наследници изх. № *** г., издадено
от община К. се установява, че след смъртта си Р. М. Р., починал на ***.*** г.
е оставил за свои наследници по закон В. П. Р.а (съпруга, починала на ***.***
г.) и М. Р. М. (син).
Представени е скица на поземлен имот № *** г. издадена от АГКК,
СГКК – С., за поземлен имот с идентификатор 35167.112.701 с площ от 1098
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: лозе, със собственици по КРНИ: община К. площ 1.098 кв.м. от
правото на собственост, други № *** г., издаден от ОД „Земеделие“ – С..
По делото е представено удостоверение за данъчна оценка по чл. 264,
ал. 1 от ДОПК изх. № *** г., издадено от община К., Дирекция МП, от което е
видно, че лицата собственици/ползватели на имот с партиден № ***, находящ
се в град К., пл. номер *** квартал, идентификатор на поземлен имот
35167.112.701 са В. П. Р.а – собственик и М. Р. М. – собственик.
Видно от представеното протоколно решение от *** г. на комисията по
чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, определена със заповед № *** г. на директора на ОД
„Земеделие“ – С. имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ по землища, включително
придобитите преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на
ЗСПЗЗ са определени както следва: 1. Община К. – съгласно Приложение №
1. Протоколното решение е одобрено със Заповед № *** г. на Директор ОД
Земеделие“ – С..
По делото е представено удостоверение за декларирани данни на М. Р.
М., от което е видно, че същият е декларирал процесния недвижим имот по
данни на община К., актуални към 31.05.2022 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Х. П. К. и Т. Х.ва С., за да се установи обстоятелството, че от *** г. до
смъртта си наследодателят е владял процесния имот, а след това ищецът е
продължил да владее недвижимия имот.
Свидетелят К. заявява, че са приятели с ищеца от 80- те години. Знае,
че М. има място в местността „Б.“ в К., на източния край, оставено в
наследство от баща му. Заявява, че е ходил на мястото и му е помагал в
обръщането на лозето. Същото било оградено с телена ограда и имало една
4
барака, където си събличали дрехите. В мястото имало две череши и ябълка.
Заявява, че ищецът казвал „моето място“. От началото на 70- те години знаел
това мястото като негово и не е имало спорове за този имот.
Свидетелката С. заявява, че М. й е кум. Знае, че има имот в местността
„С.“. Сочи, че свекър му е продал половината от лозето на него, а другата
половина е останала на Стою. Заявява, че след като починал мъжа й продали
тяхното място. Твърди, че са били съседи с имота на М.. Сочи, че имотът е
ограден с телена ограда и вътре има една съборетинка, където си прибирали
нещата. От двете страни било път, С. и те. Заявява, че продали тяхното място
през 2012-2013 г., но докато били там, ищецът много хубаво си обработвал
лозенцето. Не е чувала някой да спори за това място. М. го работел, защото
имал много голямо желание да си работи мястото.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните и съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено.
От заключението се установява, че в Кадастралния план на местност
„С.“, изработен *** г. и одобрен със заповед № *** г. процесният имот е
отразен с пл.сн. № *** и записан в разписния списък на Р. М. Р. с основание
дог. от *** г. В КВС на землище К. имотът е записан в регистъра като
стопанисван от общината и след изтичане на определения срок в закона е
общинска собственост. В кадастралния план на местността „С.“ изработен
***г. и одобрен със заповед ***г. ПИ *** е с начин на трайно ползване – лозе.
В КККР на град К. ПИ-35167.112.701 е отразен с начин на трайно ползване –
лозе с площ 1098 кв.м.Територията където се намира процесния имот е
земеделска земя извън регулация. Не са открити данни имотът да е внасян в
ТКЗС, както и реституционни претенции към него от други собственици. За
процесния имот с идентификатор 35167.112.701 няма издадени актове за
общинска или държавна собственост. Вещото лице сочи, че имота описан в
договора от ***г. и Поземлен имот – 35167.112.701 са идентични В момента
на огледа имотът видимо не се обработва и поддържа, обрасъл е с
диворастящи треви, храсти и дървета. В югоизточната част от имота има
останки от лозови насаждения. Оградата на места е разрушена. Тази
територия, в която се намира имота е определена за възстановяване в стари
реални и възстановими граници. Комисията по чл. 19, ал. 2 с протоколно
решение определя земите по чл. 19, ал. 1 – това са непотърсени за
възстановяване земи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от предявяването на
иска е налице при оспорване на ответника на претендираното от ищеца право.
По настоящото дело ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е
5
собственик, заявявайки собственически права по отношение на процесното
лозе. С оглед на изложеното съдът преценя предявения установителен иск за
допустим, поради което същият следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно чл. 77 от Закона за собствеността /ЗС/ правото на собственост
се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени от закона. Общите правила на чл. 79 и сл. от ЗС регламентират
давностно владение като основание за придобиване на правото на
собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична законова
разпоредба не изключва този придобивен способ. От събраните по делото
доказателства писмени и гласни се установи, че наследодателят на ищеца е
владял имота от *** г., когато е подписал договор за покупко-продажба на
недвижим имот, с предмета на договора – нива от един декар, находяща се в
местността „Б.“ в К. землище, което съвпада с процесния имот, а след
неговата смърт съпругата му и сина му са продължили да владеят процесния
недвижим имот, като владението продължава и до днес.
Давността остава допустим придобивен способ по отношение на тези
земеделски земи, които не са били реално отнети от собствениците им.
Субективният признак на владението е намерението на владелеца. Той трябва
да държи вещта “като своя”. Намерението е факт от душевния мир на човека,
който трудно се доказва. Ето защо в чл. 69 ЗС е въведена презумпцията:
”предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че
я държи за другиго”. Презумпцията не е оборена. От данните по делото е
видно, че владението е постоянно, т. е. наследодателят на ищеца и самия
ищец, през цялото време са изразявали трайна воля да държат имота за себе
си. Владението е явно и несъмнено, т.е М. Р. М. е манифестирал поведение,
което не е оставяло никакво съмнение, че упражнява фактическата власт за
себе си. Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника, че е
налице хипотезата на чл. 81 от ЗС. Обстоятелството, че владелецът не
осъществява непрекъснато действия в един имот не сочи на изгубване на
владението, нито на прекъсване на установената фактическа власт.
Последващите действия на ищеца след смъртта на наследодателя му
засаждане на лозе, овощни дръвчета следва да бъдат квалифицирани като
продължаване на трайно установената през *** г. фактическа власт върху
имота. По изложените съображения съдът приема, че владението е
непрекъснато.
От събраните по делото гласни и писмени доказателствата по делото
преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено, че
към *** г. и през следващите годините наследодателят на ищеца – Р. М. Р. е
притежавал недвижим имот – лозе, което по кадастралния план от *** г. и
одобрен със зап. *** г. с разписен списък към него за местността “С.” в
землището на гр. К. е обозначен с № ***, запис НТП – лозе, с основание дог.
от *** г. От заключението и свидетелските показания се установява, че
имотът е облагороден. Установи се, че през годините Р. М. Р. и семейството
му не са губили владението върху имота, а впоследствие и наследниците не са
губили владението върху него, тъй като не се установи процесното лозе да е
било стопанисвано или завладяно от другиго. По делото няма доказателства
процесният имот да е бил внасян в ТКЗС, като няма и доказателства /влязло в
сила решение на комисия на общината за отчуждаване на имота след
6
провеждане на административна процедура за оценка и заплащане/ имотът да
е бил отнет от владението на наследодателя или от ищците чрез отчуждаване
или одържавяване. Следва да се приеме, че имотът не е бил включен в ДПФ и
съответно не е бил държавна респ. общинска собственост и по отношение на
същия не се прилага забраната за придобиване по давност, визирана в чл.86
от ЗС.
Процесният имот е със статут на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от
ЗСПЗЗ. С посочената норма законодателят е определил приложното поле на
ЗСПЗЗ, изхождайки от състоянието на имотите към настоящия момент.
Съгласно чл.10, ал.1- ал.14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или
юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по
приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне
едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено
в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична
/частна/ собственост по отношение на определена категория имоти-
земеделските земи, като в този смисъл не всички земеделски земи подлежат
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите когато имотът не е бил
коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е
отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в
реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. /Решение №79/10.04.2013 г. по гр.д.
№612/2012 г. на ВКС, I г.о., Решение №197/10.05. 2011 г. по гр.д.№430/2010 г.
на ВКС; Решение №765/28.10.2010 г. по гр.д №1987/2009 г. на ВКС, г.о.,
Решение №798/16.11.2010 г. по гр.д.№ 3303/2008 г. на ВКС и др., постановени
по чл.290 от ГПК/. Тъй като процесният имот не попада в хипотезите на чл.10
от ЗСПЗЗ, няма доказателства и данни за одържавяване или отчуждаване, а е
запазил статута си на частна собственост и е владян от наследодателите на
ищеца и от последните в реални граници, то не се прилагат нито разпоредбата
на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, нито разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, която
предвижда, че незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в
управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска
собственост. В приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ попадат само земеделски
земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за
възстановяване в предвидения в закона срок. В този фонд влизат само
земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз
основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите
на чл.10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, общината не може да го придобие по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този
фонд влизат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по
ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове / Решение
№427/21.07.2009 г. по гр.д.№ 3255/ 2008 г. на ВКС, II г.о.; Решение
№21/04.02.2011 г. по гр.д № 1327/2009 г. на ВКС; Решение № 249/04.07.2011
г. по гр.д.№ 621/2010 г. на ВКС- по чл.290 от ГПК/. Предвид гореизложеното
съдът намира, че по отношение на процесната земеделска земя разпоредбите
на ЗСПЗЗ са неприложими, тъй като няма данни имотът да е бил включен в
ТКЗС или фактически да е отнет от собственика и наследниците му, поради
което и не попада в обхвата на чл. 19 от ЗСПЗЗ и общината не е станала негов
7
собственик след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта
на възстановената собственост за землището на гр. К. на основание чл. 2, ал.
1, т. 1 от ЗОС във вр. с чл. 19 от ЗСПЗЗ. В тази връзка ответникът не е навел
твърдения и не е представил и доказателства, че е придобил имота на друго
правно основание. Актът за общинска собственост е официален документ,
съставен от длъжностното лице по ред и форма, определен в закона, с който
общината удостоверява възникване на право на собственост, без актът за
общинска собственост да има правопораждащо действие - чл. 5, ал. 3 от ЗОС.
Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че до смъртта
Р. М. Р. не е губил това право на собственост, т.к. не са налице ангажирани
по делото доказателства, че имотът е бил включван в ТКЗС или е бил
масовизиран по някой друг от предвидените в закони или подзаконови
актове, действали след приемането на Конституцията от 1947 г. начини, или
да е бил фактически отнет, поради което със смъртта наследодателя правото
на собственост върху имота е преминало в патримониумите на наследниците
му по закон.
Не се е налагало собствеността върху имота да бъде придобивана от
наследниците по силата на давностно владение, т.к. е била придобита на
основание наследствено правоприемство, което представлява едно от
придобивните основания, на които те са се позовали в исковата си молба.
Тъй като Община К., чиято е и доказателствената тежест по смисъла на
чл.154, ал.1 от ГПК, не установи твърдението си имотът да е бил коопериран
в ТКЗС, без правно значение за основателността на исковите претенции се
явяват обстоятелствата дали давност е текла или не или дали имотът е бил
обект на реституция или не, т.к. разпоредбите на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и §1
от ДР на ЗС, чл.19 и чл.25 от ЗСПЗЗ не следва да намерят приложение в
конкретния казус.
Неоснователно е и възражението на Община К., че е придобила
собствеността върху имота по давност, т.к. по делото общината не е доказала
обстоятелствата, представляващи елементите на фактическия състав на
придобивната давност. Вписването в разписните листи към кадастралните
планове и помощните планове към подробния устройствен план на имота
като собствен на общината не представлява упражняване на фактическа власт,
нито демонстрира спрямо въззиваемите намерението за своене на имота.
С оглед гореизложеното и предвид доказателства по делото съдът
приема, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
В разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Направено е възражение от ответника за намаляване на адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца, поради прекомерност. Възражението е
направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за
адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните
8
адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, при защита по
дела с определен материален интерес от 1 000 лева до 5 000 лева, каквото е
настоящото, - 300 лева + 7% за горницата над 1 000 лева т.е. размерът на
минималното адвокатско възнаграждение е 520.36 лева. Договореното и
заплатено от ищците на пълномощника им адвокатско възнаграждение е в
размер на 600 лева. Съпоставено с правната и фактическа сложност на делото,
както и извършените процесуални действия на защита, договореното
възнаграждение в размер на 600 лева не се явява прекомерно и не следва да
бъде редуцирано.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 825,00 лева
представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски представя на съда списък на разноските най късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция, като в настоящия случай и
двете страни са представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община К., с ЕИК ***, с
адрес на управление град К., булевард ***, представлявана от кмета Г.С., че
М. Р. М., ЕГН **********, с адрес: град К., ***, съдебен адрес: град К., улица
***, чрез адв. Ц. М. е собственик по наследство и давностно владение на
следния недвижим имот: нива от 1 дка, находяща се в местността „Б.“, К., при
съседи: на изток – път; запад С.С.С., север – път; юг – С. В. П., идентичен с
имот с идентификатор 35167.112.701 от 1 098 кв.м., местност „С.“, град К.,
при граници: имоти 35167.112.702; 35167.112.700; път.
ОСЪЖДА Община К., с ЕИК ***, с адрес на управление град К.,
булевард ***, представлявана от кмета Г.С. да заплати на М. Р. М., ЕГН
**********, с адрес: град К., ***, съдебен адрес: град К., улица ***, чрез адв.
Ц. М. сумата в размер на 825,00 лева, представляваща направените по делото
разноски.
9
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10