Р Е Ш Е Н И Е № …
В ИМЕТО НА НАРОДА
град В.П., 28.10.2021г.
Районен съд – В.П. в
открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Соня Стефанова
При секретаря Гергана
Савова като разгледа докладваното от съдия Стефанова гр. дело № 740 по описа за
2019 год. на Районен съд – В.П., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 32,
ал. 2 от ЗС.
Образувано е по искова молба, депозирана от М.Х.М. и А.Х.А., действащи
чрез пълномощника им - адв. П.П. ***, срещу Б.Ж.А., за разпределение на
ползването на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор
58222.495.887 по КККР на гр. В.П., находящ се в гр. В.П., ул. “Б.С.“ №101, с
площ от 620 кв.м., при граници: имоти с идентификатори 58222.495.2156,
58222.495.904, 58222.495.888 и 58222.495.2137. В исковата молба, уточнена с
молба с вх. №3670/11.10.2019г. се сочи, че по силата на Нотариален акт №81, том
V, рег. № 2945, дело 528/2017г. по описа на Нотариус С.Н., рег.№ 592 по
регистъра на НК, с район на действие Районен съд – В.П., ищците са
съсобственици при равни квоти на ½ ид. ч. от процесния имот, заедно с
построената в него сграда с идентификатор 58222.495.887.1. Твърди се ответникът
да е придобил права върху процесния имот въз основа на договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт №102, том V, рег. №2188, дело 435/2016г., по описа
на Нотариус С.Н., рег.№ 592 по регистъра на НК, с район на действие Районен съд
– В.П. като се изтъква, че същият е собственик на ½ ид. ч. от процесния
имот, заедно с построените в него сгради с идентификатор 58222.495.887.2 и
58222.495.887.3. Относно отразената в приложената към исковата молба скица на
процесния поземлен имот- сграда с идентификатор 58222.495.887.4, се сочи, че
такава сграда към момента фактически не съществува, тъй като същата е съборена
преди около 20 год. Изложени са твърдения, че ответникът ползва дворното място
извън правата си и тъй като не могат да постигнат съгласие за разпределение
ползването на дворното място, сезират съда с искане за това. Претендират и
сторените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът, действащ чрез
процесуалния си представител адв. Г.И.,***, взема становище по нейната
допустимост и основателност. Не оспорва, че страните са съсобственици на
дворното място. Иска от съда да разпредели ползването на дворното място по
начин, който да позволява да паркира автомобила си в него.
В съдебно заседание
ищците не се явява, за тях се явява адв. П.П.,***, като поддържа исковата
молба. В хода на съдебните прения излага подробни аргументи за основателността
на иска, сочейки, че Приложение № 3 на последната експертиза е в най-голям интерес
на страните.
В съдебно заседание
ответникът не се явява лично, представлява се от адв. Г.И. от ШАК. Поддържа
писмения отговор. С оглед констатациите на вещото лице, изразява съгласие
ползването на имота да бъде разпределено без автомобилен достъп. Моли при
разпределение на ползването на дворното място да бъде приложено Приложение № 5
от допълнителната експертиза.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №81, том V, рег. №
2945, дело 528/2017г. по описа на Нотариус С.Н., рег.№ 592 по регистъра на НК,
с район на действие Районен съд – В.П. ищците са придобили право на
собственост от Диян Богданов Денчев върху 1/2 ид. част от следния недвижим
имот: поземлен
имот с идентификатор 58222.495.887 по КККР на гр. В.П., одобрени със Заповед №
РД-18-44/ 09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със Заповед № КД-14-27-228/ 03.06.2011 год. на Началник на СГКК – Шумен, находящ се в гр. В.П., ул. “Б.С.“ №101, с
площ от 620 кв.м., трайна предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при граници: имоти с
идентификатори 58222.495.2156, 58222.495.904, 58222.495.888 и 58222.495.2137,
ведно с построената в имота сграда с идентификатор 58222.495.887.1, със
застроена площ от 119 кв.метра, 2 етажа, с предназначение: сграда за търговия.
Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №102, том V, рег.
№2188, дело 435/2016г., по описа на Нотариус С.Н., рег.№ 592 по регистъра на
НК, с район на действие Районен съд – В.П. ответникът е придобил по дарение
от баща си Юмер А. няколко недвижими имота, между които и ½ ид.част от
гореописания поземлен имот с идентификатор 58222.495.887, ведно с построените в имота
сгради: 1. Сграда с идентификатор 58222.495.887.2, с площ от 61 кв.метра, 1 етаж, с
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; 2. Сграда с идентификатор
58222.495.887.3, с площ от 76 кв.метра, 1 етаж, с предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна.
От представеното по делото удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/ 13.08.2019 год. се установява, че данъчната оценка на процесното
дворно място възлиза на 5902,40 лева.
В представената скица на поземлен имот № 15-720009/ 08.08.2019 год., изд.
от СГКК – гр. Шумен е отразено, че правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 58222.495.887 принадлежи на Боссен Ж.А. (за 1/2 ид. част), на М.Х.М.
(за 1/4 ид. част) и на А.Х.А. (за ¼ ид.част).
В представеното удостоверение изх. № 342/ 11.02.2021 год., изд. от „ВиК-
Шумен“ ООД е отразено, че в поземлен имот с идентификатор 58222.495.887.3 с административен адрес:
гр. В.П., ул. „Б.С.“ № 101 не съществуват ВиК съоръжения, стопанисвани и
експлоатирани от „ВиК- Шумен“ ООД. В случай, че в
имота съществуват ВиК съоръжения, същите са част от вътрешната водопроводна
инсталация на имота/сградата. Посочено е, че към момента имотът се захранва с
вода от едно сградно-водопроводно отклонение, а водата от имота се отвежда с
едно сградно-канално отклонение. Направена е констатация, че при евентуална
подялба на имота на два отделни, единият от новообразуваните имоти ще остане
без водопроводно и канално отклонения и ще следва да бъде проведена процедура
по изграждане на водопроводно и канално отклонение по съответния ред.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза отразената по скица сграда с идентификатор 58222.495.887.4 не
съществува на място. Вещото лице е изготвило два варианта за разпределение
ползването на процесния недвижим имот с автомобилен достъп. В предложените
варианти (приложение 1 и 2) са обособени две ивици за общо ползване, които и в
двете предложения са с площ от 9 и 44 кв.метра, оцветени в жълт цвят. И в двата
варианта е предвидена обособена част с площ от по 283,5 кв.метра за ответника,
оцветена в синьо и за ищците заедно, оцветена в зелено. В източната част на
площта за ползване от ответника, е предвидено уширение, което позволява
паркиране на два автомобила, които да могат да влязат в мястото и да излязат на
заден ход. В площта за ползване на ищците също е предвидено паркомясто, като
лек автомобил може да влиза в дворното място през по-голямата по площ обща част
и да излиза напред към улицата. Вещото лице е уточнило, че разликата между
двата предложени варианта се състои в пешеходната алея, намираща се по южната
граница на имота в частта, отредена за ползване на ответника, която във вариант
1 е 1.50 м., а във вариант 2 е стеснена на 0,75 метра.
По делото е назначена допълнителна СТЕ вещото лице, по която е изработило
2 варианта (Приложение 3 и 4) на разпределение на ползването на дворното място
съобразно квотите на страните, без автомобилен достъп и без ивици за общо
ползване. Вещото лице също е констатирало наличните в имота 3 сгради. Посочило
е, че съгласно одобрения инвестиционен проект в имота не са предвидени
паркоместа. В съдебно заседание експертът уточнява, че съгласно обяснителната
записка по част архитектура за обект „Кафе-сладкарница, гараж и два жилищни
етажа“ извън сградата е проектиран гараж, отворен като проход към дворното
място, през който ще се извършва и зареждането на заведението. При огледа на
място се установява, че гаражът е с построени основи до кота терен. Вещото лице
сочи, че паркомясто в имота съгласно проекта няма ситуирано, а и такова не е необходимо тепърва да се предвижда, с оглед
обстоятелството, че се касае за съществуващи сгради. Излага, че на източната
част на сградата на ищците има врата, откъм улицата, която служи за вход на
заведението и е предвидено да се използва от клиенти на заведението. В съдебно
заседание вещото лице отбелязва, че към момента на огледа навесът, означен на
кадастралната карта като масивно жилище с идентификатор 58222.495.887.3, не
съществува. В Приложение 3 с жълт цвят е оцветена
площта за ползване от ответника в размер на 310,7 кв.метра, а със син цвят е
оцветена площта за ползване на ищците в размер на 309.9 кв.метра. В приложение
№ 4 площта, предвидена за ползване от ответника е намалена на 309,307 кв.метра
(оцветена на скицата в жълт цвят), а на ищците е увеличена на 311,228 кв.метра
(оцветена на скицата в син цвят). Експертът е отразил в заключението си, че в
имота има изградена една стоманобетонова шахта с размери 1,20/1,50 м. с
височина над терена 0,60 м. и течаща в нея вода.
С оглед констатираната в процесния имот стоманобетонова шахта е извършен
оглед на имота. Видно от отразеното в изготвения по делото протокол за оглед от
18.03.2021 год., в югоизточния ъгъл на имота е установено наличието на още една
бетонна шахта с квадратна форма с височина 1 метър, ширина – 0,80 метра и
дължина 0,80 метра, която е на отстояние
0,30 метра от източната регулационна линия на процесния имот и на 0,26
метра от южната му регулационна линия. Констатирано е, че шахтата е пълна до
половината с вода.
Предвид обстоятелството, че втората шахта не е нанесена в нито един от
вариантите за разпределение ползването на имота, предложени от вещите лица по
назначените по делото 2 СТЕ, е назначена допълнителна СТЕ. Представителят на
ищците изрично е изразил съгласие и двете шахти да останат в частта, предвидена
за ползване от тях, както и е поискал намиращата се до имота на ищците пътека с
ширина 1,50 метра, също да бъде разпределена за ползване на доверителите му.
Процесуалният представител на ответника не се е противопоставил.
По втората допълнителна СТЕ вещото лице е преработило двата варианта за
разпределение ползването на процесния имот, предложени с първата допълнителна
СТЕ (Приложение 3 и 4), като е взело предвид изявленията на страните. Посочило
е, че доколкото в Приложение № 4 разделителната линия преминава през едната от
двете шахти в имота, вариантът става неприложим. В преработеното Приложение № 3
с жълт цвят е отразена площта, предвидена за ползване от ответника от 309,026
кв.метра, а в син цвят – площта предвидена за ползване от ищците от 311,290
кв.метра, като в тази площ е нанесена и намиращата се до имота на ищците пътека
с ширина 1,50 метра. Вещото лице е изготвило и вариант Приложение 5, в което
отново в жълт цвят е оцветена площта за ползване от ответника с намален размер
– 308,565 кв.метра, а в синьо – площта за ползване от ищците от 311,796
кв.метра. В последния вариант отново е взето предвид искането на ищците двете
шахти да попадат в тяхната част от имота и намиращата се до тяхната сграда пътека
с ширина 1,50 метра да бъде разпределена за ползване на тях. След пътеката
вещото лице е разделило имота (с червена линия с дължина 12 метра), при което
пространството пред сградата на ищците и пътеката към нея с ширина 1,50 метра е
разделено на 2 приблизително равни части, първата от които с дължина 5,51 метра
е предвидена за ползване от ответника, а втората, с дължина 6,36 метра – за
ищците.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свид. Христо
Харизанов, баща на ищцата.
Свидетелят излага, че имотът е закупен от ищците преди около 3 години,
като към този период сградите в дворното място вече са били построени.
Разказва, че са опитали да разрешат
извънсъдебно въпроса с разпределяне на ползването на дворното място, но не са
постигнали успех.Твърди, че през месец август 2020 год. е отишъл до имота,
влязъл е в сградата, собственост на ищците, които тогава били в чужбина и видял
през прозореца, че в двора има паркирани два леки автомобила – „Спейс“, тъмно
зелен металик и „Ауди 3“, светъл металик. Сочи, че при отиването си в имота
установил, че на вратата на двора били монтирани метални шини, а ищците нямали
ключ за тази врата.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с пр. осн. чл. 32, ал. 2 от ЗС. Съгласно тази разпоредба
въпросите относно управлението и използването на общата вещ или имот се решават
от мнозинството съсобственици, изчислявано не според броя им, а според
притежаваните от тях дялове. Когато не може да се образува мнозинство, което да
реши въпроса за управлението на общността или решението на мнозинството е
вредно за нея, районният съд по искане на който и да е от съсобствениците
решава въпроса вместо тях, като постановява необходимите мерки и при
необходимост назначава управител на вещта (чл. 32, ал. 2 от ЗС).
С
решението на съда в производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, не се решава вещно-правен спор, а се
оказва съдействие на съсобствениците, като се замества липсващото мнозинство
относно целесъобразното използване на имота (вещта). Поради това с решението,
не може да се постанови промяна на съществуващото в имота фактическо състояние
(реш. № 3528/1981 г., І г. о., реш. № 1620/1996 г. ІV г. о. и др.).
В настоящия случай между страните няма
разногласие, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ищците и ответника са съсобственици на процесното дворно място при квоти:
½ ид.част за ответника и по ¼ ид.част за ищците. Не е спорно също
така, че ищците притежават в индивидуална собственост построената в имота сграда с идентификатор 58222.495.887.1, а ответникът
притежава самостоятелно построените в имота сгради с идентификатори
58222.495.887.2 и 58222.495.887.3.
Не е спорно, а и от
заключението на вещото лице, назначено по първата СТЕ се установи, че
отразената в приложената към исковата молба скица на процесния поземлен имот-
сграда с идентификатор 58222.495.887.4 към момента фактически не съществува.
Безспорно
между страните по делото не може да се постигне съгласие относно ползването на
съсобственото дворно място, поради което съдът е компетентен да извърши разпределението
на ползването на имота.
В последното по
делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника заяви
изрично, че с оглед изводите на вещото лице по назначените допълнителни СТЕ, е
съгласен разпределението на ползването да бъде извършено без автомобилен
достъп.
Независимо от
горното, вариант № 1 и вариант № 2 не биха могли на практика да бъдат
приложени, доколкото, както вещото лице инж. Я. - Г. е отбелязала в
заключението си, паркомясто
в имота съгласно проекта няма ситуирано, а и такова не е необходимо тепърва да се предвижда, с оглед
обстоятелството, че се касае за съществуващи сгради.
Настоящият
съдебен състав намира, че най-целесъобразен е предложеният вариант по
Приложение №3 от заключението на вещото лице по приетата втора допълнителна
СТЕ, като на ищците бъде разпределена за ползване оцветената със син цвят част
от имота, а на ответника – оцветената в жълт цвят. Границата между двете части
преминава от улица „Б.С.“ по фасадата на съществуващата жилищна сграда,
собственост на ищците, с идентификатор 58222.495.887.1
(по линията между т. А и В, поставени от съда за яснота), продължава по линията
между т. В и т.С (поставени за яснота от настоящия съдебен състав),
между които е заключена намиращата се до имота на ищците пътека с ширина 1,50
метра и по изчертаната от вещото лице червена линия между точки С и D с дължина 18,30 метра. И двете шахти
попадат в частта, предвидена за ползване от ищците.
Съображенията
на съда за решението му са следните:
Когато
в общото дворно място всеки от съсобствениците притежава в индивидуална
собственост отделен жилищен обект, какъвто е настоящият случай, разпределението
на ползването на терена следва да отговаря на следните изисквания: осигуряване
на всеки съсобственик на достъп до жилището му и до складовите помещения към
него; дял от мястото, съответстващ на притежаваните идеални части; излаз на
улицата за всеки дял (Решение № 1798/29.11.1999 год. по гр.д. № 584/1999 год.
на ВКС, IV
г.о.). Вариант № 3 отговаря в най-пълна степен на изброените по-горе изисквания
– на първо място, определените дялове по площ в най-голяма степен съответстват
на притежаваните от страните квоти. И двата дяла имат излаз към улица. И двете
шахти попадат в имота на ищците, каквото желание същите са имали, а ответникът
не се е противопоставил. Осигурен е достъп на всеки един от съсобствениците до
притежаваните от тях сгради и прилежащите складови помещения. Не без значение
при избора на този вариант е и обстоятелството, че при Вариант № 3 за всяка
една от страните е осигурена възможност да използва в пълен обем пространството
пред фасадата на сградите си, докато при Вариант № 5, предложен от вещото лице,
пред фасадата на сградата на ищците се осигурява тясно пространство от 1,50
метра, представляващо пътеката, осигуряваща достъп до сградата, а след тази
пътека фасадата се разделя на 2 почти равни части, първата от които е
предвидена да се ползва от ответника, а втората – от ищците. Съдът намира, че
такова разпределение не би дало възможност на ищците целесъобразно да използват
пространството пред жилищната си сграда с идентификатор 58222.495.887.1, така както е осигурена възможност на ответника и в
Приложение 3, и в Приложение 5, пълноценно да използва пространството и пред
двете си сгради. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че
предложеното с приложение № 5 разпределение на ползването безспорно би
могло да създаде възможност за възникване на бъдещи спорове между съсобствениците,
поради което най-целесъобразно се явява разпределението на ползването по
Приложение № 3.
По
разноските:
В
производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС страните следва да понесат такава
част от разноските включващи заплатени такси и разноски за експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от
страните възнаграждения за адвокат разноските следва да останат за всяка страна
в обема, в който са направени. Това следва от характера на производството по
чл. 32, ал. 2 от ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, а самото
решение ползва всички съсобственици. В този смисъл е и практиката на ВКС -
Решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на ВКС, ІІ г. о., Определение
№ 526/5.11.2013 г. по ч. гр. д. № 6142/2013 г. на ВКС, І г. о., Определение №
62/ 26.03.2015 год. по гр.д. № 4351/2014 год. на ВКС, ІІ г. о.; Определение №
6/15.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2132/2017 г. на ВКС І г. о. и др., както
и задължителните указания, обективирани в т. 2 на ТР № 13 от 10.04.2013 год. по
т.д. № 13/2012 год. на ОСГК.
Ищците претендират присъждане на
направените от тях разноски, като са представили списък за разноски.
Ответната страна не претендира разноски и
не представя списък на разноските.
С оглед изложеното по-горе, направените от
ищците разноски по делото за експертизи и такси за превод на документи,
съобразно представения списък за разноски, възлизат на сумата от 518,50 лв.
Ответната страна следва да заплати на
ищците сторените разноски в размер на 259,25 лева, съобразно квотата му в
съсобствеността. В тежест на всяка от страните по делото остават направените от
нея разноски за адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Районен съд – В.П.
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на поземлен имот с
идентификатор 58222.495.887 по КККР на гр. В.П., одобрени със Заповед №
РД-18-44/ 09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със Заповед № КД-14-27-228/ 03.06.2011 год. на Началник на СГКК – Шумен, находящ се в гр. В.П., ул. “Б.С.“ №101, с
площ от 620 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при граници: имоти с
идентификатори 58222.495.2156, 58222.495.904, 58222.495.888 и 58222.495.2137, така, както е посочено
на Приложение № 3 към заключението на допълнителната съдебно-техническа
експертиза от 10.08.2021 г., приложена на стр.241 от делото, която скица,
приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото решение между
съсобствениците М.Х.М., ЕГН: **********, с пост. адрес: *** и А.Х.А.,
ЕГН: **********, с пост. адрес: *** от една страна и Б.Ж.А., роден на ***
год., документ за самоличност № L7P34WK2H, изд. на 13.04.2017 год., валиден до 12.04.2027
год., с адрес: Федерална Република Германия, Дортмунд, ул. „Клостерщрасе“ № 3 от друга страна, както
следва:
1. За М.Х.М. и А.Х.А. определя за ползване оцветената
със син цвят част от имота с площ от 311,290 кв.метра.
2. За Б.Ж.А. определя за ползване оцветената с жълт цвят част от имота, с площ от
309,026 кв.метра, като границата между двете
части преминава от улица „Б.С.“
по фасадата на съществуващата
жилищна сграда, собственост на ищците, с идентификатор 58222.495.887.1 по линията между т. А и В, продължава по линията между т.
В и т.С,
между които е заключена намиращата се до имота на ищците пътека с ширина 1,50
метра и по изчертаната от вещото лице червена линия между точки С и D
с дължина 18,30 метра.,
ОСЪЖДА Б.Ж.А. да заплати
на М.Х.М. и А.Х.А. сумата от 259,25 лева, представляваща сторените от ищците
съдебно деловодни разноски за експертизи и такси за превод на документи,
съобразно квотата му в съсобствеността.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред
ШОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: