РЕШЕНИЕ
№ 18845
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20251110108704 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Т. Х. Х., ЕИК **********, с адрес /адрес/, срещу З. „О.З.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 24000,00 лева, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение за кражба на л.а. „Ф.Д.“, с рег.№ ********, за което е образувана преписка по
щета №****-***-****/2022, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на
исковата молба- 13.02.2025г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че за времето от 17.50ч. на 16.04.2022г. до 07.45ч. на
17.04.2022г., в /адрес/, неизвестен извършител противозаконно е отнел собствения на ищеца
л.а. „Ф.Д.“, с рег.№ ********, което представлява кражба на МПС по смисъла на КЗ.
Автомобила бил застрахован при ответника по застраховка „Пълно каско“ и е оценен на
35000 лв. Ищеца незабавно уведомил застрахователя, за което образувана преписка по щета
№****-***-****/2022. Твърди,ч е въпреки точното изпълнение на всички задължения по
договора за застраховка, ответника отказал да ми заплати обезщетение за кражбата на
автомобила.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска,
като излага подробни съображения за неоснователност, а именно, че автомобила е
надзастрахован, същия е бил внесен от САЩ след продажба на търг, поради тотална щета,
като излага съображения и че собственика е разполагал с втори ключ, който не е деклариран
пред застрахователя, а предадения такъв е различен от този, който е ползван от ищеца.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
автотехническа експертиза.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
1
С Договор за покупко-продажба на МПС от 15.08.2021г., ищеца е закуоил процесния
автомобил, представляващ л.а. „Ф.Д.“, с рег.№ ********.
От представената като писмено доказателство застрахователна полица №
*****************/16.03.2022г., е видно, че страните са сключили застрахователен договор
за застраховка „Каско“ на л.а. „Ф.Д.“, с рег.№ ********, с валидност на полицата от
16.03.2022 г. до 16.03.2023 г. Приложени са декларация от 16.03.22г. от ищеца и
Приложение-въпросник от 16.03.22г.
Видно от представената в цялост застрахователна преписка, ищеца е подал
уведомление за щета на 18.4.2022г.- кражба на автомобила. Приложени са въпросник-
декларация за кражба на МПС от 18.04.2022г., обяснителна бележка от 18.04.2022г.,
декларация от 18.04.2022г., удостоверение от 04 РУ, СДВР от 12.07.2022г., Договор за
покупко-продажба на МПС от 15.08.2021г., писмо от 31.01.2023г. на ИА „А.а.М.т. и с., ведно
с приложения, писмо от „П.Б.“ до ответника.
С писмо изх. №15-***/13.08.2024г. от З. „О.З.” АД до ищеца, е отказано изплащане на
обезщетение за преден десен фар, на основание Глава Втора, Раздел II „Общи изключения“,
чл. 5 (1), т. 11 от ОУ.
Ответника е представил заверено копие от Общи условия за застраховане.
По делото е постъпила и приета в цялост пр.пр. №*****/2022г. на СРС, във вр. с
ДП№***/2022г. по описа на 04 РУ-СДВР.
От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява,
че средната пазарна стойност на процесния автомобил, възлиза на 24890 лв., като
стойността за възстановяване на описаните увреждания, съгласно Талон
№*******/17.03.2022г., възлиза на 807,60 лв. Вещото лице дава заключение, че съгласно
справка при разчет на паметта ключа, номера на рамата е идентична с тази на МПС, като
последното обновяване на данните е на 22.09.2020г. Информацията в паметта на ключа е от
технически характер, като се обновява при първо стартиране на двигателя и на всеки 20 км
пробег. Вещото лице посочва, че информацията в ключа не е защитена, като промяна на
данните е възможно да бъде извършена от промяна на данните в компютъра от арматурното
табло, при разчет на паметта на устройството за извличане на информация, чрез програмата
за разчитане.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният в настоящото производство иск е с правно основание чл.405 КЗ.
Съгласно чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За основателността на
иска, в тежест на ищцата е да докаже възникване на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка, настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие (кражба), за което застрахователят
носи риска, размер на настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди, както и
изпълнение на задълженията си във връзка с обявяване на обстоятелствата, за които
застрахователят е поставил въпрос при сключване на договора. При установяване на тези
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане,
като в негова тежест е да установи и че твърдяното за неточно обявено обстоятелство е от
значение за носене на риска и при знанието за него не би сключил застрахователния договор,
респ. би го сключил при различни условия, както и че това обстоятелство е оказало
въздействие за настъпване на събитието.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
към 16.04.2022 г. между страните е съществувало валидно правоотношение по договор за
застраховка "Каско" на процесния автомобил, както и че на посочената дата е настъпило
твърдяното застрахователно събитие (кражба), представляващо покрит риск по договора.
Изложеното се установява и от представените писмени доказателства – застрахователна
полица № ****************/16.03.2022г., застрахователна преписка по щета №****-***-
****/2022, пр.пр. №*****/2022г. на СРС, във вр. с ДП№***/2022г. по описа на 04 РУ-СДВР.
Спорни между страните са обстоятелствата дали в полза на застрахователя съществува
основание за отказ да плати обезщетение, както и какъв е действителният размер на
причинената вреда.
Разпоредбите, уреждащи основанията за намаляване или отказ от плащане на
2
застрахователно обезщетение в Кодекса за застраховането, са тези на чл. 363 и чл. 364 КЗ,
касаещи случаите на неточно обявяване на обстоятелства при сключване на
застрахователния договор; чл. 395 КЗ – свързана с неизпълнение задълженията на
застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите; чл. 403, ал. 4 КЗ, касаеща
отказа за заплащане на застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на
задължението за съобщаване; както и общата разпоредба на чл. 408 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 362, ал. 1 и ал. 2 КЗ, при сключването на
застрахователния договор застрахованият е длъжен да обяви точно и изчерпателно
съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска, като за
съществени се смятат само обстоятелствата, за които застрахователят писмено е поставил
въпрос. Ако е налице съзнателно неточно или премълчано обстоятелство от такъв характер и
застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или частично
плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или
премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието. В случай
че обстоятелството е оказало въздействие само за увеличаване размера на вредите,
застрахователят не може да откаже плащане, но може да го намали съобразно
съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да се плати
според реалния застрахователен риск – арг. чл. 363, ал. 3 КЗ.
Видно от представените по делото писмени доказателства, при сключването на
застрахователния договор на 16.03.2022 г., застрахованият е обявил притежанието на 1 брой
оригинални ключове за автомобила (Приложение-въпросник от 16.03.22г.), като същият е
бил предаден на представител на ответника при на настъпване на застрахователното
събитие. Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че ответника разполагал с
втори ключ, който не бил декларирал и именно този ключ бил предаден на застрахователя
след кражбата на автомобила. От представената от ответника застрахователна преписка по
образуваната щета, се установява, че процесния автомобил, още при обявата за продажба в
САЩ, е обявен само с един ключ, за което самият ответник е представил снимков материал-
стр. 75 от делото, където ясно се вижда снимката на 1 бр. ключ, което е посочено и на
последния ред на обявата. В този смисъл съдът не приема, че ключа който е предаден на
застрахователя е различен, независимо че от заключението на САТЕ се установява, че
последното обновяване на данните е извършено на 22.09.2020г. Вещото лице изрично
посочва, че информацията в ключа е от технически характер и не е защитена, като промяна
на данните е възможно да бъде извършена от промяна на данните в компютъра от
арматурното табло, при разчет на паметта на устройството, чрез програмата за разчитане на
грешки по време на движение. В случая, като се вземе предвид, че автомобила е бил тотална
щета, както и че съгласно посоченото в идентификационния номер на МПС (преписка на
СДВР), показателите на километража са „нереални“ (стр. 136), следва да бъда направен
извод, че данните в компютъра от арматурното табло или са били манипулирани още преди
ищеца да закупи автомобила или данните са били променени, вследствие на настъпилото
произшествие в САЩ, довело до тотална щета.
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че ищеца не е премълчал
обстоятелство от значение за настъпване на риска, респ. щетата не е настъпила вследствие
на заблуда на застрахователя чрез предоставяне на недостоверни данни за застрахованото
МПС, поради което в тежест на ответника е възникнало задължение да плати
застрахователно обезщетение в размер на действителната вреда.
По делото е приет талон за оглед от 17.03.2022г., от който е видно, че към датата на
сключване на застрахователния договор по процесния автомобил са констатирани повреди и
щети. По делото не са представени доказателства, че тези увреждания са поправени преди
настъпване на застрахователното събитие, поради което следва да се приеме, че към датата
на кражбата действителната стойност на вещта е била по-ниска от средната пазарна предвид
намаляването й с цената, необходима за отстраняване на щетите. От заключението на
приетата по делото допълнителна САТЕ, неоспорено от страните, се установява, че така
намалената стойност на процесния автомобил е в размер на 24082,40 лв. Следователно,
предявеният иск по чл. 208, ал.1 КЗ се явява основателен до пълния предявен размер от
24000 лв.
По възражението за прихващане:
При установената основателност на претенцията следва да се разгледа по същество
наведеното от ответника при условията на евентуалност възражение за прихващане, по
което в тежест на ответника е да докаже възникване на вземане за застрахователни вноски в
3
сочения размер, което е изискуемо към момента на устните състезания, а в тежест на ищеца
– погасяване на активното вземане. От представената по делото застрахователна полица е
видно, че страните са уговорили разсрочено плащане на дължимата застрахователна премия
в общ размер от 1544,99 лв. на четири вноски от по 386,25 лв. Между страните е обявено за
безспорно, че към датата на настъпване на процесния инцидент не са платени 3 вноски или
сумата от 1158,75 лв. С оглед на това, възражението за прихващане на ответника е
основателно, като с тази сума следва да бъде намалено насрещното вземане на ищеца за
застрахователно обезщетение, като предявеният иск следва да се уважи за сумата от 22841,25
лв. За разликата над тази сума, иска следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора, всяка една от страните има право на разноски, каквото
искане изрично са направили. Предвид това и съобразно с уважената част от исковите
претенции, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3,721,22 лв.,
представляващи направени по делото разноски. Съобразно с отхвърлената част от иска,
ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 42,26 лв., представляващи
направени по делото разноски, от които сумата от 22,26 лв. за депозит за вещо лице и такси
и 20,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК на
база 400 лв.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „О.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на Т. Х. Х., ЕИК **********, с адрес /адрес/, сумата от 22841,25 лева
(двадесет и две хиляди осемстотин четиридесет и един лева и 25 стотинки), представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение за кражба на л.а. „Ф.Д.“, с рег.№ ********, за
което е образувана преписка по щета №****-***-****/2022, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 13.02.2025 г., до окончателното плащане на дължимото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 24 000,00
лв.
ОСЪЖДА З. „О.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на Т. Х. Х., ЕИК **********, с адрес /адрес/, сумата от 3721,22 лева
(три хиляди седемстотин двадесет и един лева и 22 стотинки), представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА Т. Х. Х., ЕИК **********, с адрес /адрес/, да заплати на З. „О.З.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 42,26 лева
(четиридесет и два лева и 26 стотинки), представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4