РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Кюстендил, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20211500500479 по описа за 2021 година
С решение №260139 постановено на 02.12.2020г. по гр.д.№1052/2019г. по
описа на Районен съд – Дупница е отхвърлен, като неоснователен предявения
от С. В. П. и Д. И. Я. от гр.*** срещу К. С. З.,Й. С. Б.,,С. Н. Д., Б. Н. Р.,И. Т. Г.
от гр.*** иск за собственост по отношение на ПИ№003015 в землището на
с.***, при съседи:Г..,М.В., Л.К., река.
С определение №260605/23.07.2021г. е отхвърлен иска за собственост
на С. В. П. и Д. И. Я. по отношение на Поземлен имот с идент.№003016 по КК
на с.*** – нива от 1010 кв.м. в м.“***“, при съседи: имоти №17659.63.165,
1659.3.19,17659.3.17 и 17659.3.15.
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от Й. Г. – адвокат
от АК – Кюстендил, процесуален представител на ищците С. В. П., ЕГН
********** и Д. И. Я., ЕГН ********** и двете от гр.***, съд.адрес гр.***,
ул.“***“№***, ет.** срещу посоченото решение, с което е отхвърлен
предявения иск.Като потвърждават, че предмет на производството пред
Районния съд е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК предявен срещу
ответниците С. З. З. – като наследник на З. З. Г., Й. С. Б. – като наследник на
Н. С. Г., С. Н. Д., Б. Н. Р. и И. Т. Г. – като наследници на Н. М. Г., за
признаване за установено, че ищците по наследство и давностно владение са
собственици на ПИ003014,ПИ №003015 и ПИ №003016, находящи се в
землището на с.***, общ.***, ЕКАТТЕ ****, м.“***“, ведно с построените в
имотите паянтова къща и селскостопанска постройка, твърдят неправилност
на решението.Като основание за това, въззивниците сочат факта, че съдът
първоначално е приел ,че е предявен иск за ПИ №003016, след това, че
„процесния имот е ПИ №003014, а ищците са собственици на ПИ №003015, а
1
в крайна сметка е отхвърлен иска, предявен за имота, който съдът е приел, че
е собственост на ищците, а именно ПИ №003015, като изобщо липсва
произнасяне за ПИ №003016.Заявено е, че мотивите са неверни и не
кореспондират със събраните по делото доказателства.Становището е
аргументирано със заключението на в.л. инж.Л. В., по извършена и приета
съдебно – техническа експертиза, от което се установява безспорно,че ПИ
№003015 и ПИЕ №003016, в землището на с.****, м.“***“, записани по КВС
на наследници на З. Г. и Н. Г., попадат върху имот паянтова къща и
селскостопанска постройка със застроено и незастроено място от 5.000дка, в
землището на с.***, общ.***, този имот е бил собственост на наследодателя
на ищците – П. Б..Сочат, че във връзка с това са налице и безспорно събрани
по делото гласни доказателства, които съдът изобщо не е коментирал в
съдебния акт.Жалбоподателите се позовават и на факта, че нито ответника С.
З., нито ответника Й. Б. са подали писмени отговори по чл.131 ГПК, нито пък
са се явявали в съдебно заседание и са оспорвали предявените срещу тях
искове.Отправеното до съда искане е за отмяна на решението и уважаване на
предявения иск, като бъде признато правото на собственост на ищците по
отношение на двата имота поземлен имот с идентификатор 17659.3.16 при
посочени в решението граници и съседи и имот с идентификатор 17659.3.15
при посочени граници и съседи.В жалбата се съдържа и искане за отмяна на
решение 0116, по преписка с вх. №8756/04.08.1992г. и решение №0116 по
преписка вх.№5003/24.02.1992г. на ОС по земеделие гр.****, с които тези
имоти са възстановени на наследодателите на ответниците.В условията на
алтернативност се съдържа искане за обезсилване на първоинстанционното
решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС
Дупница.В жалбата е направено и изрично изявление, че разноски не се
претендират.
Преписи от жалбата са връчени на насрещните страни – Й. Б. и К.
З..Писмени отговори не са подадени в рамките на срока, през който това е
могло да бъде направено.
На основание определение на съда от 22.06.2021г. постановено по
в.гр.д. №239/2021г. с определение 260605 постановено на 23.07.2021г.
Дупнишкият районен съд се произнася и по предявения иск, в частта му,
касаеща ПИ с идент.№003016 по КК на с**** - нива от 1010 кв.м., в м."****"
при съседи имоти с №17659.63.165, 1659.3.19, 17659.3.17 и 17659.3.15,
отхвърляйки го. В срока за обжалване на определението е подадена жалба от
адв.Й. Г., като пълномощник на С. П. и Д. Я..В жалбата се твърди
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт.Препраща се към
съображенията съдържащи се в горепосочената въззивна жалба.Подчертано е
обстоятелството, че ответниците не са възразили срещу предявения иск по
законоустановения начин чрез подаване на отговор на исковата молба.В
жалбата се съдържа искане за отмяна на определението и постановяване на
съдебен акт, с който предявения иск да бъде уважен, като бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че на ищците принадлежи правото
на собственост по отношение на поземлен имот с идентификатор 17659.3.16
по ККР на с.****, общ.****, одобрен със заповед №РД-18-992/24.04.2018г. на
ИД на АГКК, адрес на поземления имот м."****", с площ 1010 кв.м., трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване :
нива, категория на земята при неполивни условия: трета, стар идентификатор
няма, номер от предходен план:003016, при съседи: 17659.63.165, 17659.3.19,
17659.3.17, 17659.3.15 .Прецезирано е и искането що се отнася до поземлен
имот с идентификатор 17659.3.15, по КККР на с.***, одобрени със заповед №
РД -18-992/24.04.2018г. на ИД на АГКК, адрес на поземления имот: м."****",
с площ 2070 кв.м, трайно предназначение на територията : земеделска, начин
на трайно ползване : нива, категория на земята при неполивни условия :
трета, стар идентификатор: няма, номер от предходен план: 003015, при
съседи:17659.3.16, 17659.3.14, 17659.3.19, 17659.3.17 и
2
17659.3.13.Преповторено е и искането за отмяна на решение №0116 по
преписка №8756/04.08.1992г. и решение №0116 пр. №5003/24.02.1992г. на ОС
по Земеделие гр.****, с които тези имоти са възстановени на наследодателя
на ответниците.Въззивниците сочат, че не претендират разноски.
Препис от втората жалба е връчена на ответниците в производството.Писмен
отговор не е подаден.
Съгласно чл.267, ал.1 ГПК - в закрито заседание въззивният съд
извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на
чл. 262 , произнася се по допускане на посочените от страните нови
доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание.При тази
преценка въззивният съд намери жалбите за допустими - изхождат от активно
легитимирани лица, насочени са срещу подлежащи на обжалване съдебни
актове и са подадени в законоустановения срок.
На основание чл.267, ал.2 ГПК вр. с чл.195, ал.1 ГПК във въззивното
производство е назначена допълнителна съдебно – техническа експертиза, в
изпълнение на която са представени заключение и скица.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията
на чл.235 ГПК прие за установено следното:
Видно от удостоверение за наследници №2/24.01.2019г. е, че П. К. Б. б.ж.
на с.****, починал на ****г. е наследен от негова съпруга И. Б. починала на
****г., негов син К. П. Б. – починал на ***г., негова дъщеря С. П. Ч. –
починала на ***г., и друга дъщеря, Г. А. – починала на ***г. От останалите
живи наследници на посочените лица – С. П. е съпруга на С. П.- син на К. Б.
съотв. внук на П. Б., наследен също и от Ц. С. и К. П. – син и дъщеря.Д. Я. е
внучка на Б., дъщеря на неговата дъщеря С. Ч., наследена също и от Г. Щ..Н-
ци Г. А.а – Д. А. и Д. Т. и н-ци К. С. – не участват в производството.
Като принадлежащ на П. Б. в исковата молба е описано застроено и
незастроено дворно място, находящо се в земл. на с.***, общ.*** при
съседи:Г. Т., М. В., Д. К. и река, ведно с находящите се в мястото паянтова
къща и селскостопанска постройка.Площта на това място е 5.000 дка.
Твърди се, че този имот към момента на образуване на ТКЗС бил извън
регулацията на с.***, ползвано от неговото домакинство, като единствено
дворно място, с жилищни и стопански сгради, върху което по силата на чл.11
и 12 от ПУ на ТКЗС земеделските кооператори запазили правото си на
собственост.
Мястото е описано, като заградено с ограда мрежа и железобетонни
колове, обработвано и ползвано от ищците, а преди това от техните н-ци К. Б.
и С. Ч., като придобито по наследство и упражнявано давностно владение,
непрекъснато и необезпокоявано, първоначално от К. Ч. и С. Ч., а в
последствие от техните наследници в продължение на 40 години, без някой да
е им е пречил или оспорвал владението върху имота.
Когато през 2016г. се опитали да се снабдят с документи за
собственост на имота, установили, че КВС е записан, като ПИ 003016, соб-ст
н-ци З. Г., ПИ 0033015 – Н. Г. и ПИ 003014 с-ст Н. Г..Предявен през 2017г.
иск за собственост не е бил уважен от ДнРС, след обжалване КнОС
обезсилил решението и прекратил производството по делото, поради
невписана искова молба.
Удостоверяване на придобито право на собственост от П. Б. по
отношение на процесия имот по някой от предвидените в чл.77 ЗС способи за
това - удостоверено със съставен за целта документ, по ред и във форма,
посочени в закона по делото не се твърди.
Вместо това са представени разрешително №272/65г. на Директора на
ОкНС , „В и К“ – Кюстендил в полза на С. Ч., относно изграждане по скици
3
на водопроводна инсталация в имот, извън регулацията по плана на
с.Г..Разрешението е от 30.08.1965.Представена е и обяснителна записка,
относно монтаж на вид тръба – поцинкована,с описание на налични в имота
сгради – 1 жилищна сграда и стопански постройки, които да се обслужват от
една дворна чешма.
В разписка – 21.05.1963г., издадена от СОбщ.Н.съвет – с.Б., е
отразено, че Н. П. на длъжност „цар.агент“- текстът е нечетлив, бил получил
от С. Ч. – с.***, декларация за данък върху сграда, която вписал в
приемателен списък ,регистър под №55 0 21.05.1963г. – с.***.
Представени са удостоверение за регистрация ЧЕЗ и абонатен
номер ВиК, без посочване на имена и индивидуализиращи белези за имот.
Според приходни квитанции –с дата 01.03.2018г., 10.02.2018г., Д. Я. и
С. П. са заплатили на 09.03.2018г.и на 10.12.2018г. данъци битови отп. и
недв.имот относно земя и сгради, с.***.
Н. Г.в – н-к закон, б.ж. на гр.**** е починал - акт за смърт
№149/13.03.2014г., оставяйки за н-ци И. Г. - съпруга , С. Д. – дъщеря и
Б. Р. – дъщеря.
Стоян З., б.ж. на с.В. – *** е починал на 12.02.1995г. и оставил за н-
ци Х. З. – съпруга и К. З. – син.
С решение №0116/20.08.1997г. на ПК – Кюстендил е възстановено
право на собственост на Н. М. Г., в същестувващи/възстановими стари реални
граници по отношение на: нива 0.960 дка, находяща се в м.“****“, имот
№003014 по картата на землището, при граници и съседи: имоти №000001
населено място Кметство, имот №003013 нива К. Б., имот №003015 нива н-ци
Н. Г., имот №000165 – полски път Кметсво, както и по отношение на зелесена
нива 2.002 дка, шеста категория , м.“***, имот №041008 – която не е предмет
на делото.
С решение №0116/20.08.1997г.е възстановено право на собственост н-
ци Н. С. Г., в съществуващи ( възстановими) стари, реални граници върху
имот нива 2.070 дка, находяща се в м.“****“, имот №003015, по картата на
землището при граници и съседи: имот 0000165 – полски път Кметство, имот
№003014 – нива Н. Г., имот №003013- нива К. П. Б., имот №003019 ливада
Кметство, имот №0003017 – нива н-ци Т. З. Т., имот №003016 – нива н-ци З. З.
Г..
По делото е представено удостоверение за наследници изх.
№11/25.05.2017г. издадено от Община ***, на лице с имена Н. М. Г., роден на
****г. починал на ***г, наследен от лица И. Т. Г., ЕГН **********, С. Н. Д. и
Б. Н. Р., ЕГН ********** – пълно съвпадание в ЕГН между посоченото в
исковата молба ЕГН на ответниците и на посочените н-ци на Н. М. Г., с
разлика в името на ответник №2.На н-ци Н. М. Г. е възстановено право на
собственост по отношение на имот №003014, по отношение на който
първоинстанционното производство е прекратено.
Имот №003015, по картата на землището е отразен на скица № К
00481/24.10.2017г., заверена от ОС“ЗГ“ – Кюстендил, като имот възстановен
н-ци Н. С. Г., на основание решение № ППЗПЗЗ №0116/20.08.1997г. с площ
2.070 дка, в м.“***“, при съседи: имот №000165 – полски път Община ***,
имот №003014 – н-ци Н. Г., имот №003013- -н-ци К. Б., имот №003019 – нива
Община **, имот №003017 – нива н-ци Т. Т., имот №003018 – нива н-;и З. Г..
С решение №0116/20.08.1997г. на ПК – Кюстендил е възстановено
право на собственост на н-ци Зл. З. Г., по отношение нива от 1.010дка, трета
категория, м.“***“, имот №003016 по картата на землището, при граници и
съседи: имот 0000165 – полски път Кметство, имот №003015 – нива, н-ци Н.
С. Г., имот №003017 – нива – н-ци Т. З. Т.а, имот №003019 – ливада Кметство.
Имотът е отразен на скица №К00482/24.10.2017г., като имот №003016, в
4
землището на с.***, общ.****, на н-ци . З. Г., рег.№8756, решение
№0116/20.08.1997г., като имот с площ 1.010дка, нива , в м.“Д***“, при
съседи: имот №000165 – полски рътн Община Дупница, имот №003015 нива
н-ци Н. С. Г., имот №003017 – нива н-ци Т. Т. и имот №003019 – ливада
Община Дупница.
Според удостоверение за наследници №3888/17.07.2017г. К. С. З. е н-к
по закон – син на С. З. З..
Във въззивното производство са представени, като доказателство по
делото:скици №15-595456-02.07.2019г., №15-595460-02.07.2019г,.№15-594567
– 02.07.2019г., на имоти с идентификатори съгласно КККР, както следва:
17659.3.14, 17659.3.15 и 17659.3.16, при посочени съседи, както следва: за
имот 17659.3.15 – 17659.3.14,17659.3.16, 17659.63.165, 17659.3.19, 17659.3.17,
17659.3.13, а за имот 17659.3.16 – 17659.63.165, 17 659.3.19, 17659.3.17,
17659.3.15, скиците са издадени от Служба по геодезия, картография и
кадастър – съдържат подпис и печат.
Исковата молба е била предявена срещу К. З., Й. Б., С. Д., Б. Р. и И. Г..
С определение от 14.01.2020г. от открито съдебно заседание,
производството по делото е прекратено по отношение на С. Д., Б. Р.,И. Г..
Отговор на исковата молба по делото е постъпил само от С. Д.а.Тъй като
производството по делото по отношение на С. Д.а е прекратено, съдът не
обсъжда съдържанието и смисъла на направените от същата възражения.
Във въззивното производство поради смъртта на ответницата Й. Б., за
участие в делото на нейно място са конституирани наследниците и Г. С. Д.,
ЕГН ********** и К. С. Д., ЕГН **********.
В писмени заявления с вх.№2578/07.07.2022г. и №1892/20.05.2022г.
ответниците К. Д. и Г. Д., признават, че процесните имоти принадлежат на С.
В. П. и Д. И. Я., че ищците винаги са ползвали тези имоти, без никой да има
претенции за това, възстановени погрешно от ПК.Оспорват вземане за
разноски, тъй като не са станали повод за завеждане на делото.
За установяване правото си на собственост върху имуществото ищците
са посочили, съдебно – техническа експертиза, както и свидетелски
показания.
Разпитана е свидетелката Д. К., която е заявила пред съд, че със
семейство е в познанство от 1964г., основаващо се на приятелство.Много
пъти била посещавала техен имот в близост до с.***, близо до стопанството,
но не знае колко е голям имотът.Има постройки, овощни градина, зеленчуци,
жилищна сграда в имота, в който живеят през лятото, ток и вода.Свидетелката
уточнява, че не познава лица с имена К. и Й., които никога не е виждала в
имота.
Със заключение с вх.№2637/25.02.2020г. на в.л. инж.Л. В. се установява,
че след оглед на място вещото лице установило, че този имот е показан с №62
на приложените към поправена искова молба копия от ЕТК , изработена през
1962г., така също на картен лист К-9-43-(63), копие от който е дадено по
делото – Приложение №2.Вещото лице сочи, че почти целият имот е заграден
с оградна мрежа и бетонови колове.Тази ограда според вещото лице от изток
и север, отделя имота от бившия стопански двор на ТКЗС.От юг границата е
слог и пътя за стопанския двор.Графически измерена площта в тези граници,
оцветена в жълто, възлиза на 3.500 дка.Имоти №003015 и 003016 в землището
на с.****, м.“***е“, записани по КВС на н-ци Н. Ст.Г. и З. Г., според
заключението попадат върху имот паянтова къща и селскостопанска
постройка, със застроено е незастроено място от 5.000дка, в землището на
с.Г***, при съседи на целия имот: Г. Т., М. В., Д. К. и река, който е бил
собственост на П. Б..На приложение №2 към заключението, спорната площ е
отразена, като фигура с неправилна форма оцветена в зелен цвят, в
5
североизточна посока от която е налице отбелязване за стопански двор.Река
не е отразена на скиците към заключението.
В заключение с вх.№1972/27.05.2022г. изготвено от вещото лице Д. Х.
във въззивното производство, след оглед на място, анализ на цифровия модел,
съвместяващ данните на извършеното геодезическо заснемане и кадастрална
карта е установено, че материализираната имотна граница засяга имоти, както
следва: ПИ 17659.3.14 с 68 кв.м., ПИ 17659.3.15 с 1280.00 кв.м., ПИ
17659.3.16 с 1009 кв.м., ПИ 17659.3.17 с 168 кв.м., ПИ 17659.3.19 с 204 кв.м.,
ПИ 17659.63.165 с 57 кв.м.
На скицата към заключение с вх.№1972/27.05.2022г. е отразена цялата
площ от 5.000 дка, като фигура очертана със зелен контур.С фигура в
правоъгълна форма, с о.т. 24-26-12-25-27-34 в границите на така очертаната
площ е отразена МЖ.Ясно се вижда на фигурата, че оградената площ не се
припокрива с имоти 15 и 16 напълно.
С оглед на установените фактически обстоятелства, съдът намери
предявеният иск за основателен досежно ПИ № 003015, постановеното
допълнително решение касаещо ПИ №003016 за нищожно. Съображения:
Както бе посочено, предмет на производството е установителен иск за
признаване собственически права, върху недвижим имот, намиращ се в с.***,
в землището на гр.****, по отношение на който ищците упражняват владение
респ. този имот попада в границите на възстановена на ответниците с
решение на ПК, като земеделска земя, притежавана преди образуване на
ТКЗС.
На основание чл.124, ал.1 ГПК - всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това.
В практиката на ВКС е изяснено, че интерес от установителен иск за
признаване право на собственост по отношение на конкретен имот е налице,
винаги когато са налице обстоятелства смущаващи, накърняващи
притежаваното право без да е отнето владението на ищеца върху имота.
В конкретни случай, като смущаващо правото на собственост на
ищците е разгледано обстоятелството, че притежаван от ищците недвижим
имот, застроено място, което не е било внасяно в ТКЗС, попада в границите
на възстановени по реда на ЗСПСС в полза на ответниците земеделски имоти.
Твърдението, че имот, който ищците считат за тяхна собственост
попада в границите на възстановени на ответниците по реда на ЗСПЗЗ
земеделски имоти е доказано.С решения на ПК – ***, с № 0116/20.08.1997г. е
възстановено правото на собственост по отношение на имот №003015 по
картата на землището на с.**** на н-ци Н. С. Гогов, при посочени по- горе
граници и съседи.Видно от заключение на вещото лице част от имота, описан
в исковата молба, като принадлежащ на ищците попада в границите на този
имот.Н-ци Й. Б., признат твърденията в исковата молба, за осъществявано
владение върху тази площ от ищците, както по време на ТКЗС така и към
момента, и заявяват, че имотът погрешно им е възстановен.Позицията на
ответниците по така предявения иск разкрива правен интерес от иска срещу
тях за посочения имот. Съдът намира за необходимо да отбележи, че на
основание чл.17, ал.1 и ал.2 ГПК -съдът взема становище по всички въпроси,
които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е
извършено престъпление.Съдът се произнася инцидентно по валидността на
административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен
контрол. Съдът не може да е произнася инцидентно по законосъобразността
на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на
страна по делото, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му – Доколкото не се твърди и
6
логично ищците не са участници в производството по издаване на решенията
на ПК, на които ответниците основават правата си, по представения спор за
материално право – относно правото на собственост върху недвижимостите
към момента,съдът е в правомощията си да извърши проверка за
законосъобразността на посочените решения на ПК, доколкото те са
противопоставени на ищците. В този смисъл практиката на ВКС,
обективирана в ТР № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК,
решение № 195 от 10.11.2016 г. по гр. д. № 2396/2016 г. на ВКС, І г. о.;
решение № 67 от 10.04.2014 г. по гр. д. № 5615/2013 г. на ВКС, І г. о.,
решение № 96 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 4487/2014 г. на ВКС, ІІ гСпоред
решение № 230 от 1.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2252/2013 г., I г. о., ГК,
съгласно чл.17, ал.2 ГПК гражданският съд се произнася инцидентно по
валидността на административните актове, независимо от това дали те
подлежат на съдебен контрол.Произнасянето е само в мотивите на решението,
доколкото е във връзка с основния гражданскоправен спор.Гражданският съд
няма правомощието да прогласяве с диспозитива на решението си
нищожността на административния акт.Такова правомощие има само
административният съд,в процедурата по обжалване на административния
акт, при спазване на правилата на АПК.
Иначе при наличие на свидетелски показания, свидетелката Д. К.
понастоящем на 77 година, познава имота от 1964 г. т.е тогава когато е била
на 21 години, посещавала е мястото, сочи верно местоположението на
същото, относно застрояването му вкл. и с жилищна сграда, електрофицирано
и „В и К“ инсталация, за което косвено свидетелстват( при липса на
твърдения, за притежаван друг имот в с.***) представените разрешително,
обяснителна записка и разписка за запл. данък следва, че това е място което
не е било ползвано от ТКЗС на първо място( от 1962г. го ползват ищците
респ.тяхното семейство), освен това този имот е отразен, като застроен в
картата през 1962г. и не се твърди, че е представлявал част от стопанския
двор, откъдето следва извода, че не е налице първата от обуславящите
възстановяване право на собственост предпоставки – този терен не е бил
включен в границите на ТКЗС или други селскостопански организации.При
липса на доказателства имота да е ползван от ТКЗС и доводи от ответниците,
в разгледаната конкуренция на собственически права, липсата на
доказателства за законност на извършеното строителство не може да бъде
разгледано като обстоятелство, в защита на ответниците – те не се позавават
на такова обстоятелство, при изрично оспорване на административните
актове, от които за тях произтичат права.
В обобщение се налага извод за основателност на предявените искове,
досежно площите и в граници, така както са отразени на скицата към
заключението на вещото лице Д. Х.. Както ищците сочат, и е разяснено с
Тълкувателно решение № 104 от 26.VI.1964 г., ОСГК, при образуване на
ТКЗС е било предвидено с чл.11 и чл.12 от ПУТКЗС, че когато дворното
място с жилищните и стопанските постройки на члена на ТКЗС или членовете
на неговото домакинство се намира вън от регулационния план на населеното
място и те нямат друго дворно място с жилищни и стопански постройки,
включено в регулационния план на същото или друго населено място,
кооператорите запазват правото си на собственост върху това дворно място в
реални граници до размер на един урегулиран дворен парцел по нормите на
Закона за планово изграждане на населените места и правилника за неговото
приложение, независимо от това дали същото дворно място допълнително е
било включено в регулационния план на населеното място, или не. В тези
случаи следва да се имат предвид конкретните жилищни и стопански нужди
на домакинството на земеделския стопанин-кооператор, като на
домакинството може да се остави от дворното място площ в размер и на
повече от един урегулиран дворен парцел.Доколкото с показания на свидетел
е установено, че ищците респ. техен наследодател са били във владение на
7
спорната площ през време на съществуване на ТКЗС т.е тя не е била
обработвана от ТКЗС или друга селскостопанска организация, то очевидно
тезата им не е неоснователна.Ответниците не противопоставят никакви
доводи срещу това твърдение, поради което съдът не намира за основание да
приеме твърдението за недоказано.
Според чл.236, ал.1 ГПК - решението трябва да съдържа:1. датата и
мястото на постановяването му;2. посочване на съда, имената на съдиите, на
секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;3. номера на
делото, по което се постановява решението;4. имената, съответно
наименованието и адреса на страните;5. какво постановява съдът по
съществото на спора;6. в тежест на кого се възлагат разноските;7. (нова – ДВ,
бр. 86 от 2017 г.) банковата сметка, по която да се преведат присъдените
суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане;8. (предишна т. 7 – ДВ,
бр. 86 от 2017 г.) подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв
срок.Според ал.2 към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват
исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата,
фактическите констатации и правните изводи на съда, а според ал.3 -
решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му.
Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият
съдия отбелязва върху решението причините за това.
Видно от разпоредбата на чл.250, ал.3 във вр. с ал.1 ГПК когато съдът
не се е произнесъл по цялото искане, по искане на заинтересованата страна се
произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия
ред.Законодателят не сочи какво трябва да е съдържанието на
допълнителното решение, откъдето следва, че важат изискванията на чл.236,
ал.1 ГПК – посочването на имената и адреса на страните, по правния спор,
като елемент от съдържанието на решението е от съществено значение,
доколкото в противен случай, то не би могло да произведе целените правни
последици, тъй като би била възпрепятствана преценка относно страните
обвързани и подчиняващи се на постановеното решение – на основание
чл.297( влязлото в сила решение е задължителен за съда, който го е
постановил за същите страни, за същото основание и за същото
искане).Липсва и признание на иска от ответника З..В посочената част
решението е нищожно, нищожността му следва да бъде прогласена. ( виж
решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002
г. на IV г. о. на ВКС.).
В частта обективираща произнасяне по иска за признаване за
установени собственическите права на ищците по отношение на имот
№003015 и по отношение на лицата С. Н. Д.,Б. Н. Рангелова, И. Т. Г. и К. З.
обжалваното решение, постановено на 02.12.2020г. е недопустимо, предвид
обстоятелството, че с определение от с.з. проведено на 14.01.2020г.
производството по делото по отношение на посочените лица е прекратено. На
основание чл.6, ал.1 ГПК - съдебните производства започват по молба на
заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон
случаи.Според ал.2 - предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните.При оттегляне на искането за
постановяване на решение по отношение на посочените лица, очевидно
надлежно сезирана за постановяване на решение и по отношение на
посочените лица липсва. Липсва правен интерес от иска срещу З., който се
сочи, като ответник по иска за имот №003016. В тази част решението е
недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото
прекратено.
При този изход на спора право на разноски за ответниците не
съществува – арг.чл.78 ГПК, вкл. и поради това, че не е даден повод за
завеждане на делото – признание е заявено едва във въззивното производство,
налице е решение на ПК, с което както заявяват ответниците неправилно им е
8
възстановен имотът на ищците.
Ищците от своя страна не претендират разноски, поради което такива не
им се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260139 от 02.12.2020г. постановено от Районен
съд – Дупница по гр.д.№1052/2019г., с което е отхвърлен, като неоснователен
предявения от С. В. П.,ЕГН ********** и Д. И. Я., ЕГН ********** двете от
гр.***, жк“***“, бл.**, вх.***, ет.**, ап.** срещу К. С. З., Й. С. Б., С. Н. Д.,Б.
Н. Р., И. Т. Г. иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците правото на собственост на ищците върху ПИ с
№003015 в землището на с.*** при съседи: Г.Т., М.В., А.К., река, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл.124, ал.1 ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО правото
на собственост на С. В. П.,ЕГН ********** и Д. И. Я., ЕГН ********** двете
от гр.***, жк“***“, бл.***, вх.**, ет.**, ап.** , като придобито по наследство
от К. Б., б.ж. на с.****, и давностно владение по отношение на Г. С. Д., ЕГН
********** с адрес гр.***, ж.к“***“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.** и К. С. Д., ЕГН
**********, с адрес гр.***, ул.“***№**, вх.“**“, ет.**, ап.**, като
наследници на Й. С. Б., б.ж. на гр.**, по отношение на част от следния
находящ се в м.“**“, в землището на с.**, недвижим имот, а именно нива от
2.070 дка, представляваща имот №003015 по картата на землището -
съответно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 17659.3.15, по КККР на с.**,
общ.**, одобрени със заповед № РД -18 -992/24.04.2018г., на ИД на АГКК,
находящ се в м."**", с площ 2070 кв.м., трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, стар
идентификатор няма, при съседи: 17659.3.16 , 17659.3.14, 17659.63.165,
17659.3.19, 17659.3.17, 17659.3.13, която част се състои от 1280 кв.м., част от
по – голяма фигура, с неправилна форма, очертана със зелен контур, отразена
на скицата към заключение с вх.№1972/27.05.2022г. на в.л. Д. В. Х., КАТО ЗА
РАЗЛИКАТА над тази площ до 2.070 дка, ПРЕДЯВЕНИЯ иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на определение
№260605/23.07.2021г. постановено от Дупнишкия районен съд по гр.д.
№1052/2019г., с което е допълнен диспозитива на решение за произнасяне
спрямо имот, който не фигурира в диспозигива, като ДИСПОЗИТИВА Е
ДОПЪЛНЕН, като е отхвърлен иска на С. В. П. и Д. И. Я., за собственост
върху ПИ с идент.№003016 по КК на с.***, нива от 1010 кв.м. в м.“***“, при
съседи: имоти с №17659.63.165, 1659.3.19,17659.3.17, 17659.3.15 И ВРЪЩА
делото на Дупнишкия районен съд за произнасяне с валидно решение.
ОБЕЗСИЛВА решение №260139 от 02.12.2020г. постановено от
Районен съд – Дупница по гр.д.№1052/2019г., с което е отхвърлен, като
неоснователен предявения от С. В. П.,ЕГН ********** и Д. И. Я., ЕГН
********** двете от гр.***, жк“***“, бл.***, вх***, ет.*** иск по чл.124, ал.1
ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците право на
собственост на ищците по отношение на ПИ с №003015 в землището на с.***
при съседи: Г.Т., М.В., А.К., река, в частта му, по отношение на ответниците –
9
С. Н.. Д.,Б. Н. Р., И. Т. Г. и К. С. З., поради прекратяване на производството
по отношение на тези лица с определение от 14.01.2020г.
Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в 1 – месечен срок от връчването му на същите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10