Р Е Ш Е Н И Е
№ 260097/26.2.2021г. 26 .02.2021 година град
Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVІ
граждански състав
На пети феввруари две
хиляди двадесета и първа година
В
публично заседание в състав
Председател: Георги Георгиев
при
секретаря Е. В.,
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 3803 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Д. И.Б.,ЕГН **********
***,ж.к-с ***, срещу «ЗАД Булстрад Виена
Иншурънс груп» АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,район
Триадица,пл.»Позитано» № 5 с която се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от 3571,42 лв. /след именение на иска по чл.214 ГПК/ застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС-лек автомобил марка ***,модел ***,с
рег.номер ***,за настъпило застрахователно събитие на 01.11.2016 г.,ведно със
законната лихва от датата на отказване на доплащане-05.12.2016 г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди,че между ищеца и ответника бил сключен договор
за застраховка „Каско Стандарт“ от 25.04.2016 год., със срок на действие една
година,като в полицата било посочено покритие „пълно каско“,като начин на
обезщетяване „официален сервиз“.На 01.11.2016 год. , в резултат на ПТП по
автомобила са нанесени щети. Настъпилото застрахователно събитие било
регистрирано по надлежния ред от органите на полицията,като по подадено
уведомление-декларация за щета по застраховката при ответника билазаведена
щета. На дружеството застраховател били предоставени всички изискуеми документи
и изискани допълнително такива. Бил извършен първоначален оглед на автомобила от
служител на ответника,били направени снимки и изготвен опис на претенцията № ***
г.,като били констатирани увреждания-задна врата дясна;джанта лята задна
дясна,джанта лята предна дясна и калобран преден десен. С възлагателно писмо от
04.11.2016 г. на официалния сервиз и представител на *** за Б. в гр.Б. от ответника било възложено
възстановяване на щетите по автомобила. Ищеца бил уведомен от представителя на
сервиза,че при демонтажа на увредените части по МПС,оригиналните лети
алуминиеви джанти предна дясна и задна дясна в следствие на настъпилото
застрахователно събитие не подлежи на ремонт а трябвало да бъдат подменени с
нови,като направили искане в тази насока до ответното дружество,като последното
отказало да направи повторен оглед на автомобила. Ищеца депозирал мотивирано
възражение в тази насока до ответното дружество,като му било отговорено,че
същото потвърждава решението си и отхвърля искането за подмяна на увредените
вещи. Иска се уважаване на иска,
присъждане на законна лихва от датата на отказа за доплащане, както и разноски
в производството.
В срока по
чл.131 ГПК ответното дружество
представило отговор на исковата молба. В същия се оспорва иска като
неоснователен и недоказан и моли за отхвърлянето му. Оспорва се настъпването на
увреждането и настъпването на
застрахователното събитие,като в предложението за сключването на застраховката
не било посочено допълнително покритие-лети джанти. Оспорва се ,че с автомобила
е настъпило ПТП,като от удостоверението издадено от РУ-С. по автомобила били
нанесени увреждания с остър предмет. Оспорва се твърдението за наличието на
основание за заплащане на застрахователно обезщетение,считат ,че е налице изключен застрахователен риск на
основание ОУ,като се оспорва къде е настъпило увреждането,като се оспорват
твърденията,че увреждането по летите джанти е настъпило при ПТП. Оспорва се и
претенцията за присъждане на законна лихва по отношение на началната дата на
начисляване на същата,като следвало да се има предвид разпоредбата на чл.497 КЗ,като оспорват претенцията и по размер.
В о.с.з. предявените искове се подържат
изцяло от пълномощника на ищеца,който представя доказателства и моли за
неговото уважаване и присъждане на разноски по делото.
Ответникът-застраховател не изпраща
представител в о.с.з. ,като с депозирани молби поддържа отговора на исковата
молба,представя доказателства и моли за отхвърляне на исковете претенции и
присъждане на разноски по делото.
Ямболски районен съд,след като обсъди становищата на
страните и събраните по делото доказателства,прие за установено от фактическа
страна следното :
Между страните няма спор
относно съществуването на застрахователно правоотношение във връзка сключен
помежду им договор за застраховка „ Каско Стандарт“ за лек автомобил марка ***,модел ***,с рег.номер ***АМ № *** с валидност от 00.00 ч. на
26.04.2016 г. до 00.00 ч. на 26.04.2017 г.
Няма спор и досежно това,че на 03.11.2016 г. ищцата
подала заяьвление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки
„Каско“ и „ГО“ на автомобилистите при имуществени вреди,във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 01.11.2016 г. в гр.С.,обл.Я.,ул.***,в близост до № ***,като
са били заявени претърпени материални щети по застрахования автомобил
вследствие на настъпилото събитие.
По делото са приложени заверени копия от
застрахователната полица;копие на ОУ по застраховка „Каско
Стандарт“;възлагателно писмо от 04.11.2016 г. с което ответното дружество
възложило на автосервиз „Индустриал Комерс“ ЕООД за отстраняване на повредите
по посоченото МПС,като застрахователя щял да плати сумата според раздел III на договора за
автосервизни услуги,съгласно допълнително приложената калкулация с приложена
опис на щетата от 03.11.2016 г.;опис на претенция № *** г.;вързражение от Д.И.Б.
касаеща претенцията за дваброя лети дженти които не подлежали на ремонт; писмо
изх.№ ***г. относно щета № ***с което е отказано на ищцата от застрахователното
дружество да бъде изплатена сумата по подмяната на предна и задна десни
джанти,предвид степентта и на увреждане,като не се налагало подмяна на
детайлите;приемо-предавателен протокол от 01.12.2016 г. с който сервиза предал
на ищцата посочения автомобил след извършения ремонт от който е видно,че поради
отказ на подмяна на джанти от ищцовото дружество щетата билаизвършена напълно
без ремонт на джантите;удостоверение издадено на 01.11.2016 г. от РУ-С. на Г. Т.
Б. във връзка с настъпилото застрахователно събитие по лекия автомобил;
платежно нареждане от 23.01.2017 г. от което е видно,че застрахователното
дружество платило на „Индустриал Комерс “ ЕООД сумата от 1640 лв. за извършения
ремонт по автомобила на ищцата;преписи от личните карти на Г. Т. Б.-първа част
и Д.И.Б.-втора част,препис от контролен талон издадена на Г. Т. Б. ***,препис
от малкия талон на посочения по-горе автомобил;сметка за платена застрахователна
премия от ищцата на представител на застрахователното дружество; снтимки по
заведената щета; становище от 16.06.2020
г. на официалното представителство на *** клон-Б. и фактура № *** г.
Спорен между страните е въпросът дали описаните
щети по автомобила на ищцата са настъпили при застрахователно събитие
представляващо покрит риск по сключената застраховка и дали увредените 2 броя
джанти предна и дясна подлежат на ремонт или следвало да бъдат подмемени с
нови.
С оглед разрешаването на тези въпроси по делото е
назначена съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава. От представените
заключения на в.лице,приети от съда като обосновани,законосъобразни и
неоспорени от страните се установява,че установените увреждания на процесния
автомобил съгласноопис-заключение изготвено от в.лицена застрахователя
съответстват на действителните.Вредите по автомобила ***,модел ***,с рег.номер ***причинени
в следствие на настъпилото събитие от злоумишлени действия на 01.11.2016 г. били задна дясна врата,калобран преден
десен,джанта лята задна дясна и джанта лята предна дясна. Задната врата дясна и
калобран преден десен били деформирани в степен,която не подлежала на
ремонт,поради което следвало да се подменят с нови. В първоначалното си
заключение в.лице заявява,че двете джанти били увредени в степен позволяваща
техния ремонт и боядисване,но в допълнителното си заключение в.лице след като
изследвало становището оторозирания сервиз от 16.06.2020 г. които извършили
непосредствен оглед на двете джанти същите били увредени в степен която не
позволявала техния ремонт. В преходното заключение бил посочил,че анализирал
фактурата за частично извършения ремонт за автомобил ***,която му била
предоставена от ответното дружество и която била в размер на 1640,48 лв.
Посочената сума се отнасяла само за подмяната на два от увредените детайли,а именно задна врата и
калобран преден десен.Във фактурата били включени всички операции необходими да
се извършат за да се подменят двата детайла с нови,както и бояджийските
консумативи,труд и допълнителни материали и операции. Другите два детайла
засегнати от злоумишлените действия,а именно
предна и задна десни лети джанти на автомобила не подлежали на ремонт
съгласно изискването на производителя на автомобила,като същите били на
стойност 3 571,42 лв. съгласно издадената фактура № *** г. от „Индустриал
Комерс КО“ ЕАД,гр.С. Вещото лице се водило при изготвянето на заключението
единствено от становището на оторизирания сервиз,в което било описано,че това
било изискване на производителя на автомобил *** С оглед на това в.лице дало
заключение,че общия размер на щетата за възстановяване на автомобила ***,представлявал
сбора от двете фактури описани в заключението,като и двете били издадени от
един и същи сервиз,като общата стойност на щетата възлизала на 5 211,90
лв.
При тази фактическа обстановка ,съдът прави
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на
чл.405,ал.1 КЗ,при настъпване на застрахователно събитие,застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Следователно,съдебно предявеното субективно право възниква от фактическия
състав,включващ елементите: съществуващо правоотношение между страните,с
предмет задължение на застрахователя да покрие риска от увреждане на правото на
собственост на застрахования върху конкретна движима вещ и настъпване на
събитие,представляващо покрит от застраховката риск,в пряко причинно-следствена
връзка,с което са настъпили вредите,за което застрахователя е уведомен в
уговорения срок и неизпълнение на така възникналото задължение от страна на
застрахователя.
С оглед
разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК,доказателствената тежест за установяване на
фактите,съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни
такива,се носи от ищеца,който трябва да проведе пълно и главно доказване. По
отношение на неизпълнението,което като отрицателен факт от действителността-а
именно неосъществяване на дължимо поведение на престиране на съответната
парична сума,е достатъчно твърдението на ищеца,като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт,който го изключва-точно
изпълнение,като прилипса на ангажирани годни доказателства и доказателствени
средства за последното,съдът следва да приложи неблагоприятните й последици
като приеме за несъществуващи недоказаните факти,т.е. наличието на неизпълнение
на договорното задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.
Между
страните безспорно се установява,че е сключен договор за застраховка „ Каско
Стандарт“ за автомобил марка ***модел ***с рег.номер ***№ *** с валидност от 00.00 ч. на
26.04.2016 г. до 00.00 ч. на 26.04.2017 г.,който е юридически факт,пораждащ
правоотношение помежду им,с тихичното за застрахователния договор за
имуществено застраховане съдържание,включващо задължение на ответното дружество
ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД да заплати обезщетение за вредите от
настъпилото застрахователно събитие,причинени на посоченияпо-горе автомобил на
01.11.2016 г. Покритието на застраховката „Каско“ от представената
застрахователна полица в този раздел предвижда : пълно каско,помощ на пътя
/асистанс/ и официален сервиз. В т.5.4.2 от ОУ се предвижда,че при щети от
злоумишлени действия се изплаща обезщетение,следпредставянето на служебна
бележка от РПУ по местопроизшествие и
копие отзаявлението до полицията с вх.номер в оригинал.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява,че като оторизиран сервиз е
посочен и този на ***-Б.,намиращ се в ж.к.***. Също така се установява и факта
на настъпилото при действието на договора застрахователно събитие от
представеното удостоверение с рег.№ *** г. ,че Г. т. Б. е заявила пред органите
на РУ-С.,че в качеството си на водач на процесния автомобил,на 01.11.2016 г. в
гр.С.,обл.Я. на паркинга на ул.*** вблизост до № *** по посочения автомобил са
нанесени увреждания с остър предмет,изразяващи се в пробиване и деформиране на
бронята на задна дясна врата,надраскване на предна и задна алуминиеви лети
джанти на автомобилните гуми,като е счупена и предпазната пластмасова кора на
предна дясна гума. Съгласно кредитираното заключение на САТЕ установените при
огледа на от застрахователящети се намират в пряка причинно-следствена връзка
при злоумишлени действия от трето неизвестно лице.
Предвид изложеното настоящия съдебен състав приема
предявения иск за доказан по основанието си-произтекли са вреди от настъпилия
покрит застрахователен риск,изразени в повреждане на МПС,правото на собственост
върху която е елемент от правната сфера на ищеца.
По отношение на размера,по аргумент от чл.386,ал.2 КЗ,нормата предвижда,че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието,се извежда принципа за реална
обезвреда на вредите на застрахованото имущество. Реалната обезвреда предполага
вещта да бъде приведена в състояние,в което се е намирала към настъпването на
застрахователното събитие. Съгласно практиката на ВКС,при определяне на
обозщетението по чл.226 КЗ/отм./,която норма е аналогична на чл.432,ал.1 от
действащия КЗ,прилагането на методика за увреждане на претенции на обезщетяване
на вреди по чл.4 на Приложение № 1,към чл.15,ал.4 Наредба № *** г. на Комисията
за финансов надзор,не е задължително. В разпоредбата на чл.4 от Методиката
изрично е предвидено,че се прилага като минимална долна граница в
случаите,когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за
извършенияремонт на МПС в сервиз иза случаите,когато застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка.
В тази връзка основанието на ответното дружество да
откаже да изплати на ищцата обезщетение за
два детайла от злоумишлените действия на неизвестния извършител,а именно
на предна и задна десни лети джанти,са ,че същите подлежат на ремонт. Само ,че
по делотокато писмено доказателство е приложено становището на ***,че във връзка с опис заключението по
опис претенция от 03.11.2016 г. за посочения по-горе автомобил,заводът
производител не предвиждал ремонт на алуминиеви джанти,както и боядисване на
шлайвани алуминиеви детайли.Фабричната технология за постигане на ефета на полирания/шлайфания алуминий била различна
и не можела да бъде постигната в
сервизни условия. Изграждане,китване,наваряне,шлайфане и всички други
интервенции,щели да доведат до видоизменение на структурата на кристалната
решетка наметала и съответно до промяна на външния вид и здравината на
детайла,които били в пряка зависимост към безопасното поведение на автомобила.
В тази връзка от фирма „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД гр.С. е издадена фактура № *** г. от която е
видно,че ищцата е закупила нови алуминиеви предна и задна джанти на стойност
3 571,42 лв. с ДДС.
От заключението на назначената допълнителна
САТЕ,вещото лице е установило,че енастъпилточно този риск,като е възприел
изцяло становището на ***,че посочените два детайла алуминиеви джанти не
подлежат на ремонт и с оглед настъпилия застрахователен риск,същите подлежат на
обезщетяване.
Настоящия съдебен състав,не възприема оспованията
на застрахователното дружество,че не е настъпило застрахователно събитие,като в
исковата молба било посочено,че е настъпило ПТП. От всички събрани по делото
писмени доказателства,безспорно се установява настъпилото застрахователно
събитие и то е от злоумишлените действия на неизвестния извършител. Също така
не се поделят възраженията ,че искането на ищеца за подмяна напроцесните джанти,не
представлявало необходим и оправдан раход,а предсталявало подобрение,което не
било покрит застрахователен риск. В тази
насока безспорно беше установено,че ако процесните два детайла,а именно джанти
на автообилане бъдат подменени с нови,а бъдат поправени,ще представляват
опасност за движението на автомобила. Както еше посочено по-горе по категоричен
начин се доказа в настоящото производство вида и характера на уреждането
на посочените два детайла алуминиеви джанти
и необходимотта от тяхната подмяна.
С оглед изложеното предявения иск следва да бъде уважен в
увеличения му размер от 3571,42 лв.,като
онователен и доказан.
По отношение на законната лихвата за забава.
При сега действащия КЗ
отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на
увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на
която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие
било от застрахования, било от увреденото лице. При това разпоредбата на чл.
498 от действащия КЗ, предвижда
задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да
предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил
в срока по чл.496 КЗ , откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск срещу застрахователя. В конкретния случай по
делото е представено уведомление, входирано при ответника на 03.11.2016 г., с което
ищецът е уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното събитие,
поради което при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от
насрещната страна следва да бъде прието, че именно това е датата, на която
застрахователя е бил уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва
задължението да заплаща лихва
за забава,но исковата молбасъщата е поискана от 05.12.2016 г.
Следователно лихвата следва
да бъде присъдена,считано от 05.12.2016 г., до окончателното
изплащане на главницата.
На основание чл.78,ал.1 ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените
съдебно-деловодни разноски през настоящата истанция.
Водим от горното, ЯРС
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА «ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп» АД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.С.,район Триадица,пл.»Позитано» № 5,представлявано от изпълнителните
директори Н. Д. Ч.,И.И. Г.,П. А. Ш.,Т. И. И. и Н. Й. П.,да заплати на Д. И.Б.,ЕГН ********** ***,ж.к-с ***
на основание чл.405,ал.1 КЗ сумата от 3571,42 лв./три хиляди петстотин седемдесет и един
лева и четиридесет и две стотивки/,представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС-автомобил
марка ***,модел***,с рег.номер ***,за настъпило застрахователно събитие на
01.11.2016 г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 05.12.2016 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА «ЗАД Булстрад Виена
Иншурънс груп» АД,ЕИК *** да заплати на Д. И.Б.,ЕГН ********** сумата
от 972,86 лв. - съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: