РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Бургас, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р. Ст. Калошева Манкова
Членове:Росица Ж. Темелкова
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242000500487 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и по чл.248, ал.3 от ГПК.
С решение № 700/26.07.2024 год. по гр.д.№ 1885/2023 год. по описа на
Бургаския окръжен съд:
-е осъдено Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Г.М.Д.“ № 1, представлявано от изпълнителните директори
Бисер И. и Тодор Тодорински, чрез пълномощник адв. И. Ц. от АК - С., със
съдебен адрес: гр. С., бул. „Г.М.Д.“ № * да заплати в полза на Р. С. К. с ЕГН
********** с адрес: гр. С., ул. „Б. К.“ № **, чрез пълномощник адв. Н. Н. Д. от
АК - Ш., със съдебен адрес: гр. С. ****, пл. „П.“ № *, сграда П. Б. Ц., ет. *
сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв., като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – претърпени болки, стрес и страдания, причинени от
станалото на 09.02.2022 г. ПТП, причинено от Х. Д. Д. – водач на МПС:
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № СН 39 66 АМ, ведно със
законната лихва от 04.07.2022 год. до окончателното заплащане на сумата,
като иска до претендираните 80 000 лв., е отхвърлен.
-осъдено е Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве“ АД, да заплати в полза на адв. Н. Н. Д. от АК - Ш., със съдебен адрес:
гр. С. ****, пл. „П.“ № *, сграда П. Б. Ц., ет. * сумата от 2040 /две хиляда и
четиридесет/ лв. с включен ДДС, адвокатско възнаграждение.
-осъдена е Р. С. К. с ЕГН ********** да заплати в полза на
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
1
*********, сумата от 516 /петстотин и шестнадесет/ лв. направени по делото
разноски съобразно отхвърлената част от иска.
-осъдено е Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата
от 1600 /хиляда и шестстотин/ лв. дължима такса върху уважената част от
иска и сумата от 100 /сто/ лв. заплатени разноски.
С определение № 2230/04.09.2024 год. по гр.д.№ 1885/2023 год. по
описа на Бургаския окръжен съд
-е отхвърлена подадената молба от адв. Н. Н. Д. от АК - Ш., за
изменение на решение № 700/ 26.07.2024г., в частта за разноските, като в
полза на пълномощника бъде присъдена сумата от 4230 /четири хиляди двеста
и тридесет/ лв. с включен ДДС, а не 2040 лв. с ДДС дължимо адвокатско
възнаграждение,
-е отхвърлена подадената молба от Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, за изменение на
решение № 700/ 26.07.2024г., в частта за разноските, като в полза на
пълномощника на Р. К. - адв. Н. Н. Д. от АК - Ш., със съдебен адрес: гр. С.
****, пл. „П.“ № *, сграда П. Б. Ц., ет. *, бъде присъдена единствено сумата от
1700 /хиляда и седемстотин/ лв. без включен ДДС, а не 2040 лв. с ДДС
дължимо адвокатско възнаграждение, като неоснователна.
1.Подадена е въззивна жалба от Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. „Г.М.Д.“ № 1, срещу решение №
700/26.07.2024 год. по гр.д.№ 1885/2023 год. по описа на Бургаския
окръжен съд, в която е посочено, че постановеното решение се обжалва в
неговата цялост. Твърди се, че решението е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон - чл.52 от ЗЗД. Твърди се прекомерност на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, нарушен принцип за
определяне на справедлИ. обезщетение, както и неправилно определен
процент на съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди се, че обемът и
интензитетът на претърпените от ищцата вреди не са установени при
условията на пълно и главно доказване, а размерът на присъденото
обезщетение не кореспондира с реално претърпените от нея вреди, като
предвид установеното съпричиняване от нейна страна за получените телесни
увреждания, обезщетението следва да се намали с 60%. Направено е искане
за цялостна отмяна на обжалваното решение, евентуално – за намаляване
на размера на присъденото обезщетение, при отчитане на 60 %
съпричиняване от страна на ищцата.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, от Р. С. К.,
чрез процесуални представители адв. Н. Д. и адв. Б. А., в който са изложени
подробни съображения за нейната неоснователност и правилност на
обжалваното решение в осъдителната му част. Твърди се, че при определяне
на размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид критериите по т.2
от ППВС 4/68 г., като от събраните по делото доказателства се установяват
твърденията на ищцата както за вида и характера на получените увреждания в
резултат на процесното ПТП, така и за продължителността и интензитета на
болките и страданията, които е преживяла, и продължава да търпи към
момента. Оспорени са твърденията на ответника за неправилно определен
процент на съпричиняване, като се твърди, че съдът правилно е преценил
2
обстоятелствата по делото като е приел, че съпричиняването в случая не
надхвърля 1/3. Направено е искане за потвърждаване на решението в
осъдителната част и за присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗА.
2.Подадена е частна жалба от адв.Н. Д., срещу определение №
2230/04.09.2024 год. по гр.д.№ 1885/2023 год. по описа на Бургаския
окръжен съд, в частта с която е отхвърлена подадената от него молба за
изменение на решение № 700/ 26.07.2024г., в частта за разноските, като в
полза на пълномощника бъде присъдена сумата от 4230 /четири хиляди двеста
и тридесет/ лв. с включен ДДС, а не 2040 лв. с ДДС - дължимо адвокатско
възнаграждение. Твърди се, че окръжният съд неправилно е тълкувал и
приложил решение по дело С-438/22, като е извел грешна преценка по
изложените в решението критерии въз основа на които е следвало да се
разгледат „легитимните цели“. Сочи се, че съдът не е извършил преценка дали
приетата Наредба №1 за МРАВ би могла да ограничи конкуренцията в рамките
на вътрешния пазар по смисъла на чл.101 , пар.1 ДФЕС и не е извършил
проверка дали с оглед конкретните условия за прилагането на наредбата, тази
правна уредба действително отговаря на легитимните цели. Твърди се, че не е
съобразено, че определянето на възнаграждение по чл.38 от ЗА не би могло да
ограничи конкуренцията, тъй като то ще бъде получено само при
положителен изход на делото, в точно определен съгласно Наредба №1
размер. Сочи се, че съпоставянето на възнагражденията по чл.38 от ЗА с тези
по Закона за правната помощ е неуместно, тъй като адвокатите предоставящи
правна помощ по Закона за правната помощ не са ограничени да предоставят
правна помощ и при условията на чл.38 от ЗА. Твърди се, че правната и
фактическа сложност на делото, вида и продължителността на проведените
процесуални действия, необходимите подготвителни работи извършени от
адвоката по движение на производството, обосновават присъждането на
възнаграждение в предвидения в Наредба №1 минимален размер, а наредбата
не попада в забраната по чл.101 параграф 1 ДФЕС. Направено е искане за
отмяна на определението в обжалваната част и за уважаване на молбата
по чл.248 от ГПК с определяне и присъждане на възнаграждение по чл.38
от ЗА в размер на 4230 лв. с ДДС.
В дадения срок не е постъпил отговор на частната жалба от
насрещната страна.
С определение №600/05.12.2024 год. по делото, въззивният съд поради
липсата на правен интерес от обжалване, е оставил без разглеждане
въззивната жалба подадена от застрахователното дружество, в частта, с
която решението е обжалвано в отхвърлителната му част, като в тази
част производството по делото е прекратено, а към момента определението
за частично прекратяване е влязло в сила.
В останалата част въззивната жалба е допустима като подадена в
срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на въззивно обжалване акт.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.
С решението в допустимата за обжалване от ответника част, окръжният
съд се е произнесъл по искова претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, вр. чл. 45, чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД.
С определението в обжалваната от процесуалния представител на
ищцата част, съдът се е произнесъл по молба с правно основание чл.248 от
3
ГПК.
В открито съдебно заседание на въззивния съд с писмени становища
страните поддържат изявленията си и исканията за присъждане на съдебни
разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
По въззивната жалба:
По предявения от ищцата Р. С. К. с ЕГН ********** срещу ответника
„ЗАД Далл Богг Живот и здраве“ АД-София, ЕИК ********* иск за
заплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от
ПТП настъпило на 09.02.2022 год. по вина на водач на лек автомобил
застрахован при ответника по задължителна застраховка „ГО на
автомобилистите“, въззивният съд е сезиран да се произнесе до размера от
40 000 лв. /след приспадане на 1/3 част съпричиняване от общо определено
обезщетение от 60 000 лв./, ведно със законната лихва върху сумата считано
от 04.07.2022 год. до окончателното заплащане на сумата, по спорните
въпроси поставени за разглеждане във въззивната жалба – за
прекомерност на определения общ размер на обезщетението от 60 000 лв.
и за наличието на предпоставки за отчитане на по-висок размер на
съпричиняване на вредоносния за ищцата резултат, от събраните по делото
доказателства се установява следното :
Видно от приложеното НОХД № 461/2023 год. по описа на Районен съд-
Несебър, съгласно влязло в сила споразумение по реда на чл.381 от НПК, Х. Д.
Д. род. на **.**.**** год. е признат за виновен в това, че на 09.02.2022 год.
около 5:25 часа в к.к.“Слънчев бряг“, община Несебър, в района на
бензиностанция „Шел“, находяща се до кръстовището на с.Тънково,
общ.Несебър, при управление на л.а. марка„Опел“ модел „Астра“ с рег. № СН
3966АМ нарушил правилата за движение – чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност жИ.та и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди, чл.20, ал.1 от ЗДвП –
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват, чл.132,т.2 от ЗДвП – при превозване на пътници водачът е
длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за
безопасното им превозване, чл.179, т.2 от ППЗДвП- при превозване на
пътници водачът е длъжен преди потегляне да се убеди, че са осигурени
условия за безопасното им превозване, като преди потегляне с превозното
средство не е осигурил и не се е убедил, че са осигурени всички условия за
безопасно превозване на пътниците/ задна лява врата на автомобила не е
била затворена, пострадалата Р. С. К., род. на **.**.**** год. е била седнала на
задна лява седалка, но долните й крайници са се намирали извън превозното
средство, поради което при потегляне на превозното средство е последвало
рязко огъване на ляво стъпало на К., и допуснал по непредпазливост
причиняване на средна телесна повреда на Р. С. К., изразяваща се във
фрактура на левия й долен крайник в дисталната му част, като
увреждането е довело до трайно затруднение на движението на този
крайник за срок около 2,5 – 3 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес, поради което и на основание чл.343, ал1, б.“б“ предл.второ, вр.
чл.342, ал.1, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, , вр. чл.55, ал.1 б.“в“ от НК е осъден на
4
глоба в размер на 500 лв.
Споразумението по НОХД № 461/2023 год. на РС-Несебър има правните
последици на присъда, като на осн. чл.300 от ГПК е задължително за
гражданския съд по въпросите за извършване на деянието, неговата
протИ.правност и виновността на дееца. Ето защо по делото следва да бъде
прието, че поради виновното противоправно поведение на застрахованото при
ответника лице Х. Д. Д., изразяващо се в нарушение на конкретно посочените
по-горе правила на ЗДвП, на ищцата са причинени телесни увреждания
представляващи средна телесна повреда по смисъла на НК.
От представената по делото медицинска документация, както и от
заключението на вещо лице Х. по приетата от окръжния съд
съдебномедицинска експертиза се установява, че от получената от ищцата в
резултат на процесното ПТП фрактура в дисталната част на лява подбедрица
са били трайно затруднени движенията на левия долен крайник за срок от
около 3- 4 месеца. В деня на ПТП ищцата е постъпила в болница, като е било
проведено консервативно лечение с гипсова имобилизация
/обездвижване/ с препоръки да ползва антикоагулант /противосъсирващо
средство/ 30 дни. Била е предложена хоспитализация и оперативно лечение,
но Р. С. К. е отказала. Вещото лице сочи, че счупването при ищцата е
съпроводено с болеви синдром, оток в областта на глезенната става и
ходилото, затруднени движения на пръстите и невъзможност за
натоварване на крайника. В първите дни болката е най-силна, която
въпреки използване на болкоуспокояващи продължава около 10-15 дни с
намаляващ интензитет. Продължителната гипсова имобилизация е
затруднила самообслужването в бита. След направената на ищцата гипсова
имобилизация се е налагало ползване на помощни средства- патерици, тъй
като не трябва да се натоварва крайника, като по данни на ищцата това
ползване е продължило три месеца. При прегледа от вещото лице извършен
на 27.05.24 г. ищцата е съобщила за болка в глезенната става при
физическо натоварване. Установено е от вещото лице добро запазено общо
състояние, при лява глезенна става - дорзална флексия около 15 градуса,
плантарна флексия в пълен обем, липсва оток около малеолите, носи
глезенка, походка самостоятелна без помощни средства. При
рентгенография на лява подбедрица фас и профил- тибия фибула е
установено, че костното срастване като мястото на фрактурата е почти
незабележимо, а глезенната става е с нормална конфигурация.
Заключението на вещото лице Х., което съдът цени като обективно и
компетентно опровергава твърденията на ищцата в исковата молба, че
при ПТП е извършено „прегазване“ на левия й крак. Вещото лице сочи,
че от наличната медицинска документация, анамнеза и обективен статус няма
данни автомобилна гума да е минала през лявото й ходило, като данните
са за осъществен индиректен удар, при който лявото ходило се изкривява
навътре, от което следва ротация на тялото. Вещото лице е посочило, че
липсва документация и данни за провеждана от ищцата рехабилитация след
свалянето на гипсовата имобилизация, която е била необходима за
възстановяване на мускулатурата след хипотрофията и ограничения обем на
движение в съседните стави по време на гипсовата имобилизация.
От свидетелските показания на свидетелите С. К. – живеещ на семейни
начала с ищцата и Н. Д. – съпруг на братовчедка на ищцата, чиито
свидетелски показания съдът цени доколкото не противоречат на
5
заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, се
установява, че три месеца след процесното ПТП ищцата се е придвижвала с
патерици, имала е затруднения в обслужването в битово и хигиенно
отношение, имала е нужда от помощ, която и е била предоставена от
фактически й съжител – свидетелят К. През възстановителния период ищцата
е имала ограничени социални контакти, като е била и в невъзможност да
оказва помощ в домакинството. Свидетелят Н. Д. сочи, че ищцата и мъжът и
са зле финансово, като по думите му „са изнемогвали“ и след като се разбрало
за катастрофата съпругата на свидетеля няколко пъти ходела да носи на Р. хляб
и храна. Свидетелят Д. посетил дома на ищцата веднъж, скоро след
катастрофата - тя била на легло и се виждало, че я боли. След това около три
месеца си помагала при вървене с патерици, а към момента според свидетеля
ищцата накуцва. Съжителят на ищцата – свидетелят К. сочи, че и към момента
ищцата има болки и се налага да пие обезболяващи, и да ползва ластичен
чорап.
От писменото заключение на вещо лице Г. по приетата от окръжния съд
съдебна автотехническа експертиза, което съдът цени частично по
съображения изложени по-долу, се установява, че мястото на процесното
ПТП е терен на бензиностанция Шел в КК“Слънчев бряг“ при кръстовището
на път № 1-9 /с.Тънково. Теренът служи за навлизане на зареждащи горИ.
МПС до съответните колонки - съответно бензин, дизел или пропан и
излизане след зареждането. Движението е организирано еднопосочно
съответно за влизане и излизане. Теренът на бензиностанцията представлява
платно за движение на МПС. Видно от изготвената скица към заключението
автомобилът управляван от Д. е бил спрян пред колонките за зареждане.
Траекторията на автомобила е била криволинейно движение назад-надясно и
след това напред-наляво в рамките на няколко метра при маневрата за
излизане от бензиностанцията. Пострадалата е седяла на задната седалка
отляво, като двата и крака са били провесени извън автомобила, със стъпала
опрени в настилката, до момента когато водача Д. е правил маневра на заден
ход. След това водачът Д. е сменил посоката на движение на автомобила и
когато автомобилът тръгва напред, вследствие възникналата инерционна сила
и поради нестабилната позиция на пострадалата тялото й се приплъзва още
навън и тя изпада от автомобила. Съдът приема, че при изпадането на ищцата
от автомобила й е причинена описаната от вещото лице Х. травма, поради
изкривяване на ходилото навътре, а не на директен удар, както е приело
вещото лице Г. Съдебномедицинската експертиза изрично сочи, че няма данни
след изпадането от автомобила, автомобилната гума да е преминала през
лявото ходило на ищцата. В този смисъл са и свидетелските показания на
свидетеля Х. Д. - водач на процесното МПС, който сочи, че след като Р. се е
качила в колата и свидетелят казал, че потегля, при тръгване напред той чул
другите да викат „падна“ и веднага спрял. Движението му напред било съвсем
кратко. Слязъл от колата и видял Р. на земята, като тя му крещяла да не я пипа.
Ето защо, поради противоречие с останалите доказателства по делото,
съдът не кредитира заключението на вещото лице Г. в частите, в които вещото
лице описва директен удар между автомобила управляван от Д. и ищцата и
относно соченото от вещото лице, че след промяната на посоката на движение
на автомобила направо, левият крак на ищцата се е озовал под задната лява
гума и е бил прегазен.
Свидетелят Х. Д. сочи още, че при качването си в колата при
6
потеглянето от гр. С., Р. е била „пияна“, като му предложила 100 лв. да я
закара при брат й в „Слънчев бряг“. Казала на свидетеля, че мъжът й я пребил
и бяга при брат си. В колата били още един приятел на свидетеля, който бил на
предната седалка и дъщерята на Р. - на задната седалка вдясно. При зареждане
на автомобила на бензиностанция в Сливен Р. си купила „две туби бира“ и до
пристигането в „Слънчев бряг“ изпила 2,5 литра бира. При пристигането си в
Слънчев бряг започнали да търсят брат й по бензиностанциите, като
свидетелят питал шофьорите на таксита дали са виждали „този, който проси с
много деца“ /явно става дума за брата на ищцата/, но те не го били виждали.
Това, че не успели да намерят брата на ищцата я ядосало. На последната
бензиностанция на която спрели, Р. започнала да псува и обижда водача Х. Д.,
след което той я помолил да влезе в колата, за да тръгват. Ищцата влязла в
колата, като свидетелят я видял да се качва зад него, от лявата страна, не е
разбрал, че вратата на колата откъм ищцата не е затворена, след като другите
започнали да викат „падна“, осъзнал, че при потеглянето на автомобила
напред, Р. е изпаднала от него.
Пред въззивния съд страните не спорят относно наличието на
основанието по чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.493 от КЗ за ангажиране на
отговорността на ответника за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
в резултат на процесното ПТП.
Страните спорят за размера на справедливото обезщетение, което следва
да се присъди в полза на ищцата за обезщетяване на претърпените от нея
неимуществени вреди под формата на болки и страдания в резултат на
уврежданията получени при ПТП. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
съдът следва да определи размера на обезщетението за претърпените от
ищцата неимуществени вреди по справедливост. С Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС, т.1, е прието, че на обезщетение подлежат
всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане. В раздел 2-ри от
същото постановление е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В съдебната
практика се приема, че следва да се направи комплексна оценка на вида, броя
и характера на уврежданията на здравето, продължителността на лечението и
възстановителния период и резултата от тях относно възможностите за пълно
възстановяване, настъпили усложнения, интензивността на болките и
страданията и тяхната продължителност, момента на настъпване на
застрахователното събитие, съотнесен към конкретните икономически
условия, нормативно определените лимити за отговорността на
застрахователите, възрастта и личността на пострадалия и отражението на
деликта върху неговия битов и социален живот, както и всички други
специфични, конкретно сочени и установени значими факти и обстоятелства.
Икономическите условия и лимитите на застрахователна отговорност не
са определящи, а помощни критерии. В този смисъл съдът съобрази че
лимитът на застрахователна отговорност към момента на ПТП е над 10 420
000 лв. Показател за икономическите условия с страната е размерът на
минималната работна заплата, която към момента на ПТП е била 710 лв., а
към настоящия момент е увеличена на 1077 лв.
Към момента на ПТП ищцата е била на ** год., като няма данни същата
7
да е била трудово ангажирана. Не са изложени обстоятелства и не са събрани
доказателства за здравословното й състояние преди процесното ПТП, като по
делото е установено, че непосредствено преди процесното ПТП ищцата е била
под въздействие на алкохол. Ищцата е живяла на съпружески начала с
разпитания по делото свидетел С. К. в гр. С. Съгласно свидетелските
показания на свидетеля Х. Д. двамата „не са били финансово добре“ и са
„изнемогвали“. Установено е по делото, че в пряка връзка с причинената й в
резултат на процесното ПТП средна телесна повреда ищцата е изпитвала за
период около 20 дни след гипсовата имобилизация по-значителни болки, като
те постепенно са били отслабени. Приемала е антикоагуланти и обезболяващи
медикаменти. Болничният престой на ищцата е бил кратък - изписана веднага
след гиповата имобилизация. По време на болничния престой не е
извършвана оперативна интервенция. За период около три месеца след
процесното ПТП ищцата е имала характерни болки с постепенно намаляваща
интензивност, затруднения в придвижването и обслужването. За кратко време
в началото на възстановителния период е била изцяло лежаща, след което до
края на третия месец придвижването е било с патерици, при ненатоварване на
левия долен крайник, което е създало и битови неудобства както за нея, така и
за съвместния й съжител, тъй като в обслужването за този период ищцата е
била подпомагана от него. Възстановителният период, който нормално за
случая продължава 3-4 месеца, при ищцата е протекъл без усложнения, като
след изтичането му функцията на долния десен крайник е била изцяло
възстановена. От свидетелските показания на свидетеля Колев се установява,
че и към момента ищцата изпитва болки при натоварване на крайника, както и
при смяна на времето, като носи ластичен чорап и взема обезболяващи, а
свидетелят Д. сочи, че и след възстановяването е виждал ищцата да накуцва,
когато върви.
При комплексна оценка на изложените по-горе обстоятелства и предвид
момента на настъпване на ПТП, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществените вреди претърпени от ищцата е сумата
от 48 000 лв.
Пред въззивния съд ищцата не оспорва приетото от окръжния съд
съпричиняване и неговия размер - 1/3 /въззивна жалба от нея не е подадена, а
в отговора на въззивната жалба изрично е заявено, че този размер е
справедлив/. Спорният въпрос пред въззивния съд поставен от въззивника-
ответник е следва ли да бъде увеличен приетия размер на съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалата. По този въпрос съдът взе
предвид, че по-голяма относителна тежест за вредоносния спрямо ищцата
резултат има поведението на застрахованото при ответника лице, тъй като
негова е отговорността при потегляне на автомобила да се увери, че всички
врати са затворени и няма опасност за пътниците в колата. Ето защо
допринасянето на ищцата за вредоносния резултат с поведение изразяващо се
в това, че тя не е прибрала своевременно краката си в колата, след като
водачът на автомобила я е предупредил, че ще потегли, не се оценява от съда с
процент по-висок от еквивалента на 1/3 част.
След приспадане на приетото съпричиняване от 1/3, размерът на
дължимото обезщетение е 32 000 лв., което следва да бъде присъдено в
полза на ищцата ведно с дължимата законна лихва считано от 04.07.2022
год., до окончателното плащане на сумата.
Ето защо в частта, с която окръжният съд е присъдил обезщетение над
8
сумата от 32 000 лв., ведно с дължимите лихви, решението е неправилно в
тази обжалвана част - постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД, в която част
обжалваното решение следва да бъде отменено, а спорът решен по
същество с отхвърляне на иска за сумата над 32 000 лв., ведно с
дължимите лихви, до присъдения размер от 40 000 лв., ведно с дължимите
лихви – т.е. за разликата от 8000 лв., ведно с дължимите лихви.
В останалите обжалвани части, с които в полза на ищцата е присъдено
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 32 000
лв., ведно с дължимата законна лихва, решението е правилно и следва да
бъде потвърдено.
В писменото си становище преди приключване на събиране на
доказателства по делото застрахователят е изложил твърдения, че след
постановяване на първоинстанционното решение е превел сумата от 20 000
лв. по сметка на адв. Д. за удовлетворяване на ищцовата претенция, но не са
представени доказателства за такъв превод, поради което съдът към момента
не би могъл да зачете извършено плащане.
По частната жалба:
Определението № 2230/04.09.2024 год. по гр.д.№ 1885/2023 год. в
обжалваната част е постановено по молбата на процесуалния представител
на ищцата пред окръжния съд - адв. Д. за изменение на решението в частта за
присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение дължимо на осн. чл.38
от ЗА в размер на 2040 лв. с ДДС, с искане за увеличаване на
възнаграждението в размер на 4230 лв. с ДДС. За да постанови определението
в обжалваната част, окръжният съд е приел, че съдът при определяне на
възнаграждението, не е обвързан от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
най-нисък размер. Предвид липсата на фактическа и правна сложност по
делото, както и че същото е приключило след провеждане на едно съдебно
заседание, съдът е приел, че пропорционален размер на възнаграждение е
сумата от 2040 лв. с ДДС.
Изводите на окръжния съд изцяло се споделят от настоящия съд, поради
което частната жалба е неоснователна. Предвид приетото с Решение на Съда
на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и тълкуването на
ЕСПЧ по Дело „Чорбаджийски и Кръстева срещу България“ и Дело „Станков
срещу България“, съдилищата имат правомощия да определят размера на
адвокатското възнаграждение при отчитане на действителната фактическа и
правна сложност на делото и реално положената работа, като не са ограничени
от минималните размери посочени в Наредба № 1 за МРАВ. В случая
окръжният съд е извършил правилна преценка на релевантните обстоятелства,
поради което определеният размер от 2040 лв. с ДДС е съответен на
преследваните легитимни цели с оглед конкретните обстоятелства и не следва
да бъде увеличаван. Обжалваното определение е правилно, а частната жалба
като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
По въпроса за съдебните разноски пред окръжния съд:
Предвид изхода от делото, при дължимо адвокатско възнаграждение в
полза на адвоката на ищцата от 2040 лв. с ДДС за уважената претенция от
40 000 лв., то за уважената претенция от 32 000 лв. дължимото в полза на
адв.Д. възнаграждение е съответно 1632 лв. с ДДС, поради което решението
следва да бъде отменено и в частта, с която окръжният съд е присъдил на осн.
чл.38 от ЗА в полза на адвокат Д., адвокатско възнаграждение над тази сума.
9
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати държавна такса над сумата от 1280 лв.
Съобразно отхвърлената част от иска, при направени разноски от
ответника в размер на 492 лв. за възнаграждение на вещи лица и 540 лв.-
юрисконсултско възнаграждение, дължимите в полза на ответника разноски за
заплатени възнаграждения на вещи лица с сумата от 295 лв., а дължимото
юрисконсултско възнаграждение е сумата от 324 лв. - т.е. съразмерно
дължимата сума е общо 619 лв. При присъдени от окръжния съд 516 лв.,
въззивният съд следва да присъди разликата от 103 лв., която следва да
се възложи в тежест на ищцата.
По въпроса за съдебните разноски пред апелативния съд:
По представения списък за разноските въззивникът е претендирал
заплащане на платената държавна такса за въззивно обжалване от 800 лв.,
поради което и съобразно основателната част от жалбата, в негова полза
следва да се присъди сумата от 160 лв., която следва да се възложи в тежест
на въззиваемата.
За защита по жалбата на въззивника в неоснователната й част, в полза на
адв.Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение при съблюдаване на
обстоятелствата, че делото по същество не е с правна и фактическа сложност,
приключило е в едно заседание, при депозирано писмено становище без
явяване на адвоката в открито съдебно заседание. Ето защо съдът определя и
присъжда в полза на адв. Д. сумата от 1200 лв. с ДДС, която следва да се
възложи в тежест на въззивника. За неоснователната частна жалба в полза на
адв. Д. не се следва адвокатско възнаграждение, като в полза на ищцата не се
следва и платената държавна такса от 15 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 700/26.07.2024 год. по гр.д.№ 1885/2023 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ , с които:
-е осъдено Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Г.М.Д.“ № 1, да заплати в полза на Р. С. К. с ЕГН
********** с адрес: гр. С., ул. „Б. К.“ № **, със съдебен адрес: гр. С. ****, пл.
„П.“ № *, сграда П. Б. Ц., ет. * сумата над 32 000 лв. /тридесет и две хиляди
лева/ до размера от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ – т.е. разликата от
8000 лв. /осем хиляди лева/, като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – претърпени болки и страдания, в резултат на станалото на 09.02.2022
г. ПТП, причинено от Х. Д. Д. – водач на МПС: автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“, с ДК № СН 39 66 АМ, ведно със законната лихва върху
разликата от 8000 лв. от 04.07.2022 год. до окончателното заплащане на
сумата,
-е осъдено Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, да заплати в полза на адв. Н. Н. Д. от АК - Ш., със съдебен адрес:
гр. С. ****, пл. „П.“ № *, сграда П. Б. Ц., ет.3 сумата над 1632 лв. /хиляда
шестстотин тридесет и два лева/ с ДДС - за адвокатско възнаграждение
определено по чл.38 от ЗА за защита пред първата инстанция, съобразно
10
основателната част от иска.
-е осъдено Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен съд-
Бургас държавна такса над сумата от 1280 лв. /хиляда двеста и осемдесет
лева/,
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. С. К. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.
С. ****, пл. „П.“ № *, сграда П. Б. Ц., ет. * за осъждане на Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Г.М.Д.“ № 1, със съдебен
адрес: гр. С., бул. „Г.М.Д.“ № 1 да заплати на Р. С. К. с ЕГН **********
сумата над 32 000 лв. /тридесет и две хиляди лева/ до размера от 40 000 лв.
/четиридесет хиляди лева/ – т.е. разликата от 8000 лв./осем хиляди лева/,
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания, причинени от станалото на 09.02.2022 г. ПТП, ведно със
законната лихва върху разликата от 8000 лв. от 04.07.2022 год. до
окончателното заплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 700/26.07.2024 год. по гр.д.№ 1885/2023
год. по описа на Бургаския окръжен съд В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ
ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Р. С. К. с ЕГН ********** да заплати в полза на
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, допълнително разликата от 103 лв. /сто и три лева/ - за
направени пред първата инстанция разноски съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от адв. Н. Д.,
срещу определение № 2230/04.09.2024 год. по гр.д.№ 1885/2023 год. по описа
на Бургаския окръжен съд, в частта с която е отхвърлена подадената от
него молба по чл.248 от ГПК за изменение на решение № 700/26.07.2024 год.
по гр.д.№ 1885/2023 год. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта за
разноските.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Г.М.Д.“ № 1, представлявано от изпълнителните директори
Бисер И. и Тодор Тодорински да заплати на адв. Н. Н. Д. от АК - Ш., със
съдебен адрес: гр. С. ****, пл. „П.“ № *, сграда П. Б. Ц., ет. *, на осн. чл.38 от
ЗА, сумата от 1200 лв. /две хиляда и двеста лева/ с ДДС, адвокатско
възнаграждение за защита на Р. С. К. пред въззивния съд съобразно
неоснователната част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА Р. С. К. с ЕГН ********** да заплати в полза на
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, направени пред въззивния съд разноски за заплатена държавна
такса съобразно основателната част от въззивната жалба в размер на 160 лв.
/сто и шестдесет лева/.
В частта, с която частната жалба е оставена без уважение решението има
характера на определение и може да се обжалва пред Върховния касационен
съд с касационна частна жалба в срока за обжалване на решението. В
11
останалата част решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд с касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на
препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12