Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………….
Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Четвърти граждански състав
На
петнадесети юли две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА ПЕНЕВА
Секретар
Тонка Тенева
като
разгледа докладваното от съдията Пенева
гражданско дело номер 354 по описа за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.342, ал.1 ТЗ.
Ищецът „Теленор
България” ЕАД твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение против А.Р.Й.
по ч. гр. д. № 1648/2020 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. Тъй като
същата не била открита на известните по делото адреси и съобщението до нея било
приложено на основание чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение на указанията на
заповедния съд, ищецът предявявал настоящия иск за установяване на вземанията
му по заповедта, а именно за сумата от 522,45 лв-представляваща
незаплатени лизингови вноски.
Твърди следните обстоятелства, от които
произтичат вземанията му:
Между А.Р.Й. и „Теленор България“ ЕАД бил
сключен договор за мобилни услуги от дата 12.11.2016 г., като ответницата била абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги и титуляр на мобилен номер ***. При
възползване от преференциални условия на Оператора, абонатът сключил и Договор
за лизинг към мобилен номер *** от същата дата 12.11.2016 г., по силата на който на абоната било
предоставено за ползване мобилно устройство „LENOVO Moto
Е Black“ за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в
размер 10.59 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Ищецът
твърди още, че по силата на Договор за мобилни от дата 11.10.2017 г. абонатът
предпочел и втори мобилен номер - ***. При възползване от преференциални
условия на Оператора, абонатът сключил и Договор за лизинг
към мобилен номер *** от
същата дата 11.10.2017г., по силата на който на абоната било предоставено за
ползване мобилно устройство „HUAWEI Honor 8 Lite Dual Gold“
за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер
11.99 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
По силата на Договор за мобилни услуги от дата
16.02.2018 г. абонатът предпочел и втори мобилен номер - ***. При възползване
от преференциални условия на Оператора, абонатът бил сключил и Договор за лизинг към мобилен номер +359********* от същата дата 11.10.2017 г., по силата на който на абоната
било предоставено за ползване мобилно устройство „HUAWEI Р10 Lite Blue“ за период от 23 месеца
срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер 17.99 лв., съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор.
По силата на чл. 1, ал. 1 от Договорите за
лизинг Лизингодателят се задължавал при условията на договора и общите условия,
да предостави на Лизингополучателя за временно и възмездно ползване
гореописаното мобилно устройство. От друга страна, Лизингополучателят се
задължавал да заплати за това обща лизингова цена в размер на, разпределена на
23 месечни лизингови вноски и една последна допълнителна вноска по чл. 2 от
Договора, по силата на която лизингополучателят да придобиел устройството.
Съгласно чл. 4 от Договора с неговото подписване „Лизингополучателят
декларира и потвърждава, че Лизингополучателят му предава устройството във вид
годен за употреба, функциониращ изрядно и съответства напълно на договорните
технически характеристики и е комплектован с цялата
документация“.
От ищцовото дружество поддържат също така, че съгласно договореното между страните
в т.3.2 от договорите за лизинг, месечните лизингови вноски се фактурирали от
лизингодателя и заплащали от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и
начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършвало въз
основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бивал
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми.“.
Така, съгласно Договор за
лизинг от дата 12.11.2016г. лизингополучателят се задължавал да заплати цената
за устройство LENOVO Moto Е Black посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 10.59 лв. всяка. По Договор за лизинг от
дата 11.10.2017 г. лизингополучателят се задължавал да заплати цената за
устройство HUAWEI Honor 8 Lite
Dual Gold посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 11.99 лв. всяка. По Договор за лизинг от
дата 16.02.2018 г. лизингополучателят се задължавал да заплати цената за
устройство HUAWEI Р10 Lite Blue
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 17.99 лв. всяка.
Лизингополучателят не бил
заплатил, както следва:
- 323.82 лв. (триста
двадесет и три лева и 82 ст.) по Договор за лизинг от дата 16.02.2018 г.,
сключен във връзка с договорен абонамент за номер +359*********, по силата на
който абонатът взел мобилно устройство HUAWEI Р10 Lite
Blue на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 17.99 лв. (седемнадесет лева и 99 ст.) всяка. Длъжникът не
бил заплатил 17 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 305.83 лв.
(триста и пет лева и 83 ст.), дължими за периода от месец 8/2018 г. до месец
01/2020 г., нито бил върнал мобилното устройство на Лизингодателя при условията
на чл.1, ал.3 от договора за лизинг, поради което била дължима и допълнителната
сума в размер на 17.99 лв. (седемнадесет лева и 99 ст.) по чл.1, ал.2 от
договора;
- 31.77 лв. (тридесет и
един лева и 77 ст.) по Договор за лизинг от дата 12.11.2016 г., сключен във
връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът бил взел
мобилно устройство LENOVO Moto Е Black на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 10.59 лв. (десет лева и 59
ст.) всяка. Длъжникът не бил заплатил 2 бр. лизингови вноски на обща стойност в
размер на 21.18 лв. (двадесет и един лева и 18 ст.), дължими за периода от
месец 08/2018 г. до месец 10/2018 г., нито бил върнал мобилното устройство на лизингодателя при условията на
чл.1, ал.3 от договора за лизинг, поради което била дължима и допълнителната
сума в размер на 10.59 лв. (десет лева и 59 ст.) по чл.1, ал.2 от договора;
- 167.86 лв. (сто
шестдесет и седем лева и 86 ст.) по Договор за лизинг от дата 11.10.2017 г.,
сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който
абонатът бил взел мобилно устройство HUAWEI Honor 8 Lite Dual Gold
на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 11.99 лв.
(единадесет лева и 99 ст.) всяка. Длъжникът не бил заплатил 13 бр. лизингови
вноски на обща стойност в размер на 155.87 лв. (сто петдесет и пет лева и 87
ст.), дължими за периода от месец 08/2018 г. до месец 09/2019 г., нито бил
върнал мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1, ал.3 от
договора за лизинг, поради което била дължима и допълнителната сума в размер на
11.99 лв. (единадесет лева и 99 ст.) по чл.1, ал.2 от договора.
Ищецът твърди още, че
като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД ответникът се бил съгласил и приел
Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги. Съгласно чл.49 от Общите условия, Теленор имал право да
получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените
от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези Общи
условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги обуславяло правото на Теленор /чл.75 от
ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор. При неспазване на което и да
е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че било налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор имал право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.196,
в) да прекратял едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откажел
сключване на нов договор с него“.
Съгласно сключения
договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и
общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се
прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към
него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл. 20 от Общите
условия било посочено, че всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид
и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно
чл.23, б) месечния абонамент осигурявал достъп до услугите, за които бил
сключен индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплащал от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването
на фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на
всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27 от Общите условия
плащането на посочената във фактурата сума се извършвала в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване
на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва
за всеки ден закъснение.
Искането на ищеца до съда е да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата А.Р.Й., ЕГН: **********, че към нея съществува изискуемо вземане на
ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, в размер на 522.45 лв. (петстотин двадесет и два лева и 45 ст.), представляващо, както следва:
167.86 лв. (сто шестдесет
и седем лева и 86 ст.) незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
дата 11.10.2017 г.;
31.77 лв. (тридесет и
един лева и 77 ст.) незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата
12.11.2016 г.;
- 323.82 лв. (триста двадесет и три лева и 82 ст.) незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 16.02.2018 г.
Моли да му бъдат присъдени разноските,
положени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна
такса и адвокатски хонорар.
Ищецът прави искане в
условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен и ответната страна
била направила искане за присъждане на разноски, то моли същите да бъдат
съобразени с разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, като бъдат присъдени такива в минимален размер.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК
ответницата А.Р.Й. не е представила отговор на исковата молба и не взема
становище по иска.
На 23.06.2021г. по делото е постъпила молба –
становище от адв. В.Г. - процесуален представител на „Теленор България“ ЕАД в
която се твърди, че ищеца поддържа изложеното в исковата молба, взема становище
по същество, претендира разноски.
В първото съдебно заседание не се явява не се
представлява ищеца, ответника, редовно призован по реда на чл. 41 ал. 1 ГПК, не
се явява и не изпраща представител в
проведеното открито съдебно заседание.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
становището на ищеца намери за
установено от фактическа страна следното:
Приложено по настоящото гражданско дело е частно
гражданско дело № 1648/2020г. по описа на РС Ст. Загора.
Налице по приложеното частно гражданско дело е
заверено копие на Договор за мобилни услуги сключен между „Теленор България“ ЕАД и ответницата А.Р.Й.
от 16.02.2018г., налице е и заверено копие на договор
за лизинг от 16.02.2018г. между същите страни, с подписването на който
лизингополучателя-настоящата ответница декларира и потвърждава, че
лизингодателя-ищец по делото – е предал устройство във вид годен за употреба
функциониращ изрядно и съответстващ на договорените технически характеристики
окомплектован с цялата документация включително гаранционна карта, а
именно марка „HUAWEI P 10 Lite Biue“ ИМЕИ:
864038037213100 със зарядно устройство, упътване
гаранционна карта.
Налице по делото е декларация съгласие от ответницата,
че е получила от оператора екземпляр от общите условия на „Теленор България“
ЕАД, че е съгласна с тях и се задължава да ги спазва.
Приложена по делото е запис на заповед за сумата от
413,77лв издадена от ответницата в полза на ищцовото дружество.
По делото е приложено заверено копие на допълнително
споразумение към договор за мобилни фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ***
сключено между ищеца и ответницата,
Налице е и договор за лизинг от 11.10.2017г. сключен от ответницата и „Теленор България“ ЕАД с подписването на
който лизингополучателя-настоящата ответница декларира и потвърждава, че
лизингодателя-ищец по делото – е предал устройство във вид годен за употреба
функциониращ изрядно и съответстващ на договорените технически характеристики
окомплектован с цялата документация включително гаранционна карта, а
именно марка „HUAWEI Honor8 Lite Dual Gold“ ИМЕИ: 864463031753176
със зарядно устройство, упътване гаранционна карта.
Приложена е и запис на заповед за сумата от 275,77лв,
декларация съгласие от страна на ответницата и допълнително споразумение към
договор за мобилни /фиксирани услуги с мобилен / фиксиран номер ***
Налице е и договор за лизинг от 12.11.2016г. сключен от
ответницата и „Теленор България“ ЕАД, с
подписването на който лизингополучателя-настоящата ответница декларира и потвърждава,
че лизингодателя-ищец по делото – е предал устройство във вид годен за употреба
функциониращ изрядно и съответстващ на договорените технически характеристики окомплектован
с цялата документация включително гаранционна карта, а именно марка „Lenоvo Moto E Black“ ИМЕИ: 358186070263871
със зарядно устройство, упътване гаранционна карта.
По приложеното дело е представено заверено копие от
Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребители на
електронни съобщителни услуги.
От правна страна:
Действително видно и от представените по делото
документи , е че на 18.02.2018г. , на 11.10.2017г. и на 12.11.2016г. са били
сключени договори за лизинг между ищцовото дружество и ответницата, посочени са
в договорите апаратите предоставени на ответницата указано е, че лизингополучателя се задължава да
заплати цената по чл.1 от договорите както следва по договор от 16.02.2018г.
-413,77лв, по договор от 11.10.2017г.- 275,77лв, по договор от 12.11.2016г.-
243,57лв, първоначална лизингова вноска в
размер на 0 лв с ДДС и 23 броя месечни лизингови
вноски всяка една в размер на 17,99лв с ДДС-по договор от 16.02.2018г., по
договор от 11.10.2017г.- 11,99лв, по договор от 12.11.2016г.- 10,59лв,
месечните вноски се фактурирали от лизингодателя и заплащали от
лизингополучателя съгласно сроковете условията
и начина на плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му
на абонат на мобилни услуги съгласно сключеният между страните договор за
предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД.
Съгласно чл. 71 от Общите Условия потребителя е длъжен
да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане
посочени в т.27 от ОУ.
С оглед на гореизложеното на 29.05.2020г. „Теленор
България" ЕАД депозира Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК пред Районен съд - гр. Ст. Загора срещу ответницата., в което се
претендират: 522,45лв незаплатени лизингови вноски и законна лихва от подаване
на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. № 1648/2020г. по
описа на Районен съд – Ст. Загора. Издадена е Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си.
При така установените фактически
обстоятелства съдът намира от правна страна за безспорно установено, че
съществува вземането на ищеца „Теленор
България" ЕАД спрямо
ответницата по заповед за
изпълнение № 710/02.06.2020г., издадена по ч. гр. д. № 1648/2020г. на Старозагорски
РС за главница в размер на 522,45 лева, представляваща дължими и незаплатени лизингови вноски, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. Установява се от
приложените договори за лизинг, че ищецът е
предоставил за ползване на ответницата мобилни устройства във вид, годен за
употреба тоест ответникът е следвало да
заплати цената на остатъка от лизинговите
вноски по горепосочените договори в размер на 522,45 лв. По делото не са представени доказателства, от
които да е видно, че ответникът е
изпълнил задължението са за заплащане на лизинговите вноски по горепосочените
три договора за лизинг. Също така няма данни ответникът да е върнал лизинговите
вещи, което означава, че продължава да ги ползва и дължи заплащането на всички
лизингови вноски по договорите.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на ищеца се дължат направените по делото разноски, като за тях е представен
списък по чл. 80 ГПК, а и са налице доказателства за реалното им извършване: по
настоящото производство- внесена държавна такса в размер на 25,00 лева и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева, по производството по
частно гражданско дело № 1648/2020г. по описа на РС Ст. Загора- внесена
държавна такса в размер на 25,00 лева и платено адвокатско възнаграждение в
размер на 180,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК,
Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********
и адрес: гр. София, ЖК „Младост“ 4 Бизнес парк София сграда 6, че ответника А.Р.Й., с ЕГН **********,
с адрес ***, му дължи следните суми: сума в размер на 522,45лева, представляваща както следва 167,86лв незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 11.10. 2017г., 31,77лв незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 12.11. 2016г., 323,82лв незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 16.02. 2018г., за които суми е
издадена в полза на „Теленор България“ ЕАД
с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЖК „Младост“ 4 Бизнес парк София сграда 6, против А.Р. Йорданов, с ЕГН **********,
с адрес ***, заповед № 710/02.06.2020г., по ч. гр. д. № 1648/2020г. на СтРС
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.Р.Й., с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
ЖК „Младост“ 4 Бизнес парк София сграда 6, направените деловодни разноски в общ
размер на 205лв по настоящото производство и 205лв деловодни разноски по частно
гражданско дело № 1648/2020г. по описа на РС Ст. Загора.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: