Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12.12.2018 г. град Балчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Балчик
граждански състав
на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Цонко И.
Членове:
Съдебни заседатели:
секретар Радостина Стоилова
прокурор
без
като
разгледа докладваното от съдия И.
гр. д. № 207 по описа за 2018 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Оле Бьорн Шустъд, чрез адв. В.Г. от САК, съдебен адрес:***2,
против Н.И.М., с ЕГН: **********,***, с правно основание чл. 415, във вр. с чл.
422 от ГПК, и обща цена на претендираните суми 984.36 лв.
Ищецът твърди, че с ответника
са имали сключени помежду им договори за мобилни услуги и лизинг. Ответникът не
е изпълнил задължението си по договорите да заплати стойността на услугата за
периода 01.11.2015 г. до 31.03.2016 г. и договорените лизингови вноски. Поради неплащане дължимите
суми, ищецът е прекратил едностранно договорите с ответника, като му е начислил
стойността на потребените и фактурирани услуги, неустойка за предсрочно
прекратяване и оставащите незапратени лизингови вноски съгласно уговорения
план. Моли съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на
ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата от 267.34 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
684/2017 г. на РС - Балчик; да бъде осъден ответника да му заплати сума в
размер на 577.22 лв., начислена договорна неустойка по аб. № *********; да бъде
осъден ответникът да му заплати сума в размер на 139.80 лв., дължими лизингови
вноски по договор аб. № *********. Моли да му бъдат присъдени разноските.
Ответникът Н.И.М.,
с ЕГН: **********,***, чрез назначения му от съда особен
представител адв. Д. Ж. *** подава писмен отговор. Твърди, че искът
е допустим, но частично основателен. Прави възражение за нищожност на изрична
клауза за неустойка в т.11 от всеки от индивидуалните договори. Сочи, че
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна и обезщетителна функция. Прави
възражение за прекомерност на неустойката. Моли съдът да обяви клаузите за
неустойка за нищожни при постановяване на решението си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна: Не се спори по делото, че на
11.11.2015 г. между ищеца и ответника е сключен договор за далекосъобщителни
услуги. На 16.11.2015 г. ответникът, при възползване от преференциални условия
да ползва втори мобилен абонат, е сключил абонамент и лизингов договор.
Възползвал се от преференциалните условия и е взел устройство марка Telenor
Smart Plus White на 23 месечни лизингови вноски по
уговорен погасителен план. Като мобилен абонат е ползвал услугата и за
потребените от ответника за периода 01.11.2015 г. 31.03.2016 г. услуги са
издадени
фактури№№**********/01.12.2015г.,**********/010102016г.и7236257755/01.02.2016г.Извършена
е корекция по задължението на ответника и е останал незаплатен остатък от
267.34 лв. Поради неплащане потребените услуги ищеца едностранно е прекратил
договора с ответника, като е издал фактура №********** с обща сума от 984.36 лв.,
включваща 267.34 лв. неизплатен остатък за мобилните услуги, 577.22 лв.
начислена сума неустойка и за оставащите незаплатени лизингови вноски сумата от
139.80 лв.
Ответната страна не е изпълнила
задълженията си по договорите за заплащане на цената на далекосъобщителни
услуги и лизингови вноски. Клаузите за неустойки са договорени съответно в т.
11 от договора за мобилни услуги в случай на неспазване на срока на договора,
когато е сключен за 24 месеца, и в т. 11, ал 2 от Общи условия на договор за
лизинг – неустойка в размер на оставащите и неплатени лизингови вноски до
размера на общата цена, посочена в договора за лизинг, в настоящия случай
- 139.80 лв. Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Балчик на 20.10.2017г.
като е образувано ч.гр.д. № 684/2017 г. по описа на съда. По делото е издадена
Заповед № 403 от 23.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми на
въведеното с настоящата искова молба основание, със съответната законна лихва,
както и разноски по производството. Поради невъзможност за връчване на
заповедта за изпълнение на длъжника съдът е указал и посочил срок на заявителя да
предяви настоящия иск. Ответната
страна не доказа изпълнение на задълженията си за заплащане стойността на
предоставените мобилни услуги и заплащане стойността на лизингови вноски.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна:
Предявените искове са допустими. Искът за главница е изцяло основателен
за сумата в общ размер на 267.34 лв.. Ответната страна е била в облигационни
отношения през исковия период, по силата на които, като абонат, е ползвал
услуги чрез обществена мобилна наземна мрежа, както и устройство Telenor
Smart Plus White – съгласно Общите условия, за
исковия период. Ответната страна не е заплатила стойността на услугите.
Относно иска за дължими неустойки. Същият е неоснователен. Съгласно
чл.92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно
задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който да бъде начислявана неустойката. В конкретния случай от общите
условия на дружеството доставчик се установява, че при неплащане в срок на
задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да
прекрати договора, а същевременно договорите, сключени между страните съдържат
клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите месечни такси до крайната
дата на договора. Предвид обстоятелството, че в хода на производството не е
проведено доказване кога и от кого е прекратено договорното правоотношение
(няма доказателства за връчване на покана за доброволно плащане), по какъв
начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила
другата страна, нито са изложени обстоятелства за формирането размера на
неустойката – съдът приема, че исковата претенция подлежи на отхвърляне. Съдът
счита за напълно резонно направеното възражение от представляващия ответника за
нищожност на клаузата от договора, касаещо заплащането на неустойка. Предвид
създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ответникът
притежава качеството потребител по смисъла на § 13,т.1 от ДП на ЗЗП,
даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който
текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. На ответника в качеството на физическо лице е предоставена
далекосъобщителна услуга. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава
легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 19 точки визираната
правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на
неравноправие. Процесните договори са сключени при предварително определени
условия от едната страна- ищецът кредитор клаузи на договора. По делото не
се установи, че представените от ищецът бланкови договори са
били предмет на предварително договаряне между двете страни. Ответникът не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Не се установи атакуваната
клауза на договора, да е била индивидуално договорена. Липсват такива както
твърдения, така и доказателства от ищцовата страна. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на
ЗЗП/ ДВ бр.64/2007 г./Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или
някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на
чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на
договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик
твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт. В случая с оглед начина
на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват
от представител на ищеца-търговец говори, че ответника не е
имала възможност да изрази воля и съгласие по отношение
на клаузата за неустойка. Поради изложеното съдът приема, че в
случая не е налице индивидуално договаряне на разпоредбите по т.
11 от договора, касаеща дължимата неустойка. В този
смисъл е и разпоредбата на чл.146 от ЗЗП, съгласно и която самата тежест на
доказване за индивидуално договаряне е в тежест на търговеца, каквито доказателства
по делото няма. Следва само да се отбележи, че неустойката в размер на
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна
от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1
от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика
- Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС – София-град по адм. д. № 6627/2013
г. Не са основателни исканията от ищеца при преценка, че
неустойката е прекомерна, съдът да присъди неустойка в размер на 3 месечни
абонамента, какъвто размер бил приложим към настоящите договори за мобилни
услуги сключвани от него. В случая съдът не обсъжда прекомерна ли е тази клауза
или не. Съдът намира клаузата за нищожна – изначално към датата на сключването
на договора, отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води
до частична недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице
още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е
налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.
1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка в какъвто и да било размер. В случая, самият
начин на сключване на договора поставя в изключително неблагоприятно положение
потребителят спрямо търговеца, което противоречи на добросъвестността. Ето
защо и на това основание така предявеният иск на ищеца за неустойка от 577.22
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение
сумата от 139.80 лева, като сбор от 20 броя лизингови вноски, начисляването им
общо, е сторено от оператора по аргумент, че предвид неизпълнение на задължение
по плащане на горните задължения е упражнено правото от чл.12 от договора, а
именно последният е известен, че след изтичане на предоставен срок за плащане
на дължимите лизингови вноски, оставащите до края на договора ще се считат
обявени за изцяло предсрочно изискуеми. Реално, тази клауза има характер на
неустоечна такава. Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената
им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат
да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по
волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е
също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното
прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Иначе клаузата за неустойка би била
нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Доколкото в случая вредата на
лизингодателя се съразмерява с дължимата до края на договора лизингова цена и
предвид липсващи твърдения лизинговата вещ да е била върната на лизингодателя,
то следва да се приеме, че този вид неустойка не излиза извън присъщата й
обезщетителна функция, поради което и тази клауза е действителна. Претенцията
се явява доказана в своето основание и размер от 139.80лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната
страна следва да заплати на ищцовата страна сумата от 81.87 лв. - разноски по
заповедното производство от общо доказани 206.03 лв., съразмерно с уважената
част от иска, и сумата от 250.23 лв. - разноски в настоящето производство от
общо доказани 605 лв. съразмерно с уважената част от иска.
На ответника не се дължат разноски, защото се представлява от особен
представител назначен от съда.
Воден от горното съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК по отношение на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост
4, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шустъд, че има вземане спрямо Н.И.М., с ЕГН: **********,***, за сумата от общо 267.34 лв. - главница, представляваща незаплатени
ползвани мобилни услуги за абонатен № *********, както и сумата 139.80 лв. – представляваща неизплатени лизингови
вноски, дължими по Договор за лизинг от 16.11.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.10.2017 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за установяване вземане в размер на общо 577.22
лв. за абонатен № ********* - неустойка за предсрочно прекратяване по Договор
за мобилни услуги от 11.11.2015 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.И.М.,
с ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София,
сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шустъд, съразмерно с уважената
част от иска, разноски в размер на 81.87 лв. по заповедното производство, и
сумата в размер на 250.23 лв. - разноски в настоящето производство, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Добрич в
двуседмичен срок считан от връчването му на страните.
Районен съдия: