Решение по дело №73/2020 на Окръжен съд - Пловдив

          Р Е Ш Е Н И Е  № 340

гр.Пловдив, 12.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                    

 

при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 73/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на Й.П. и П.П., чрез пълномощника адв.Р.П. срещу решение № 3362/12.08.2019г. по гр.д. №1685/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХІ граждански състав. С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Й.П.П. и П.И.П. срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Й.П. и П.П., не дължат в условията на солидарност следните суми: 1500 лева – част от главницата от 25 135,57 лева по договор за банков кредит от 15.10.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от 22.03.2010 г. до погасяването, както и 500 лева – част от разноските от общо 1310,11 лева, за които вземания /ведно с други суми/ е издаден изпълнителен лист от 26.03.2010 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3662/2010 г. на ПРС в полза на „ПроКредитбанк България“ АД, чийто правоприемник по договор за цесия е „ЕОС Матрикс” ЕООД.

          Решението се обжалва изцяло.

          Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Навеждат се оплаквания, че съдът не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства. Не е обсъдил правилно събраните доказателства относно молба, постъпила на 17.12.2012г. за насрочване на опис и възбрана на недвижим имот. Не е приел правилно, че от извършването на описа от 15.09.2010г. до 13.01.2013г. не са извършвани никакви действия по събиране на вземането и че след 15.09.2012г. е настъпило прекратяване на изпълнителното дело по право, поради което след тази дата не може да са извършени валидни действия по изпълнителното дело за принудителното събиране на вземането. На второ място се сочи, че дори да се приеме, че към датата на депозиране на исковата молба давностният срок не е настъпил, то давността е настъпила по време на висящността на производството по делото и към датата на постановяване на решението тя е факт. На трето място се сочи, че длъжниците не са уведомени редовно за цесията, поради което по отношение на тях тя не е проявила действие и „ЕОС Матрикс“ ЕООД не може да се легитимира като кредитор по вземането. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Подаден е в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемото „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с който се иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното: 

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че съдът не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, не е обсъдил правилно събраните доказателства относно молба, постъпила на 17.12.2012г. за насрочване на опис и възбрана на недвижим имот. Не е приел правилно, че от извършването на описа от 15.09.2010г. до 13.01.2013г. не са извършвани никакви действия по събиране на вземането и че след 15.09.2012г. е настъпило прекратяване на изпълнителното дело по право, поради което след тази дата не може да са извършени валидни действия по изпълнителното дело за принудителното събиране на вземането. В тази насока законосъобразни са доводите на РС Пловдив, че в рамките на изпълнителното дело №380/2010г. на ЧСИ Людмила Мурджанова има законосъобразно осъществени и валидни изпълнителни действия, прекъсващи както перемпцията на изпълнителното дело, така и теченето на погасителната давност. Напълно обосновано РС Пловдив е преценил, че по делото са налични три споразумения между длъжниците и ищци по настоящото дело и първоначалния кредитор „Прокредит банк“ АД София за погасяване на дълга по изпълнителния лист на разсрочени вноски. Две от тях са подписани от единия солидарен длъжник и едно от двамата солидарни длъжници, като следва да се държи сметка и за чл.123 от ЗЗД относно плащането на единия солидарен длъжник, което има действие и по отношение на другия солидарен дължник. Тези споразумения са от дати 29.10.2010г. /л.66/, 12.09.2011г. /л.67/ и 26.07.2013г. /л.69/. По тези три споразумения длъжниците са направили множество доброволни плащания по сметка на  ЧСИ Людмила Мурджанова, които са извършени през 2010г. /л.164/, през 2011г. /л.250-265 от делото/, през 2013 година /л.315, л.412/, през 2014г. /л.442-л.491/, през 2015г. /л.493-л.4958/ и през 2016 година /л.513, л.521/. Последното плащане е на 08.09.2016г. /л.521/. След това наистина има бездействие и липса на доброволни плащания, довели до перемпция и прекратяване по право на изпълнително дело №380/2010г. на ЧСИ Людмила Мурджанова, което е констатирано на 09.01.2019г. /л.564/, като след връщане на изпълнителния лист е образувано ново изпълнително дело № 45/2019г. на ЧСИ Людмила Мурджанова по същия изпълнителен лист. Поради което не е настъпила погасителна давност нито в посочения в исковата молба период 15.09.2012г. – 15.09.2017г., нито по късно в това число и в момента на течене на съдебния процес. От последното плащане на 08.09.2016г. петгодишната давност изтича на 08.09.2021 година, която все още не е настъпила.

Правилни са според въззивният съд вижданията на РС Пловдив, че споразуменията между длъжника и кредитора в рамките на изпълнителния процес прекъсват давността, защото представлява признание по см. на чл. 116, б. „а” ЗЗД. Същото следва да важи и за направените доброволни плащания по тези споразумения. Нашето право няма легална дефиниция на понятието погасителна давност. По силата на закона чл.114 от ЗЗД давността е липса на доброволно изпълнение на задължението след като същото е станало вече изискуемо, това фактическо състояние има своите правни последици изразени в погасяване на вземането, видно от чл.110 от ЗЗД. От това законово дефиниране на погасителната давност следва логичния извод, че когато едно задължение се изпълнява доброволно за него не тече никаква погасителна давност, което е точно така по настоящият казус, защото има доброволни плащания, на задължението по договора за банков кредит макар и по допълнителни споразумения. Да се твърди, че погасителната давност се прекъсва само с предприемането на действия за принудително изпълнение по аргумент от чл.116 б.“в“ от ЗЗД, но не и с доброволните плащания от длъжника към кредитора означава да се приема, че доброволното изпълнение на задълженията се игнорира от закона и не се приема за валидно извършено, ето защо и по време на доброволното изпълнение на едно задължение за него тече давност. Което разбира се е абсурдна идея, която се отхвърля както от материалния закон /чл.63-чл.78 от ЗЗД/, така и от процесуалния закон /чл.455 от ГПК/.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че длъжниците не са уведомени редовно за цесията, поради което по отношение на тях тя не е проявила действие и „ЕОС Матрикс“ ЕООД не може да се легитимира като кредитор по вземането. Правилни са съображенията на РС Пловдив, че ищците са уведомени за сключването й, както в хода на изпълнението и преди процеса /л.48-л.52/, така и в настоящото дело, с получаване на документите за това ведно с исковата молба /трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС/. Ето защо обжалваното решение на РС Пловдив като правилно следва да бъде потвърдено изцяло.

          Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Такива пред въззивния съд се определят - 100 лева за  юрисконсултски хонорар за подаден отговор на въззивната жалба /пълномощно на л.21 от делото/ във въззивното производство по чл.78 ал.8 и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 3362/12.08.2019г. по гр.д. №1685/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХІ граждански състав.

          ОСЪЖДА Й.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** и П.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** да платят на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6 сумата от 100 лева разноски по делото направени пред въззивната инстанция.

          Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                            2.