№ 940
гр. Варна, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николай Св. С.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело №
20223100502169 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 от ГПК и чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 18951/23.07.2024г., подадена от А. Х. К.
чрез адв. Д., за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение
№832/17.07.2024г., постановено по настоящото дело, изразяваща се погрешно
посочване на една цифра от идентификатора на един от граничните поземлени
имоти на делбения УПИ №XIX-3227, идентичен с ПИ №10135.5545.4374 по
КК и КР на гр. Варна.
Подадена е и молба с вх. № 18948/23.07.2024г. на А. Х. К., чрез адв. Д.,
за изменение в частта за разноските на Решение №832/17.07.2024г.,
постановено по настоящото дело, чрез присъждане на още 1 400лв. – адв.
възнаграждение само за адм. процедурата по чл.201 от ЗУТ, както и за
увеличаване на размера на всички административни разходи за процедурата
по чл.201 от ЗУТ до 2/3 от стоР.те такива.
В сроковете по чл.247, ал.2 ГПК и чл.248, ал.2 ГПК насрещните страни
М. Х. Н. и Д. Д. Н. изразяват становище само по молбата по чл. 248 ГПК.
Считат я за допустима, но неоснователна.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Въззивното производство е образувано е по жалба на А. Х. К., срещу
1
Решение № 260306/09.06.2022г., постановено по гр. дело № 11868/2019г. на
ВРС, 50-ти с-в, в частта, с която е изнесен на публична продан, следният
допуснат до съдебна делба имот: - ПИ с идентификатор №10135.5545.3227 по
КК и КР на гр. Варна, одобР. със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на
АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-03-1044/06.08.2010г. на
началника на СГККВарна, с площ от 626 кв. м., находящ се в град Варна,
област Варна, район Аспарухово, с.о. „Зеленика“, с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване
(до 10 м.), стар идентификатор - няма, номер по предходен план: 5453227, при
съседи ПИ с №№ 10135.5545.3589, 10135.5545.3228 и 10135.5545.9518, като
получените при проданта суми бъдат разпределени между съделителите както
следва:
- за А. Х. К., ЕГН********** – 1/3 ид. ч.;
- за М. Х. Н., ЕГН********** – 1/3 ид. ч.;
- за М. Х. Н., ЕГН**********, и Д. Д. Н., ЕГН********** – 1/3 ид. ч. в
режим на СИО.
С Решение № 832/17.07.2024г., постановено по настоящото дело, е
отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него е
обявен за окончателен следният разделителен протокол на допуснатия до
съдебна делба с влязло в сила решение по настоящото дело недвижим имот –
ПИ с идентификатор № 10135.5545.3227 по КК и КР на гр Варна, одобР. със
Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 626 кв. м., находящ
се в град Варна, област Варна, район Аспарухово, с.о. „Зеленика“, с номер по
предходен план: 5453227, при съседи ПИ с № № 10135.5545.3589,
10135.5545.3228 и 10135.5545.9518, както следва:
1. ДЯЛ ПЪРВИ, включващ: - УПИ №III-3227 с площ 283кв.м., граници:
УПИ №XIX-3227, ПИ №3589, ПИ №9518 и улица, и с предназначение за
„жилищно застрояване“, в кв. 50 по плана на СО Зеленика, район
Аспарухово, гр. Варна, съобразно Заповед №Г-018/05.04.2024г. на кмета
на Община Варна, идентичен с имот с идентификатор №10135.5545.4373
по КК и КР на гр. Варна, СО Зеленика и с граници по същите КК и КР:
ПИ №10135.5545.4374, ПИ №10135.5545.3589 и ПИ №10135.5545.9518, с
обща пазарна стойност на дела: 34 410лв.
2. ДЯЛ ВТОРИ, включващ: - УПИ №XIX-3227 с площ 283кв.м., граници:
ПИ №3228, ПИ №3589, УПИ №III-3227 и улица, и с предназначение за
„жилищно застрояване“, в кв. 50 по плана на СО Зеленика, район
Аспарухово, гр. Варна, съобразно Заповед №Г-018/05.04.2024г. на кмета
на Община Варна, идентичен с имот с идентификатор №10135.5545.4374
по КК и КР на гр. Варна, СО Зеленика и с граници по същите КК и КР:
ПИ №10135.5545.3228, ПИ №10135.5545.3589, ПИ №10135.5545.4374 и
ПИ №10135.5545.9518, с обща пазарна стойност на дела: 34 410лв.
Обща пазарна стойност на всички дялове: 68 820лв.
След изтеглянето на жребия е прието, че А. Х. К., ЕГН**********, ще
следва да заплати на М. Х. Н., ЕГН591103101, сумата от 5 735.00лв. (лично), а
на М. Х. Н., ЕГН********** и Д. Д. Н., ЕГН**********, сумата от общо 5
2
735.00лв., за уравнение на дяловете.
Съобразно резултата от въззивното обжалване съдът е осъдил М. Х. Н. и
Д. Д. Н. да заплатят на А. Х. К., сумата от 3 404,67лв. – разноски в
производството пред ВОС, в т.ч. 2900лв. – пълен претендиран адв. хонорар за
защитата пред въззивния съд. Осъдил е М. Х. Н. и Д. Д. Н. да заплатят на А. Х.
К. и сумата от 1 013,00лв. – припадаща се част от необходимите за
процедурата по чл. 201 ГПК и платени от въззивницата разноски по делото.
Молбата по чл. 247 ГПК е подадена от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по
следните съображения:
Съобразно трайната съдебна практика очевидната фактическа грешка
съставлява несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е
изразена в диспозитива на постановения съдебен акт. На поправка подлежи
само ОФГ в диспозитива на основния съдебен акт, който се ползва със силата
на пресъдено нещо.
В настоящия случай действително в диспозитива относно ДЯЛ ВТОРИ
от одобР.я разделителен протокол е вписан неточно един от съсдените имоти
на ПИ, формиращ този дял, а именно с №10135.5545.4374, вместо правилния
съседен имот с идентификатор №10135.5545.4373.
Налице е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена
по реда на чл. 247 от ГПК в посочения смисъл.
Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в срок и от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
При произнасянето относно разноските за въззивното производство
ВОС е изложил подробни съображения, които поддържа изцяло, а именно:
Предвид изхода по спора пред въззивния съд, обусловен от на практика
изцяло основателната въззивна жалба, в полза на въззивницата следва да
бъдат присъдени платените от нея: адвокатско възнаграждение „за въззивно
обжалване“ от 2 900лв., държавна такса от 304.67лв. и депозит СОцЕ от
200лв., съобразно представения списък с доказателства към него. С оглед вида
и значителния обем процесуални действия, извършени от пълномощника на
въззивницата и опосредили и резултата по спора, както и действията в о.с.з.
пред ВОС хонорарът от 2900лв. не се приема за прекомерен за случая.
Претендираното възнаграждение от още 1400лв. само за адм. процедура
по чл.201 от ЗУТ не следва да бъде понасяно от насрещната страна, доколкото
възнаграждението „за въззивно обжалване“ включва всички действия в
процеса пред ВОС и е определено на 2900лв. Ако двете суми (2900лв. и
1400лв.) биха се кумулирали като хонорар по делото, макар втората да е за
друга дейност, то общият размер би бил прекомерен и би подлежал на
редуциране. Допълнително възнаграждение от още 1400лв., договорено и
платено „за адм. процедура по чл.201 ЗУТ“ не се следва.
По отношение на останалите разходи за процедурата по чл.201 от ЗУТ
положението е различно, защото те са били необходими за финализирането й,
3
а то е опосредило и крайния резултат от въззивното производство. Ето защо те
следва да бъдат разпределени между страните и предвид заявеното изрично
искане на въззивницата да получи 1/2 част от стоР.те разноски по чл.201 от
ЗУТ, в полза на А. К. следва да се присъди половината от тях.
Изключение от горното прави възнаграждението за СОцЕ в рамките на
административната процедура, с оглед иррелевантността му за делото и при
допуснатите две СПсЕ пред ВОС.
Тоест от зачетените от съда направени разходи за административната
процедура на А. К. следва да се присъди сумата от 1 013.00лв.
В допълнение към изложеното следва да бъде посочено и следното:
Разноските за един адвокат са присъдени в цялост от съда, съобразно
изхода на спора, представения списък по чл.80 ГПК, както и договора за
правна защита и съдействие от 01.07.2024г. (л.212 от делото на ВОС), в който
е уговорено изрично, че адв. хонорар за „защита по въззивното дело“ е в
размер на точно 2 900лв., платени в брой. Тоест съдът е присъдил в цялост
хонорарът за защита „по въззивното дело“, а не го е намалил по прекомерност.
Отделно възнаграждение за всяко следващо о.с.з. след второто о.с.з. не е
договаряно, плащано и претендирано, поради което не е и дължимо от
насрещната страна по делото.
Относно претендираното възнаграждение от още 1 400лв. конкретно за
адм. процедура по чл.201 от ЗУТ следва да се посочи още, че този хонорар е
заплатен по инициатива на страната,което е нейно право, но той не съставлява
разход по самото въззивно производство или задължителен за адм. процедура
такъв. Поради това същият не попада в обхвата на предвидената в чл.78, ал.1
от ГПК отговорност на насрещната страна за „разноски в производството по
делото“. По тези и останалите съображения хонорарът от още 1400лв. за „адм.
процедура по одобряване на ПУП-ПРЗ“ не се дължи от насрещната по делото
страна (а само от клиента на адвоката в рамките на частноправната тяхна
договореност за въпросната дейност).
По отношение на административните разходи в процедурата по чл.201
от ЗУТ и предвид основателността на въззивната жалба, съдът се е съобразил
изцяло с изричното искане на въззивницата за поделянето им поравно между
страните. До приключване на устните състезания по делото и до
постановяване на решението промяна на искането няма. Ето защо едва сега
заявеното искане за увеличаване на размера на тези разноски не следва да
бъде уважавано, без значение от сочената причина – „грешка“. Освен всичко
останало „грешка“ не е и налице, тъй като искането за „поделяне между двете
страни“ на разходите за процедурата по чл.201 от ЗУТ е изрично заявено и е
подкрепено с аргументи за дължимост именно „поравно“ между насрещните
спорещи страни (л.225, абз. предпоследен от делото), след което е потвърдено
в същия смисъл в устните състезания (л.226, абз.1 от делото) и за трети път в
писмените бележки (л.231-гръб, абз.1 от делото).
Молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на ОФГ в Решение №832/17.07.2024г.,
постановено по в. гр. дело № 2169/2022г. по описа на ВОС, като в диспозитива
на същото, в който е описан ДЯЛ ВТОРИ от обявения за окончателен с
решението разделителен протокол на допуснатия до съдебна делба недвижим
имот, след израза: “...и с граници по същите КК и КР“, вместо вписаните в
решението съдени имоти на делбения ПИ №10135.5545.4374, границите му да
се четат така: ПИ №10135.5545.3228, ПИ №10135.5545.3589, „ПИ №
10135.5545.4373“ и ПИ №10135.5545.9518, на осн. чл.247 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №18948/23.07.2024г., подадена
от А. Х. К., чрез адв. Д., за изменение в частта за разноските на Решение
№832/17.07.2024г. по в.гр.д. №2169/2022г. по описа на ВОС, чрез присъждане
на още 1 400лв. – адв. възнаграждение за „адм. процедура по одобряване на
ПУП-ПРЗ“, както и увеличаване на размера на всички дължими
административни разходи за процедурата по чл.201 ЗУТ до 2/3 от стоР.те
такива, на осн. чл.248 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5