Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр. София, 29.12.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в закрито заседание на двадесет и девети декември две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. №
1035 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от „Г.у.с.и в.“ ЕАД /в производство по
несъстоятелност/ срещу „Е.“ ЕООД и при участие на синдика М.Ш..
Ищецът твърди, че предявеното и прието от съда вземане
с определението от 28.04.2020 г. касае разноски по изпълнително дело № 25/2015
г. по описа на ЧСИ М.Г.. С възражението си „Е.“ ЕООД посочва, че вземането е
придобито от него с договор за цесия, сключен между „Е.“ ЕООД и „А.“ ООД на
15.01.2016 г., за който договор дружеството е уведомено на 07.04.2016 г.
Оспорва, че съществува такова задължение на „Г.у.с.и в.“ ЕАД /ГУСВ/. Представя
споразумение за прекратяване на договор за правна защита и съдействие, сключен
между „А.“ ООД от една страна и адв.Б.С.З., на 23.11.2015 г., видно от който
договорът за прана помощ е прекратен като адв. З. изрично е декларирал, че няма
да има претенции за изплащане на адвокатски хонорар в размер на 329 000
лева. Твърди, че от текста на споразумението е видно, че такъв хонорар не е
заплащан от страна на „А.“ ООД, откъдето следва, че прехвърлените с
представения от „Е.“ ЕООД договор за цесия вземания реално не съществуват.
Счита, че представеното платежно нареждане не установява да е извършено плащане
на адвокатския хонорар от страна на „А.“ ООД. Платежното нареждане не е
заверено от банката и не би могло да удостовери извършено плащане, а от друга –
наредител е съвсем друго дружество – „И.И.“ ЕООД. Отделно от това посочва, че
никога не е уведомяван за сключения договор за цесия, за който „Е.“ ЕООД твърди
да произтича претендираното вземане, а приложеното към възражението на „Е.“
ЕООД уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не е достигнало до ГУСВ. Представя
спогодба, сключена между ГУСВ и „А.“ ООД на 15.12.2019 г., с която „А.“ ЕООД
опрощава вземането си в размер на 329 000 лева, представляващо адвокатски
хонорар по изпълнително дело № 25/2015 г. на ЧСИ М. Г.. Счита, че дори да е бил
сключен твърдения договор за цесия, то той е нищожен и не е прехвърлил валидно
претендираното вземане, тъй като същото не е съществувало към момента на
сключването му. Твърди, че предметът на договора за цесия е бил обективно,
фактически и правно невъзможен още при сключването му. Предвид горното иска да
постанови решение, с което да се признае за установено несъществуването на
вземане на „Е.“ ЕООД, представляващо адвокатски хонорар в размер на
329 000 лева. Претендира разноски.
Ответникът „Е.“ ООД оспорва иска. Твърди, че е
кредитор на ГУСВ за вземане в размер на 329 000 лева – вземане по
изпълнително дело № 20158620400025 по описа на ЧСИ М.Г., придобито възмездно по
договор за цесия от 15.01.2016 г. между първоначалния взискател „А.“ ООД и „Е.“
ООД. Счита, че искът е изцяло неоснователен и недоказан. Оспорва приложените от
ищеца доказателства – спогодба от 15.11.2015 г. и споразумение от 23.11.2015 г.
Посочва, че длъжникът ГУСВ не е възразил срещу посочените в призовката за
доброволно изпълнение разноски по изпълнение, включително срещу приетите
разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди, че горепосочените документи
нямат достоверна дата и са антидатирани. Оспорва твърденията на ищеца, че
договорът за цесия е нищожен и не е прехвърлил валидно претендираното вземане,
както и че не е уведомявано за извършената цесия от 15.01.2016 г. Оспорва
твърдението на ищеца, че сумата по адвокатския хонорар не е била платена от „А.“
ООД, защото това е ирелевантно – сумата е платена от трето лице в полза на „А.“
ООД за адвокатски хонорар за изпълнително дело срещу ГУСВ и взискател „А.“ ООД,
съответно ЧСИ М.Г. ги е приела за направени разноски в полза на „А.“ ООД и за
дължимо от ГУСВ на „А.“ ООД, видно от изпратената призовка за доброволно
изпълнение. Предвид изложеното иска да се отхвърли иска.
Синдикът на „Г.у.с.и в.“ ЕАД /в производство по
несъстоятелност/ М.Ш. изразява становище, че искът е допустим и основателен.
Посочва, че процесното вземане в размерна 329 000 лева, представляващо
адвокатско възнаграждение е било изплатено на адв. З.. С оглед на това
сключеният на 15.01.2016 г. договор за цесия между „А.“ ООД и „Е.“ ООД се явява
нищожен на основани чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД поради невъзможен предмет, тъй
като към момента на сключване на договора за цесия от 15.01.2016 г. вземането е
било несъществуващо. С оглед изложеното счита, че искът следва да се уважи.
С молба от
14.12.2020 г. „Е.“ ЕООД, чрез управителя К.М., който поддържа молбата и в
първото по делото съдебно заседание, проведено на 14.12.2020 г., прави искане
за прекратяване на производството, поради недопустимост на иска.
Съгласно чл. 694, ал. 1 ТЗ длъжникът може да предяви
иск за установяване несъществуването на: 1. прието вземане, ако е направил
възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение; 2.
вземане, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692,
ал. 4. В чл. 694, ал. 6 ТЗ е предвидено, че искът по ал. 1 – 3 се предявява
пред съда по несъстоятелността в
14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на
определението на съда по чл. 692, ал. 4 и се разглежда от друг състав на съда.
В разглеждания случай определението на съда по
несъстоятелността на „Г.у.с.и в.“ ЕАД, с което е включено процесното вземане в
списъка с приети вземания е обявено в търговския регистър на 04.05.2020 г. Съгласно чл. 3, т. 1 от
Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства,
с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението.
Уговореният в чл. 694, ал. 6 ТЗ срок е процесуален и същият е спрял да тече до
отмяната на извънредното положение. С § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби
към горепосочения закон, обн. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., е
предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в
досегашната редакция и по отменената т. 3 спрели от обявяването на извънредното
положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“. Следователно в
конкретния случай срокът за предявяване на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ е започнал
да тече от 21.05.2020 г. В закона е
предвидено, че срокът е 14-дневен, т.е.
брой се по дни, а не по седмици, поради което същият изтича на 03.06.2020 г. – сряда, присъствен ден.
Исковата молба е подадена по пощата на 04.06.2020
г., което е извън предвиденият в закона преклузивен срок. Ето защо исковата
молба подлежи на връщане.
Ответникът прави искане за присъждане на разноски,
като в проведеното съдебно заседание представя договор за правна защита и
съдействие, пълномощно и списък по чл. 80 ГПК. Видно е, че с договора е
възложено на процесуалния представител адв. З. да предостави консултации,
правна защита, процесуално представително пред СГС, подаване на частни жалби,
подаване на въззивни жалби, писмени бележки, получаване на изпълнителен лист и
други документи, без ограничение, както и защита и процесуално представителство
пред СГС, подаване на жалби и писмени отговори, получаване на документи,
изпълнителен лист и други без ограничение срещу дължимо възнаграждение в размер
на 9 800 лева. Посочено е, че сумата е платена в брой и договорът има
характер на разписка за получената сума. В договора за правна защита и
съдействие липсва разграничение за коя дейност колко се дължи на адвоката.
Същевременно липсват доказателства упълномощеният представител да е извършил
правни действия във връзка с възникналия спор. Отговорът на исковата молба е
подписан от управителя К.М., като посоченият съдебен адрес е адресът на
управление на дружеството „Е.“ ЕООД, а не този на адв. З., упоменат в договора
за правна защита и съдействие. В първото по делото съдебно заседание ответникът
се представлява чрез управителя М., а не чрез упълномощения представител. В
договора за правна защита и съдействие е предвидено даване на консултации, но
без приложени доказателства, че такива са извършени, съдът не може да направи
извод, че е налице извършена дейност от адвоката по сключения договор. Ето защо
и с оглед данните по делото, че действията до настоящия момент са извършени от
управителя М., не е посочен съдебен адрес, който да съвпада с този по договора
за правна защита и съдействие в изготвения по делото отговор на исковата молба,
и освен представения договор и пълномощно, не са налице доказателства за
извършени действия от процесуалния представител на ответника, съдът намира, че
не следва да се присъждат разноски на ответника.
Така мотивиран съдът
Р А З П О Р
Е Д И :
ВРЪЩА
подадената искова молба с вх. № 49396/08.06.2020 г. на СГС от „Г.у.с.и в.“ ЕАД /в производство по
несъстоятелност/ срещу „Е.“ ЕООД, с участието на синдика М.Ш., поради
недопустимост на иска, тъй като е подаден извън предвидения в чл. 694, ал. 6 ТЗ
14-дневен срок.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника за присъждане на разноски във връзка с прекратяване на производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му
на
ищеца.
Препис от определението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: