Р Е Ш Е Н И Е № 897
гр. Бургас, 10.03.2020 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на осми януари през
две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 6989 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.59 от ЗЗД, предявен от Е.С. *** против ЗК
“Булмит“, гр.Б.
Ищецът твърди,
че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 4957/2019г. на РС Б. По
него е била издадена такава за сумата от общо 13 530 лв., представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване в резултат на това, че той, в качеството си на председател на
кооперацията, е платил със собствени средства част от покупната цена за
недвижими имоти, придобити от нея по силата на договор от 09.03. 2009г. за
покупко-продажба на недвижим имот държавна земя,
частна държавна соб-ственост по чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ, №№ 130039, 130038,
130037, 130036, 130035, 130034, 130033, 10031, 130028 и 130027, находящи се в
стопански двор в землището на гр.Б, кв.““, м.““, а именно – 13 160 лв.,
както и 370.18 лв. – нотариални такси, ведно със законната законната лихва от
21.06.2019г. до окончателно-то плащане. Твърди и че длъжникът
е подал възражение по чл.414 от ГПК. Предвид то-ва, моли Съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено по отно-шение на ЗК “Булмит“, че му дължи горната сума. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Излага
съображения, че имотите са закупени със сред-ства на кооперацията, евентуално прави
възражение за погасяване на вземането по дав-ност, както и такова – за
прихващане, със сумата от общо 11 005.78 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени от нея, в резултат на неизпълнението на
задълженията на ищеца, в качеството му неин председател, да ръководи и
управлява с необходимата грижа текущата й дейност. Иска от Съда да отхвърли
претенцията, пре-тендира разноски.
Съдът – като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, намира за
установено следното:
По заявление на Д. е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ЗК “Булмит“
за исковата сума
– по ч. гр. дело № 4957/2019г. на РС Б, при-ложено към настоящото.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е подал
възражение срещу нея.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
воденето на предяве-ния установителен иск.
Не се спори между страните, а и от представените по
делото писмени доказател-ства се установява, че в периода от 15.04.1996г. до
12.05.2017г. ищецът е бил председа-тел на ответната кооперация.
На 16.03.2004г. ЗК “Булмит“,
представлявана от Д., се е снабдила с нота-риален акт за право на собственост
върху недвижими имоти, придобити на основание чл.48, ал.8, изр. последно от
ППЗСПЗЗ.
С исковата молба е
представена сметка по чл.89 от ЗН от същата дата, видно от която е, че за тази услуга
е заплатена сумата 370.18 лв. – от ищеца, в качеството му на председател на
ответната кооперация, вписана като задължено лице. Т. е. удостоверено е плащане
на нотариалните такси именно от ЗК “Булмит“, чрез нейния законен предста-вител
– Е.С.Д.,
който и е подписал документа. Предвид това, следва да се
приеме, че същият, макар и частен такъв, се ползва с доказателствена сила,
досеж-но това обстоятелство. Ищецът, в чиято тежест бе да установи, че е платил
процесната сума с лични средства, респективно – че ответната кооперация е
спестила разход и се е обогатила с нея, не е ангажирал надлежни доказателства
за това. Претенцията му в тази й част е недоказана, съответно – неоснователна,
и като такава – следва да се отхвърли.
Отделно от това –
дори да е съществувало, вземането за тази сума е погасено по давност,
съображения за което ще бъдат изложени по-долу.
По силата на договор
за покупко-продажба на недвижим имот – държавна земя – частна държавна
собственост по чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ, сключен на 09.03.2009г. от Ми-нистерството
на земеделието и храните – като продавач и ЗК “Булмит“ – като купувач,
последната е придобила правото на собственост върху десет имота с номера – 130039,
130038, 130037, 130036, 130035, 130034, 130033, 10031, 130028 и 130027,
находящи се в стопански двор в землището на гр.Б, кв.““, м.“, сре-щу цена в общ
размер от 26 414 лв.
От приетите по делото
писмени доказателства се установяват твърдяните от Д, обстоятелства, а именно,
че на 03.12.2008г. е внесъл по своя сметка в ”ОББ” АД 13 160 лв. – вносна
бележка на л.16, на същата дата по нея са постъпили още 13 422.50 лв. от
трето лице – извлечение на л.149 – 150, и впоследствие сумата от общо
26 572.48 лв., включваща продажната цена и режийна вноска от 158.48 лв., е
била преведена на МЗХ, с оглед сключването на горния договор – така и
преводното нареждане на л.17.
При доказателствена
тежест за ЗК “Булмит“, същата не е ангажирала
надлежни доказателства платените от личната сметка на ищеца средства да са му
били предоста-вени от нея.
При това положение и
при липсата на валидно правно основание между страни-те по делото за
извършването на това плащане, следва да се приеме, че в случая е нали-це
хипотеза на неоснователно обогатяване – имуществото на ищеца е намаляло с плате-ната
на МЗХ сума, а това – на ответната кооперация, се е увеличило – със стойността
на придобитите от нея активи.
Според чл.59 от ЗЗД, всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на дру-гиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването – или дължи се връщане на по-малката от двете суми. По делото липсва
оценка на процесните недвижими имоти, но според настоящия съдебен състав не са
необходими каквито и да било специални знания, за да се направи обоснован
извод, че с оглед на тяхната площ и местоположение, стойността им значително
надвишава размера на платеното от ищеца – 13 160 лв., която сума безспорно
подлежи на реституция.
Основателно, обаче,
е възражението на ответната страна за погасяване на взема-нето на Е.Д. за съответно
обезщетение за неоснователно обогатяване, съоб-разно чл.110 от ГПК. От настъпването
на разместване на имуществените блага на 09.03. 2009г., когато ЗК “Булмит“ е
придобила процесните десет недвижими имота, до датата на предявяването на иска
– 20.08.2019г., е изтекла общата петгодишна погасителна дав-ност. При негова доказателствена тежест, ищецът не е ангажирал надлежни
доказател-ства за това – тя да е била спирана или прекъсвана по предвидения в
закона ред. Прило-жените към исковата молба три броя актове за признаване на
задължението от коопера-цията – от 03.12.2008г., 02.12.2012г. и 25.04.2017г.
/л.18 – 20/, подписани от Д., обозначен в тях като неин председател, не са
отразени в счетоводната документация и не се съхраняват
в архива й. Същите са частни документи, удостоверяващи изгодни за представилата
ги страна факти, поради което и с оглед оспорването им от ответника, следва да
се приеме, че нямат достоверна дата. На следващо място, при предявяването им в
съдебното заседание ищецът заяви, че не ги е изготвил лично, тъй като не може
да работи с компютър, както и че не му е известно какво точно представляват. Посочи
и че кооперацията не е имала офис и счетоводство, където евентуално документите
да са би-ли съставени. Най-накрая – очевидно е, че по структура и съдържание,
както и по чисто техническото им изпълнение, трите акта са абсолютно идентични,
което обстоятелство също води до извода за тяхното антидатиране.
По изложените
съображения предявеният по делото установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
Направеното от ЗК
“Булмит“ при условията на евентуалност възражение за при-хващане не следва да
бъде разглеждано.
Ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответната кооперация деловодните разноски – 960 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.С.Д., с ЕГН: **********,***, иск за устано-вяване по отношение на ЗК “Булмит“, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управ-ление: гр.Б, кв.““, ул.““ №, съществуването на
вземане за сумата от общо 13 530 лв., представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване, в резултат на това, че той, в качеството си на председател на
кооперацията, е заплатил със собствени средства част от покупната цена за
недвижими имоти, придобити от нея по Договор от 09.03.2009г. за
покупко-продажба на недвижим имот – държавна земя – частна държавна собственост
по чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ – №№ 130039, 130038, 130037, 130036, 130035, 130034,
130033, 10031, 130028 и 130027, находящи се в стопански двор в землището на
гр.Б, кв.““, м.““, а именно: 13 160 лв., както и 370.18 лв. – нотариални
такси за снабдяването с НА № 88 от 16.03.2004г., том I,
рег.№ 0540, дело № 78/2004г. на нотариус Станка Димова, ведно със законната
лихва, считано от 21.06.2019г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за из-пълнение по
чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 4957/2019г. на РС Бургас, съответно: за су-мата
от 370.18 лв. – като неоснователен, а за тази – от
13 160 лв. – поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Е.С.Д. да заплати на ЗК “Булмит“
сумата 960 лв. – разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връч-ването му на страните.
Съдия:
/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.