Решение по адм. дело №415/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.39 ал.1 от Закона за защита на личните данни вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на М. Е. А. с постоянен адрес град Стара Загора, [улица], представляван от редовно упълномощен адвокат против изричен отказ на „ВИВА КРЕДИТ“ АД [ЕИК] от 10.04.2025г да предостави носителите на лични данни, въз основа на които обработва личните данни на жалбоподателя, а именно договори, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи, подписани от М. Е. А. във връзка с отпускане на заем.

Жалбоподателят твърди, че в отговор на искане от 04.02.2025г с правно основание чл.15 от ОРЗД и на 10.04.2025г ответникът отказва да му предостави копия на личните данни – договори, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи, подписани от него във връзка с отпускане на заем. Към отговора е изготвено удостоверение относно предоставяне на лични данни, както и Приложение №1 към Удостоверение от 10.04.2025г. В приложението са посочени единствено данните на жалбоподателя, които се обработват, както и извлечение от един договор за заем, сключен между страните, въпреки че съгласно отговора и извлечението от Договор за паричен заем от 29.01.2024г става ясно, че с предоставяне на този последен заем се покриват задължения по Договор за заем №5943084 от 07.07.2023г, сключен между същите страни. Между жалбоподателя и ответника има сключени множество договори, което означава няколко основания за обработване на личните му данни в периода от 2018г и до датата на депозиране на искането. Приложено е и копие на личната му карта. С отговор изрично се посочва, че са приложени извлечения от съответните документи, съдържащи само онези данни, които към момента се обработват от дружеството, независимо от това, че е изискано предоставяне на копия от всички носители на лични данни, включително договори, платежни документи и други за конкретния период. Споделят становище, че предоставянето на извлечения от документи и база данни или обобщена информация, която включва всички лични данни е в съответствие с изискванията на Регламента и с практиката на СЕС. С не предоставянето на всички носители на лични данни, което е обяснено с мотивите за предоставяне само на извлечение от последния сключен договор, ответникът заявява отказ да предостави копия на носителите на лични данни на жалбоподателя, с което възниква правен интерес да се предяви искане до съда за отмяната му. Дружеството е задължено по силата на чл.12 от Регламента да предостави на субекта на данните на ясен и прост език, в прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма всякаква информация, която се отнася до обработването на неговите лични данни. Всяка информация, която се отнася до обработването на личните данни включва и носителите на лични данни – от една страна, защото това е основанието за събиране на тези данни по смисъла на чл.6 буква „б“ от ОРЗД и от друга, защото копието на документите се желае от страна по него тоест няма предоставяне на конфиденциална информация, заради която да се откаже достъпа до тези данни. На основание чал.15 от ОРЗД жалбоподателят има право да получи от администратора достъп до личните си данни, които се обработват, както и информацията за целите на обработването на данните, получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, както и да получи копие от личните данни, които са в процес на обработване. Съобразно чл.20 от ОРЗД субектът на данните има право да получи личните данни, които го засягат и които той е предоставил на администратор, в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат. В тази връзка, поради отказа да бъдат предоставени носителите на личните данни, субектът на данните не може да провери дали те се обработват на легитимно основание при положение, че не знае дали то изобщо съществува – копие от това основание, в случая договорите, не се предоставя. Дали данните се обработват на искането му за кредит, на разписания стандартен европейски формуляр или въз основа на договор за заем. Това обстоятелство не може да бъде установено, без да му бъде предоставен носителят на личните данни, въз основа на които те се събират. Жалбоподателят счита, че правото по чл.15 от ОРЗД не се свежда само до копие на данните по чл.15 §1 буква „б“ от ОРЗД, защото това е превратно и несъответно тълкуване на правна норма. Самият отказ да бъдат предоставени документите – носители на личните данни на жалбоподателя поражда съмнение относно основанието, на което се обработват. Съгласно Решение на съда на ЕС от 04.05.2023г във връзка с преюдициално запитване, което се отнася до тълкуването на чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/79 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните данни и свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Общ регламент относно защитата на данните/, по дело С-487/21г : „правото да се получи от администратора копие на личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица“.

От съда се иска отмяна на изричния отказ да се предостави достъп до копие от личните данни, чрез копия на договорите за кредит, стандартни европейски формуляри и всички други документи, подписани от жалбоподателя във връзка с договорите с кредит, като се задължи ответника да ги предостави в срок от 7 дни, считано от влизане в сила на съдебното решение. От съда се иска да присъди в полза на жалбоподателя заплатената от него държавна такса, а в полза на адвоката да бъде присъдено възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът „ВИВА КРЕДИТ“ АД [ЕИК] твърди в писмен отговор против жалбата, че е удовлетворил изцяло подаденото искане за упражняване на правата по чл.12 и чл.15 от ОРЗД, поради което и производството по делото е без предмет и следва да бъде прекратено. Искането до съда за отмяна на изричен отказ да се предоставят копия от договори, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички останали документи, подписани от жалбоподателя за периода от 03.02.2018г до 03.02.2025г излиза извън обхвата на правото по чл.15 от ОРЗД и не може да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност. В Уведомлението от 10.04.2025г по подадено редовно искане от 10.04.20205г е указано, че по какъв ред може да се заяви получаването на копие от исканите документи, което отново потвърждава отсъствие на годен за съдебен контрол акт на администратора на личните данни, а именно отсъствие на изявление за отказ. Изрично е указано, че ако се желае получаване на пълни копия на договори или други документи, които не съдържат лични данни или надхвърлят обхвата на ОРДЗ, следва да се подаде писмена молба до Изпълнителния директор на ВИВА КРЕДИТ АД. Молбата може да бъде подадена хартиен носител или изпратена по електронен път. Срокът за разглеждане е 14 работни дни. За тази услуга се дължи потребителска такса, определена от Тарифа на ВИВА КРЕДИТ АД, която е описана. Пълния текст на тарифата е достъпен на предоставен линк. Като се има предвид това изрично указание, както и факта, че жалбоподателя не е подал искане за копие от посочените документи по реда, указан му в Уведомлението от 10.04.2025г, напълно недопустимо е да се приеме, че е налице годен предмет на жалбата до съда.

В условията на евентуалност заявява, че жалбата е неоснователна, защото правото на достъп до личните данни не включва и не се отъждествява със задължение за администратора да предостави копия от носителите на личните данни, което би било нарушение на материалния закон, което администраторът не желае да допуска. По тази причина с Уведомлението от 10.04.2025г и приложеното към него удостоверение са изпълнени изцяло и конкретно изискванията по същество като е предоставено копие на обработваните лични данни, включително е направена извадка, която в кратка и разбираема форма обяснява целите, средствата, основанията, сроковете и дори съдържа относимите към това фокусирано изложение извадки от носителите на лични данни. По този начин дружеството е изпълнило изцяло изискването относно съдържанието на отговор при искане за достъп до лични данни, поради което не е налице нарушение на правото на достъп или на други права на субекта на данните, свързани с обработката на личните данни на жалбоподателя. Относно копието на документи жалбоподателят е насочен към друга административна услуга. Копията на лични данни по смисъла на чл.15 ал.3 от ОРЗД не е равносилно на копия от конкретни документи, поради което липсва годен предмет на делото.

Към отговора е представено и писмено становище по същество, с искане да бъде даден ход на делото в отсъствие на ответника. На 10.04.2025г дружеството е отговорило по заявлението за достъп до лични данни, подадено чрез упълномощения адвокат. В отговора е предоставена пълна и ясна информация за обработваните лични данни, целите на обработването, категориите данни, получателите, източниците и сроковете за съхранение, както и копия на актуални документи, съдържащи релевантни лични данни. Субектът е информиран и за правата си по ОРЗД, включително правото на изтриване и корекция на данните на база получената в отговора информация. Издадено е удостоверение за това, че на субекта се предоставя пълно и точно копие на всички лични данни, които дружеството обработва за него. Потвърдено е, че не се съхраняват или обработват други лични данни за лицето, извън предоставените. Към удостоверението са приложени копия на основни и допълнителни лични данни, които в момента се обработват от дружеството, включително чрез актуални извадки от вътрешна база данни, отразяващи текущото състояние и обхвата на обработката, както и от договорни документи, включително актуален документ за самоличност, което напълно удовлетворява изискванията на чл.15 от ОРЗД и отговаря на утвърдената съдебна практика, съгласно която администраторът е длъжен да предостави ясна и добре структурирана пълна информация за личните данни, които са в процес на обработка към момента на отговора. Това удостоверение гарантира пълен и прозрачен достъп до личните данни и защитава правата на трети лица и не разкрива конфиденциална или защитена информация. Съгласно чл.15 ал.3 от ОРЗД и съдебната практика /дело С-487/21/, администраторът е задължен да предостави личните данни, но не и пълни копия на документи, освен ако това не е необходимо за ефективно упражняване на правата на субекта .В решението на СЕС изрично е посочено, че когато личните данни могат да бъдат предоставени адекватно в обобщена и разбираема форма – както е в настоящия случай, тогава не е необходимо да се предоставят оригинални документи. Ако законодателят е искал да задължи администратора да предоставя носителите на лични данни, то това задължение би било изрично записано в ОРЗД. Подобно изискване би наложило неоправдана административна тежест, особено с оглед на множество не актуални и прекратени договори, чието търсене и предоставяне би било несъразмерна тежест, противоречаща на принципа за пропорционалност и ефективност, залегнал в Регламента. Предоставени са извадки само от актуалния и действащ договор, който отразява реалното състояние на текущата обработка на личните данни, с цел да изпълни изискванията на чл.15 от ОРЗД по ясен, пълен и разбираем начин. Осигуряването на копия от всички сключени договори с клиента, включително такива, които не са действащи, прекратени или не относими към настоящата обработка на личните данни е непропорционално и натоварващо, имащо за последица излишна административна тежест и предоставяне на не актуална информация. Правото на достъп е до тези лични данни, които се обработват към настоящия момент, а не до историческа документация, свързана с предходни взаимоотношения. Посочването на предходен договор в уведомлението цели прозрачност относно хронологията на взаимоотношенията, но не поражда задължение за предоставяне на съдържанието на тези договори, които не са пряко свързани с настоящата обработка на лични данни. Предоставянето на пълни копия на договорите може да засегне правата на трети лица, включени в тези документи, и да доведе до разкриване на защитена или конфиденциална информация, което ще наруши принципа на ОРЗД за минимизиране и ограничаване на достъпа. Решение на СЕС по дело С-487/21г потвърждава, че няма автоматично задължение за предоставяне на оригинални носители, а трябва да се направи индивидуална оценка дали това е необходимо за упражняване на правото на достъп, която е извършена в настоящия случай от администратора. Основната цел на правото на достъп е да осигури на субекта информация за обработваните лични данни и условията за обработване, за да се може да се провери дали те се обработват законосъобразно и да упражни други свои права по ОРДЗ. Правото се отнася до самите данни, а не до документите, в които те се съдържат. Това е потвърдено в Годишния отчет на КЗЛД от 2022г, в който се посочва, че правото по чл.15 от Регламента се отнася до извадка от обработваните данни и не включва задължение за предоставяне на копия от документи. В свое становище №Д-282/2013г КЗЛД уточнява, че правото не включва получаване на копия от документи, създавани или съхранявани от администратора. Становището е валидно и при действието на ОРЗД, защото разпоредбите му потвърждават този подход. Подобна линия е застъпена и в практиката на Съда на ЕС и е потвърдена от Насоки 01/2022г на Европейския комитет по защита на данните, които изясняват, че задължението за предоставяне на копие обхваща само личните данни, а не носителите, в които те се съдържат. Тази позиция е подкрепена и от съединени дела С-141/12 и С-372/12, където е установено, че е достатъчно лицето да получи пълна справка на личните си данни в разбираема форма, без задължение за предоставяне на конкретни документи. Генералният адвокат в своето Заключение по тези две дела, относно преюдициално тълкуване на чл12 от Директива 95/46, която е отменена с Регламент /ЕС/2016/679 на ЕП и на Съвета, заявява, че Директивата не установяав право на достъп до никакъв конкретен документи или преписка, в които се изброяват или ползват лични данни. Тя не уточнява конкретно и материалната форма, в която трябва да бъдат предоставени на разположение личните данни. По силата на чл.12 от Директива 95/46 държавите членки разполагат със значителна свобода на преценка да определят формата, в която да бъде осигурен достъп до личните данни като вземат предвид материалната форма, в която съществува тази информация и може да бъде предоставена на физическото лице, типа на личните данни и целите на правото на достъп. Следователно правото на достъп не налага задължението за предоставяне на копия на документи, а изисква пълна, точна и разбираема информация за личните данни, която да позволи на субекта да упражни своите права ефективно. Допълнително исканите документи са предоставени при сключване на договорите, което отхвърля твърденията в жалбата, че той не е бил запознат с договорните отношения и не може да потвърди легитимността на обработката без повторното предоставяне на документите. Освен това в стандартния европейски формуляр и погасителните планове не се съдържат лични данни и не попадат в обхвата на правото на достъп. Подчертава се в защитата, че администраторът е посочил, че пълни копия на такива документи се предоставят само при отделно писмено искане и срещу заплащане по вътрешна тарифа. Това е извън задълженията му по ОРЗД и се третира като потребителска услуга. Жалбоподателят не е следвал установения ред и не е заплатил предвидената такса, а е избрал директно да подаде жалба. Това поставя под съмнение добросъвестното упражнява на процесуални права и е опит за заобикаляне на процедурата. Не се прилага чл.20 от ОРЗД, защото обработката не е изцяло автоматизирана и в този смисъл е отговорът на администратора. Претенциите за копия от договори и други документи са предмет на гражданското и търговското право, но не и на административното. Регламентът предоставя на всеки отделен администратор правото и задължението да извърши индивидуална преценка и оценка на обстоятелствата, за да определи адекватна форма и обхват на предоставянето на данните с оглед постигането на баланс между правото на достъп и защитата на други легитимни интереси. Тази индивидуална оценка е ключов елемент от прилагането на принципите на пропорционалност и минимизиране на данните, които са в сърцевината ОРЗД. По тази причина цитираната съдебна практика не може да бъде прилагана автоматично към всеки случай. Правото на достъп не е абсолютно и безусловно право на предоставяне на всички документи, а право на ефективен и смислен достъп до личните данни. Ответникът счита, че потребителят е този, който следва да съхранява екземпляр от договора, сключен в него интерес, а търговецът, макар и по-силна страна не носи задължения, излизащи извън обхвата на правото на защита на личните данни. Администраторът не е отказал достъп като е предоставил актуална извадка от договора, с което е отговорил на изискванията на чл.15 от ОРЗД.

От съда се иска жалбата да бъде оставена без разглеждане или да бъде отхвърлена. По претенцията за присъждане на възнаграждение за един адвокат се възразява, че доказателства за съществуване на причините за оказване на безплатна правна помощ не са предоставени, поради което да бъде отказано присъждане на възнаграждение, а ако бъде уважено искането на адвоката, то размера да бъде намален до разумен, съобразно сложността на делото и защитата.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена на 16.04.2025г. в рамките на указания 14-дневен срок, считано от 10.04.2025г. и от лице, на което не са предоставени поисканите носители на лични данни, въз основа на които дружеството обработва данните му, а именно всички договори за кредит, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи, подписани от него във връзка с отпускане на кредити за периода 03.02.2018г до 03.02.2025г. От Справка за кредитна задлъжнялост, представена от БНБ е видно, че между жалбоподателя и ответника са сключени три договора за кредит в периода 28.02.2023г до 29.01.2024г / справката е за период от пет години – 31.07.2020г до 28.02.2025г/ като два от тях не са активни, но не е изтекъл срокът им на съхранение, а това действие също е обработване на лични данни. Копие от активния към 24.03.2025г договор също не е представено и няма спор фактически между страните, че изрично е отказано предоставяне на поисканите копия на документи, съдържащи личните данни и представляващи основание за тяхното обработване, включително чрез съхранение. Следователно и с оглед изявленията на страните спорът по делото е правен – за правото и съответното му задължение да се предоставят всички носители на лични данни, за да се извърши проверка на обработваните данни и в този смисъл необходимо ли е предоставянето на носителите на лични данни за упражняване на правото на достъп по смисъла на чл.15 от ОРЗД.

К. У. относно предоставяне на лични данни са приложени извлечения от документи, които съдържат обработваните от администратора лични данни, а именно стр.1-ва, страни, член 1 и член 2 от Договор за паричен заем, сключен на 29.01.2024г, от чието съдържание е видно, че е сключен за погасяване на задължението на жалбоподателя по Договор за паричен заем с КИД 5942804 от 07.07.2023г, което е в размер на 980.25лв към 29.01.2024г, както и заключителната част от договора, съдържаща подписите на заемателя и заемодателя; предложение за сключване на договор за паричен заем, предложение за паричен заем: информационни права на субектите на лични данни-кредитоискатели; декларация за произход на средства, декларацията по чл.42 от ЗМИП, предоставеното копие на лична карта, копие на внесена от заемателя сума в размер на 19.75лв в полза на заемодателя от 29.01.2024г.

По искането за предоставяне на копия от всички носители на лични данни, включително договори, платежни документи и други администраторът е информирал жалбоподателя, че към отговора са приложени извлечения от съответните документи, съдържащи само тези лични данни, които към момента се обработват от ВИВА КРЕДИТ АД. Съгласно чл.15 ал.3 от Регламент ЕС 2016/679 администраторът на лични данни е длъжен да предостави копие от личните данни, които се обработват, но не и копия от самите документи в тяхната цялост. Част от исканите документи като стандартния европейски формуляр, общи условия и други не съдържат лични данни и не попадат в приложното поле на Регламента. Предоставянето на такива документи, както и пълни копия на договори или други документи, представлява потребителска услуга, предоставяна по заявка и извън задълженията на администратора по чл.15 от ОРЗД.

Съгласно цитираното до тук писмено изявление на ответника се налага извода, че е налице изричен отказ да бъдат предоставени носителите на лични данни – договори ,стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи, подписани от жалбоподателя във връзка с отпускане на заем, заявен от лице, което има качеството на администратор на личните данни на жалбоподателя. Следователно налице е материално правоотношение между жалбоподателя и ответника по делото с обект правото на достъп до личните данни по смисъла на чл.15 от ОРЗД. Правоотношението между страните е по повод искане за упражнявана правото на достъп до личните данни по чл.15 от ОРЗД, а дружеството, до което е отправено обработва личните данни на жалбоподателя. Следователно спорът относно съдържанието на правото на достъп и съответното му задължение е материално правен, а не процесуално правен относно правен интерес и предмет на съдебен контрол. Правото на жалба възниква от момента, в който бъде издаден акт, извършено действие или бездействие на администратора на лични данни, за което се твърди да засяга правата на субекта на личните данни – правен интерес от съдебна защита в процесуален смисъл. Дали правата, чиято защита се търси са засегнати или не, е въпрос на основателност на жалбата. При заявен изричен отказ да бъде удовлетворено искане на субекта на данните по чл.15 т.3 от ОРЗДС е налице и годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Ето защо жалбата е допустима – налице е правен интерес за жалбоподателя да иска от съда да разгледа по същество отправеното искане за отмяна на изричния отказ за предоставяне на договорите, стандартните европейски формуляри, погасителни планове и документи, подписани от него във връзка с отпускане на заем.

Изричния отказ по смисъла на чл.15 от Регламент /ЕС/2016/679 на Европейският парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), не може да бъде оправдан с мотивите за неговото постановяване, поддържани и пред съда с отговора против жалбата и в писмена защита по същество. Ответникът твърди, че заявеното искане е вън от обхвата на чл.15 от ОРЗД и е потребителска услуга, за която се дължи такса. Поддържа, че администраторът има право на индивидуална оценка дали предоставянето на копия от документи, съдържащи лични данни е необходимо за упражняване на правото на достъп, или е достатъчно да предостави само копие на тези данни и ограничено извлечение от документите, за да спази принципите на Регламента и да не понесе прекомерна административна тежест. Тези доводи на ответника са основани на правната му теза по главния спорен въпрос за съдържанието на правото по чл.15 от ОРЗД, а именно: с чл.15 §3 от ОРЗД не е предоставено право на субекта на данните на копия от документите, които съдържат личните му данни. която е извършена в настоящия случай от администратора.

По силата на чл.15 §4 от ОРЗД субекта на данните има право на получаване на копие, на което съответства задължението по §3 за предоставяне на копие от личните данни, които са в процес на обработване. Копие на личните данни не може да има за съдържание копиране на част от който и да е документ, в който се съдържат лични данни, необходими за идентификация на физическо лице, най-малкото защото би съвпаднато с категориите лични данни. Администраторът не дължи да съобщи част от личните данни, а да предостави копие на всички лични данни като спази единствено ограничението с предоставянето на копие да не засяга неблагоприятно правата на трети лица, а той самият не е трето лице, нито се посочва да има други страни по договорите. По определението на чл.4 §1 от ОРЗД лични данни са всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице, а едно физическо лице може да бъде идентифицирано включително и с икономическа информация, отнасяща се до него. Освен това, отново по определението на чл.4 §2 от ОРЗД обработване на лични данни включва и съхранение на данни, които отговарят на определението за лични данни. По тази правна причина не може да се приеме за основателно твърдението, че данните, които администратора обработва са само тези, които са предоставени, както и че е предоставил копие на всички лични данни, чрез извлечението от последния сключен договор. Съхраняването на лични данни е обработване, а лични данни е и всяка икономическа информация за физическото лице. Договорите за кредит, ведно с погасителните планове, стандартните европейски формуляри и документите, подписани във връзка със сключването и изпълнението им съдържат информация, която представлява лични данни и до тази информация техния субект има право на достъп, чрез получаване на копие от документите, в които тя се съдържа. Администраторът по аргумент от чл.15 §4 от ОРЗД няма никакво право на преценка дали да предостави или не копие от личните данни на техния субект. Длъжен е да го направи, като при предоставяне на копия на исканите документи, с което ще удовлетвори правото на достъп до всички поискани лични данни, е длъжен да съобрази правата и свободите на други лица. Само това задължение е граница на правото на достъп до личните данни, които се обработват по определението на чл.4 §1 и §2 от ОРЗД. Без да получи копие на документите, съдържаща информация, представляващи лични данни, които се обработват, включително съхраняват, субекта на правото на достъп до тази информация е напълно лишен от ефективното средство за защита, защото не може да провери дали личните му данни се обработват съобразно чл.6 от ОРЗД. Отказът да се предоставят договорите и погасителните планове е отказ да се предостави достъп до всички лични данни, които администраторът обработва и се препятства правото на субекта да провери дали е необходимо да бъдат обработвани. Той не може да прецени дали е налице необходимост да поиска коригиране или изтриване на личните му данни и на кои от тях тоест няма съмнение, че предоставянето на копие на личните данни, които администраторът ползва или съхранява, е абсолютно необходимо условие за упражняване на правата по чл.16 и чл.17 от ОРЗД. Възражението на ответника, че се дължи такса срещу предоставянето на поисканите копия на сключените договори за заем, погасителните планове, стандартните европейски формуляри към тях и подписаните от заемателя документи при сключване и изпълнение на договорите, би било основателно само, ако се касае за второ или следващо по ред искане да бъдат предоставени копия на личните данни. В настоящият случай администраторът не предприема действия по искането на субекта на данни за предоставяне на договорите, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени неговите лични данни, като вместо това уведомява субекта на данни в срок от един месец от получаване на искането, поради кои причини не предприема действието по предоставяне на исканите документи, съдържащи личните му данни, както и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред – действа съгласно чл.12 §4 от ОРЗД. Касае се за действие, с което се препятства упражняване на правото по чл.15 т.3 изречение второ от ОРЗД. Поставеното условие за заплащане на такса и за предявяване на отделно искане, което само по волята на Изпълнителния директор на дружеството може да бъде удовлетворено ограничава правото на достъп до личните данни като го лишава от неговото полезно действие. Субекта на личните данни не може да упражни никакъв контрол върху спазване на чл.6 от ОРЗД, нито да прецени дали да заяви правата си по чл.16 и чл.17 от същия Регламент. Поведението на ответника е в разрез с принципа за прозрачност. Съдържанието на правото на достъп до лични данни по чл.15 от ОРЗД не се изчерпва с буквалното копиране на някои категории лични данни от който да е документ, който е техен носител. Това разбиране обезсмисля предмета на правото, а имено достъп до личните данни, което се предоставя с цел ефективната им защита, чрез проверка от страна на субекта на тяхното законосъобразно обработване. При предоставяне само на някои от категориите лични данни по чл.15 т.1 буква „б“ от ОРЗД и тяхното конкретно съдържание не се изпълнява задължението на администратора да удовлетвори правото на достъп на субекта до неговите лични данни. Напротив, разбирането за съдържанието на чл.15 т.3 от ОРЗД като копиране на някои лични данни от последния сключен договор е неизпълнение на задължението на администратора за прозрачното им обработване. Не се касае за право да се съобщят личните данни писмено, а за достъп до тези данни в документите, в които те се съдържат – да се провери от субекта дали обработването е необходимо за изпълнение на действащи договори, дали данните са коректни или следва да предяви правата си по чл.17 от ОРЗД, съответно да поиска изтриване на данните му, за да не бъдат обработвани. Поради това и в чл.15 §4 от ОРЗД е поставено условието упражняването на правото на копие на личните данни да не засяга правата на трети лица. В противен случай тази граница не би била необходима. Копие не означава посочване на категориите лични данни, а копиране на информация по чл.4 §1 вр с §2 от ОРЗД и предоставянето на копие от тези документи, които администраторът обработва. Не правилно е разбирането на ответното дружество, че правото по чл.15 т.3 от ОРЗД е услуга, за чието извършване се изисква молбата да бъде на хартиен носител и подадена лично до Изпълнителния директор. Напротив, по силата на чл.12 от ОРЗД искането се подава до администратора и той е длъжен да го изпълни, като единствено може да информира субекта, че е необходим по-дълъг срок, поради сложността и броя на исканията, а отказът може да бъде основан само на явно неоснователен или прекомерен характер на искането–чл.12 §5 изречение второ от ОРЗД. В този случай може да се определи разумна такса, съразмерна на разходите, но само по причина на повторяемост тоест, когато изцяло е изпълнено искането за достъп по чл.15 от ОРЗД, но се предявява отново. Администраторът съдейства на субекта за упражняване на правото му на достъп по чл.15 от ОРЗД и предоставя информацията безплатно по силата на чл.12 §5 изр първо от ОРЗД. В случая отказът е постановен с твърдение, че се касае за платена услуга по Закона за потребителския кредит, което противоречи на правилата на чл.12 §5 и чл.15 §3 от ОРЗД. Тезата, че това действие не е елемент от правото на достъп, а се отнася към правоотношенията, уредени в Закона за потребителския кредит не се подкрепя и от Решението на СЕС по дело С-487/21г. Не това е смисълът на Решение по дело С-487/21г на Съда на ЕС. Нещо повече, в чл.15 §4 от ОРЗД е посочено, че правото на получаване на копие е ограничено само от неблагоприятно засягане на правата и свободите на другите, което администраторът следва да докаже и посочи. Границата на правото на достъп – до правата на другите, която чл.15 §3 от ОРЗДС поставя само потвърждава, че се дължат копия на документите, в които се съдържат личните данни на субекта, освен когато се засяга правната сфера на трети лица, а такова трето лице не е администратора. Противното тълкуване оставя без смисъл посоченото ограничение на упражняване на правото на достъп до личните данни на техния субект. Диспозитивът на посоченото от ответника Решение по дело С-487/21г на СЕС е следния: Член 15, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. Копието от цели документи е задължително за упражняване на правата по чл.6, чл.16 и чл.17 от ОРЗД. Обжалваният отказ е нарушение на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни. Принципът за прозрачност гарантира спазването на принципите на законосъобразност, добросъвестност, ограничение на целите, свеждане до минимум, точност, цялостност и поверителност при обработване на личните данни. Ако се отрече правото на получаване на копие от документите, съдържащи личните данни това ще означава, че администраторът дължи само информацията по чл.15 §1 от същия Регламент, с което правото на достъп до личните данни ще остане без същественото си съдържание и предназначение за защита, която субекта има срещу възможността на администратора да не обработва личните му данни законосъобразно.

Жалбоподателят е поискал присъждане на разноските по делото, които са в размер на 10лв. с подаване на жалбата. Упълномощеният адвокат е оказал безплатна правна защита и представителство /договор на лист … по делото/, като е поискал присъждане на възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.8 ал.2 т.10 от Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа в размер на 900лв, който е минимално определения. Преценката за оказване на безплатна правна помощ не подлежи на съдебен контрол, а само на адвоката.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 вр. с чл.173 ал.1 от АПК Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ изричен отказ от 10.04.2025г на „ВИВА КРЕДИТ“ АД [ЕИК], да предостави всички носители на лични данни по сключените договори за кредит – договорите, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи, подписани от М. Е. А. във връзка с договорите за кредит в периода от 03.02.2018г до 03.02.2025г., постановен по Заявление от 04.02.2025г.

ВРЪЩА на „ВИВА КРЕДИТ“ АД [ЕИК] Заявлението на М. Е. А. от 04.02.2025г за предоставяне в срок от един месец, считано от влизане на решението в сила, на пълни копия от всички носители на лични данни по сключените на 28.02.2023г, 07.07.2023г и 29.01.2024г договори за потребителски кредит – договорите, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи, подписани от М. Е. А. във връзка с договорите за кредит.

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ АД [ЕИК] да заплати на М. Е. А. [ЕГН] сумата от 10лв /десет/, представляваща държавна такса по делото.

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ АД ЕИК 207343548на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на Еднолично адвокатско дружество М. БУЛСТАТ:*********, сумата от 1080лв с ДДС / хиляда и осемдесет/, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните пред ВАС на РБ.