№ 96
гр. Пловдив , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Сийка К. Радева
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20205330208089 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.
"***" №**, ет. *, ап. * против Електронен фиш серия К № *** за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателката оспорва авторството
на вмененото й във вина деяние, което твърди да не е доказано по делото.
Поддържа да са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на ЕФ, ограничили правото й на защита, поради липса на дата на
издаването му и на надлежна индивидуализация на мястото на извършване на
деянието. Взема становище да са нарушени изискванията на Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (Обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп.). Моли електронният
фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призована,
жалбоподателката не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище с вх. № 56325/31.12.2020 г. от
*** И. П., с пълномощно по делото, оспорва жалбата и поддържа електронния
фиш. Взема становище възраженията на жалбоподателя да са неоснователни,
а при издаването на ЕФ да не са допуснати съществени процесуални
1
нарушения, същият да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си, нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, преминало метрологична проверка и след изваждане на
максимално допустимата грешка като гаранция за правилно измерена
скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш
да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Г. И. Г., спрямо която е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от ЕФ е връчен на жалбоподателката на 23.11.2020
г., установено от разписката за връчването на същия, а жалбата е подадена
чрез административнонаказващия орган (АНО) на 07.12.2019 г., установено
от датата на пощенското клеймо на приложения по преписката плик, поради
което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният
електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 15.11.2020 г. в 13:40 часа на път II-64, км 34 в посока от с. Граф
Игнатиево към с. Черноземен жалбоподателката Г. И. Г. управлявала
собствения си лек автомобил „Субару Импреза“ с рег. № **** със скорост на
движение от 78 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч. Движението на
жалбоподателката с посочената скорост било заснето и установено с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M с фабричен номер 511. Стойността на измерената скорост от
техническото средство била 81 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта
на движение от 78 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване
на разрешената скорост с 18 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП
против жалбоподателката Г. бил издаден електронен фиш серия К № ***, с
който й било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
2
измерване под № 4835.
От Протокол от проверка № 9-33-20 се изяснява, че процесното
техническо средство тип TFR1-M с фабричен № 511 е преминало последваща
периодична проверка на 26.10.2020 г. със заключение, че съответства с
одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при
измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.
№ 273р-12300/17.11.2020 г.) се установява, че на дата 15.11.2020 г. мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M с № 511 е заснела статични изображения с
номера от 11912 до 11942, с начален час на работа 12:30 ч. и краен час на
работа 14:00 ч. и с място на контрол път II-64, км 34, община Калояново,
област Пловдив.
От клип № 11939 от радар № 511 се изяснява, че измерената скорост на
движение на процесния лек автомобил с рег. № **** е 81 км/ч, а заснемането
е извършено на 15.11.2020 г. в 13:40 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № **** се установява, че
същото е собственост на жалбоподателката Г. И. Г..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на
посочените в ЕФ време и място – на 15.11.2020 г. в 13:40 часа на път II-64, км
34 в посока от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен, жалбоподателката Г. е
управлявала лек автомобил „Субару Импреза“ с рег. № **** със скорост на
движение от 78 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, при което е
превишила разрешената максимална скорост извън населено място с 18 км/ч.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че обжалваният
електронен фиш е издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН, който гласи, че „за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“. Необжалваемият
минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50
лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога
„над“ води до ясен и единствен възможен извод, че действащата нормативна
уредба допуска контролните органи да осъществяват
административнонаказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ,
единствено когато налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39,
ал. 4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки
случай, при който след като нарушението е било установено с АТСС,
отговорността се реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш.
Същевременно, както е изяснено в практиката на касационната инстанция,
макар посочената разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява
3
специална спрямо чл. 182 от ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл.
182 от ЗДвП е регламентирано задължението на водачите на ППС да не
превишават посочената максимално разрешена скорост и са предвидени
следващите се при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и
размерът на административните наказания са диференцирани в чл. 182 от
ЗДвП в зависимост от специално качество на субекта, от мястото на
извършване на нарушението и от размера на превишаването на разрешената
максимална скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа
особени правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността –
чрез съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на НП, чрез издаване
на електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП, а дава общата правна
рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост.
Следователно всякога, когато е извършено такова административно
нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл. 182 от ЗДвП
досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя
допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в
хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се
наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на
забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или
на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП (при които
кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права) да се налагат чрез
електронен фиш - така Решение № 515 от 22.12.2017 г. по к.а.н.д. № 783/2017
г. на Административен съд – Враца. Така, както в практиката си наказващият
орган съблюдава другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на
ЕФ, то следвало е да съобразява и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.
Същото има императивен характер и неспазването му винаги се цени за
процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се достига
до налагане на наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично
изключено от действащото законодателство. Недопустимо е по съображения
за процесуална икономия и улеснение в дейността на наказващия орган той да
осъществява дейността си в нарушение на императивни правила на
процесуалния закон.
Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната
инстанция. В актуалната си практика в Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по
к.а.н.д. № 1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив изрично е прието,
че: „нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и
несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш, тъй като изключва издаването му“. Съдебната практика следва да бъде
оценена и като трайна, тъй като указанията по приложението на чл. 39, ал. 4
от ЗАНН са дадени още с Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к.а.н.д. №
4
2342/2013 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
488 от 16.03.2015 г. по к.а.н.д. № 170/2015 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил
чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Относимо
тук е и Решение от 23.07.2015 г. по к.а.н.д. № 162/2015 г. на Административен
съд – Габрово, в което съдът е разгледал казус, при който наказанието глоба в
размер на 50 лева по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено с НП и е прието за
неоснователно възражението, че същото е следвало да бъде наложено чрез
електронен фиш.
Така констатираното нарушение на процедурните правила не може да се
санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е
съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено
от закона.
В практиката административнонаказващият орган поддържа няколко
основни групи възражения. На първо място твърди се, че разпоредбата на чл.
182 от ЗДвП е специална спрямо чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Съдът вече изложи
мотивите, по които приема това възражение за неоснователно, доколкото чл.
182 от ЗДвП регламентира общите правила за вида и размера на наказанията
при нарушенията за скорост, независимо от процесуалния ред, по който ще
бъде осъществена отговорността на водача, докато правилото на чл. 39, ал. 4
от ЗАНН дава правна рамка кога въобще ще бъде допустимо издаването на
електронен фиш. По този въпрос отново има формирана съдебна практика,
която изцяло се споделя от настоящия състав. Съгласно Решение № 239 от
04.02.2021 г. по к.а.н.д. № 2561/2020 г. на Административен съд – Пловдив
изводът за предимство на правилата на ЗАНН следва пряко от разпоредбата
на чл. 85а от ЗАНН, която гласи, че: „Доколкото в този закон няма особени
правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени
с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на Закона за движението по пътищата“, следователно ЗАНН има
приоритет пред разпоредбите на ЗДвП при наличието на съответно правило в
него, какъвто е настоящият случай. Разпоредбите на чл. 39, ал. 4 и на чл. 85а
от ЗАНН се приети от законодателя и обнародвани с изменението и
допълнението на ЗДвП, направено с бр. 10 от 2011 г. на ДВ. Това е именно
изменението, с което се въвежда и институтът на електронния фиш. След това
изменение, въпреки последвали други изменения в ЗДвП, в резултат на
сложилата се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не са били
променяни. Освен това нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с оглед на
съдържанието си няма как да се яви и като специална по отношение тези на
чл. 39, ал. 4 и чл. 85а от ЗАНН, които са очевидно от публичен ред.
Категорично несподелимо е възражението, че отмяната на процесния
електронен фиш означавала да остават винаги ненаказани лицата, извършили
нарушение по чл. 182 от ЗДвП, в случаите когато следващото се наказание е
5
глоба в размер до 50 лева. Съдът никъде в мотивите се не е формирал
подобен извод. Напротив - ясно се посочи, че правомерен ред за
осъществяване на отговорността има, но той не е чрез издаването на
електронен фиш, а на АУАН и въз основа на него наказателно постановление
или чрез глоба с фиш в зависимост от конкретните обстоятелства на всяка
отделна хипотеза. Съдът следва да осигури спазването на процесуалния закон,
поради което не намира за основателен подобен опит за преразпределяне
върху него на последиците от нарушаване на установената процедура за
издаване на електронен фиш.
На следващо място твърди, че се необжалваемият минимум по смисъла
на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е сумата от 10 лева, докато 50 лева били
необжалваем максимум. Неоснователността и на това възражение е изяснена
в цитираната съдебна практика, която изцяло се споделя от настоящия
съдебен състав. Вероятно неяснотата за наказващия орган при приложението
на процесуалния закон е предизвикана от приетата по-късно разпоредба на чл.
39, ал. 2а от ЗАНН. При историческото тълкуване на разпоредбата на чл. 39,
ал. 4 от ЗАНН и съобразяване на действащото законодателство към момента
на приемането й се установява, че процесуалният закон е предвиждал за явно
маловажни случаи на административни нарушения, установени при
извършването им, овластените за това органи да налагат на място, срещу
квитанция, глоба до размера, предвиден в съответния закон или указ, но не
повече от 10 лева – така чл. 39, ал. 1 от ЗАНН. Когато размерът на глобата
надвишава 10 лева, но е до 50 лева включително, съгласно чл. 39, ал. 2 от
ЗАНН овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението
глоби в съответния размер за маловажни случаи на административни
нарушения, установени при извършването им и когато това е предвидено в
закон или указ. ЗАНН изрично регламентира кои правораздавателни актове
подлежат на обжалване – наказателното постановление и електронния фиш,
следователно квитанцията и глобата с фиш са необжалваеми. Този извод
следва пряко и от разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която ако
нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за
нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на раздел II от глава трета
на ЗАНН и по този начин лицето би могло да упражни правото си на
обжалване. Следователно законодателната техника „необжалваем минимум“
в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН обозначава наличието на обособен размер на
налаганите глоби за маловажни случаи на административни нарушения, до
който е било предвидено да се издават необжалваеми актове. Под понятието
„минимум“ се има предвид обособения минимален размер, над който
обжалваемостта е била всякога предвидена, а не че се прави разграничение
между необжалваем минимум и необжалваем максимум. С приемането на ал.
2а на чл. 39 от ЗАНН издаването на глоба с фиш е регламентирано и за
административни нарушения, които не са маловажни случаи, размерът на
глобата може да надвишава 50 лева и са налице останалите законови
предпоставки. Въпреки това разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН не е
6
изменена и продължава да препраща към чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. В този смисъл
тълкуването и формираната съдебна практика по прилагането й не са
изгубили значение и продължават да са актуални. Този въпрос също изрично
е изяснен в практиката на касационната инстанция и настоящият състав
приема, че не са налице основания да отстъпва от нея.
Допълнителен порок от категорията на съществените в процедурата по
осъществяване на административнонаказателната отговорност с издаване на
електронен фиш е допуснат при съставянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В случая разрешената максимална скорост
за водачите е била сигнализирана с пътен знак, а не е намирало приложение
общото ограничение на скоростта. За да бъде деянието съставомерно, то
трябва да е виновно извършено, а преценката за субективната страна изисква
да се докаже, че към датата на деянието жалбоподателката обективно е могла
да възприеме наличието на поставен пътен знак В26, въвеждащ максимално
допустима скорост от 60 км/ч, какъвто знак е описан в обстоятелствената част
на ЕФ. Доказателствена функция за установяване наличието на този знак и
към датата на извършеното заснемане с техническото средство изпълнява
протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, в който е обособена нарочна
декларация: „Наличните пътни знаци са проверени преди и след
измерването.“. Под нея е следвало да бъде изпълнен подпис на лицето,
извършило тази проверка. В случая полето е оставено празно, което поражда
съмнение и неяснота дали такава проверка е извършена на датата 15.11.2020 г.
Причината за непосочване нито на имена, нито за изпълнение на подпис може
да се дължи именно на факта, че проверка не е извършена, с което да се
избегне невярно документиране. Самата причина е ирелевантна, като
решаващо значение има последицата от това бездействие, а именно
недоказаност на субективната страна на вмененото на жалбоподателката
деяние. Административнонаказателната отговорност не може да почива на
предположения. Следва да се обърне внимание, че в случая не се касае за
неяснота дали пътен знак някога въобще е бил поставян, а дали той все още е
бил наличен към датата на нарушението, доколкото би могъл да бъде и
нерегламентирано преместен или премахнат. В тази връзка справка от
Областното пътно управление не би могла да санира непълнотата.
По гореизложените съображения обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и основателността на жалбата право на вземане
за разноски възниква единствено за жалбоподателката, която обаче не е
направила искане за овъзмездяване на сторени разноски в процеса, нито е
била представлявана от адвокат. Следователно разноски не следва да бъдат
присъждани в полза на никоя от страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № *** за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Г. И. Г., ЕГН: **********, с адрес:
град. П., ул. "***" №**, ет. *, ап. * на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
2, т. 2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал.
2 вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8