№ 72
гр. *****, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130101214 по описа за 2021 година
Делото е образувано от Д. Р. Н., ЕГН **********, с адрес:гр****. общ****, ****
област, ул.”***** № За в качеството и на майка и законна представителка на детето Р.Г. К.
ЕГН ********** срещу Г. Л. К. ЕГН ********** адрес гр.****, ул.”******” № *****.
В исковата молба се твърди, че страните живели на семейни начала, като от
съжителството им се родило детето Р.Г. К.. След раждането на детето, ищцата заживяла в
дома на родителите си в гр****, за да й помагат в отглеждането на детето, а ответника идвал
един или два пъти в месеца, за да види детето. При идването му в**** ответникът се държал
странно, не се интересувал от ищцата и детето. От дома й започнали да изчезват различни
неща, пари, злато. Когато детето навършило една година, при едно от идванията на
ответника в**** след въпрос от ищцата той й признал, че употребява наркотици и е на
метадонова терапия. Отношенията между страните постепенно се влошили и от юли месец
2017г. били разделени. От юли 2017г. ответника не е виждал сина си. До настоящият
момент е изпратил сумата от 150 лв. на 19.12.2019г. Детето Р. не познавало баща си Р. и
никога не е оставала само на грижите му. За детето се грижила ищцата с помощта на
родителите си. Ищцата не знае къде е ответника.
Ищцата твърди, че за храна, облекло, медикаменти и учебни пособия за детето се
грижа само тя. Между нея и детето съществувало силна емоционална връзка, тъй като от
раждането му до настоящият момент единствено тя се грижи за него.
Ответника трайно не полагал грижи за отглеждането на детето, не предоставял
издръжка за посрещане на ежедневните нужди от храна, облекло и лекарства.
Твърди се, че с оглед възрастта на детето за издръжката са необходими месечно около
350 лв., от който ответника следвало да поеме 180 лв., останалата част от необходимите
средства и грижите по отглеждането и възпитанието ще поеме ищцата.
Иска се постановяване на решение, с което на основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК да
бъде лишен от родителски права по отношение на детето Р.Г. К., ЕГН **********, бащата Г.
Л. К.. ЕГН ********** и да се определи режим на личен контакт всяка трета неделя от
месеца от 10 до 12ч. в дома на ищцата в гр****, общ****, **** област, ул.”***** № За.
Иска се на основание чл.143 от СК да бъде осъден ответника Г. Л. К. ЕГН
1
********** да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лв. за детето Р.Г. К., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Д. Р. Н. ЕГН **********, считано
от завеждане на исковата молба, с падеж 10 число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за
нейното изменяване или прекратяване.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от особения представител
назначен на отвеника
Твърди, че не е спорно, че ответника е баща на детето Р. К.. Не се оспорва, че
ответника дължи издръжка на сина си, като моли да бъде определена такава в минимален
размер.
Искът с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК бил неоснователен и се иска
неговото отхвърляне. Не се противопоставя на предложения режим за личен контакт между
бащата и детето.
В съдебно заседание ищцата не се явява, чрез процесуалния си представител пледира
за уважаване на предявените искове като основателни и доказани. Ответникът чрез
назначения му особен представител моли да бъде определена издръжка за детето в
минимален размер, поради липса на доказателства за доходите на ответника, не се
противопоставя детето да живее при майка си и да се определи режим на личен контакт с
бащата, но счита, че не са налице основания за лишаване на бащата от родителски права
спрямо детето. Представителят на ТО ***** към РП **** пледира за основателност на
предявените искове за лишаване на родителски права и издръжка.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От Удостоверение за раждане на Р.Г. К., изд. въз основа на акт за раждана №
2465/23.12.2014г. се установява, че детето Р.Г. И. е роден на ****г. от родители Д. Р. Н. и Г.
Л. К..
От Удостоверение с изх. № УДВ-210/17.08.2021г. от начално училище „*****“
гр.**** се установява, че детето Р. И. е записан като ученик в 1-ви клас в НУ „*****“
гр**** през учебната 2021г./2022г..
От Нотариален акт № 176, том IV, рег. № 4024, дело № 508 от 2021г. се установява,
че на 11.08.2021г. родителите на ищцата Д. Н. и Р.И. й даряват недвижим имот, находящ се
в гр****, ул.“*****“ № 3а, представляващ дворно място с площ 581 кв.м., съставляващо ПИ
с идентификатор 24565.502.1310 заедно с построената в него жилищна сграда еднофамилна
на два етажа със застроена площ от 102 кв.м. и разгъната площ от 204 кв.м., гараж, и три
селскостопански сгради.
От Трудов договор № РД-010- 001/07.10.2019г. на Д. Р. Н.; Допълнително
споразумение към трудов договор № 89/26.01.2021г. на Д. Р. Н. се установява, че ищцата на
07.10.2019г. е сключила трудов договор с ОУ „******“ гр.******, за да изпълнява
длъжността учител на пълно работно време с основно трудово възнаграждение от 920 лева.
На 26.01.2021г. ищцата е сключила допълнително споразумение към трудов договор
№ 89/26.01.2021г. с община****, съобразно което тя заема длъжността мл.експерт „ИК на
ОП“ в община**** на непълно работно време и получава основано трудово възнаграждение
в размер на 600 лева.
От писмо с № 1823/07.04.2022 от УМБАЛ „Света Марина“ гр.**** се установява, че
ответникът К. е бил хоспитализиран еднократно за лечение в Психиатричните клиники на
УМАЛ „Св.Марина“ ЕАД гр.****. Лечението е било в стационарни условия за периода от
07.11.2016г. до 12.11.2016г. във Втора Психиатрична клиника с диагноза „Психични и
поведенчески разстройства , дължащи се на употребата на опиоиди, абстинентно състояние.
От изготвения по делото социален доклад от ДСП ***** се установява, че родителите
2
на Р. са разделени от 2017г., детето е останало да живее с майка си в дома й в гр**** заедно
с нейните родители. Р. не си спомня баща си. Майката съжителства на семейни начала с
А.З.. Майката е поела изцяло грижите за сина си като е подпомагана от родителите си и
съжителя си З.. Жилищните условия в дома, в който живее детето са подходящи за неговото
отглеждане. Майката работи като учител в СУ „******“ в гр.****** на пълно работно време
и в община**** като мл.експерт „ИК на ОП“ на непълно работно време. Детето е записано в
1-ви клас в НУ“*****“ гр**** и редовно посещава училището. Детето не е емоционално
привързано към баща си, той не взима участие в неговия живот и е трайно дезинтересиран
от него. Детето е привързано към майка си, нейните родители и съжителя й.
От показанията на св.Н. и св.О., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с всички събрани по делото доказателства се установява, че страните
живеели на семейни начала от 2012г.. В началото живеели в жилище в гр.****, което било
собственост на семейството на ищцата заедно със сестра й.
През 2013г. св.Н. теглила заем в размер на 2000 лев, за да могат страните по делото
да си направят фирма, ответникът се занимавал с ремонт на компютри в наета книжарничка
с тези пари, след това в дома си, но не успял в тази работа.
След това през 2014г., когато ищцата забременяла се преместили в жилището на Г.,
започнали да правят ремонт там, за които плащали родителите на ищцата. След като се
родил Р. св.Н. – майка на ищцата купувала памперсите и млякото за детето, семейството
било затруднено финансово. Поради това родителите на Р. заедно с него се преместили да
живеят в гр**** при родителите на ищцата. Ответникът се държал безотговорно към детето
си. Семейството на ищцата заплатили курса на ответника за възстановяване на точки за
шофьорска книжка, курс за да се качи на кораб, но всичко това било неуспешно. Бащата на
ищцата намерил на ответника работа по корабите, но той ходил за кратко и се отказал. През
2017г. ищцата и родителите й разбрали, че ответникът взема наркотици. Ищцата водила
ответника на лекари за лечение на зависимостта му, той бил включен в метадонова програма
и бил на стационар в Психиатрична клиника към МБАЛ „Св.Марина“. Ответникът вземал
пари от портмонетата на близките на ищцата и злато от къщата. През м.06/07 2017г.
ответникът катастрофирал тежко със семейния автомобил, след което той не можел да се
ползва. След инцидента страните се разделили. След раздялата ответникът не помагал по
никакъв начин ищцата в грижите за детето, нито изпращал някакви пари за него, нито е
имал контакт с ищцата.
За Р. се грижи изцяло майка му заедно с лицето, с което живее на семейни начала от
2019г.. Детето учи в НУ „*****“ гр****. След училище детето посещава веднъж седмично
английски език и три пъти на спорт. След раздялата между родителите ответникът е идвал
веднъж да посещава сина си. Детето няма връзка с баща си, той наричал „тати“ съжителя на
майка си, въпреки че знаел, че това не е баща му.
С оглед на установената фактическа обстановка съда прави следните правни
изводи:
Предявен е конститутивен иск с правното основание чл.132, ал.1, т.2 от СК за
лишаване от родителски права на Г. Л. К. ЕГН ********** по отношение на детето Р.Г. К.,
ЕГН **********.
Предявен е осъдителен иск по чл.134, т.1 от СК за осъждане на ответника Г. Л. К.
ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лв. за детето Р.Г. К., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Д. Р. Н. ЕГН **********, считано
от завеждане на исковата молба, с падеж 10 число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за
нейното изменяване или прекратяване.
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че с ответницата са живели на
3
семейни начала, че имат общо дете Р. К., че страните са разделени от м.07.2017г. и че
ответника е видял последно сина си тогава, че ответникът употребява наркотици и е бил на
метадонова програма, че са посещавали психиатър във връзка с това, къде и с кого живее
детето Р., кой полага грижи за него, отношенията между детето и родителите му.
Ответникът няма факти и обстоятелства по делото, за които да носи доказателствена
тежест.
Детето е от кръга на лицата, за които законодателят е предвидил специална закрила и
във всички производства, с които се засягат неговите права и законни интереси съдът
служебно търси осигуряването им по най-добрия начин/чл. 1, ал. 4 от Закона за закрила на
детето/. Според чл. 27, т. 2, чл. 18 и чл. 3 от Конвенция за правата на детето, приета от ОС на
ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г./ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г./, се вменява на родителя/родителите или другите лица,
отговорни за детето, първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на
детето. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата. Висшите интереси на детето са основна грижа на родителите. В този
аспект е актуално и Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на
Върховния съд на РБ, с което са дадени разяснения, че конкретното съдържание на мерките
за лични отношения между родителя и детето е въпрос на целесъобразност и зависи от
конкретния случай. Критерий е интересът на детето, който е обективна категория.
От събраните по делото доказателства се установи, че
е налице предвиденото от законодателя трайно неполагане на грижи и недаване на
издръжка от страна на ответникът за период от 5 години. Този период се определя от
настоящият състав като траен. От събраните по делото гласни доказателства, от акта за
раждане на Р. К. се установи, че ищцата и ответника са родители на малолетния Р. К., роден
на ****г.. Още след раждането на детето ответникът е проявявал безотговорно отношение
към него и към семейството си. Не е имал постоянна работа, налагало се е родителите на
ищцата да му помагат да си намери работа, да му заплащат курсове за възстановяване на
точки, за работа на кораб. Майката на ищцата св.Н. е закупувала памперси и мляко за детето,
тъй като и двамата родители не са имали финансова възможност затова. Ответникът малко
след раждането на детето е заживял заедно с ищцата и детето си в дома на родителите на
ищцата като издръжката на семейството се е поемала от родителите на ищцата. Бащата на
ищцата е намерил работа на ответника, но той я е напуснал.
Доказа се от показанията на свидетелите и от писмо от с № 1823/07.04.2022 от
4
УМБАЛ „Света Марина“ гр.****, че ответникът е наркозависим. Ищцата се опитала да му
помогне като го е водила на лекари във връзка с това. Ответникът е лежал през периода от
07.11.2016г. до 12.11.2016г. във Втора Психиатрична клиника с диагноза „Психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на опиоиди, абстинентно състояние.
Всички опити на околните на ответника да му помогнат да си намери работа и да се
излекува от зависимостта си са неуспешни.
От свидетелските показания се доказа, че след като страните са се разделили през
м.06/07.2017г. ответникът само веднъж е посетил сина си. Ответникът не е проявил интерес
към детето си, не е търсил контакт с него, не е питал за него ищцата, с която не се е чувал от
раздялата им. Ответникът не е изпращал никакви пари и не е правил подаръци на сина си.
Детето е виждало баща си, когато е бил твърде малък и не го помни. Липсва емоционална
връзка между детето и баща му. Р. дори нарича „тати“ мъжът, който съжителства с майка
му, въпреки че знае, че той не е биологичния му баща. Ролята на баща в живота на детето
свързана с привързаност, подкрепа, грижа се изпълнява от мъжът съжителстващ на семейни
начала с ищцата, а не от ответника.
След раздялата на страните, а и преди това грижите за Р. са поети изцяло от майка му,
която е подпомагана от родителите си, а от 2019г. и от мъжа, с който живее на семейни
начала А.З.. Майката има собствено жилище, в което отглежда сина си, в което има
необходимите условия затова. Детето е емоционално привързано към майка си, мъжът, с
който съжителства и възприема като свой баща и родителите на майка си, с които живеят в
една къща. Майката работи по две трудови правоотношения и издържа самостоятелно сина
си.
Всичко това обосновава наличие на предпоставките за уважаване на предявения иск
по чл.132, т.2 от СК – ответникът трайно не полага грижи за сина си от 2017г. и не му дава
издръжка.
На основание чл. 134, т. СК съдът следва да определи режим на лични отношения
между бащата и детето, през който в случай, че той реши може да възобнови отношенията
си със сина си, което според съда би оказало положително въздействие върху развитието му.
Съдът намира за подходящ следния режим на личен контакт: всяка първа и трета събота от
месеца, от 10:00 часа до 17:00 часа.
На основание чл.134, т.1 от СК съдът е длъжен, дори и да няма такова искане
служебно да присъди издръжка на детето, ако няма определена такава. В случая ищцата е
предявила такъв иск.
Задължението за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждането му, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. На
основание чл.142, ал.2 от СК минималният размер на издръжката е в размер на ¼ от
минималната работна заплата за страната, определена с Постановление № 37/2022г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната в размер на 710 лева от
01.04.2022г. Според това минималния размер на издръжка от 01.01.2020г. е в размер на
177,5 лева.
5
От събраните по делото доказателства се установи, че от раздялата на страните през
м.06/07.2017г. майката е поела изцяло финансовата издръжка на сина си. Ответникът е в
трудоспособна възраст и като родител е длъжен да заплаща издръжка на детето си,
независимо от доходите си. Ищцата работи по две трудови правоотношения учител в СУ
„******“ в гр.****** на пълно работно време и в община**** като мл.експерт „ИК на ОП“
на непълно работно време и получава брутни месечни доходи в размер на общо 1520 лева.
За определяне размера на издръжката меродавни са нуждите на детето и възрастта му
като детето Р. е на 7 години и е записан в първи клас. Това обуславя повишена нуждата от
разходи за облекло, обувки, храна, учебни пособия. Доказа се, че детето посещава
допълнително часове по английски език веднъж седмично и три пъти седмично спорт.
Предвид гореизложеното съдът намира, че Р. имат нужда от издръжка в общ размер на 400
лева, която следва да бъде разпределена между неговите родители по следния начин: за
майката 220 лева, предвид това, че месечните й доходи са в размер на 1520 лева, а бащата
следва да поеме 180 лева предвид липсата на доказателства за получаваните от него доходи.
От служебно изготвената справка за трудови договори на ответника се установи, че той
няма сключени действащи такива.
Предвид това бащата следва да заплаща на сина си издръжка в размер на 180 лева
месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.10.2021г., с падеж 10 число
на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване.
Ищцата е претендирала разноски по делото и такива й се дължат на основание чл.78,
ал.1 от ГПК. Според доказателствата по делото сторените разноски от ищцата са в размер на
30 лева за държавна такса, 400 лева – депозит за особен представител, 400 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. Предвид това на ищцата следва да се присъдят разноски по
делото в общ размер на 830 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС държавна такса по
присъдената издръжка в размер на 259,20 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Провадийският районен съд
РЕШИ:
ЛИШАВА Г. Л. К. ЕГН ********** адрес гр.****, ул.”******” № ***** от
родителските права по отношение на детето си Р.Г. К., ЕГН **********, на основание
чл.132, ал. 1, т. 2 от СК.
ОПРЕОООПРЕДЕ;ЛЯ ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето Р.Г.
К., ЕГН ********** и баща му Г. Л. К. ЕГН ********** всяка първа и трета събота от
месеца, от 10:00 часа до 17:00 часа, на основание чл. 134, т. 2 СК.
6
ОСЪЖДА Г. Л. К. ЕГН ********** адрес гр.****, ул.”******” № ***** ДА
ЗАПЛАЩА на сина си Р.Г. К., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител
Д. Р. Н. ЕГН **********, издръжка в размер на 180 лева месечно считано от завеждане на
исковата молба – 12.10.2021г., с падеж 10 число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за
нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.134, т.1 от СК.
ОСЪЖДА Г. Л. К. ЕГН ********** адрес гр.****, ул.”******” № ***** да заплати
на Районен съд гр.***** държавна такса по присъдената издръжка в размер на 259,20 лева,
на основание чл.78, ал.6 вр. с ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Л. К. ЕГН ********** адрес гр.****, ул.”******” № ***** да заплати
на Д. Р. Н., ЕГН **********, с адрес:гр****. общ****, **** област, ул.”***** № За разноски
по делото, включително и за адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Да се изпрати препис от решението на общината по постоянния адрес на ответника Г.
Л. К. ЕГН ********** за вписване на лишаването от родителски права.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
7